Решение по дело №5577/2016 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1125
Дата: 27 юли 2017 г. (в сила от 23 март 2018 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20162120105577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1125

 

гр. Бургас, 27.07.2017 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5577 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искове по чл.124, ал.1 от ГПК, предя-вени от Г.Н.С., Г.С.С. и Т.С. ***.

Ищците твърдят, че са собственици на три сгради, находящи се в ПИ с иденти-фикатор № 07079.659.72 по КККР на гр.Б, с адм. адрес: гр.Б, ул.” № , с площ 270 м², по наследство, останало им от С.Т. С., но не разпо-лагат с документ за това. Твърдят също, че във връзка със снабдяването си с констати-вен нотариален акт за тях са поискали от Общината нужното за процедурата удостове-рение, но в полученото такова сградите били записани като общински, по приращение към терена. Излагат съображения, че ответникът не е собственик на ПИ и молят Съда да постанови решение, с което да констатира това. Претендират разноски.

Ответната Община оспорва исковете и моли Съда да ги отхвърли, като сочи, че е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Претендира разноски и юрисконсултско възна-граждение.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Представен е Акт за частна общинска собственост с № 2712/25.01.2001г. на Об-щина Б, за недвижим имот, находящ се в гр.Б, кв.““ – УПИ XI-880, 881, 885, в кв.2 – дворно място с площ от 664 м², като е посочено и правното основание за придобиването му – § 42 от ЗИД на ЗОС.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказател-ства, както и от заключенията по СТЕ, се установява, че включеният в УПИ бивш имот с пл.№ 881 е идентичен с процесния – ПИ с идентификатор № 07079.659.72 по КККР на гр.Б, с адм. адрес: гр.Б, ул.”” № , с площ от 270 м².

В него са изградени три сгради – приложени са скици от СГКК, гр.Б, които ищците твърдят да са тяхна собственост – по наследство и давностно владение, както и сочат, че желаят да се снабдят с констативен нотариален акт за тях.

От своя страна, ответникът също претендира да е техен собственик – по прира-щение към земята. В този смисъл е издал и нужното за нотариалното производство удо-стоверение, което обаче препятства снабдяването им с искания титул за собственост.

Горното обуславя направата на извод за наличие на правен интерес за ищците от водене на предявения по делото отрицателен установителен иск.

С оглед правилата на доказване в процеса – чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на от-ветника е да установи правото си на собственост върху процесния недвижим имот – на заявеното правно основание.

Съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обнародван ДВ, бр.96/05. 11.1999г. застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общини-те. Т. е., касае се за деривативен придобивен способ, като за настъпването на трансла-тивния ex lege ефект е необходимо наличието на две предпоставки: 1. установена към датата на влизане в сила на закона /09.11.1999г./ частна държавна собственост върху имота; и 2. предвиждания на действащите към тази дата подробни градоустройствени планове, отреждащи имота за жилищно строителство или за посочените общински ме-роприятия.

От заключението по СТЕ, прието в съдебното заседание на 17.05.2017г., се уста-новява, че в “Планъ на гр.Бургас“ от 1912г. територията, в която попада кв.“Акациите“, е заключена между Бургаския залив и езерото Вая и е обозначена с условен знак за “пя-съци“. С Указ № 354 от 11.XI.1926г. е утвърдена уличната, а със Заповед № 3753/18.XI. 1926г. – дворищната регулация, на първия регулационен план на Предградие “Акации-те“ в гр.Бургас. По него процесният имот попада върху пясъци, намиращи се на север от ул.Ангеларий, съобразно приложена комбинирана скица. В проведеното съдебно за-седание на 21.06.2017г. обаче вещото лице уточни, че не е сигурно дали това е така, тъй като по плана от 1926г. няма тяхно ясно разграничение от водата, поради което е по-ве-роятно мястото да е било част от езерото. Установява се, също така, че през 1957-58г. е изработен, но не е одобрен, кадастрален план на гр.Бургас, в който са заснети и отразе-ни имоти на север от ул.“Ангеларий“, обособени върху засипани и усвоени през годи-ните пясъци, респективно – водни площи. В регистъра му имот с пл.№ 7831, записан на Т.С. Георгиев и ГНС, е идентичен с процесния. Със Заповед № 4/03.01.1995г. е одобрен първият ЗРП и попълване на кадастралния план на кв.“Акациите“ – западна част, заключена между главен път Е-9, ул.“Ангеларий“, ул.“Вая“, спортен терен. В раз-писния му списък от 1989г. имот пл.№ 881 е записан на С. Т. С., наслед-ници на М. Т. Ж. и ГОНС. Със Заповед № 165/16.02.1998г. на Кмета на Община Бургас е одобрен общият кадастрален, ЗРП на кв.“Победа“ и кв.“Акациите“, с изключение на описани квартали.

В обобщение от горното, може да се направи фактически извод за това, че в на-чалото на XX век, както и към 1926г., процесният имот е попадал в езерото Вая, впос-ледствие евентуално и в пясъци, а след засипването и усвояването на терена, през 50-те години, същият е бил застроен от наследодателите на ищците – първоначално от Т.С. Георгиев, а по-късно и от С. Т. С., видно от НП № НС-170/18.11. 1971г. на ГНС Бургас.

В тази връзка, следва да се посочи, че съгласно чл.39, т.4 от Закона за имущест-вата, за собствеността и сервитутите /обн. в ДВ бр.29 от 07.02.1904г., в сила от 01.09. 1904г., отм. в.Изв. бр.92 / 16.11.1951г., в сила от 16.12.1951г./, в обществените имущест-ва на държавата влизат езерата и блатата, които са образувани естествено в обществе-ните й земи, както и техните легла. В чл.88 е предвидено и че правото на нанос не се прилага за тях – собственикът винаги запазва земята, която се покрива от водата, когато тя е на височината на изтичането на езерото или блатото, макар обемът на водата да се намали. Аналогична е уредбата и в Закона за водостопанството /обн. ДВ бр.40 от 19.02. 1949г., отм. в.Известия, бр.89 от 06.11.1953г./, чл.1 Всички води и техните легла са дър-жавна, т. е. общонародна собственост, както и в Закона за водното стопанство – обн. в. Известия, бр.89 от 06.11.1953г. /отм./, чл.1 Всички надземни и подземни води, техните легла и бреговете са държавна собственост.

При това положение и с оглед цитираните разпоредби, следва да се приеме, че към момента, в който процесният имот /теренът, в който се намира/ е бил част от езеро-то Вая, евентуално – пясъците, образуващи неговото легло и брегове, същият – по сила-та на закона, е бил държавна собственост. Такъв той е останал и след усвояването и за-сипването му, още повече че нито се твърди от страните, нито се установява по делото, правото на собственост върху него да е принадлежало на друг, а съгласно чл.3 от Зако-на за държавните имоти /обн. ДВ бр.66 от 25.03.1941г., отм. ДВ бр.300 от 22.12.1948г./, държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому; чл.6 от Закона за соб-ствеността /обн. в.Изв. бр.92/1951г., изм. ДВ, бр.77/1991г./ държавни стават и имотите, които нямат друг собственик. Извод в тази насока може да бъде направен и въз основа на представения по делото Договор от 13.04.1963г. за отдаване под наем на държавен нежилищен имот, а именно – процесният, сключен между СП “Жилфонд“ – гр.Бургас и Слав С., както и от коментираните по-горе разписни листи, в които като съсоб-ственици са вписани, очевидно, ГОНС – за земята, и физическите лица – за изградените на нея сгради.

Наистина, липсва акт за държавна собственост за имота – така удостоверението от областния управител на Област Бургас, представено с исковата молба, но това от ед-на страна се дължи на обстоятелството, че той е обособен и отразен в плана на града за първи път, като самостоятелен такъв, едва през 1995г., както беше посочено вече, т. е. дотогава не е могло и да бъде съставен, а от друга – документът би имал само констати-вен/удостоверителен характер, но не и правопораждащо действие.

Представената от ищците Заповед с № 299/10.02.1987г. на председателя на ОНС гр.Бургас, с която са отчуждени имоти в кв.“Акациите“ на града – за ул.“Ангеларий“ от № 5 до № 15, от трети лица, съответно – те са обезщетени, е ирелевантна за спора, тъй като не касае нито процесния терен – на № 103, нито дори близки до него.

След влизане в сила на Закона за държавната собственост на 01.06.1996г. и при липсата на основание за определянето на процесния имот като изключителна или пуб-лична държавна собственост – по смисъла на чл.2, ал.2 от с. з., следва да се приеме, че съгласно ал.3 от цитираната разпоредба той е станал частна такава.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за доказано от ответната Община наличието на първата от двете, изискуеми предпоставки за реализи-ране на твърдяното придобивно основание, а именно – че към 09.11.1999г. – датата на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, процесният недвижим имот е бил частна държавна собственост.

Установява се и втората такава – със Заповед № 165/16.02.1998г. на кмета на Об-щина Б, е одобрен Общият кадастрален, ЗРП на кв.“Победа“ и кв.“Акациите“, с из-ключения на описани квартали, като в кв.2, в който попада процесният имот, е предви-дено жилищно застрояване на двуетажни сгради – така допълнителното заключение по СТЕ, прието в съдебното заседание на 21.06.2017г.

Ето защо, Съдът приема за безспорно доказано по делото, че Община Б, е собственик на процесния недвижим имот на заявеното основание: чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 260 лв. – раз-носки за СТЕ, както и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.С., ЕГН: **********, Г.С.С., ЕГН: **********, и Т.С.С., ЕГН: **********,***, искове за признаване за установено, че Община Б, не е собственик на следния недвижим имот – ПИ с идентификатор № 07079.659.72 по КККР на гр.Б, адм. адрес: гр.Б ул.”” № , с площ 270 м², ка-то неоснователни.

ОСЪЖДА Г.Н.С., Г.С.С. и Т.С. *** сумите 260 лв. разноски по делото за СТЕ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия: п/ Калин Кунчев

                                                                                              Вярнос оригинала: З.М.