Определение по дело №1099/2017 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. София, 31.05.2019 г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета  година в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Братоева търговско дело № 1099 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 64 и сл. ГПК.

С влязло в сила на 21.07.2018 г. разпореждане е върната депозираната от К.К.Б. частна жалба, срещу определение № 6198/20.10.2017 г. по търг. дело № 1099/2017 г., с което в полза на „К.т.б.“ АД (н.) е допуснато обезпечение на предявени срещу Г.П.Х. искове, поради неотстраняване на нередовностите й в срок (непредставяне на доказателства за внесена държавна такса).

Преди влизане в сила на определението, на 26.02.2018 г. от К.К.Б. е подадена молба за възстановяване срока, към която е представено доказателство за внесена държавна такса от 15 лева, като плащането е извършено в рамките на определения срок за изпълнение на указанията, но се твърди да е пропуснато представянето на доказателства за този факт поради неосмисляне на съдебното разпореждане в неговата цялост. Молбата за възстановяване на срока е обоснована с твърдение за незнание на ГПК и за неразбиране на необходимостта извън внасянето на държавната такса да бъде представено и доказателство за това, което е резултат на липсата на възможност за ангажиране на адвокат и поради погрешното разбиране, че след като сумата постъпи по сметка на САС това обстоятелство би могло да бъде служебно установено от съда.

Ответникът по молбата – лицето, в полза на което обезпечението е допуснато – „КТБ“ АД (н) счита, че нито едно от обстоятелствата, сочени като основание за пропускането на срока няма характер на непредвидено такова и моли молбата да се остави без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Молбата за възстановяване на пропуснат срок е процесуално допустима - подадена от активно легитимирано лице – К.К.Б., в рамките на преклузивния срок по чл. 64, ал. 3 ГПК и подлежи на разглеждане от Софийски градски съд, тъй като пред същия е следвало да се извърши пропуснатото процесуално действие.

В производството по търг д. № 1099/2017 г. по описа на СГС, е допуснато обезпечение на предявени искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, който трето за спора лице - К.К.Б. твърди да е нейна собственост. Срещу определението за допускане на обезпечителната мярка същата депозира частна жалба, която съдът е констатирл да е нередовна поради невнесена държавна такса и с разпореждане от 08.01.2018 г. е указано внасянето й, включително чрез представяне на доказателства за това. Указанията са съобщени на Б. на 24.01.2018 г., като същата в рамките на определения срок не е представила доказателства за внасянето на държавната такса. Последната обаче е внесена в рамките на срока за изпълнение на указанията – на 31.01.2018 г., видно от представената с молбата за възстановяване на срока вносна бележка. Поради липсата на изпълнение на указанията, с разпореждане от 13.02.2018 г., влязло в сила на 21.07.2018 г., частната жалба е върната.

За да се иска възстановяване на срок следва същият да е пропуснат, което в настоящото производство е несъмнено – разпореждането за връщане на частната жалба е влязло в сила.

Основателността на молба за възстановяване на срок се обуславя от успешно проведено доказване на конкретно проявени факти от действителността, които са препятствали К.К.Б. да изпълни указанията на съда за привеждане на частната й жалба в съответствие с изискванията за редовност в 1-седмичен срок от 24.01.2018 г., т. е. до 31.01.2018 г. и които имат характер на особени и непредвидими такива, за да се приеме, че страната не е могла да съобрази процесуалното си поведение с тях.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай молбата за възстановяване на пропуснатия срок е основателна, тъй като страната реално е съобразила процесуалното си поведение с  указанията на съда за внасяне на държавна такса, но не е доказала изпълнението им. Принципно връщането на частната жалба е санкция за процесуално бездействие на страната, а в случая такова бездействие не е налице – държавната такса е внесена. Затова и липсата на доказване на осъщественото изпълнение на дадените указания не следва да влече неблагоприятни последици за К.К.Б..

С оглед изложеното, молбата на К.К.Б., е основателна.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗСТАНОВЯВА в полза на К.К.Б., пропуснатия срок за представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на частна жалба, вх. № 1308/05.01.2018 г..

Определението, по аргумент от чл. 66, ал. 2 ГПК, не подлежи на обжалване.

С оглед твърденията на К.К.Б. за наложената възбрана да е узнала при случаен преглед на имотната партида на Г.П.Х. и до същата да не е изпратено нарочно съобщение от съдебния изпълнител, депозирана частна жалба е подадена в срок, затова препис от същата и приложените към нея доказателства да се връчи на насрещната страна – „КТБ“ АД (н) за отговор в 1-седмичен срок.

 

 

СЪДИЯ: