№
Град Тетевен,21.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание На шестнадесети ноември,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
При секретаря:
КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа
докладваното от Председателя гр.дело № 470 по описа на Районен съд-Тетевен за
2020 година,със страни:
Ищци: И.Т.П. ***.
Ответник: „А1
България“-Е А Д-град София,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Трудов спор
Предявени са искове за
отмяна на заповед за заповед за прекратяване на трудово правоотношение и за
заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа.поради незаконно
уволнение в размер на 5 100 00 лева
Ищцата излага,че била в
трудови правоотношения с ответника,като със заповед от 16.06. 2020г .издадена
па основание чл. 325,ал. 1,т. 1 от КТ,по повод подадено на същата дата
заявление от нея ,се прекратява трудовия договор между страните. Заповедта е
връчена срещу подпис на 16. 06. 2020 година.
Оспорва законността на
уволнението,не е осъществен фактическия състав на чл. 325,ал. 1, т. 1 от КТ,тъй
като липсва категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение и последващи действия по взимане на отношение от другата страна
в седмодневен срок
Моли да бъде постановено
решение,с което се признае уволнението й за незаконно и да се постанови
отмяната на заповедта за уволнение,както и да бъде осъден ответника да и
заплати обезщетение,на основание чл. 344,ал. 1,т. 3 от КТ,в размерна 5 100.00
лева.
Позовава се на писмени
доказателства.
В писмен
отговор,депозиран в срока по чл. 131 от ГПК,ответникът оспорва иска,като
неоснователен и недоказан. Твърди,че трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно и съобразно волята на страните. Моли да бъде отхвърлен иска.
Позовава се на писмени доказателства.
От приложените по делото
писмени доказателства и заключението на съд- счетоводната експертиза, изготвено
и защитено от вещото лице Р.Х.,съдът приема за установенa следната
фактическа обстановка по делото:
Приложен е трудов
договор №68/15. 02. 2019г.сключен между „А1 България"-ЕАД- София и ищцата И.Т.П.,съгласно
който последната приела да изпълнява длъжността „търговски консултант“ при
ответника. Отразено е,че договорът се сключва с клауза за изпитване, уговорена
в полза на работодателя /ответника/,за срок от 6 месеца.при условията на чл.
68,ал. 1, т.З от КТ.във в-ка с чл. 70,ал. 1 от КТ .Oтбелязано
е в договора,че ищцата е постъпила на paботa на дата 19. 02. 2019 година. При липсата па данни за
прекратяване на договора,същият се възприема от съда,за трансформиран в такъв
за окончателен /неопределено време /,съгласно чл. 71,ал. 2 oт КТ.
Представена е с исковата
моиба заповед №303/16. 06. 2020г,.издадена па основание чл. 325,ал .1,т.1 от КТ,за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните ,считано oт 01. 07. 2020 година. Заповедта е връчена на нищата на
дата 16 .06. 2020 година.
Представено е с отговора
на
исковата молба и в оригинал в хода на
производството-
стр. 45 от делото/заявление от
ищцата с посочена дата на подаване 16. 06 .2020г,c което същата предлага да и бъде прекратено трудовото
правоотношение по взаимно съгласие,на основание чл.325,.ал. 1,т .1 от КТ.
Приложено е разпореждане
от дата 05. 08. 2020г на директор на НОИ-ТП-Ловеч,за
отпускане на парично обезщетение за безработна на
ищцата от 01. 07. 2020г до 31. 10. 2020 година в размер на 9. 00 лева на ден.
В приложеното заключение
на сьд -счетоводната експертиза,е определен размер на обезщетение по чл 225,ал.
1 от КТ,в няколко варианти и периоди на дължимост
При така издожената
фактическа обстановка,сьдът намира за неосновлюпен предявеният иск за
признаване на уволпеиието на ищцата,на основание чл. З25,ал .1,т. 1 от КТ,за
незаконно и за неговата отмяна.
По приложението на разпоредбата по чл. 325, ал. 1, т. 1от КТ е създадена константна практика на ВКС,
напр. решение №4/21. 02. 2012 г по гр. д № 278-2011 г . IV г.
о ., решение № 86 /22. 07. 2015г по гp. Д. № 5057/2014г, 3- г. о, решение № 265/15. 11. 201Зг по гр д №
1383/2012г, IV г. о ., решение № 406/ 20. 12. 2012 г по гр д № 537 2012 г , 3г.о. на ВКС и др ) Бeз противоречиво в тази практика е приемано, че взаимното
съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т 1 от KТ означава, че и двете
страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да
съществена занапред. Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение
може да направи всяка от тях, без да е необходимо да се посочват причини, нито
точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в
писмена форма, която е форма за действителност, без да е нужно да е посочен точният тека от закона - достатъчно е от изявлението да
следва, че се желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Страната, към която е направено предложението за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седмодневен
срок oт получаването му.
Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е прието.
Същевременно, страната, отправила предложението се счита обвързана oт него до изтичане
на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, кoгaтo волеизявлението за оттегляне на предложението е
достигнало до насрещната страна преди, или най-късно едновременно с
предложението – чл. 13, ал. 2 ЗЗД.
Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в
седемдневния срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. В
момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на
отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване
на трудовото правоотношение има само констативно действие.
В настоящия казус е
представено изявление на ищцата,именувано като заявление,за прекратяване на
трудовото й правоотношение с работодателя /ответника/ по взаимно
съгласие,считано от 01.07. 2020 година. Същата признава в съдебно заседание,че
подписът срещу индекса „подпис на заявител“ е поставен от нея. Отразено е становище
на пряк ръководител на ищцата,че е
съгласна с предложението по чл. 325,ал.1, т. 1 от КТ. Подписано е заявлението и
от лицето,подписало и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение -старши директор направление „Човешки ресурси".
Наведените твърдения на
ищцата,че в деня на подписване на заявлението е подписвала и други документи,че
е била подведена да подпише това заявление.,макар и хипотетично възможни,не се
доказват от нея.
Заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение,на предлаганото от ищцата основание-по взаимно
сьгласие,е издадена в деня на отправяне на предложеието- 16. 06. 2020г,от
директор направление ,.Човешки ресурси“. Приложена е Заповед №506/14. 10. 2019г
на представляващия ответника,с която е делегирана работодателка отговорност на
старши директор направление „Човешки ресурси“ или на лицето,издало оспорваната
заповед. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 11. 01. 2013 г на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г . ОСГК, е допустимо подобно делегиране на работодателска
правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудовото правоотношение,
извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1от КТ.
Разпоредбите на доброволното представителство (чл. 36 и сл. ЗЗД) намират
съответно приложение и за делегиране на работодателска правоспособност за
прекрачване на трудовото правоотношение на всяко от предвидените в КТ
основанията за това.
В предвид
изложеното,съдът приема,че работодателят/ответникът/ е доказал законосъобразно упражненото
потестативно негово право,да прекрати възникналото между страните трудово
правоотношение-на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ. В този смисъл предявеният с
основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ иск се явява неоснователен и недоказан,поради
който изход неоснователен и недоказан се явява и искът за заплащане на
обезщетение,на основание чл. 344,ал. 1,т. З,във вр-ка с чл. 225 от К Т.
При този изход на делото
на ответника следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на
100. 00 лева,на основание чл. 78,ал. 8 от КТ ,определена съгласно чл. 23 от ТЗПП.
Водим от горното съдът.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ.като
неоснователни и недоказани,предявените от И.Т.П. *** „А1 Бьлгария“-ЕАД-град
София,иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ-за признаване на
уволнението й сьс Заповед №303/ 16. 06. 2020г,на основание чл .325,ал 1,т 1 от
КТ-за незаконно и за неговата отмяна,както и иска с правно основание чл.344,ал.
1 ,т. З.във в-ка с чл. 225 от КТ,за заплащане на обезщетение за незаконното
уволнение на ищцата в размер на 5100. 00 лева.
ОСЪЖДА И.Т.П.,ЕГН **********
***. да
заплати на „А1 България“-ЕАД.с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в град София.р-н Илинден,ул “Кукуш“ №1 ,представлявано
от А.В.Д. и М.М., сумата в размерна 100. 00/сто/лева,представляващо
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ловеч, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /Марио Стоянов/