Р Е
Ш Е Н И Е № 1125
гр. Бургас, 27.07.2017 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 5577 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове по чл.124, ал.1 от ГПК,
предя-вени от Г.Н.С., Г.С.С. и Т.С. ***.
Ищците твърдят, че са собственици на три сгради,
находящи се в ПИ с иденти-фикатор № 07079.659.72 по КККР на гр.Б, с адм. адрес:
гр.Б, ул.” № , с площ 270 м², по наследство, останало им от С.Т. С., но не разпо-лагат с документ за това. Твърдят също, че във
връзка със снабдяването си с констати-вен нотариален акт за тях са поискали от
Общината нужното за процедурата удостове-рение, но в полученото такова сградите
били записани като общински, по приращение към терена. Излагат съображения, че
ответникът не е собственик на ПИ и молят Съда да постанови решение, с което да
констатира това. Претендират разноски.
Ответната Община оспорва исковете и моли Съда да
ги отхвърли, като сочи, че е придобила правото на собственост върху процесния
имот на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Претендира
разноски и юрисконсултско възна-граждение.
Съдът – като прецени поотделно и
в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Представен е Акт за частна
общинска собственост с № 2712/25.01.2001г. на Об-щина Б, за недвижим имот,
находящ се в гр.Б, кв.““ – УПИ XI-880, 881, 885, в
кв.2 –
дворно място с площ от 664 м²,
като е посочено и правното основание за придобиването му – § 42 от ЗИД на ЗОС.
Не се спори между страните, а и
от представените по делото писмени доказател-ства, както и от заключенията по
СТЕ, се установява, че включеният в УПИ бивш имот с пл.№ 881 е идентичен с
процесния – ПИ с идентификатор № 07079.659.72 по КККР на гр.Б, с адм. адрес:
гр.Б, ул.”” № , с площ от 270 м².
В него са изградени три сгради –
приложени са скици от СГКК, гр.Б, които ищците твърдят да са тяхна собственост
– по наследство и давностно владение, както и сочат, че желаят да се снабдят с констативен
нотариален акт за тях.
От своя страна, ответникът също претендира
да е техен собственик – по прира-щение към земята. В този смисъл е издал и нужното
за нотариалното производство удо-стоверение, което обаче препятства
снабдяването им с искания титул за собственост.
Горното обуславя направата
на извод за наличие на правен интерес за ищците от водене на предявения по
делото отрицателен установителен иск.
С оглед правилата на доказване в
процеса – чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на от-ветника е да установи правото си
на собственост върху процесния недвижим имот – на заявеното правно основание.
Съгласно разпоредбата
на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обнародван ДВ, бр.96/05. 11.1999г. застроените и незастроените парцели и
имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общини-те. Т.
е., касае се за деривативен придобивен способ, като за настъпването на
трансла-тивния ex lege ефект е необходимо наличието на
две предпоставки: 1. установена към датата на влизане в сила на закона
/09.11.1999г./ частна държавна собственост върху имота; и 2. предвиждания на
действащите към тази дата подробни градоустройствени планове, отреждащи имота
за жилищно строителство или за посочените общински ме-роприятия.
От заключението по СТЕ,
прието в съдебното заседание на 17.05.2017г., се уста-новява, че в “Планъ на
гр.Бургас“ от 1912г. територията, в която попада кв.“Акациите“, е заключена
между Бургаския залив и езерото Вая и е обозначена с условен знак за “пя-съци“.
С Указ № 354 от 11.XI.1926г. е утвърдена уличната, а със Заповед № 3753/18.XI. 1926г.
– дворищната регулация, на първия регулационен план на Предградие “Акации-те“ в
гр.Бургас. По него процесният имот попада върху пясъци, намиращи се на север от
ул.Ангеларий, съобразно приложена комбинирана скица. В проведеното съдебно
за-седание на 21.06.2017г. обаче вещото лице уточни, че не е сигурно дали това
е така, тъй като по плана от 1926г. няма тяхно ясно разграничение от водата,
поради което е по-ве-роятно мястото да е било част от езерото. Установява се,
също така, че през 1957-58г. е изработен, но не е одобрен, кадастрален план на
гр.Бургас, в който са заснети и отразе-ни имоти на север от ул.“Ангеларий“,
обособени върху засипани и усвоени през годи-ните пясъци, респективно – водни
площи. В регистъра му имот с пл.№ 7831, записан на Т.С. Георгиев и ГНС, е
идентичен с процесния. Със Заповед № 4/03.01.1995г. е одобрен първият ЗРП и
попълване на кадастралния план на кв.“Акациите“ – западна част, заключена между
главен път Е-9, ул.“Ангеларий“, ул.“Вая“, спортен терен. В раз-писния му списък
от 1989г. имот пл.№ 881 е записан на С. Т. С., наслед-ници на М. Т. Ж. и ГОНС.
Със Заповед № 165/16.02.1998г. на Кмета на Община Бургас е одобрен общият
кадастрален, ЗРП на кв.“Победа“ и кв.“Акациите“, с изключение на описани квартали.
В обобщение от горното,
може да се направи фактически извод за това, че в на-чалото на XX
век, както и към 1926г., процесният имот е попадал в езерото Вая, впос-ледствие
евентуално и в пясъци, а след засипването и усвояването на терена, през 50-те
години, същият е бил застроен от наследодателите на ищците – първоначално от Т.С.
