Р Е Ш Е Н И Е № 218
20.12.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 99 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, чрез пълномощника адв. Д. Ц., против М.Т.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че между него и М.Т.Х.
били сключени Договор № М5301727 от 05.09.2016г. и Договор № М4870433
от 15.02.2016г., които договори имали рамков характер и за предмет предоставяне
на електрони съобщителни услуги и продукти, а отделните услуги и продукти по
тях били предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални
договори и приложения към същите. Номерата на въпросните договори М5301727 и
М4870433 представлявали индивидуални клиентски номера и реферирали към
услугите, които ползвал абоната. Другият индивидуализиращ признак на абоната
бил ID номер, с който абонатът се въвеждал в системата на
оператора, като в настоящия случай М.Т.Х., фигурирала в системата на ищцовото
дружество под индивидуален абонатен номер /ID/ *********.
Към рамковия договор ********* от 05.09.2016г. било подписано Приложение № 1 от
05.09.2016г., с което бил определен тарифен план Мтел мобилен интернет Сърф L 2г. за телефонен номер ***,
месечната такса била в размер на 24,90 лева, като била уговорена отстъпка от
50% за 12 месеца. Съобразно чл.5.2.1 от приложението срокът на ползване на услугата
бил 24 месеца, поради което срокът на договора изтичал на 05.09.2018г. За
посочения телефонен номер били начислени допълнителни 2 бр. 1,5 GB мобилен интернет, активиран от ответника в отчетен
период 07.10.2016г. – 06.11.2016г., видно от фактура № *********/11.11.2016г.,
посредством интернет страницата на мобилния оператор. Поради неплащане в срок
на уговорените суми по горепосочения договор, от страна на мобилния оператор
били изпращани SMS – и за
уведомяване на абоната за просрочени задължения, които били отразени като
отделна такса в съответните фактури, а начислената сума била в размер на 1,49
лева за SMS, съобразно действащия ценоразпис за съответния
период. Поради неплащането в срок на уговорените суми, предоставянето на
услугите по договора било спряно, съобразно т.27.2 от Общите условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите, а за възстановяване на
услугата била начислена такса за повторно включване в размер на 1,90 лева,
съобразно действащия ценоразпис за съответния период, за което била издадена
фактура № *********/11.11.2016г.
Към рамков договор № *********
/М4870433/ от 15.02.2016г. било подписано Приложение № 1/15.02.2016г., с което
се определял тарифен план Мтел Трансфер М 2г. есен 2015 за телефонен номер ***, като била определена месечна абонаментна такса в
размер 20,00 лева и отстъпва 20% за срока на договора. Съобразно чл.6.2.1 от приложението срокът на
ползване на услугата бил 24 месеца, поради което срокът на договора изтичал на
15.02.2018г.
Към горепосочения рамков договор било
подписано и Приложение № 1/18.10.2016г., с което бил определен тарифен план
Мтел Безкрай ХL 2016 август 2 г. за телефонен номер ***, с месечна такса 23,99 лева. Съобразно чл.6.2.1 от
приложението срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което срокът
на договора изтичал на 18.10.2018г. Първата издадена за този номер била
фактура № *********/28.10.2016г., като
периодът на фактуриране бил от 23.09.2016г. до 22.10.2016г., като се излага, че
от сключване на договора и активиране на услугата – 18.10.2016г. до края на
периода 22.10.2016г. услугата била ползвана, поради което била начислена част
от месечната такса за съответните дни. Освен това към нея била добавена и
месечна такса за следващия отчетен период, тъй като съобразно т.22.2 от Общите
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД /предишното наименование на
„А1 България“ ЕАД/ и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM,
UMTS, LTE,
месечната абонаментна такса се предплащала ежемесечно. Предвид това в
посочената фактура били начислени 2 бр. месечни такси в размер на 23,32 лева,
като било съобразено времето на ползване на услугата в първия отчетен период, а
освен това била начислена и такса за активиране на услугата в размер на 9,90
лева, съгласно действащия ценоразпис за процесния период с отстъпка от 50 %.
Била активирана и услугата Musicall за отчетен
период от 23.10.2016г. до 22.11.2016г., чиято такса е 0,60 лева, като за това
била издадена фактура № *********.
Към рамковия договор №
М4870433/15.02.2016г. бил сключен допълнително и договор за продажба на
изплащане от 18.10.2016г. за същия абонатен номер. Предмет на договора бил
апарат Coolpad Modena DS Blacu MAT 25 23м, като срокът
на договора бил 23 месеца и били уговорени една първоначална и 23 месечни
вноски, като всяка била в размер на 2,98 лева. Бил сключен и допълнителен
Договор за електронни съобщителни услуги от 27.08.2016г. в Приложение от същия
бил описан избрания тарифен план Мтел Безкрай М 2016 август за телефонен номер ***, като за него била уговорена месечна абонаментна
такса в размер на 15,99 лева. Съобразно чл.6.2.1 от съответното Приложение № 1, срокът за ползване на услугите бил 24 месеца,
поради което същият изтичал на27.08.2018г. На 27.08.2016г. бил подписан и
допълнителен Договор за продажба на изплащане, като срокът на същият бил 23
месеца, като била уговорена една първоначална и 23 месечни вноски в размер на
6,98 лева. Първоначалната вноска била платима при предаването на вещта, а всяка
следваща била описана в погасителен план в Приложение № 2 към Договора за
продажба на изплащане, като предмет на същия бил апарат Huawei Y5 DS Gold :AT 15 23м.
По отношение рамков договор №
М4870433/15.02.2016г. били начислени и други такси, съобразно действащия
ценоразпис на оператора за процесния период, които били отразени в
представените фактури, в това число и такса уведомяване за задълженията на
ответницата в размер на 1,49 лева.
За неуредените в индивидуалните договори
въпроси се прилагали Общите условия на мобилния оператор. Ищецът издавал
ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната, а последният
от своя страна не изпълнявал своето задължение за плащането им. Твърди се, че
били налице незаплатени задължения по договорите по фактури за периода от
11.10.2016г. до 26.04.2017г. в общ размер от 596,45 лева. Задълженията по
фактурите били изискуеми, тъй като съобразно т.26.5 от Общите условия на ищеца,
след тяхното издаване операторът предоставял на абоната 15 дневен срок за
плащането на посочената във фактурата сума. Издадените от дружеството фактури
не били оспорени, съобразно т.26 от Общите условия, в 6 месечен срок.
Договор за продажба на изплащане от
18.10.2016г. и Договор за продажба на изплащане от 27.08.2016г. били прекратени
поради неплащане на две последователни месечни вноски, като съответният договор
се считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало
задължението на купувача за заплащане на дължимите суми. Предвид прекратяването
на договорите била начислена и неустойка. Размерът на неустойката за
предоставяната мобилна услуга за телефонен номер ***
по Приложение № 1/15.02.2016г. била в размер на 166,70 лева, като същата се
определяла на база всички месечни абонаментни такси – 16,67 лева, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване на услугата,
предвид което начислената неустойка били 10 такси за периода от 02.04.2017г. до
15.02.2018г. По отношение на договорите след 01.07.2016г. било определено, че
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. Ищецът сочи, че неустойката за оставащите
месечни такси при предсрочно прекратяване на договора била начислена за всяка
от предоставените услуги за съответните телефонни номера както следва: 39,96
лева по сметка № ********* /3 месечни вноски по 13,32 лева/ - за телефонен
номер *** по Приложение № 1/27.08.2016г. към рамков договор №
М4870433/15.02.2016г.; 59,97 лева по сметка № ********* /3 месечни вноски по
19,99 лева/ - за телефонен номер ********** по Приложение № 1/18.10.2016г. към
рамков договор № М4870433 от 15.02.2016г.; 62,25 лева по сметка № ********* /3
месечни вноски по 20,75 лева/ - за телефонен номер ********** по Приложение № 1
от 05.09.2016г. към рамков договор № М5301727/05.09.2016г.
При предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната се дължало и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни
устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване на по съответния
абонамент. Предвид това били начислени следните неустойки за отстъпки от цената
на закупено крайно устройство и отстъпки от цената и услуги: 101,91 лева по
сметка № ********* – за отстъпки от цената на закупено крайно устройство за
ползване на услуги с телефонен номер *** по Приложение №
1/27.08.2016г. към Договор № М4870433/15.02.2016г.; 138,99 лева по сметка №
********* – за отстъпки от цената на закупеното крайно устройство за ползване
на услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1/18.10.2016г. към
рамков договор № М4870433/15.02.2016г.; 146,97 лева по сметка № ********* – за
отстъпки от цената на закупено крайно устройство за ползване на услуги за
телефонен номер *** по Приложение №
1/05.09.2016г. към рамков договор № М5301727/05.09.2016г.; 88,19 лева по сметка
№ ********* – за отстъпка от цената на предоставяна мобилна услуга за телефонен
номер ********** по Приложение № 1/05.09.2016г. към рамков договор №
М5301727/05.09.2016г.
Ищецът излага, че претендираната
главница е формирана от сумата от общо 596,45 лева – обективирана в фактурите,
издадени за периода от 11.10.2016г. до 26.04.2017г., както и от сумата от
общо 804,93 лева, представляваща
начислената неустойка за неизпълнение на процесните договори. Претендира и
лихва за забава, считано от първия ден след настъпване на падежа по всяка една
от фактурите до предявяване на исковата претенция в размер на 104,70 лева.
За претендираните суми ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, предвид което
е образувано ч.гр.д.№ 580/2018г., по описа на Районен съд – Средец и е издадена
Заповед за изпълнение № 1212/14.11.2018г. по чл.410 от ГПК за част от
претендираните суми в настоящото исково производство. Тъй като заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът, в качеството
на заявител, разполагал с правен интерес и основание да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията си.
„А1 България “ ЕАД отправя искане да се
признае за установено, че ответникът М.Т.Х. дължи на дружеството присъдените
със заповедта за изпълнение суми както следва: 1401,38 лева – главница; 104,70
лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 596,45 лева за
периода от 27.10.2016г. до 07.11.2018г., както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира сторените разноски в
заповедното и настоящото исково производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника М.Т.Х., чрез особения
представител адв.М.С., с който оспорва исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Излага, че ищецът не е представил доказателства за активиране СИМ
карти, респективно допълнителните услуги за мобилен интернет и Musicall, като липсвали каквито и да е справки
за потреблението, от които да е видно разходваните услуги за претендираните
периоди. Твърди се, че от представените фактури, договори и ОУ не можело да се
обоснове категоричен извод за дължимост и изискуемост на претендираните
вземания. Представените фактури не се сочило да са подписани от ответника,
предвид което те не представлявали доказателства, които установяват извършени
от ищеца доставки на далекосъобщителни услуги. В тази насока твърди, че
претенцията на ищеца за заплащане на главница в размер на 596,45 лева по
рамкови договори с номера М5301727 от 05.09.2016г., М4870433 от 15.02.2016г. и
Договор № ********* от 27.08.2016г. и съответните приложения към тях била недоказана и неоснователна, като
неоснователността на главното вземане имало за последица и неоснователност на
акцесорното вземане за лихва за забава в размер на 104,70 лева. Счита за
