Р Е Ш Е Н
И Е №260060/27.4.2021 г.
27.04.2021 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав
на 06 април
2021 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гражд.дело № 46 по описа на 2021 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд -
Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ********* и по въззивна
жалба на Д.Б.П., двете против Решение №260210/08.12.2020 г., постановено по
гр.д.№4447/2019 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Д.Б.П. сумата от 3000 лв.
- частичен иск от 25 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди и сумата 533,88 лв. - частичен иск от
15 000 лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, настъпили в
резултат на настъпило на 10.02.2019 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 20.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като претенцията за неимуществени вреди над уважения
размер от 3000 лв. до 12 000 лв. е отхвърлена, като неоснователна. Със същото
решение на Д.Б.П. са присъдени разноски в размер на 261,47 лв. , той е осъден
да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски в размер на 1202,74
лв., както и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на
съдебната власт по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 120 лева.
С въззивната си жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва
първоинстанционното решение в частта,
с която предявения от Д.Б.П. иск за неимуществени вреди е уважен за сумата над
1500 лв. до 3000 лв., като иска отмяна и отхвърляне на иска в тази част. В
жалбата се сочи, че сумата на необжалвания размер на обезщетението за
неимуществени вреди и за имуществените вреди, ведно с лихвата, е преведена по
представената банкова сметка ***, за което към жалбата са представени
доказателства. Според жалбоподателя не са налице основания за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер по-голям от 1500 лв. В условие на
евентуалност е заявено искане за намаляване на размера на присъденото
застрахователно обезщетение, поради неговата прекомерност с оглед наличието на
съпричиняване в значителен размер. Сочи се, че съда неправилно е оценил
доказателствата, съответно определил степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна пострадалия. Заявени са и подробни доводи, че определеното
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД и на трайната съдебна практика, не е съобразено с
действителните вреди, търпени от ищеца и значително надвишава справедливото и
достатъчно да ги компенсира обезщетение. В тази връзка, при условие на
евентуалност, се иска намаляване на определеното обезщетение. Заявена е и
претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
В депозирания отговор на въззивната жалба Д.Б.П., чрез адв.Д.Т. от САК е заявил
становище за неоснователността й и иска оставянето й без уважение. За
неоснователни намира доводите за неправилна преценка на първоинстанционния съд
относно поставянето на предпазен колан от пострадалия. Заявява, че твърдението на
ответника, че пострадалия е пътувал без предпазен колан се оборва от
доказателствата по делото. По отношение твърдението за присъждане на
обезщетение в твърде завишен размер и в противоречие с чл.52 ЗЗД, намират
същото за необосновано.
С въззивната си жалба Д.Б.П., чрез адв.Д.Т. от САК оспорва
първоинстанционното решение в частта,
с която е отхвърлен иска му за неимуществени вреди против ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД над уважения размер от 3 000 лв. до размера от 8 000 лв.
Иска отмяна на решението в тази отхвърлителна част и постановяването на друго,
с което иска му за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 8000 лв.
Заявени са подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в атакуваната част. Посочени са за неправилни изводите на съда за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.к.
такова от доказателствата по делото не се установявало. Заявено е и твърдение
за неправилна оценка от страна на съда на всички получени от ищеца телесни и
психически увреждания, довело в тази връзка до неправилната им парична оценка,
т.е. до определяне на несправедлив размер на обезщетението Заявени са и
оплаквания за неправилно определяне на началния момент на дължимата лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, като жалбоподателя счита, че такава
следва да му бъде присъдена от датата на увреждането. Заявена е и претенция за присъждане на
разноски и минимално адвокатско възнаграждение.
В отговор на въззивната жалба въззиваемият застраховател я оспорва,
като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Сочи за напълно
необосновани доводите, на които се основава недоволството от решението в
атакуваната част.
В о.с.з. страните, при редовно и
своевременно призоваване, не се явяват и не се представляват.
След преценка на
доводите по жалбите и отговорите, доказателствата по делото и мотивите на
обжалвания съдебен акт, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са
допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок и отговарят на
изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от
обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по
същество.
Преценени по същество и двете въззивни
жалби са неоснователни.
Атакуваното решение е правилно, като
въззивния съд споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща
към мотивите на ЯРС.
В производството пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, във вр.
чл.52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
С исковата молба и
след надлежно заявено и прието от съда изменение на иска, ищеца е заявил
претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата 12 000 лв. -
обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата 533,88 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 10.02.2019 г.
