№ 3525
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110170749
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК –
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ.
Предявени са от /ФИРМА/, гр. София срещу М. П. К., ЕГН
**********, с адрес ********, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2032.77
лв. – стойност на неплатено задължение за доставена от /ФИРМА/ в периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: ********, аб. № ***** и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 327.86 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение
за доставената топлинна енергия за периода на забава от 15.09.2016 г. до
03.04.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
52.99 лв. – стойност на неплатено задължение за дялово разпределение в
периода от месец 03.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законна лихва от
12.04.2019 г. до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 10.74 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово
разпределение за периода на забава от 01.05.2016 г. до 03.04.2019 г.
1
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 12.04.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. дело № 21089/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до
изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно
дело и в исковото производство разноски.
Третото лице – помагач /ФИРМА/ не взема становище по предявените
искове.
Ответникът – М. П. К. от гр. София, в писмен отговор на исковата
молба от 28.06.2022 г. оспорва предявените искове по основание, като излага
съображенията си за това. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на главно и
пълно доказване, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
процесния период; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с
ответника за доставяне на топлинна енергия за процесния имот и период;
количество и стойност на доставената топлинна енергия, както и началния
момент на изискуемост на задължението на ответника за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за процесния период и имот. Видно от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 45/02.08.2011 г., том
II, рег. № 3691, дело № 234 от 2011 г. по описа на нотариус Ксения
Белазелкова, вписана под № 043 в регистрите на Нотариалната камара с район
на действие Софийски районен съд, М. П. К. е учредила за обезпечаване на
задължение на трети за настоящото производство лица договорна ипотека
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в
***********, по отношение на който се е легитимирала като титуляр на
правото на собственост по силата на представен пред нотариуса Договор за
покупка, сключен на 03.07.1985 г. с ГДИС и не се установява това правно
положение да е променено. Установяват се твърдените в исковата молба
обстоятелства, релевантни към предявените искове.
Като има предвид горното, доказателствата по делото и на основание
чл. 111, буква „в“, предложение 3 ЗЗД, съдът намира възражението за изтекла
погасителна давност за основателно относно главната претенция за
стойността на доставена топлинна енергия в периода от месец 05.2015 г. до
29.02.2016 г., както и относно претенцията за заплащане стойността на
услугата дялово разпределение за месец 03.2016 г. и в тази част така
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Горното мотивира съда да уважи предявените искове с правно
2
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1501.02 лв. – стойност на
топлинна енергия, дължима за периода от 01.03.2016 г. до месец 04.2018 г.
включително, ведно със законната лихва от 12.04.2019 г. до окончателното
плащане и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от
182.29 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.09.2016 г. до 03.04.2019 г., предвид настъпване на
изискуемостта на претендираните от ищеца вземания, необхванати от
погасителната давност, както и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 50.99 лв. – стойност на неплатено задължение за дялово
разпределение в периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със
законна лихва от 12.04.2019 г. до изплащане на вземането, а за разликата до
пълните предявени размери и за периодите в погасителна давност да ги
отхвърли. На ищеца не се дължат суми за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово
разпределение за периода на забава от 01.05.2016 г. до 03.04.2019 г.,
доколкото за заплащане стойността на услугата не е предвиден срок, а в хода
на настоящото производство не се представиха доказателства за отправяне на
покана до длъжника за заплащането й, предхождащи датата на депозиране на
исковата молба в съда, поради което съдът намира, че ответникът не е
поставен в забава за заплащане на посочената стойност на услугата дялово
разпределение. Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 10.74 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатеното в срок възнаграждение за дялово
разпределение за периода на забава от 01.05.2016 г. до 03.04.2019 г., се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство по частно гр. дело № 21089/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 34.69 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима
държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ
сумата от 35.77 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт при база за
определяне на възнаграждението 50 лв., както и направените в исковото
производство по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 106.23 лв., от които 34.69 лв. – платена по сметка
на Софийски районен съд дължима държавна такса, както и сумата от 71.54
лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, при база за определяне на
възнаграждението 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Ответникът е представляван по делото от адвокат С. К. К., която видно
3
от Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022 г. е оказала на
представлявания безплатна правна помощ, поради липса на средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. При този изход на спора и предвид
заявеното от адвокат К. искане, на последната следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 256.17 лв., съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и
т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения при определено възнаграждение в пълен
размер от 900 лв.
Възражението на ищеца, заявено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от пълномощника на ответника адвокатско
възнаграждение, настоящият съдебен състав намира за недопустимо,
доколкото ответникът не претендира разноски в исковото производство и с
настоящият съдебен акт не се присъждат на страната направени по делото
разноски в настоящото производство, а се присъжда възнаграждение на
адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство на ответника
като материално затруднено лице. В този случай съдът определя
възнаграждението, съобразно сложността на делото, свършената по делото
работа и при приложение чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Доколкото ответникът не претендира и не доказва да е сторил разноски
в заповедното производство по ч. гр. дело № 21089/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав, такива не следва да му се присъждат.
Предвид горното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. К., ЕГН **********, с
адрес ******** ДЪЛЖИ на /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ********** сумата от 1501.02 лв. – стойност на доставена от
/ФИРМА/ топлинна енергия в периода от 01.03.2016 г. до месец 04.2018 г.,
включително в топлоснабден имот, находящ се в ********, аб. № ***** – по
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 182.29 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 03.04.2019 г.,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, както и сумата от 50.99 лв. -
стойност на неплатено задължение за дялово разпределение в периода от
месец 04.2016 г. до месец 04.2018 г. - по предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законна лихва от 12.04.2019 г. до
изплащане на вземането.
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ********** срещу М. П. К., ЕГН **********, с адрес
******** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата
над 1501.02 лв. до пълния предявен размер от 2032.77 лв. и за периода от
месец 05.2015 г. до 29.02.2016 г. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД за разликата над 50.99 лв. до пълния предявен размер от 52.99 лв.
и за месец 03.2016 г., като погасени по давност, на основание чл. 111, буква
„в“, предложение 3 ЗЗД; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД за разликата над 182.29 лв. до пълния предявен размер от 327.86 лв.,
както и изцяло искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
за сумата от 10.74 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на
забава от 01.05.2016 г. до 03.04.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. К. от Софийска
адвокатска колегия със служебен адрес ********* сумата от 256.17 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана в исковото производство безплатна
правна помощ на материално затруднено лице – ответника М. П. К.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
/ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5