№ 18339
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110168589 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***”
ЕАД против „***“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК.
С разпореждане № 173351/26.11.2024 г. съдът е разпоредил препис от исковата
молба да се изпрати на ответника.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от управителя на
ответното дружество, в който е обективирано изявление за оттегляне на подаденото в
хода на заповедното производство възражение.
Следва да се има предвид, че подаването на възражение в срока по чл.414, ал.2
ГПК е породило за ищеца кредитор правен интерес да предяви иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, за да установи съществуването на оспореното от длъжника вземане по
заповедта за изпълнение, като правният интерес е съществувал до момента на
оттегляне на възражението. С оттегляне на възражението е настъпила предвидената в
чл.416, ал.1 ГПК правна последица - заповедта за изпълнение е влязла в сила, респ.
нейната изпълнителна сила е стабилизирана, и кредиторът може да реализира
вземането си въз основа на нея, включително чрез способите на принудителното
изпълнение. Влизането в сила на заповедта лишава кредитора от правен интерес да
поддържа иска по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането, за което тя е
издадена.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск. Отпадането на тази
предпоставка в хода на производството по чл.422 ГПК води до недопустимост на иска,
поради което производството следва да бъде прекратено.
Доколкото с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска, то
той следва да понесе и отговорността за направените от ищеца разноски.
На основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по искането на ищеца за
1
разноски. Видно от молба с вх.№ 135779/16.04.2025 г. е, че ищецът потвърждава
плащането на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като твърди, че са останали неплатени суми за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Видно от данните по делото е, че
довнесената в исковото производство държавна такса е в размер на 75,00 лева. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност. С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 175,00 лева, тъй като с поведението си е станал причина за образуване
на производството.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 369886/18.11.2024 г. от
„***” ЕАД против „***“ ЕООД, ЕИК ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 68589/2024г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** сумата от
175,00 лева, представляваща направените разноски по производството.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2