Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 14                     30 .01. 2020 година                                              град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                 първи състав

На  четиринадесети януари                                          две хиляди и двадесета година 

В открито заседание в следния състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Като разгледа докладваното от  председателя

Административно дело №  285                                               по описа за 2019 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

  

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДетето.

Делото е образувано по жалбата на Зв. Н.Х. ЕГН ********** *** , против Заповед №ЗД/Д-Т-О-015/20.11.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"  гр. Омуртаг, за настаняване на детето А. Зв. Н. в Кризисен център за деца гр. Шумен до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето.

Жалбоподателят оспорва процесната заповед като незаконосъобразна и необоснована и издадена при липсата на доказателства. 

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява и не взема становище.

Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „Социално подпомагане” Омуртаг - г-жа Ст. К., редовно призован се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:   

От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателката Зв. Н.Х. е майка на детето А. Зв. Н. според изготвения по делото социален доклад и цялата адм. преписка на Д“СП“ - Омуртаг.

     От изготвените по делото социални доклади и материалите по делото се установява, че административното производство е инициирано по подаден на 18.11.2019 г. сигнал от жалбоподателката Х. (майка на детето А.) до РУ-Омуртаг при ОД на МВР – Търговище. Сигналът бил, че биологичният баща на детето А. М. срещу получената сума   е дал съгласието си дъщерите му А. и А. Ненови да заживеят на семейни начала с пълнолетни лица. А. и Т. Е. С. се запознали чрез социалната мрежа “fecеbook”, като от около година били приятели, ежедневно си пишели и   се чували по телефона. С. й споделил, че има желание да продължи приятелството си с нея, поради което е необходимо родителите му да се запознаят с нея и семейството й. На 17.11.2019 г.   пълнолетното лице Т.  заедно с родителите си посетили дома на А., поднесъл  подаръци и букет, а баща му е дал на г-н А. М. (определящ се за биологичен баща на детето) парична сума в размер на 5 000, 00 лв. След официалния годеж и размяната на подаръци родителите на А.   й събрали багажа и са я изпратили с Т. и родителите му.   А. споделила, че е била уплашена от случващото се и трудно е приела факта, че няма да живее при родителите си, Споделила също, че пълнолетния Т. и неговите родители са се държали много добре с нея. Същата споделила, че вечерта на 17.11.2019 г. между нея и Т. имало сексуален контакт.

При тези обстоятелства служителите от Мултидисциплинарния екип по Координационния механизъм е взел решение А. да бъде изведена от рисковата среда за осъществяване на превенция от риска за ранно съжителство, ранно задомяване и други рискове, застрашаващи живота и здравето и. 

 От представената адм. преписка е видно още, че от раждането си до подаване на сигнала детето   се е отглеждало в биологичното си семейство на жалбоподателката Х.. На 19.08.2016 г. в ОЗД при Д“СП“ – Омуртаг имало регистриран сигнал за децата А. и А. и по-големите им сестри. Спрямо тях е предприета мярка за закрила – съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. На 27.03.2017 г. случаите на децата били приключени, тъй като в процеса на социалната работа родителите са успели да подобрят условията на живот. Биологичното семейство на детето   многочленно, като по-големите му братя и сестри са създали собствени семейства. Жалбоподателката Х. според материалите в адм. преписка притежава нужната родителска отговорност, отговаря по адекватен начин на нуждите на децата си, но биологичния баща на детето – А. М. често злоупотребявал с алкохол и прекарвал по-голямата част от денонощието в казината в града. И двамата родители на детето били безработни и  регистрирани в дирекция „Бюро по труда“ гр. Омуртаг. Жалбоподателката се подпомагала от Д“СП“ – Омуртаг по реда на чл. 7 от ЗСПД в размер на 90,00 лв. месечно. Родителите на детето  трудно успявали да задоволят потребностите и. Към момента детето   е в добро общо здравословно състояние и с нормално физическо развитие. Не страда от хронични заболявания. Няма генетична обремененост. Не е освидетелствано с ЕР на ТЕЛК. Не споделя за наличието на алергии към храни, растения и медикаменти. Притежава добре развита емоционалност. Има изградени навици, спазва и приема правила и ограничения. Изпълнително е. До момента няма данни за проява на агресия, хиперактивност, девиантност и други отклонения от нормите на поведение за възрастта му. Наблюдава се изградена стабилна емоционална връзка между децата А. и А. и техните родители.