Ищеца е основал
претенцията си на следното: на 10.02.2019 г., около 14.40 ч. на Автомагистрала
„Тракия“, в посока от гр.Нова Загора за гр.Бургас, преди км.274, обл.Ямбол
настъпило ПТП с участието на МПС марка „БМВ“, с рег.№ У 3448 АХ, собственост и
управлявано от С. К. К. и МПС (специален автомобил за пътна помощ) марка
„Форд - Транзит 190“, с рег.№ СН 2757
АТ, собственост и управлявано от ищеца Д.Б.П., в резултат на което пострадал
ищеца Д.П., като са му причинени подробно описани в ИМ телесни увреждания
довели до болки и страдания в един продължителен период от време. В следствие
нараняванията ищеца постъпил в болница и бил хоспитализиран за периода от
10.02.2019 г. до 13.02.2019 г., а след изписването продължил лечението в
домашни условия. От травмите изпитвал силни болки и страдания, имал нужда от
медикаментозно лечение, не можел да се обслужва сам. Получените травми се отразили
изключително зле и на психическото му състояние - бил силно подтиснат, леко
раздразнителен и нервен, оплаквал се от безсъние и кошмари, доведен бил до
депресивно състояние. Според лекуващите лекари възстановителния процес при
добро развитие се очаквало да приключи след около половин година. Освен
описаните неимуществени вреди, ищеца претърпял и имуществени вреди - нанесени
щети по управляваното от него МПС, които все още не били отстранени.
За пътния инцидент
бил съставен протокол за ПТП №1611889/10.02.2019 г. по описа на РУ-Тунджа при
ОДМВР-Ямбол, като съгласно същия виновен за настъпването на произшествието бил
водача на МПС марка „БМВ" с рег.№ У 3448 АХ, собственост и управлявано от
С.К. К., който движейки се със скорост, несъобразена с пътните условия, по АМ
и суха пътна настилка, движейки се със скорост, несъобразена и с характера и
интензитета на движението, застига МПС, управлявано от ищеца, губи контрол и го
блъска в задната му част. По случая било взето административно отношение и на
виновния водач бил съставен АУАН №53931/2019 г. по описа на РУ-Тунджа при
ОДМВР-Ямбол, като в последствие било издадено и НП № 19-3392-000073/25.02.2019
г.
Към момента на
настъпване на ПТП, лекия автомобил марка „БМВ“, с рег.№ У 3448 АХ, собственост
и управлявано от С.К.К. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника "ЗАД
Далбог : Живот и здраве" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажирало
отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП
имуществени и неимуществени вреди. Ищеца предявил извънсъдебно претенцията си
към застрахователя, но бил поставен отказ за изплащане на обезщетение.
Защитавайки се
против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: Оспорва
изцяло предявения иск - по основание и размер. Признава единствено наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност",
по отношение на инцидентния автомобил. Оспорва твърдяния
в ИМ механизъм на ПТП, като счита, че вина за настъпването му има ищецът, който
в нарушение на правилата на чл.24 ЗДвП се движил с неизправни стоп-светлини,
като е намалил рязко скоростта си, без да се убеди, че няма да създаде опасност
за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното
движение, с което станал предпоставка за възникване на ПТП, като е
възпрепятствал останалите участници в движението, вкл. и водачът на лекия
автомобил БВМ, да реагира адекватно. Заявено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, както поради посоченото, така и
поради непоставянето на обезопасителен колан. Оспорва и вида и характера на
получените увреждания, включително тяхната продължителност. Оспорва и
причинените имуществени вреди, като твърди, че на ищеца е заплатена сумата от
977,22 лв., с която сума са погасили задължението си по тази претенция. Прави
възражение за прекомерност на претенцията, т.к. претендираното обезщетение не
отговаряло на действителната вреда, не се подкрепяло от фактическата обстановка
и представените по делото доказателства и в тази връзка било в разрез с
изискването за справедливост, заложено в чл.52 от ЗЗД. Оспорва
и претенцията за лихва за забава, като счита, че при действието на новия КЗ
такава се дължи едва от окончателното произнасяне на застрахователя по
преписката по щета.
При така заявените становища и
възражения на страните, с обжалваното решение ЯРС е приел предявения в
производството иск за неимуществени вреди за частично основателен и го уважил до
размера на 3 000 лв., а иска за имуществени вреди - за основателен до
размера на 533,88 лв. и го уважил до този размер. В мотивите е изложено, че от
доказателствата по делото се установява, че с противоправното си деяние, което
е извършено виновно, застрахованият е причинил на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от него физически болки и страдания от причинените
телесни увреди, установени от заключението на СМЕ. Съдът приел и наличие на
причинна връзка между противоправното деяние и вредата - настъпилите увреждания
и търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от
причиненото увреждане на ищеца, който извод е обоснован със заключението на
изслушаната по делото САТЕ. За недоказано е прието твърдението на ответника за
липса на виновно поведение на застрахования водач, напротив - допуснал е нарушение
на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. При наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с
който са причинени уврежданията, е налице и основание за ангажиране на пряката
отговорност на застрахователя спрямо увредения.
По направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца решаващия съд
приел наличие на такова в размер на 25%, т.к. ищеца е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, което
негово поведение е допринесло за настъпване на вредата, независимо от
извършеното нарушение на водача на другия автомобил. В конкретния случай,
решаващия съд намерил, че за претърпените неимуществени вреди, при съобразяване
принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД следва да се присъди обезщетение в
размер на 4000 лв., като отчитайки обема на съпричиняване от 25%, на ищеца
следва да се присъди като обезщетение сумата от 3 000 лв., като искът за
разликата от 3000 лв. до пълния размер от 12 000 лв. следва да бъде отхвърлен. За
основателна приел и претенцията за присъждане на законната лихва за забава, но
считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП -
20.03.2019 г.
Фактическата
обстановка по делото правилно е установена от първостепенния съд, не е спорна
между страните, а пред въззивния съд не се ангажираха нови доказателства, които
да доведат до промяната й.
В тази връзка не е
спорно, че на 10.02.2019
г., около 14.40 ч. на Автомагистрала „Тракия“, в посока от гр.Нова Загора за
гр.Бургас, преди км.274, обл.Ямбол настъпило ПТП с участието на МПС марка
„БМВ“, модел „520i“ с рег.№ У 3448 АХ, собственост и управлявано от С. К. К. и МПС (специален автомобил за
пътно помощ) марка „Форд“, модел „Транзит 190“ с рег.№ СН 2757 АТ, собственост и
управлявано от ищеца Д.Б.П..
За ПТП бил съставен
протокол за ПТП №1611889/10.02.2019 г. по описа на РУ-Тунджа при ОДМВР-Ямбол,
съгласно който виновен за настъпването на произшествието е водача на МПС марка
„БМВ“, който движейки се със скорост, несъобразена с интензивността на
движението и конкретните пътни условия, застига МПС, управлявано от ищеца, губи
контрол и го блъска в задната дясна част. По случая било взето административно
отношение и на виновния водач било издадено Наказателно постановление
№19-3392-000073/25.02.19 г. на РУ-Тунджа.
За установяване механизма на ПТП по делото е изслушана съдебна
автотехническа експертиза, от заключението на вещото лице по която се
установява следното: на 10.02.2019 г., около 16.30 ч. специален автомобил Форд „Транзит 190“ с рег.№ СН 2757 АТ,
управляван от ищеца Д.П. се движил по автомагистрала „Тракия“, в посока
гр.Бургас. Движението се осъществявало при оптимални атмосферни и пътни условия
- дневна светлина, суха и запазена асфалтова настилка, ясно различима
хоризонтална маркировка. Непосредствено преди произшествието посочения
автомобил с водач Д.П. бил разположен в дясната пътна лента, спрямо посоката на
движение. При същите условия този автомобил е бил застигнат от л.а. БМВ 520i, с рег.№ У 3448 АХ с
водач С. К.. Приближавайки специалния автомобил Форд
(предвид по-високата скорост на движение), водачът на л.а. БМВ не е реагирал
адекватно - да навлезе в скоростната лента и да осъществи изпреварване, поради
което е настъпил попътен сблъсък. За автомобила Форд, ударът бил задно
ексцентричен, довел до последващо безконтролно аварийно транслиране по
настилката, съпроводено със завъртане около вертикалната му ос. Окончателното
движение било преустановено, като част от платформата е навлязла под ниските
състави на мантинелата. Последицата от настъпилото произшествие били материални
щети по двете МПС, както и телесни наранявания на водача на специалния
автомобил Форд. Като причина за ПТП вещото лице сочи поведението на водача на
л.а. БМВ, изразяващо се в неследене на пътната обстановка (в посока напред) и
загуба на контрол над управлявания автомобил - застигайки предходно движещия се
автомобил Форд, водачът на л.а. БМВ е следвало да предприеме неговото
изпреварване при условие, че пътната обстановка е позволявала тази маневра.
Предвид механизма на сблъсъка, водачът на автомобила Форд не е имал техническа
възможност да предотврати сблъсъка, поради това, че бил атакуван отзад. Дори и
да е възприел в огледалата за обратно виждане наличието на застигащия го
автомобил БМВ, той очаквал да бъде изпреварен през скоростната лента, която
била свободна за преминаване. ВЛ изчислило, че необходимата сума за
възстановяване на причинената щета на автомобила Форд била в размер на 1511,10
лв.
От заключението на вещите
лица по СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие ищеца е получил автомобилна травма, изразяваща се в
контузия на главата с болезнен травматичен шок на тъканите; охлузвания;
кръвонасядания и болки в тилните области на главата. Получил е и сътресение на
мозъка, протекло с вегетативни прояви и с липса на пълен и ясен спомен за
случилото се, но без данни за изпадане в безсъзнателно състояние до степен на
кома. Получил е и контузия на дясната раменна става с болки в областта на
дясното рамо, които се засилвали при функционална активност на раменната става,
като по този повод бил приет за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ-Ямбол.
Получените от пострадалия увреждания, добре отговаряли да са били получени при възникналото
ПТП, по начин и време, както съобщавал и самия пострадал. От вида и
характеристиката на установените травматични увреждания, вещите лица извели
извод, че пострадалия получил сравнително леки травматични увреждания, които
при правилно протичане на оздравителните процеси заздравяват за срок от около
две седмици, като се очаква пострадалия да се възстанови напълно и не е налице
причина това да не се случи. Изтърпените болки и страдания от пострадалия
непосредствено след произшествието и през следващите няколко дни били
по-интензивни, но същите не били чак толкова силни, т.к. не били налице данни
за сериозни травматични увреждания. Според вещите лица получените травматични
увреждания на пострадалия не се очаквало да нарушат съществено здравословното
му състояние, т.к. не били засегнати функциите на вътрешните органи, касаещи
гръдната и коремна кухина, както и на централната нервна система и крайниците. Според
вещите лица пострадалия е получил сътресение на мозъка, но без загуба на
съзнание до степен на кома; като в конкретния случай не са налице данни, които
да говорят за сериозна черепно-мозъчната травма с изпадане в кома. Вещите лица
не са установили и наличие на данни за някакъв кръвоизлив в областта на мозъка
или неговите обвивки. Вещите лица не установили при пострадалия и данни за
наличие на посткомоционен синдром. Не били установени данни за по-продължителен
период на възстановяване, нито за травматичен субарахноидален кръвоизлив. Вещите
лица посочили, че ищеца е преживял остра стресова реакция с последвало
посттравматично стресово разстройство. С оглед получените травми контузия на
главата и сътресение на мозъка без загуба на съзнание, обичайните симптоми са
първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на полето на
ясното съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност на възприемането на
стимули и дезориентация. Това състояние можело да бъде последвано от
вегетативни признаци на тревожност, чувство на страх и застрашеност, което
продължавало кратко време. В последствие можели да се появят симптоми, включващи
епизоди на повтарящото се изживяване на травмата, кошмарни сънища, емоционална
лабилност до притъпеност, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи
на травмата. Пълното възстановяване на пострадалия, без никакви видими трайни
белези, след описаните сравнително повърхностни и леки травматични увреждания
след ПТП било най-очаквания възможен резултат. Според вещите лица получените
увреждания от пострадалия добре отговаряли да са били получени при незакопчан
от същия предпазен обезопасителен колан по време на катастрофата, като в случай
че е бил с предпазен колан, то получените от него сравнително леки увреждания е
можело да бъдат и по-леки. По делото липсвали данни ищеца да се е явявал на
контролни прегледи след изписването му от болницата, както и данни за
по-продължителен период на възстановяване - еднократно е посетил лекар-ортопед
и психиатър, като няма данни за извършени последващи прегледи и дали е
провеждано предписаното лечение.
Не е спорно по делото, че към датата на ПТП, лекият автомобил марка „БМВ“, с рег.№ У 3448 АХ,
собственост и управлявано от С. К. К. е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника «ЗАД Далбог : Живот и здраве» АД,
валидна към датата на ПТП. Не е спорно и че ищеца предявил извънсъдебно
претенцията си за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди пред застрахователя,
но бил поставен отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а
претенцията за имуществени такива била удовлетворена частично.
