Решение по дело №220/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР Варна, против Решение № 125/04.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110200332/2023 на Районен съд-Варна (ВРС). С оспореното решение е отменен електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7884488 на ОД на МВР Варна, с който на Р. П. Б., в качеството му на законен представител на фирма „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Варна е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложими по препращане на чл. 63в ЗАНН. Навеждат се доводи за недопустимост на въззивната жалба, поради липса на процесуална легитимация, тъй като същата е подадена от „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, а оспорения ЕФ е издаден срещу законния представител на дружеството - Р. П. Б.. Твърди се, че нарушението е безспорно установено и доказано, а административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно. Иска се да се отменено решението, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съставна ВРС. В условията на евентуалност се прави искане за отмяна на въззивното решение, както и потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, в депозиран писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Счита се, че правилно въззивния съд е приел, че при издаване на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което не може да бъде санирано, а наличието им води до лишаване на санкционираното лице от възможността да се защити. Релевира доводи за неправилност на твърдението на ОД на МВР Варна, че жалбата е недопустима поради липса на процесуална легитимация, тъй като счита, че в ЕФ ясно, категорично и недвусмислено е описано, че се налага глоба срещу „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна намира касационната жалба за основателна. Счита, че ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189 ЗДвП. По изложените съображения се пледира отмяна на обжалваното решение на районния съд и произнасяне по същество като се потвърди издадения ЕФ.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството пред районния съд, за която обжалваното решение е неблагоприятно.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 31.07.2023 г. в 10:58 часа, във Варна, Девня, [населено място], път 2008 до кръстовище „**********” АТСС ARHCAM S1 120CCF3 насочено към [жк], в режим на контрол в двете посоки, с МПС – лек автомобил - Д. С., рег. № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 65 км./ч., като превишението е 15 км/ч. – нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

За така установеното нарушение бил издаден ЕФ серия К, № 7884488 на ОД на МВР Варна, с което на Р. П. Б., в качеството му на законен представител на фирма „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

При постановяване на своето решение въззивният съд приел, че жалбата е допустима. Приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на закона, което обусловило отмяната на атакувания ЕФ.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна намира, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, като постановено по жалба, подадена от лице, което не притежава процесуална легитимация да оспорва процесния ЕФ.

Съображенията за този извод са следните: жалбата, инициирала производството пред ВРС е недопустима, защото подателят й фирма „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК],чрез законния си представител Р. П. Б., юридическо лице което по смисъла на чл. 189, ал. 8 ЗДвП не притежава активна легитимация да обжалва издадения електронен фиш.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител да се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно ал. 5 на чл. 189 ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 (физическо лице-собственик или ползвател на МПС, при управлението на което е извършено нарушение) или ал. 2 (юридическо лице-собственик на МПС, при управлението на което е извършено нарушение) с препоръчано писмо с обратна разписка.

Нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП регламентира, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват наказателното постановление в 14-дневен срок от връчването му. Според чл. 61, ал. 1 ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели..

В случая с електронен фиш серия К, № 7884488, издаден от ОД на МВР Варна, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева на физическото лице Р. П. Б., за когото е прието, че е законен представител на фирма „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД. Именно това физическо лице притежава активната процесуална легитимация да оспори процесния ЕФ, за разлика от юридическото лице фирма „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], което не е летимирано и няма правен интерес от атакуването му, тъй като не е негов адресат.

В жалбата срещу ЕФ е подадена от дружеството „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], представлявана от лицето Р. П. Б., който е подписал същата в качеството си на неин законен представител. Това обстоятелство се поддържа и от дружеството подател в отговора на касационната жалба.

При тези данни се извежда извода, че жалбата е подадена от лице, което не е активно легитимирано да обжалва електронния фиш. Налице са предпоставките на чл. 323, ал. 1, т. 3 НПК, приложими на основание чл. 84 ЗАНН, за връщане на жалбата и прекратяване на съдебното производство. Цитираната норма предвижда, че въззивното производство се прекратява, когато жалбата не е подадена от лице, което има право на жалба или протест. В случая няма никаква неяснота кой е подателят на жалбата, по която е образувано АНД № 20233110200332/2023 по на ВРС, а именно фирма „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], действаща чрез законният си представител Р. П. Б..

Производството по делото е следвало да бъде прекратено, без да се дава възможност за уточняване на жалбата. След като няма съмнение кой е подател на жалбата против ЕФ серия К, № 7884488, за съда не възниква задължението по чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК да я оставя без движение и да дава указания за отстраняване на нередовности. Приложима в настоящия случай е нормата на чл. 323, ал. 1, т. 3 НПК, при която съдът не разполага с правомощие да отправя покана за отстраняване на пропуски или нередовности, както това е предвидено за хипотезата на чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК - при несъответствие на жалбата с изискванията за писмена форма, реквизити и подпис, каквито за процесната жалба не се установяват.

ЕФ подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (чл. 189, ал. 8 ЗДвП), който признава право на жалба само на нарушителя и поискалия обезщетение. Затова като е приел за разглеждане подадената жалба от дружеството-собственик на описаното в Е. М., районният съд е постановил недопустим съдебен акт.

При това положение съдебното решение следва да бъде обезсилено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Жалбата, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по оспорване на процесния ЕФ следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и сравнително невисоката правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд-Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 125/04.12.2023 г., постановено по АНД № 20233120200332/2023 на Районен съд-Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], действащо чрез своя законен представител Р. П. Б., против електронен фиш серия К, № 7884488 на ОД на МВР Варна, като недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по обжалване на ЕФ серия К, № 7884488 на ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Варна сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно.