РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 80899
гр. София, 01.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110142049 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Изи
Финанс“ ЕООД срещу Т. В. Х., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за паричен заем № 341794, сключен на 03.06.2021г.
Със заявлението се иска присъждане и на сумата от 232.90 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на заема чрез банкова гаранция или
поръчители.
Съдът намира, че по отношение на така търсената сума заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между Т. В. Х. и „Изи Финанс“ ЕООД договор за заем има характер на
потребителски договор. Търсената сума по него е за неустойка. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със задължителна практика в
ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност
на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора и то служебно от съда /и без направено в
1
тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената
неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и
на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението,
независимо от размера й. Начислена по този начин, тази неустойка по същество е добавък
към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява
неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се
прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че
именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на
заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното
от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за
противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД,
поради което отхвърля заявлението в тази част.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните
в издадената заповед суми за разноски, а именно – 19.96 лева държавна такса /за горницата
до 25.00 лева не се присъжда/, както и 39.91 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Изи Финанс“ ЕООД, в частта относно сумата от 232.90 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на задълженията по чл.3 от договор
за паричен заем № ........./03.06.2021г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2