От показанията на свид. Д., баща на ищеца, се установява, че
ищеца е изпитвал силни болки в главата и ръката по време на инцидента и
по-късно, включително към настоящия момент. Непосредствено след ПТП бил
дезориентиран, а сега все още бил в недобро психическо състояние, страхувал се
да шофира, травмата все още не била отшумяла.
Както вече се посочи, предявеният
иск се квалифицира като такъв с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Д.П. е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Такава
е и правната квалификация, определена от първостепенния съд.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи,
при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца (а
и установена по делото) фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка
причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат. Относима още към
правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по
силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
Тъй като съгласно чл.269, предл. последно ГПК обхвата на въззивната
проверка е ограничен от посоченото в жалбата, то предмет на настоящата такава
следва да бъдат направените и от двамата въззивници оплаквания за неправилност
на атакуваното решение, в частност - дали определеното от решаващия съд обезщетение за
неимуществени вреди съответства на принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и критериите в тълкувателната практика на ВКС, дали е правилен извода на
съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
както и дали е правилно определена от съда степента на това съпричиняване.
По въпроса
механизма на настъпване на процесното ПТП, причинната връзка и вината на
застрахования при ответното дружество водач, настоящия съд изцяло споделя
изводите на първостепенния съд и в тази връзка и на осн. чл.272 ГПК препраща
към мотивите на атакуваното решение. Във въззивното производство липсва спор по
тези въпроси, с оглед заявеното във въззивните жалби и на двете страни.
За неоснователно се
прецени оплакването и на двете страни по делото, че определеното от
първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди не съответства на
принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и критериите в тълкувателната
практика на ВКС.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди първостепенния
съд е съобразил в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца към датата на деликта и след това болки
и страдания. От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие ищеца е получил автомобилна травма,
изразяваща се в контузия на главата с болезнен травматичен шок на тъканите;
охлузвания; кръвонасядания и болки в тилните области на главата. Получил е и
сътресение на мозъка, протекло с вегетативни прояви и с липса на пълен и ясен
спомен за случилото се, но без данни за изпадане в безсъзнателно състояние до
степен на кома. Получил е и контузия на дясната раменна става с болки в
областта на дясното рамо. От вида и характеристиката на установените
травматични увреждания, вещите лица извели извод, че пострадалия получил
сравнително леки травматични увреждания, които при правилно протичане на
оздравителните процеси заздравяват за срок от около две седмици, като се очаква
пострадалия да се възстанови напълно и не е налице причина това да не се случи.
Изтърпените болки и страдания от пострадалия непосредствено след произшествието
и през следващите няколко дни били по-интензивни, но същите не били чак толкова
силни, т.к. не били налице данни за сериозни травматични увреждания. Според
вещите лица пострадалия е получил сътресение на мозъка, но без загуба на
съзнание до степен на кома; не е получавал сериозна черепно-мозъчната травма с
изпадане в кома; нито някакъв кръвоизлив с травматичен характер в областта на
мозъка или неговите обвивки; нито е имал посткомоционен синдром. С това си
заключение, вещите лица опровергават твърденията на ищеца за получени такива
увреждания. Пак от заключението на СМЕ се установяват и сравнително леките по
характер преживяни от ищеца остра стресова реакция с последвало посттравматично
стресово разстройство. Според вещите лица пълното възстановяване на
пострадалия, без никакви видими трайни белези, след описаните сравнително
повърхностни и леки травматични увреждания след ПТП, било най-очаквания
възможен резултат.
При съобразяване на
така установените телесни увреждания на ищеца и при приложение на установения с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост ЯРС правилно и в достатъчна
степен е отчел, че при определяне на справедлив размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки
етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
според настоящия съд справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за ищеца се явява
обезщетение в размер 4000 лв. - толкова, колкото е определено и от
първостепенния съд.
При изложените
съображения, оплакването и в двете въззивни жалби за несъответствие на определеното
от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди с принципа за
справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и критериите в тълкувателната практика на
ВКС, се прецени за неоснователно.
За неоснователно се
прецени и оплакването за неправилност на извода на първостепенния съд за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
както и за неправилно определяне на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Както вече се посочи, възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия е направил ответника.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В
този случай, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди,
които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се
определи действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите.
В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В
решения на ВКС по т.д.№490/12 г. на II т.о. и по т.д.№2998/13 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на
приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването.