неоснователна и претенцията за заплащане на договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в размер на 804,93 лева, тъй като не било доказано
осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане. Ищецът
не бил представил доказателства, че надлежно и следвайки общия ред е упражнил
правото си на прекратяване на договорите, за да възникне вземането му за
неустойка за предсрочно прекратяване. Излага, че тъй като процесния договор бил
сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му също следвало да е в
такава форма и с него да е даден подходящ срок за изпълнение, съобразно чл.87,
ал.1 от ЗЗД. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятствало
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на
договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок. Отправя искане за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Договор № ********* от
15.02.2016г. между „Мобилтел“ ЕАД, понастоящем „А1 България“ ЕАД, и М.Т.Х. е
уговорено дружеството да предоставя на абоната електронно съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, като към него е подписано
между страните Приложение № 15.02.2016г., с което е уговорен тарифен план за
телефонен номер *** „Мтел Трансфер М 2г. Есен 2015г.“ с месечна
абонаментна такса в размер на 20.00 лева, уговорена е промоционална отстъпка от
месечната абонаментна такса в размер на 20% за период от 2г. и срок на ползване,
изтичащ на 15.02.2018г., Допълнение към Приложение № 1 от 15.02.2016г. за избор
и условия на специален роуминг тарифен план
EU Roaming Unlimited с дневна такса в размер на 5,90 лева, Приложение № 3 от 15.02.2016г. за
ценоразпис на мобилния оператор за ползване на допълнителни електронни
съобщителни услуги и Допълнение към Приложение № 1 от 15.02.2016г. за
допълнителни декларации по ЗПП, видно от която Х. декларира, че е запозната и е
съгласна с приложимите Общи условия, както и че от страна на оператора с
приложимите Общи условия, предварителната информация по ЗПП. На 27.08.2016г.
страните са сключили Договор № ********* с предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, като към
него е подписано Приложение № 1 от 27.08.2016г., с което е уговорен тарифен
план за телефонен номер *** „Мтел Безкрай М 2016 август – 25%
2г“ с месечна абонаментна месечна такса в размер на 15,99 лева, уговорена е
промоционална отстъпка от месечната абонаментна такса в размер на 25% за период
от 24 месец и срок на ползване, изтичащ на 05.09.2018г.и срок на ползване,
изтичащ на 27.08.2018г., Приложение № 3 от 27.08.2016г. за ценоразпис на
мобилния оператор за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги,
Допълнение към Приложение № 1 от 27.08.2016г. за допълнителни декларации, видно
от която Х. декларира, че е запозната и е съгласна с приложимите Общи условия,
както и че от страна на оператора с приложимите Общи условия, предварителната
информация по ЗПП. Сключен е и Договор за продажба на изплащане № ********* от
27.08.2016г. между Х. и мобилния оператор на молен апарат Huawei Y 5 II DS Gold MAT 15 23 м,
сериен номер 860484035009252, като е уговорена първоначална вноска в размер на
6,98 лева, общо дължими месечни вноски в размер на 167,52 лева, дължими на 24
месечни вноски, както и Приложение № 2 към договора за продажба на изплащане от
27.08.2016г. – погасителен план. На 05.09.2016г. е сключен между страните в
настоящото производство и Договор № ********* с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, ведно с Приложение № 1 от 05.09.2016г.
към него за активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на
данни, с което е уговорен тарифен план за телефонен номер ********** „Мтел
моб.интернет Сърф L 2г.“, с абонаментна месечна такса в размер на 24,90
лева, уговорена е промоционална отстъпка от месечната абонаментна такса в
размер на 50% за период от 12 месец и срок на ползване, изтичащ на 05.09.2018г.,
Приложение № 3 от 05.09.2016г. за ценоразпис на мобилния оператор за ползване
на допълнителни електронни съобщителни услуги, като и Допълнение към Приложение
№ 1 от 05.09.2016г. за допълнителни декларации, видно от която Х. декларира, че
е запозната и е съгласна с приложимите Общи условия, както и че от страна на
оператора с приложимите Общи условия, предварителната информация по ЗПП. Видно
от представения Договор за продажба на изплащане № *********, сключен на
18.10.2016г., Х. е закупила от дружеството ищец следната вещ: Anаpаm Coolpad Modena DS Black MAT 25 23m, сериен номер 866758025470432, като към въпросният
договор е подписано и Приложение № от
18.10.2016г. за условията за ползване на тарифни планове Мтел безкрай S,M,L и XL за
телефонен номер **********, за който е уговорен тарифен план „Мтел Безкрай XL 2016 август 2г“,
с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева, срок на ползване на
услугите от 24 месеца, както и Приложение № 2 от 18.10.2016г. с погасителен
план. За претендираните в настоящото производство вземания са издадени следните
фактури: фактура № ********** със срок за плащане до 26.10.2016г., на стойност
13,93 лева и основание – за месечни такси, фактура № ********** със срок за
плащане до 26.11.2016г., на стойност 29,03 лева и основание – за месечни такси,
фактура № ********** с със срок за плащане до 24.12.2016г., на стойност 12,44
лева и основание – за месечни такси, фактура № **********, със срок за плащане
до 25.01.2017г. на стойност 12,44 лева и основание – месечни такси, фактура №
**********, със срок за плащане до 25.02.2017г. на стойност 12,44 лева и
основание – месечни такси, фактура № **********, със срок за плащане до 25.03.2017г.,
на стойност 12,44 лева и основание – месечни такси, фактура № **********, със
срок за плащане до 12.11.2016г., на стойност 79,46 лева и основание – месечни
такси и вноски за изплащане на стоки, фактура № **********, със срок за плащане
до 10.12.2016г. на стойност 78,60 лева и основание – месечни такси и вноски за
изплащане на стоки, фактура № **********, със срок за плащане до 11.01.2017г.
на стойност 62,12 лева и основание – месечни такси и вноски за изплащане на
стоки, фактура № **********, със срок за плащане до 09.02.2017г. на стойност
61,94 лева и основание – месечни такси и вноски за изплащане на стоки, фактура
№ **********, със срок за плащане до 12.03.2017г. на стойност 61,94 лева и
основание – месечни такси и вноски за изплащане на стоки, фактура № **********,
със срок за плащане до 11.04.2017г. на стойност 61,94 лева и основание –
месечни такси и вноски за изплащане на стоки, фактура № **********, със срок за
плащане до 11.05.2017г. на стойност 162,34 лева и основание –вноски за
изплащане на стоки. Представена е и сметка № **********/16.03.2017г. за
начислена неустойки за месечни такси на Х. в размер на 62,25 лева, както и
сметка № **********/16.03.2017, за начислени неустойка – отстъпки от цената на
услуги на стойност 88,19 лева, Сметка № **********/16.03.2017г. за начислени
неустойка – отстъпки от цена на устройство на стойност 146,97 лева, Сметка №
**********/02.04.2017г. за начислена неустойка в размер на 166,70 лева, Сметка
№ **********/02.04.2017г. за начислена неустойка – месечни такси на стойност
39,96 лева, Сметка № **********/02.04.2017г. за начислена неустойка – отстъпки
от цената на устройство на стойност 101,91 лева, Сметка № **********/02.04.2017г.
за начислена неустойка – месечни такси на стойност 59,97 лева, както и Сметка №
**********/02.04.2017г. за начислена неустойка – отстъпки от цената на
устройство на стойност 138,98 лева.
В доказателствената съвкупност са приобщени и действащите
в отношенията между дружеството и абонатите на мобилни услуги Общи условия.
Допусната е по делото Съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице
специалист от съответната област е представил заключение, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че сумата от
596,45 лева, дължима от М.Т.Х. по процесните фактури, както и сумата от 804,94
лева, представляваща неустойка по сключените договори, били осчетоводена в
счетоводството на „А1 България“ ЕАД, и ѝ оставали като задължение към
дата на изготвяне на ССЕ – 18.10.2019г. Сочи се също, че в счетоводството на
дружеството било отразено извършено плащане от името и за сметка на Х. с цел
погасяване на задълженията по процесните договори за електронни съобщителни
услуги и договори за продажба на изплащане на 07.12.2016г. в размер на 20,56
лева по фактура № *********/28.10.2016г.,
като друго плащане от името и за сметка на ответницата с цел погасяване
на задълженията по процесните договори за електронни съобщителни услуги и
договори за продажба нямало. Общият размер на задълженията на Х. към ищеца,
включващо сбора на главница, неустойките и лихвите към 07.11.2018г., както и
размера на направените в настоящото производство разноски бил 2074,34 лева, в
които се включвали: главница – 596,45 лева, неустойки по договори – 804,94
лева, законна лихва към 07.11.2018г. – 104,70 лева, разноски по делото – 568,25
лева. В заключението е прието също, че във всяка фактура подробно били описани
ползваните услуги и начислените такси и те отговаряли на уговорките от
индивидуалните договори и Общи условия на дружеството.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 580/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „А1 България“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1212/14.11.2018г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Т.Х. за
вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в
заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК само по
отношение на претенцията за претендираната сума от 596,45 лева – главница,
804,93 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, 104,70 лева –
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 596,45 лева за периода от
27.10.2016г. до 07.11.2018г., законна лихва от дата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение – 08.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението. С Определение от 03.09.2019г., постановено по
ч.гр.д.№ 580/2018г., по описа на Районен съд – Средец е обезсилена заповедта по
чл.410 от ГПК в частта относно претенцията за следните суми: за главница за
горницата в частта над 1401,38 лева до сумата от 1674.20 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 08.11.2018год. до окончателното изплащане на вземането, както и за вземането за лихва за горницата в частта над 104,70 лева до
сумата от 123.17 лева - законна
лихва за забава, изчислена върху сумата от 703.65лева за периода 27.10.2016г.
до 07.11.2018г., тъй като
дружеството изрично е заявило, че не претендира същите в производството по
чл.422 от ГПК и съответно за тях не е предявен установителен иск в указания
срок, поради което и тези вземания не са предмет на настоящото производство.
Предвид това е налице правен интерес от предявения в настоящото производство иск по
чл.422 от ГПК само за вземането за главница, неустойка, законна лихва за забава
преди и след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което от своя страна обуславя неговата
допустимост.
Основателността на иска с правно
основание чл.79 от ЗЗД е обусловена от това ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване възникването на спорното вземане за главница и неговия
размер, в т.ч. – наличието на валидно облигационно правоотношение по договорите
за предоставяне на мобилни услуги и договорите за продажба на изплащане на
мобилни апарати, предоставянето на твърдените мобилни услуги, предаването на
мобилните апарати, предмет на договорите за продажба на изплащане, по
уговорения в договорите начин и приложимите към тях Общи условия на мобилния
оператор. По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва
да установи че е изпълнил задълженията си по сключените договори или че е бил
готов да ги изпълни, че процесните договори са били предсрочно развалени и че
между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на
предсрочно разваляне на договора.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелствата, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания, като докаже възраженията и твърденията си.
От представените по делото договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от 15.02.2016г., заведен с индивидуален
клиентски номер М4870433 и договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги от 05.09.2016г., заведен с индивидуален клиентски номер М5301727, както
и договорът от 27.08.2016г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги,
сключени между страните по делото, се установява, че е налице облигационно
правоотношение между страните, по силата на което дружеството мобилен оператор
е поело задължение спрямо Х. за предоставяне на мобилни услуги. Параметрите за
използване на въпросните услуги са уговорени в Приложения към въпросните
договори, като видно от положения подпис от ответницата в тях, е налице
волеизявление от нейна страна, че е съгласна посочения в тях месечен абонамент
и предоставяните услуги с него. Установи се, че са сключени между страните по
делото и още два договора за закупуване на вещи на изплащане, а именно Договор
№ ********* от 18.10.2016г. за закупуване на Anаpаm Coolpad
Modena DS Black MAT 25 23m, сериен номер 866758025470432 и Договор № ********* от 27.08.2016г. за
закупуване на мобилен телефон Huawei Y 5 II DS Gold MAT 15 23 м, сериен номер 860484035009252, ведно с
приложения към тях. Установява се от събраните по делото доказателства, че
ответницата се е съгласила с така изготвените Общи условия на ищеца при
хипотезата на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, с оглед наличието на изрично
волеизявление в този смисъл, обективирано в допълненията към приложенията,
подписани във връзка със сключените по делото договори.
