РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2520
гр. Пловдив, 04.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1943 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП
– гр. Пловдив, представлявана от директора В.Н., чрез процесуалния представител
юр. Т., против Решение № 2153-15-157 от 07.06.2019г.
на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба
вх. № 1012-15-159/15.05.2019г. срещу разпореждане № РЖ-5-15-00557040/23.04.2019г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с
което е разпоредено ТД на НАП – гр. Пловдив, като осигурител, да внесе сумата
по ревизионен акт за начет № РА-5-15-00546671/05.04.2019г. в общ размер на 59,58лв.
(главница в размер на 53,81лв. и прилежащи лихви в размер на 5,77лв.).
Жалбоподателят твърди, че неправилно
административният орган е приел, че служителката Т.К.не е осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Според жалбоподателя,
правото на парично обезщетение за временна работоспособност е регламентирано в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно която осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуска поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В случая, не е налице
прекъсване осигуряването на служителката К., тъй като между осигурителя ТД на
НАП – гр. Пловдив първоначално е сключен трудов договор № 2-1962/29.11.2017г.
за длъжността „технически сътрудник“ в отдел „Услуги за клиенти“ в дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, който е прекратен със заповед №
2-203/27.02.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. На същата дата, с К.е
сключен нов трудов договор - № 2-204/27.02.2018г. за длъжността „старши
специалист“ в сектор „Прием и обработка на декларации и предоставяне на услуги
и информация“, отдел „Услуги за клиенти“ в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
– гр. Пловдив. Видно от отбелязванията върху заповед
№ 2-203/27.02.2018г. и трудов договор № 2-204/27.02.2018г. служителката е
започнала изпълнението на трудовите си задължения по втория във времето трудов
договор на 01.03.2018г.
На
следващо място, от страна на жалбоподателя са представени доказателства, че за
служителката са подадени декларации обр. 1 за внесени
осигурителни вноски. Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 63 от КТ,
съгласно която изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с
постъпването на служителя на работа, което е станало именно на 01.03.2018г.
Иска
се отмяна на обжалвания ИАА и присъждане в полза на жалбоподателя на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирано по
делото писмено становище от процесуалния представител.
Ответникът -
Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. В., счита жалбата за неоснователна, моли Съда да я
отхвърли, като присъди на ответника юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирано по делото писмено становище.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, против акт,
подлежащ на съдебен контрол съобразно правилото на чл. 118, ал. 1 КСО. Ето защо
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
С оспорваното решение Директорът на
ТП на НОИ – гр. Пловдив е отхвърлил като
неоснователна жалбата на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив против разпореждане
№ РЖ-5-15-00557040/23.04.2019г., издадено от Ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив. Посоченото разпореждане е с
предмет внасяне от осигурителя на сумата по ревизионен акт за начет №
РА-5-15-00546671/05.04.2019г. в размер на 53,81лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 5,77лв. Ревизионният акт за начет е издаден в производство по
частична ревизия по разходите на ДОО, възложена със заповед № ЗР-5-15-00528138/20.02.2019г.
и заповед № СЗ-5-15-00546362/02.04.2019г. на директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив. Против ревизионния акт за начет е подадено възражение от осигурителя,
което е намерено за неоснователно и на основание разпоредбата на чл. 110, ал. 2
от КСО е изготвено мотивирано заключение, с което е потвърден. Въз основа на
констатациите в ревизионния акт за начет е издадено и разпореждане №
РЖ-5-15-00557040/23.04.2019г., потвърдено с обжалваното решение №
2153-15-157/07.06.2019г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
При извършената ревизия е
констатирано, че лицето Т.П. К.е назначена при осигурителя по трудов договор №
2-1962/29.11.2017г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал.
1 от КТ на длъжност „технически сътрудник“, считано от 04.12.2017г. Трудовият
договор е прекратен със заповед № 2-203/27.02.2018г., считано от 01.03.2018г.
Със заповед № 2-204/27.02.2018г. К.е назначена при същия осигурител на друга
длъжност „старши специалист“ на основание чл. 68, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.
70, ал. 1 от КТ, считано от 01.03.2018г.
От осигурителя ТД на НАП – гр.
Пловдив е представено удостоверение по образец съгласно приложение № 9 към чл.
8, ал. 1 от НПОПДОО за болничен лист № Е 20180605774 за периода от 01.03.2018г.
до 09.03.2018г. включително. Въз основа на този разходооправдателен
документ на служителката К.е изплатено обезщетение от средствата на ДОО в
размер на 53,81лв.
Съгласно данните в посочения
болничен лист, временната неработоспособност на лицето е настъпила на
01.03.2018г., считано от която тя е следвало да постъпи на работа съгласно
трудов договор № 2-204/27.02.2018г. По аргумент на противното от разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от КСО лицето не се счита за осигурено по чл. 4, ал. 1 от КСО,
тъй като денят на встъпване в длъжност по трудово правоотношение съвпада с
първия ден от периода на временна неработоспособност. Това означава, че К.няма
право на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като към
01.03.2018г. не е осигурено лице за риска „Общо заболяване и майчинство“.
Съответно, осигурителят ТД на НАП – гр. Пловдив е подал некоректни данни за
социално – осигурителния й статус. Това обстоятелство, от своя страна, води до
неправилно извършени осигурителни разходи, съставляващи неправилно изплатено
парично обезщетение за временна неработоспособност поради гледане на болен член
от семейството, в резултат на неправомерни действия от осигурителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 110,
ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на осигурителите
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно
извършени осигурителни разходи. На основание разпоредбата на чл. 110, ал. 3 от КСО, за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в
съответното поделение на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението, издава разпореждания в 14-дневен срок след изтичане срока по
ал. 2, които подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването
им.