Настаняването е извършено с административна заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг по постоянния адрес на детето съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 1 ЗЗДетето.

Заповедта е издадена от съответния материално и териториално компетентен орган, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, които я мотивират. Подробни мотиви за издаване на процесната заповед се съдържат и в адм. преписка. В хода на производството са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и неправилно е приложена спешна мярка за закрила - настаняване в специализирана институция, която е незаконосъобразна с оглед конкретиката на случая, както и съразмерна и съответна на целите на закона.

Мярката по чл. 27, ал. 1 ЗЗДетето е временна мярка за закрила на детето и се прилага по административен ред при спешни случаи. Разпоредбата предвижда в едномесечен срок ДСП да отправи искане до районния съд, който да се произнесе за настаняването с решение и да определи срокът на настаняването. Потвърдената от районния съд мярка може впоследствие да бъде променена с оглед интересите на детето.

Мярката се налага в изключителен интерес на детето, за запазване на неговия живот и здраве. Заповедта за временно настаняване по административен ред има само временен характер до произнасянето на районния съд с решение по чл. 28 от ЗЗДетето, а постановената по съдебен ред мярка може да бъде променяна впоследствие при изменение на обстоятелствата, при които е взета.

С оглед изложеното се налага изводът, че към момента на проверката и издаването на заповедта  правилно е преценено, че за детето  трайно не се полагат нужните родителски грижи и е застрашено здравето му. Детето    е дете в риск по смисъла на § 11 б. "а" и "в"от ДР на ЗЗДетето, тъй като е  останало без родителска грижа,  на практика, чрез предаването му в друго семейство, за него  не се полагат адекватни грижи с оглед възрастта и нуждите му,  съществува реална опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, интелектуално и социално развитие.   

            Издаденият акт е, с цел опазване здравето и живота на детето А.. Безспорен   е факта, че майката жалбоподателка в  настоящия процес   на непълнолетното дете А. е договорила с трети лица нейния „годеж“ с пълнолетния Т. С., допуснала е предаването на детето на 17.11.2019 г. в изпълнение на договорката, както и че вечерта след предаването й между детето и пълнолетния С. е осъществен „сексуален контакт“. Нещо повече, във връзка с „годежа“, майката на детето, в качеството си на единствен родител, е декларирала съгласие за напускането на страната на детето  със Савов.  При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че   са налице фактически и правни основания, обосноваващи  издаването на Заповед № ЗД/Д-Т-О-15/20.11.2019 г, както и че същите кореспондират както с посочената от административния орган цел да се опази здравето и живота на детето, така и с предмета, и целта на самата заповед.

            Правилно е преценено, че най-добрия интерес на детето в случая изисква прилагането на временна мярка за закрила по  чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗДетето по административен ред – настаняване в специализирана институция на осн. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДетето и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето, поради трайна невъзможност на майката да го отглежда и опасност за неговото здраве и развитие с оглед на възрастта му, и при липса на възможност за настаняването му в семейство на близки и роднини, които са в състояние да полагат необходимите грижи, което е наложило спешно настаняване извън семейството, предвид опасността за здравето на детето по смисъла на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ППЗЗДетето.

Предвид изложеното  жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на Зв. Н.Х. ЕГН ********** *** , против Заповед №ЗД/Д-Т-О-015/20.11.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"  гр. Омуртаг, за настаняване на детето А. Зв. Н. в Кризисен център за деца гр. Шумен до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето, като неоснователна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: