Решение по дело №1088/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  №  260058/15.2.2021 г.

 

гр. Ямбол, 15.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                           

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при  секретаря М. П., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1088 по описа на ЯРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на С.З.С. *** против Наказателно постановление № 20-0813-000995/26.06.2020г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и по силата на Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 12 контролни точки, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

С жалбата са наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че в случая е налице хипотезата на чл.54, ал.2, т.4 от АПК – не са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, както и, че в обстоятелствената част на акта не е посочено поради каква причина е взето решение жалбоподателят да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества и по какъв начин е спрян за проверка. Поради това се счита, че същият няма качеството на „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ЗДвП, и респ. не е субект на вмененото му нарушение. Развити са и доводи за нарушаване изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, с оглед обстоятелството, че не е установено на жалбоподателя да е издаден талон за медицинско изследване. По тези съображения се претендира за отмяна на оспорения акт и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник адвокат.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност на жалбата. Оспореното НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено, като счита, че е издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на установената в закона процедура. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 16.06.2020 г. около 12:40 часа в гр. Ямбол жалбоподателят управлявал л.а. „БМВ“, с рег. № ***, движейки се последователно по ул. „Кара Кольо“ и по ул. „Стефан Караджа“. Зад него със служебен автомобил се движили свидетелите И. и Т. ***, които изпълнявали служебните си задължения. След ул. „Стефан Караджа“ жалбоподателят се насочил към ул. „Търговска“, която била сигнализирана с пътен знак, забраняващ влизането на МПС. Въпреки това, жалбоподателят навлязъл с автомобила на ул. „Търговска“ и спрял пред магазин „Бай Течо“. Свидетелите спрели непосредствено до автомобила на жалбоподателя и предприели извършването на проверка. В хода на проверката полицаите извършили и такава за криминални прояви, при което установили, че жалбоподателят има регистрация за управление на МПС след употреба на нарокотични вещества. Затова счели, че следва да му се извърши и проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и за целта поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“. В последователност, на място пристигнал екип в състав св. Д. и неговия колега Хр. П., които поканили жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол. Същият се съгласил да бъде проверен за употреба на алкохол и му била извършена проверка, която не отчела наличие на такъв. След това бил поканен да бъде изпробван и за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг Тест 5000, с инв. № ARJM-0045, при което жалбоподателят отказал извършването на такава проверка. Затова св. Д. му съставил АУАН серия GA № 110093/16.06.2020г. за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. На водача бил издаден и талон за изследване № 001186. Малко след това, докато св. Д. оформял документацията, на място пристигнал и бащата на жалбоподателя св. З. С..

Жалбоподателят подписал акта и талона, но отказал химико-токсикологично изследване и не се явил на указаното място за вземане на проби.

Впоследствие - на 26.06.2020г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, е издадено обжалваното НП. 

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2013г. и към момента на извършване на деянието е наказван двайсет и седем пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – два пъти с влезли в сила НП и двайсет и пет пъти с налагане на глоба с фиш.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И., Т., Д. и С., както и от писмените доказателства по делото, които са последователни, логични безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, и поради това се кредитират изцяло. В тази връзка, за да се отговори на изискванията за изчерпателност, следва да се отбележи, че показанията на св. Зл. С. не изключват авторството на деянието от страна на жалбоподателя и не установяват факти, различни от горепосочените, тъй като същият не е очевидец на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът правни следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от ЗАНН реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП, съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушения закон - разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която съдържа едновременно състав на нарушението и санкция за неговото извършване.

Доколкото настоящото производство е по реда на ЗАНН, оплакванията за допуснати нарушения на установените в АПК процесуални правила се явяват ирелевантни. Останавите оплаквания, свързани с нарушаване на процедурата, се преценят като неоснователни, тъй като причината за извършване на проверката и начина на спиране на жалбоподателя за проверка, са несъставомерни обстоятелства. Неоснователни са и доводите на защитата, свързани с неиздаването на талон за изследване, тъй като от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че такъв талон с № 001186 му е бил издаден. А след като с атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, а не за управление на МПС след употреба на такива, оплакванията за нарушения на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, са неотносими към предмета на делото.  

От материалноправна страна също не са налице основания за отмяна на НП.

Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Преценени поотделно, помежду си, и в съвкупност с писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите Димитров и Петков категорично сочат, че на 16.06.2020г. по ул. „Стефан Караджа“ в гр. Ямбол при управление на л.а. „БМВ”, с рег. № ***, жалбоподателят, като водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от РД на ЗДвП, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Показанията на разпитаните по делото свидетели хармонизират напълно помежду си както по отношение отказа на жалбоподателя за извършване на проверка, така и в детайли, по отношение поведението на жалбоподателя преди извършването на проверката и причините за това. Освен помежду, си показанията на всички разпитани по делото свидетели кореспондират и с писмените доказателства по делото. Затова, и поради липсата на каквито и да било данни, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при депозиране на показанията, за съда е безспорно, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и в НП адм. нарушение и е осъществил административнонаказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП, според който, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Предвид на това, че размерите на наказанията са фиксирани, същите не могат да бъдат предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез ревизиране размерна на санкциите.

Броят на отнетите контролни точки също е определен в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Т.е., липсва основание за изменяне на НП в тази му част.

Имайки предвид високата степен на обществена опасност на нарушението, с оглед високата динамика и нетърпимостта към този вид деяния понастоящем в страната, както и завишената степен на обществена опасност на личността на жалбоподателя, който е наказван двайсет и седем пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, съдът счете, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, и не може да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. При това положение и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.

Водим от горното, и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0813-000995/26.06.2020г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на С.З.С. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, и по силата на Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 12 (дванадесет) контролни точки, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА С.З.С., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол сумата от 120 (сто и двайсет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                         

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: