Р Е Ш Е Н И Е
№ 260042
Гр. Пловдив, 10 март 2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова и прокурора Албена Кузманова, като
разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 4 по описа за 2021
г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и
трета от НПК.
Образувано на основание чл.424, ал.1, вр.
чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения Б.Й.Ч., чрез защитника му – адв. Н.С.
*** за възобновяване на наказателното производство, по което е постановено
Решение № 260077/21.10.2020 г. по ВНОХД № 1079/2020 г. на Пловдивския окръжен
съд за потвърждаване на Присъда № 43/26.11.2019 г., по НОХД № 458/2019 г. на Районен
съд – Асеновград.
С първоинстанционната присъда, осъденият Б.Й.Ч.
е бил признат за виновен в извършването на престъпления, както следва:
- по чл. 343б, ал.3 от НК, като на
основание чл. 54 от НК е бил осъден на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“
и „Глоба“ в размер на 800 лева и на основание чл.343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК „Лишен от право да управлява МПС“ за срок от 2 години;
- по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и на основание чл.54 от НК осъден на „Глоба“
в размер на 300 лева.
На
основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения Ч. е наложено едно общо, най-тежко
наказание от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, „Глоба“ в размер на 800
лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.
На
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от 4 години.
На
основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от
това му право по административен ред, считано от 09.04.2019г., както и е взето
отношение за веществените доказателства.
С Решение
№ 260077/21.10.2020 г. по ВНОХД
№ 1079/2020 г. на Пловдивския окръжен съд присъдата е била потвърдена изцяло,
като същото е окончателно.
В шестмесечен срок от влизането
на последното в сила е постъпило
искане от осъдения Ч. за възобновяване на наказателното производство като се
твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с постановените съдебни актове в нарушение на
материалния и процесуален закон, както и е наложено явно несправедливо
наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
В него е направен подробен доказателствен
анализ на приобщените по делото доказателства. Посочва се, че
първоинстанционния и въззивния съд са направили едностранна доказателствена
оценка в нарушение на принципните правила на чл.13, чл.14 и чл.314 от НПК,
постановявайки осъдителната си присъда срещу Ч. изцяло на оспорените
обвинителни доказателства, като са неглижирали останалите оправдателни такива.
Не са обсъдени в пълнота противоречията в показанията на свидетелите, като
неоснователно са кредитирани изцяло тези на полицейските служители. Не е съобразено,
че последните в известна степен са провокирали след първоначалната проверка на
документите на двете лица, осъденият да приведе автомобила в движение, въпреки
съмненията им за това, че е под въздействието на наркотични вещества. Това е
относимо и към начина на установяване на употребата на наркотични вещества от
използваната тестова касета в нарушение на изискванията на методическите
указания, която не е била и приобщена към делото по изискуемия процесуален ред
с протокол. Не е удостоверен по надлежен начин и отказа на осъдения да даде
проба за изследване, без провеждане на медицински преглед. И в тази връзка
постановените съдебни актове страдат от пълна липса на мотиви по отношение на
събраните противоречиви доказателства, което е съществено процесуално
нарушение. Сочи се също, че не са съобразени в достатъчна степен и наличните по
делото многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като наказанието е
било наложено при условията на чл.54 от НК, вместо тези по чл.55 от НК, т.е. е
явно несправедливо.
В тази връзка се
иска възобновяване на наказателното производство, като осъденият Ч. бъде
признат за невинен или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Осъденият Б.Ч. се явява лично и с
упълномощения му защитник – адв. С. ***, като поддържат направеното искане по изложените в него съображения.
Представителят на АП - Пловдив,
намира искането за неоснователно, тъй като в проведеното досъдебно и съдебно
производство не е допусаното нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила, както и на осъдения са наложени справедливи наказания.
Пловдивският
апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази
становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановената и влязла
в законна сила присъда, намира за установено следното:
Искането
на осъдения Б.Ч. е частично основателно.
На
първо място, липсват
допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр.
ал.3 от НПК при проведените досъдебно, първоинстанционно и въззивно
производства, както и в постановените съдебни актове.
