Р Е Ш Е Н И Е
№ 1593 18.07.2018 г.
град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХХVІ-ти граждански състав
на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2468 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на А.А.М., с ЕГН **********, от гр. С, представлявана от адвокатско дружество “Христов и Цветков”, чрез адв. М. Х. от САК срещу „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С 1540, район С, Аерогара С, представлявано заедно от изпълнителните директори Х. Т. Т. и Я. В. Г и прокуриста Б. Ц. М, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро представляваща обезщетение за полет изпълнен със закъснение от повече от 3 часа от разписанието, по чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 261/2014, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че е направена резервация за пътуване на 21.07.2015 г. с полет № Х8ТZ6C на „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД от Летище Бургас до Летище София, но полетът е бил изпълнен със закъснение от повече от три часа спрямо първоначалния предвиден час за пристигане, поради което въздушният превозвач му дължи процесното парично обезщетение. Излагат се доводи, че съгласно решение С-402/07 и С-432/07 на Съда на ЕС разпоредбите на регламента са приложими в настоящата хипотеза, както и че разстоянието между двете летища е под 1500 км. /318.32 км./ изчислено съобразно Регламента и затова следва обезщетението да бъде в размер на 250 евро. Твърди също така, че се е свързал с Аероиск ООД, което дружество е предявило от негово име претенция към авиопревозвача за заплащане на дължимото обезщетение, но от „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД обезщетението не е изплатено, поради което е предявен настоящия иск. Ангажирани са писмени доказателства
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло като неоснователна. Твърди се, че пътникът се е явил по-късно от определения час за излитане от 45 минути преди полета, поради което не подлежи на обезщетяване по регламента. Отделно от това се сочи, че закъснението се дължи на наличието на извънредни обстоятелства, без да се сочи конкретно такова. Не се спори относно разстоянието между дестинациите. Не са ангажирани доказателства.
С нарочна молба от 06.07.2018 г. от страна на ответника се сочи, че вземането на ищеца е било изплатено, чрез банков превод по сметката на дружеството Аероиск ЕООД, което е предявило претенцията пред превозвача. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Предявеният иск е с правно основание чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 367 ТЗ.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на представените по делото писмени доказателства – електронен билет за пътуване с полет № Х8ТZ6C на „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД от Летище Б, до Летище С, на 21.07.2015 г. и приложена кореспонденция се установява съществуването на облигацонно правоотношение между страните, по което ответникът е следвало да изпълни посочения полет с час на излитане 11:05 и час на пристигане 11:55 ч. Видно от представените копия от бордни карти полетът е бил изпълнен в 17:04 часа, с което се установява закъснение от повече от три часа. От страна на ищеца е било отправено искане за заплащане на обезщетение на основание чл. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., което е останало неудовлетворено. В хода на процеса от ответника са ангажирани писмени доказателства за извършено плащане към Аероиск ЕООД, което дружество е предявило претенциите на ищеца към превозвача. От страна на процесуалния представител на ищеца е направено изявление за приемане на направеното плащане, с което претенцията за главницата се счита за погасено.
С оглед така представените доказателства за плащане в хода на процеса, което следва да бъде взето предвид съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът намира, че вземането за дължимата главница е изцяло погасено. На това основание искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от подаване на исковата молба – 05.04.2018 г. до изплащане на главницата – 04.06.2018 г., съдът намира същата за основателна, като по отношение на нейния размер следва да се приложи нормата на чл. 162 ГПК. С оглед размера на главницата от 250 евро и периода на забавата искът следва да се уважи за сумата от 8.30 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът не е дал повод за завеждане на иска и кумулативно с това признае същия, тогава разноските се възлагат върху ищеца. В случая, предвид направеното оспорване от ответника, същият е дал повод за установяване на размера на вземането, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес в размер на общо 504 лв., съобразно представения списък. Тъй като плащането на претендираната сума е извършено едва след образуване на делото, то същото е сторено в хода на процеса и не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е съобразено с минималния размер установен в Наредбата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.А.М., с ЕГН **********, от гр. София, представлявана от адвокатско дружество “Х. и Ц”, чрез адв. М. Х. от САК срещу „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С 1540, район С, Аерогара С, представлявано заедно от изпълнителните директори Х. Т. Т. и Я.В. Г. и прокуриста Б. Ц. М, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро представляваща обезщетение за полет изпълнен със закъснение от повече от 3 часа от разписанието, по чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 261/2014, поради плащане.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С 1540, район С Аерогара С, представлявано заедно от изпълнителните директори Х. Т. Т. и Я. В. Г. и прокуриста Б. Ц. М, да заплати на А.А.М., с ЕГН **********, от гр. София, представлявана от адвокатско дружество “Х. и Цв”, чрез адв. М. Х. от АК, сумата от 504 лв. (петстотин и четири лева), представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Дарина Йорданова
Вярно с оригинала: З.М.