Георгиев, а по-късно и от С. Т. С., видно от НП № НС-170/18.11. 1971г. на ГНС
Бургас.
В тази връзка, следва да се
посочи, че съгласно чл.39, т.4 от Закона за имущест-вата, за собствеността и
сервитутите /обн. в ДВ бр.29 от 07.02.1904г., в сила от 01.09. 1904г., отм. в.Изв.
бр.92 / 16.11.1951г., в сила от 16.12.1951г./, в обществените имущест-ва на
държавата влизат езерата и блатата, които са образувани естествено в
обществе-ните й земи, както и техните легла. В чл.88 е предвидено и че правото
на нанос не се прилага за тях – собственикът винаги запазва земята, която се покрива
от водата, когато тя е на височината на изтичането на езерото или блатото,
макар обемът на водата да се намали. Аналогична е уредбата и в Закона за
водостопанството /обн. ДВ бр.40 от 19.02. 1949г., отм. в.Известия, бр.89 от
06.11.1953г./, чл.1 Всички води и техните легла са дър-жавна, т. е. общонародна
собственост, както и в Закона за водното стопанство – обн. в. Известия, бр.89
от 06.11.1953г. /отм./, чл.1 Всички надземни и подземни води, техните легла и
бреговете са държавна собственост.
При това положение и с
оглед цитираните разпоредби, следва да се приеме, че към момента, в който
процесният имот /теренът, в който се намира/ е бил част от езеро-то Вая,
евентуално – пясъците, образуващи неговото легло и брегове, същият – по сила-та
на закона, е бил държавна собственост. Такъв той е останал и след усвояването и
за-сипването му, още повече че нито се твърди от страните, нито се установява
по делото, правото на собственост върху него да е принадлежало на друг, а
съгласно чл.3 от Зако-на за държавните имоти /обн. ДВ бр.66 от 25.03.1941г.,
отм. ДВ бр.300 от 22.12.1948г./, държавни са недвижимите имоти, които не
принадлежат никому; чл.6 от Закона за соб-ствеността /обн. в.Изв. бр.92/1951г., изм. ДВ, бр.77/1991г./ държавни стават и имотите, които нямат друг собственик.
Извод в тази насока може да бъде направен и въз основа на представения по
делото Договор от 13.04.1963г. за отдаване под наем на държавен нежилищен имот,
а именно – процесният, сключен между СП “Жилфонд“ – гр.Бургас и Слав С., както
и от коментираните по-горе разписни листи, в които като съсоб-ственици са
вписани, очевидно, ГОНС – за земята, и физическите лица – за изградените на нея
сгради.
Наистина, липсва акт за
държавна собственост за имота – така удостоверението от областния управител на
Област Бургас, представено с исковата молба, но това от ед-на страна се дължи
на обстоятелството, че той е обособен и отразен в плана на града за първи път,
като самостоятелен такъв, едва през 1995г., както беше посочено вече, т. е.
дотогава не е могло и да бъде съставен, а от друга – документът би имал само
констати-вен/удостоверителен характер, но не и правопораждащо действие.
Представената от ищците
Заповед с № 299/10.02.1987г. на председателя на ОНС гр.Бургас, с която са
отчуждени имоти в кв.“Акациите“ на града – за ул.“Ангеларий“ от № 5 до № 15, от
трети лица, съответно – те са обезщетени, е ирелевантна за спора, тъй като не
касае нито процесния терен – на № 103, нито дори близки до него.
След влизане в сила на
Закона за държавната собственост на 01.06.1996г. и при липсата на основание за
определянето на процесния имот като изключителна или пуб-лична държавна
собственост – по смисъла на чл.2, ал.2 от с. з., следва да се приеме, че
съгласно ал.3 от цитираната разпоредба той е станал частна такава.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира за доказано от ответната Община наличието на
първата от двете, изискуеми предпоставки за реализи-ране на твърдяното
придобивно основание, а именно – че към 09.11.1999г. – датата на влизане в сила
на §
42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, процесният недвижим имот е бил частна държавна
собственост.
Установява се и втората
такава – със Заповед № 165/16.02.1998г. на кмета на Об-щина Б, е одобрен Общият
кадастрален, ЗРП на кв.“Победа“ и кв.“Акациите“, с из-ключения на описани
квартали, като в кв.2, в който попада процесният имот, е предви-дено жилищно
застрояване на двуетажни сгради – така допълнителното заключение по СТЕ, прието
в съдебното заседание на 21.06.2017г.
Ето защо, Съдът приема за
безспорно доказано по делото, че Община Б, е собственик на процесния недвижим
имот на заявеното основание: чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. с
§ 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС. Исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сумата 260 лв. – раз-носки за СТЕ, както и 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.С., ЕГН: **********,
Г.С.С., ЕГН: **********, и Т.С.С., ЕГН: **********,***, искове за
признаване за установено, че Община Б, не е собственик
на следния недвижим имот – ПИ с идентификатор №
07079.659.72 по КККР на гр.Б, адм. адрес: гр.Б ул.”” № , с площ 270 м², ка-то неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Н.С., Г.С.С. и Т.С. *** сумите 260 лв. разноски по делото за СТЕ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: п/ Калин Кунчев
Вярнос
оригинала: З.М.