Не се установява и
нарушение в проведените съдопроизводствени действия от районния съд, който в
рамките на проведеното съдебно следствие е уважил повечето от доказателствени
искания от защитата.
В мотивите към присъдата, правилно фактическата
обстановка е базирана основно на показания на
свидетелите: П. Д., Р. К., А. Б. и Б. Т., частично от обясненията на
подсъдимия и на св. Г. М.. В тази носака са и приложените писмени и веществени
доказателства – талон и протокол за медицинско
изследване, АУАН № */ *г, ЗПАМ №*, разпечатка от Дрегер Дръг тест,
фиш за СМП, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества, протокол за претърсване и изземване, справка за нарушител,
заключението на назначената съдебно химическа експертиза, справка за съдимост и
характеристична справка.
Правилно са кредитирани
с нужното доверие показанията на разпитаните полицейски служители, които са
обсъдени в нужната пълнота и взаимовръзка. За св. Б. се е наложило на основание
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК да се приобщят показанията му от
досъдебното производство, поради изминалия период от време, което не пречи за
възприемането им като достоверни. Основателно за разлика от тях, показанията на
св. М. в съдебно заседание са кредитирани частично, тъй като са в противоречие
с приобщените такива от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 от НПК, досежно това, че пред полицейските служители е казал за
употребената от приятеля му Ч. марихуана. Неговите показания от съдебно
заседание в тази им част са в унисон с обясненията на подс. Ч., който отрича
изобщо употребата на накротични вещества, като очевидно, с оглед на събраните в
обратната насока достатъчно убедителни доказателства, касаят обслужването на
една защитна теза.
Взето е предвид
възражението на защитата, че приложената като ВД – тест касета не е приобщена
към досъдебното производство с протокол, съгласно разпоредбата на чл.111, ал.2
от НПК. Същата, обаче е била приложена към внесения в съда обвинителен акт,
като в съдебно заседание е предявена по реда на чл.284 от НПК на страните, без
от тяхна страна да са били изложени каквито и да е възражения. Отделно прави
впечатление, че след констатацията на тестовата касета в РУ на МВР – *за
положителна проба за употреба на наркотично вещество, на осъдения Ч. е бил
съставен АУАН, който той е подписал без възражение и е написал, че отказва да
даде кръв за анализ. Издаден му е бил и талон за медицинско изследване, като
осъденият се е явил в МБАЛ – *, където отново е отказал да даде кръв или урина
за изследване за употребата на наркотични вещества, удостоверено от дежурното
медицинско лице от ЦСМП – *със съставения протокол и фиш.
Не отговаря на действителността и
твърдението, че решението на въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл.
339 от НПК, защото в него са обсъдени инкриминираните деяние, даден е отговор
на основните доводи във въззивната жалба, както и защо не се възприемат. Напълно резонно,
окръжният съд е отбелязал, че неправилно от районния съд не са били съобразени
показанията на св. Й.Ч., касаещи характеристични данни на подсъдимия като негов
син и ги е включил в доказателствената маса по делото, защото това е в негов
интерес.
Настоящият състав обаче намира за
нужно да вземе отношение и по повод твърдението на защитата, че в резултат на
действията на полицейските служители и най-вече на неправомерното разпореждане
на св. Д. за преместване на автомобила, за да не пречи на движението, всъщност
е осъществена провокация към последвалото престъпление, свързано с управлението
на МПС по пътя за гр. * под въздействието на наркотични вещества от страна на
осъдения Ч..
По делото са налице достатъчно
доказателства, че при извършената проверка от полицейските служители Д. и К. на
личните документи на осъдения Ч. и на св. М., в тях се е породило съмнение, че
тези лица са под въздействието на наркотични вещества. В тази връзка не е
следвало изобщо да им се позволява да управляват
МПС със забележката да преместят автомобила и да внимават, като впоследствие не
само са ги последвали, но и уведомили колегите си за предстоящото им
преминаване по пътя за извършване на по-задълбочена проверка. И това е така,
защото техният статут на служители на реда, изисква главно да предотвратяват
извършването на престъпления и ако се разкрие подобно изпълнително деяние, да
осъществят мероприятия за преустановяването му и предотвратяване
настъпването на вредните му последици, при условията на превенция по чл.30а от ЗМВР. Едва впоследствие при
данни за извършено престъпление, следват дейностите по негово разкриване и
разследване, съгласно хронологията визирана в чл. 67 от ЗМВР. От друга страна,
преместването на неправилно паркирания автомобил е било наложително, с оглед
спецификата на стеснения пътен участък в м. *и безпрепятственото преминаване на
други автомобили.
Но и самият Ч. е имал правото на
личен избор, ако не се чувства добре /в резултат на употребения наркотик или по
друга причина/, да помоли полицейските служители да преместят автомобила вместо
него и/или да се обади за помощ и изчака пристигането на свой близък, който да
поеме управлението му, за да не застрашава по пътя като водач, своя и на спътника
си - св. М. живот и здраве, както и на други, евентуални участници в движението.
В този ред на мисли, настоящата
инстанция намира, че подобни действия на полицейските органи, макар и да не
могат да се квалифицират като провокация към престъпление, понеже касаят нарушаване
на правомощия, не следва да се толерират в сферата на правосъдието и изисква да
се отчитат в интерес на осъденото лице, на който въпрос предстои да бъде
обърнато внимание в края на съдебния
акт.
На
второ място, не е налице
нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК.
В настоящия случай,
законосъобразно в мотивите към постановената присъда и решението на въззивната
инстанция е прието за установено от събраните по делото доказателства,
извършването при условията на съвкупност на двете престъпления от подс. Б.Ч..
Безспорно е било изяснено, че на
инкриминираната дата и място подс. Ч. е управлявал МПС – л.а. „*“ модел „*“ с
рег.№ *след употреба на наркотично вещество - марихуана, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер Драг тест 5000“ с фабр. № ARJF-0026.
От обективна страна са налице
всички признаци на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК, като управлението на
МПС е станало след употреба на горепосоченото наркотично вещество, установено
по несъмнен начин, съобразно изискванията на Наредба № 1 за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или
техни аналози. Осъденото лице е отказало да му бъде извършено изследване на
кръвта, което е отбелязано в Протокола за медицинско изследване и Фиш за спешна
медицинска помощ, поради което и съобразно чл.6 ал.4 от Наредбата, се приемат за
достоверни отчетените показания от техническото средство.
Налице са и съставомерните
признаци на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, понеже на
същата дата и място, осъденият Ч., без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал в
автомобила си високорисково наркотично вещество – марихуана /канабис/ с нето
тегло 0.647гр. и съдържание на активен компонент /ТХК/ - 10.3 тегловни % на
стойност 3.88лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. изм. с ДВ бр.14 от
18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние - държане, като е установил фактическата
си власт върху предмета на престъплението, който е оставил в пепелника на
автомобила си. Предмет на престъплението е високорисково наркотично вещество,
чието държане и разпространение е забранено от закона.
Правилно е преценено, че не се
касае за малозначителен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, въпреки, че
осъденият Ч. до момента не е бил осъждан, на млада възраст и наркотичното
вещество е с ниска стойност. И това е така, защото на инкриминираната дата, той
е осъществил две отделни престъпни деяния, които макар и сами по себе си да не
са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, са с висока степен на обществена
опасност, предвид широкото им разпространение в обществото. В тази връзка,
напълно коректно е отбелязано, че заради количеството високорисково наркотично
вещество и чистото съдебно минало на Ч., спрямо него е определена квалификацията
на деянието по чл.354а, ал.5
от НК, т.е маловажен случай. Наличието на такава опасност, която не е явно
незначителна, изключва приложението на чл.9, ал.2 от НК, поради което и
искането на защитата е счетено за неоснователно.
Правилно е прието, че
двете деяния са извършени с пряк умисъл, като форма на вина.
Затова не би могла да бъде
възприета тезата на осъдения Ч. за допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложен материален закон в постановените съдебни актове по
горепосочените дела на Районен
съд – Асеновград и на Окръжен съд – Пловдив.
На
трето място, по отношение на
наложеното явно несправедливо наказание по симсъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК,
обаче искането е частично основателно.