С оглед конкретиката на случая, следва
да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна връзка
и са допринесли за настъпването на вредоносните последици имат релевантно
значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за приноса на
пострадалия. В тази връзка правилни са и се споделят от въззивния съд изводите
на ЯРС за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
което се състои в това, че е управлявал
автомобила си без поставен обезопасителен колан (нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП), което негово поведение е допринесло за настъпване на вредата,
независимо от извършеното нарушение на водача на другия автомобил. Доводите на
въззивника - ищец в обратна посока не се споделиха от въззивния съд, поради
липса на годни да установят твърдението му доказателства. Че е управлявал
автомобила с поставен обезопасителен
колан твърди самия ищец в обясненията си по чл.176 ГПК, такива данни се
съдържат и в показанията на неговия баща - св.Д.. Съда обаче не даде вяра на тези твърдения, поради безспорната им
заинтересованост от изхода на делото. За да изведе извод за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, поради това, че е управлявал автомобила си без поставен
обезопасителен колан, съдът се довери изцяло на неоспореното заключение на
вещите лица по СМЕ, според което получените
увреждания от пострадалия добре отговаряли да са били получени при незакопчан
от същия предпазен обезопасителен колан по време на катастрофата, като в случай
че е бил с предпазен колан, то получените от него сравнително леки увреждания е
можело да бъдат и по-леки. Правилно е определена от решаващия съд и степента на съпричиняване в
размер на 25%, при което определеното по справедливост обезщетение в размер на 4000
лв. следва да бъде намалено с 25%, т.е. на 3 000 лв. За разликата над 3000 лв. до пълния размер от 12 000 лв. искът е
неоснователен и правилно е отхвърлен.
Въз основа на
изложеното до тук и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск,
първоинстанционното решение в обсъдените части се прецени за правилно.
За неоснователно се прецени
оплакването на въззивника - ищец П., че неправилно съдът е отхвърлил иска за
заплащане на законните лихви върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от датата на увреждането до датата на предявяване на иска в съда.
Както вече бе посочено по-горе,
съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Съгласно чл.429, ал.3, предл. последно КЗ застрахователят
дължи лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице.
В конкретния случай не е спорно
между страните, че на 20.03.2019 г. ищеца е предявил претенция по реда на
чл.380, ал.1 КЗ пред застрахователя, по която той е отказал плащане на
застрахователно обезщетение. Ето защо и претенцията на ищеца за законна лихва е
основателна именно от датата, на която претенцията е предявена пред
застрахователя, както правилно и законосъобразно е постановил ЯРС.
По разноските пред първата
инстанция:
Във въззивната си жалба въззивника
- ищец е направил оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в
частта за разноските, присъдени на ответната страна с твърдения за липса на
произнасяне по направеното възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. В частта за разноските съдебното решение
има характер на определение, като реда за изменението му е този по чл.248 ГПК и
компетентен да се произнесе е съда, който го е постановил, като едва неговия
акт, съобразно предвиденото в чл.248, ал.3 ГПК, подлежи на обжалване по реда,
по който подлежи на обжалване решението. Ето защо и въззивната жалба, в частта
й срещу първоинстанционното решение в частта му за разноските, следва да бъде
изпратена за произнасяне от компетентния първоинстанционен съд - ЯРС.
По разноските във въззивната
инстанция:
И двете страни във въззивното
производство са направили искане за присъждане на разноски, съответно са
представили списък по чл.80 ГПК. В съответствие с изхода на въззивното
производство - отхвърляне на въззивните жалби и на двете страни, разноски не
следва да бъдат присъждани на никоя от тях.
Пак с оглед изхода на делото
настоящия съд прие за неоснователна и заявената претенция за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззивника -
ищец, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ямбол
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260210/08.12.2020 г., постановено по
гр.д.№4447/2019 г. по описа на ЯРС в
частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Д.Б.П.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на настъпило
на 10.02.2019 г. пътнотранспортно произшествие за горницата над 1500 лв. до
сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
20.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията
на Д.Б.П. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на настъпило на 10.02.2019 г. пътнотранспортно произшествие за
горницата над 3000 лв. до сумата от 8000 лв.
В останалата част
Решение №260210/08.12.2020 г., постановено по гр.д.№4447/2019 г. по описа на
ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
ИЗПРАЩА въззивната жалба на Д.Б.П., в частта й срещу №260210/08.12.2020 г., постановено по
гр.д.№4447/2019 г. по описа на ЯРС, в
частта му за разноските, на ЯРС
за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.