С оглед валидното възникване на облигационното
правоотношение между страните по делото по гореизброените договори за мобилни
услуги и за закупуване на вещи на изплащане, ответницата в качеството на
потребител, се е задължила да заплаща ежемесечно цената за ползваните мобилни
услуги и погасителни месечни вноски за закупените вещи, съобразно общите условия
на „А1 България“ ЕАД.
В чл.26.4 от Общите условия на мобилния оператор
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името абоната, като при сключването на договора Мобилтел уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура, като
неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. Съгласно чл.26.5 от Общите условия на оператора
предоставя 15 – дневен срок след издаването на фактурата за плащане на
посочената в нея сума. В чл.26.6 от Общите условия е предвидено, че месечните
сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 – месечен
срок след датата на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в
действащото законодателство, като оспорването не освобождава абоната от
задължението за плащане на дължимите суми. В случая не се твърди и не се
доказва от ответницата в 6 – месечния срок от издаването на фактурите, включени
в процесния период, към които са били приложени и подробни разпечатки за
потреблението на начислените услуги, ответницата – абонат да е оспорила, че
сумите по фактурите са неправилно формирани, поради което и направените едва с
отговора на исковата молба оспорвания са преклудирани и не следва да бъдат
обсъждани.
Приобщените в доказателствената съвкупност фактури,
ведно с подробни разпечатки към тях, отразяват ползването на мобилни услуги от Х.,
посочена е стойността на дължимата фиксирана месечна вноска за закупените вещи
на изплащане, както и размера на абонаментните такси. Видно от приетото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че претендираните в
настоящото производство суми са осчетоводени от ищеца и фигурират като
задължение на Х., като към 07.11.2018г. задължението за главницата е в размер
на 596,45 лева, за неустойки по договорите е 804,94 лева, а законната лихва –
104,70 лева. Съответно от заключението се доказва, че описаните във фактурите
услуги и начислените такси отговарят на уговорките от индивидуалните договори и
Общите условия. Следва да се има предвид, че от заключението на експертизата
става ясно, че ответницата е извършила плащане на 07.12.2016г. в размер на
20,56 лева по фактура № *********/28.10.2016г., което обуславя извод, че същата
признава факта, че са били активирани услугите, които са ѝ предоставени и
тяхната дължимост.
Предоставянето на електронни съобщителни услуги се
изразява в задължението на мобилния оператор да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се препятства
правото на потребителя по негова преценка и избор да използва тези съоражения
за пренос на заявените чрез съответното устройство телекомуникационни услуги –
пренос на гал и данни. От своя страна ответникът не твърди неправомерна намеса
от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на услугите чрез ползваното
от потребителя устройство. Предвид това за ответника е възникнало задължението
да заплати начислените и фактурирани такси и месечни вноски за изплащане на
стоки, които възлизат в размер на 596,45 лева за процесния период от 11.10.2016г.
до 26.04.2017г.
Тъй като ответницата не твърди и не доказа плащане
процесната сума от 596,45 лева, представляваща главница за неплатени
далекосъобщителни услуги и месечни вноски за изплащане на стоки по процесните
фактури за периода от 11.10.2016г. до
26.04.2017г., то искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца претендираната сума от 596,45 лева.
Основателността на иска за главницата от 596,45 лева,
обуславя дължимостта и на акцесорната претенция за законна лихва за забава в
размер на 104,70 лева, начислена за периода от 27.10.2016г. до 07.11.2018г.
По отношение на предявения иск с правно основание
чл.92 от ЗЗД, съдът намира следното. Налице е уговорена неустойка между
страните в хипотеза на предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на
мобилни услуги, обективирана в чл.6.3.1. от Приложение № 1 от 15.02.216г.,
чл.6.3.1 от Приложение № 1 от 27.08.2016г. и в чл.5.3.1 от Приложение № 1 от
05.09.2016г., в размер на месечните вноски за абонамент, като претенцията по
тях е ограничена до три такива, съобразно постигнатото споразумение между
дружеството и КЗП по гр.д.№ 12268 от 2014г. по описа на СГС. Налице е договорка
между страните, че при предсрочно прекратяване договорите, Х. дължи на мобилния
оператор неустойка в размер на отстъпките от цената на закупеното крайно
устройство и цената на услугите. Съобразно чл.54 и чл.54.1 от Общите условия
дружеството има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно
да спре достъпа на абоната до мрежата в случай на неплащане на дължими суми
след изтичане на срока за плащане. Следователно за основателността на
претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване следва да се установи, че
процесният договор е прекратен едностранно от ищеца по вина на ответника и то
преди изтичане на срока му. За да може ищецът да упражни правото си едностранно
да прекрати договора, ответникът следва да е в забава на плащане на задължението
си. Такава забава се установи по делото, доколкото ответницата не е изпълнявала задълженията си да заплаща
процесните фактури в срока за изплащане на сумите, обективирани в тях. Срокът
за заплащане на начислените на ответника задължения, видно от гореизброените фактури,
е настъпил, като ищецът е прекратил договорите на посоченото основание – забава
в плащанията, за което е начислена неустойка в размер на три месечни
абонаментни вноски по всеки един от сключените договори за предоставяне на мобилни
услуги в общ размер на 162,18 лева, неустойка по Приложение № 1от 15.02.2016г.
в размер на 166.70 лева, както и неустойка в размер на отстъпките от цената на
закупеното крайно устройство и цената на услугите в общ размер на 476,06 лева. По отношение на сключените два договора за
покупка на вещи на изплащане от 27.08.2016г. и 18.10.2016г., в чл.12.3 от
същите страните са постигнали съгласие, че при неплащане в срок на най – малко
две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими
до край на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на
фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени в срока за заплащане на
въпросните фактури, като след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата,
договорът се счита прекратен. В настоящия случай въпросният срок е изтекъл,
което обуславя прекратяване на договорите от 27.08.2016г. и 18.10.2016г. и
наличие на предпоставките за начисляване на горепосочените неустойки и за тях.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Върху претенцията за главница за доставените електронно
съобщителни услуги и вноски за изплащане на закупените вещи от ответницата и
неустойка се дължи и законна лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 08.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумите.
При този изход на спора на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на разноски има право ищецът, като такива следва
да му бъдат присъдени, а именно: 114,05 лева, представляваща платена държавна такса, 180 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото и 150 лева –
депозит за възнаграждение на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза или
общо сторените разноски в исковото производство са в размер на 444.05 лева.
Следва да се присъдят по съразмерност и разноските в заповедното производство в
размер на 31,12 лева за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „А1
България“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от пълномощника адв. Д. Ц., сумата от 596,45 лева /петстотин деветдесет и
шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща стойност на незаплатени
електронни съобщителни услуги и вноски за изплащане на закупените вещи по договори за
далекосъобщителни услуги заведени с индивидуални клиентски номера М4870433 от
15.02.2016г. и М5301727/05.09.2016г., начислени за периода от 11.10.2016г. до
26.04.2017г., сумата от 104,70 лева /сто и четири лева и седемдесет
стотинки, начислена върху главницата за незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода
от 27.10.2016г. до 07.11.2018г. и сумата от 804,93 лева /осемстотин и четири лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни
услуги, заведени с индивидуални клиентски номера М4870433 от 15.02.2016г. и
М5301727/05.09.2016г. и отстъпките
от цената на закупените крайни устройство и цената на предоставени услугите,
ведно със законна лихва върху главницата и неустойката, считано от датата на
завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК – 08.11.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК № 1212/14.11.2018г., постановена
по ч.гр.д.№ 580/2018г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА М.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „А1 България“ ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от
пълномощника адв. Д. Ц., сумата от 444,05
лева /четиристотин четиридесет и четири лева и пет стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 31,12 лева /тридесет и един лева и дванадесет
стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....