При индивидуализацията на наказанията на
подсъдимия за двете престъпления, правилно са преценени като смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало и младата възраст на деца. Но не са
съобразени, наличните добри характеристични данни за неговата трудова
анажираност, както и оказаното съдействие на разследващите органи.
Не без значение по отношение на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е и обстоятелството, упоменато по-нагоре,
а именно, че полицейските органи са имали възможност да пресекат тази дейност
още в самото й начало, но не са го направили, което би следвало да се отчете в
интерес на осъденото лице. В тази връзка не би могла да се приеме за логична и
тезата на първостепения съд, възприета безкритично и от въззивната инстанция,
че отегчаващо отговорността обстоятелство за осъденото лице се явява, управлението
на МПС, непосредствено след употребата на наркотичното вещество, когато въздействието
му върху психиката и реакциите му като водач е било изразено в по-висока степен.
И това да е обективирало опасно поведение при управлението на автомобила, което
определя извършеното престъпление като такова с по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с типичните престъпления от същия вид. Единственото,
правилно съобразено отегчаващо отговорността обстоятелство остава това, че
осъденият е осъществил с конкретните си действия съставите на две отделни
престъпления с два различни непосредствени обекта.
В тази връзка очевидно е налице един по-сериозен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите такива,
като за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК на осъдения, макар и
законосъобразно при условията на чл.54 от НК, всъщност са му определени явно
несправедливи наказания, в рамките между минимума и средния размер на
предвидения в закона диапазон, съответно лишаване от свобода за срок от 1
година и 6 месеца, както и глоба от 800 лв., вместо същите да са ориентирани
към минимумите от 1 година лишаване от свобода и глоба в размер от 500 лева.
С оглед на тези съображения се явява явно
несправедливо и наложеното на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС, което следва да се намали от 2
години, на 1 година и 8 месеца.
За престъплението по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3
т.1 от НК, съдът е наложил наказание глоба в минималния размер от 300 лева, при
условията на чл.54 от НК, което не следва да бъде променяно.
Това налага да се измени присъдата и в частта
по отношение на наложеното, на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо и
най-тежко наказание за двете престъпления, като се намали лишаването от свобода
от 1 година и 6 месеца на 1 година, а глобата от 800 лв. на 500 лева.
Налице са по така изложените доводи за
личността на осъденото лице и основанията за промяна на определения по чл.66, ал.1 от НК изпитателен
срок за отлагане на определеното наказание лишаване от свобода, при условията
на който също биха се изпълнили успешно целите, визирани в чл.36 от НК като се
намали от 4 години на 3 години.
В тази връзка
искането на осъдения е частично основателно и следва да се възобнови наказателното
производство като се изменят присъдата на районния съд и решението на въззивния
съд, в наказателно-осъдителната им част, тъй като основанията са в полза но
осъденото лице, като се намалят, определените му от редовните съдебни инстанции
наказания в горепосочените размери.
Водим от изложените съображения и
ано основание чл. 425, ал.1, т.4 от НПК, Пловдивския апелативен съд,
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 458/2019 г. на Районен съд
– Асеновград и ВНОХД № 1079/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, като ИЗМЕНЯ постановените по тях Присъда № 43/26.11.2019
г. и Решение № 260077/21.10.2020 г. срещу подс.Б.Й.Ч. в
наказателно-осъдителната им част като:
НАМАЛЯВА наложените му за престъплението по
чл. 343б, ал.3 от НК наказания, съответно „Лишаване от свобода“ от 1 година и 6
месеца на 1 година, „Глоба“ от 800 лева на 500 лева, както и на основание
чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК „Лишаване от право да управлява МПС“ от 2
години на 1 година и 8 месеца.
НАМАЛЯВА определеното му на основание чл.23,
ал.1 от НК ОБЩО И НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ „Лишаване от свобода“ от 1 година и 6
месеца на 1 година, „Глоба“ от 800 лева на 500 лева, към което присъединява на
основание чл.23, ал.2 от НК намаленото наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 8 месеца.
НАМАЛЯВА определения на основание чл.66, ал.1
от НК ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от ЧЕТИРИ НА ТРИ ГОДИНИ.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.