При съдебното обжалване на
административния акт са представени допълнително следните писмени доказателства,
като приложение към жалбата: длъжностна характеристика на длъжността
специалист, старши специалист, главен специалист в отдел „Услуги за клиенти“ в
дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП, с отбелязване за връчване на Т.К.на 01.03.2018г.
(л. 10 – 12); служебна бележка за обстоятелството, че Т.К.не е ползвала
платен/неплатен отпуск и/или отпуск за временна неработоспособност и е била на
работа на 26.02.2018г., 27.02.2018г. и 28.02.2018г. (л. 13); справка данни за
осигурените лица по ЕГН (декларация обр. 1) за Т.К.за
периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. (л. 14).
При така установеното от фактическа
страна, настоящия съдебен състав намира следното от правна страна: спорни между
страните са фактите относно притежаваното от К. качество на „осигурено лице“ по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, която според жалбоподателя следва да се
тълкува не изолирано, а в съвкупност с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за
времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно данните в
представената справка за актуалното състояние на всички трудови договори на Т. К.,
същата има осигурителен стаж повече от 6 месеца като осигурено лице за този
социален риск.
Специфично
за конкретния случай е, че К.полага труд при един и същ работодател, считано от
29.11.2017г., като първоначалният й трудов договор е на длъжност, съгласно ПМС
№ 66 от 1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните
организации. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановлението, в бюджетните организации
могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи,
необходими за съответната организация, извън
утвърдената численост на персонала. Трудовият договор, сключен на основание
ПМС № 66 от 1996г., е прекратен със заповед № 2-203 от 27.02.2018г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, като причината за това е сключването на
нов трудов договор № 2 – 204 от 27.02.2018г., като този път К.е назначена на
длъжност, съгласно утвърдената численост
на персонала в ТД на НАП – гр. Пловдив. В случая, се касае за особен случай
на преназначаване на едно лице при един и същ работодател, който е внесъл
дължимите осигурителни вноски на лицето по трудовото правоотношение, приключило
на 27.02.2018г.
Съдът
намира, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО,
съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Това означава, че за да
се приеме за възникнал положителният факт на осигуряването за определен
социален риск, следва двете предпоставки да са изпълнени кумулативно.
В
настоящия случай, административният орган не е доказал по несъмнен начин, че
служителката не е започнала изпълнението на трудовите си задължения именно на
01.03.2018г. Точно обратното, по делото са представени доказателства, че именно
от тази дата К.е започнала изпълнението на трудов договор № 2 – 204 от
27.02.2018г., като на същата дата й е връчена длъжностна характеристика за
длъжността „специалист“, „старши специалист“ и „главен специалист“ в отдел
„Услуги за клиенти“, дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП. Не са представени
доказателства, че не е постъпила на работа именно на датата, посочена в договора
01.03.2018г., за което е положен подпис. Поради тази причина, не може да се
твърди, че трудовото правоотношение не е възникнало, още повече, че се касае за
специфичен случай на полагане на труд при един и същ работодател по два
последователно сключени трудови договора, но на различни правни основания.
Неправилно
настъпването на временната неработоспособност на деня, в който е започнало
упражняването на трудова дейност е прието за обстоятелство, препятстващо
възникването на осигуряване за съответния социален риск. Временната нерабопоспособност може да се тълкува единствено като
внезапно възникнала пречка от обективен характер, която препятства служителя по
трудово правоотношение да изпълнява трудовите си задължения. Водещият критерий
за преценката на това обстоятелство следва да бъде несъмненото доказване на
възникването на трудовото правоотношение, както и фактът относно дължимостта, съответно внасянето на осигурителни вноски от
осигурителя. В настоящия случай, осигурителят ТД на НАП – гр. Пловдив, жалбоподател
в съдебното производство, е ангажирал доказателства за започване на изпълнение
на трудова дейност от назначеното лице, внасянето на осигурителни вноски за
периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г., когато същото лице е било назначено
при него по трудово правоотношение, макар и трудовият договор да е сключен на
различно правно основание. Неправилно е прието от компетентния административен
орган, че следва да има фактическо упражняване на трудова дейност за определен
период, непосредствено преди възникването на временната неработоспособност.
Възможно е, предвид внезапния характер на временната неработоспособност, същата
да възникне едновременно с датата на започване на изпълнението на трудова
дейност, като преценката относно осигурителния статус на едно лице следва да
бъде извършена не изолирано, а с оглед всички представени от него и осигурителя
доказателства.
При
посочения изход на спора, на жалбоподателя следва да бъде присъдено възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита. На основание разпоредбата на чл.
144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на
делото, следва да бъде присъдена сумата в размер на 100лв. (сто лева).
Ето защо и поради мотивите, изложени
по–горе Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП – гр. Пловдив,
представлявана от директора В.Н., чрез процесуалния представител юр. Т., Решение № 2153-15-157 от 07.06.2019г. на Директора
на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-159/15.05.2019г.
срещу разпореждане № РЖ-5-15-00557040/23.04.2019г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено ТД на
НАП – гр. Пловдив, като осигурител, да внесе сумата по ревизионен акт за начет
№ РА-5-15-00546671/05.04.2019г. в общ размер на 59,58лв. (главница в размер на
53,81лв. и прилежащи лихви в размер на 5,77лв.).
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес
гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 да заплати на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП – гр.
Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 сумата в размер на 100лв. (сто лева),
представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/