Решение по дело №1486/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1923
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20215330201486
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1923
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330201486 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 367546 – F406505 от 24.10.2018г.
на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „ОРГАНИК БИИ
ПРОДЖЪКТ“ ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив бул.“Шести септември“ № 144, ет.2, ап.8,
представлявано от В.Х. А.-А. с ЕГН ********** на основание чл.74, ал.1,
предложение второ от Закона за счетоводството /ЗСч/, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста лева/, за нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
С жалба от „ОРГАНИК БИИ ПРОДЖЪКТ“ ЕООД се моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление. Представят се
доводи в подкрепа искането за отмяна на НП. Прави се искане за се провери
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия
орган.
Дружеството жалбоподател, редовно призовано чрез процесуален
представител. В съдебно заседание не се представлява. Не ангажира събиране
на нови доказателства.
Процесуалният представител на ТД на НАП Пловдив, административно-
1
наказващ орган издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, чрез юрк.И.А. оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди
изцяло обжалваното наказателно постановление. Прави искане за
присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и следващи от
НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството - жалбоподател „ОРГАНИК БИИ ПРОДЖЪКТ“ ЕООД, с
ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив
бул.“Шести септември“ № 144, ет.2, ап.8, представлявано от В.Х. А.-А. с ЕГН
********** като негов **.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа
констатациите съдържащи се в съставен на 12.09.2018г. от свидетел Н. Ж. Сл.
– инспектор по приходите в ТД на НАП против дружеството – жалбоподател
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.АN № F
406505 за това, че „Органик Бии Проджъкт“ ЕООД с ЕИК ********* –
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла
на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си
финансов отчет /ГФО/ за 2017г., като не го е заявило за вписване и
представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е
до 02.07.2018г. / 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни/. Съгласно
акта Органик Бии Проджъкт ЕООД е извършвало дейност през отчетния
период 2017г. видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0575695/21.02.2018г. и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V
от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2017г. са в размер
на 912,00 лева. Съгласно акта, ГФО на дружеството за 2017 г. е заявен за
вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по
2
вписванията на 11.09.2018г. Нарушението е извършено на 03.07.2018г.
Нарушението е установено на 07.08.2018г. датата на която НАП е уведомена
от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх.№ 20-00-
149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП, получена в ТД на НАП Пловдив с вх.№ 04-
01-1347/17.08.2018г. с което е нарушил разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч. Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството който
саморъчно е вписал: На 05.04.2018г. съставих, подписах и предадох на
адв.Н.А. И. всички документи за обявяване на ГФО за 2017г. , вкл.
държавната такта. На 11.09.2018г. узнах че ГФО не е подадено поради
пропуск или недобросъвестност. И по моя молба беше входирано с №
20180911114549. Прилагам вн.бележка и входиране в ТР към датата на
съставяне на АУАН. Актът е подписан от посочените в него лица. На дата на
съставяне на акта е връчен препис от него на представляващия дружеството,
надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
законоустановения срок пред АНО не са били представени възражения
относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № 367546 – F406505 от 24.10.2018г. на Заместник директор на
ТД на НАП Пловдив, с което на „ОРГАНИК БИИ ПРОДЖЪКТ“ ЕООД, с
ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив
бул.“Шести септември“ № 144, ет.2, ап.8, представлявано от В.Х. А.-А. с ЕГН
********** на основание чл.74, ал.1, предложение второ от Закона за
счетоводството /ЗСч/, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200
лева /двеста лева/, за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/. НП се счита за връчено на дружеството на 20.11.2020г.
Издаденото НП е било обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив. Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., в
редакцията на Закона за счетоводството за 2018 година, в срок до 30 юни на
следващата година, търговците следва, чрез заявяване и представяне за
3
обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов
отчет. Установено е, а и не се оспорва от страните, че дружеството –
жалбоподател е търговец по смисъла на Търговския закон. Съгласно чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети
от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния
орган. ГФО за 2017 г. на дружеството – жалбоподател е следвало да бъде
публикуван до 02.07.2018г. (тъй като 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неработни
дни, а видно от материалите по делото, заявление за вписване и представяне
за обявяване на изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет, е било
подадено на 11.09.2018г.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Зам.
Директора на ТД на НАП – Пловдив съгласно Заповед № ЗМФ-
610/03.07.2018г. на министъра на финансите. В хода на административно -
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. В тази връзка съдът съобрази показанията на разпитания по
делото свидетел. В своите показания в съдебно заседание, актосъставителят
сочи, че след като е получена информация за неподаване в срок на ГФО е
направена проверка и съставен АУАН. Съдът намира, че не е налице
нарушение в процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е
нарушената материално - правна норма, като депозираните срещу акта
възражения са били разгледани и доколкото в тях не е била оспорена
фактическата обстановка, за наказващия орган не е било налице задължение
за провеждане на разследване по смисъла на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Поради
това, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин
правото на защита на нарушителя. В случая инкриминираната деятелност се
установява несъмнено както от събраните писмени доказателства, така и от
показанията на свидетеля.
Съдът намира за безспорно установено, че дружеството - жалбоподател е
извършило нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. с чл.74, ал.1,
предл.второ от ЗСч.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на
4
чл.74, ал.1 от ЗСч предвижда „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице,
което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, ал.1
ЗСч, а за предприятието – „имуществена санкция“ в размер от 0,1 до 0,5 на
сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен
анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в
акта и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на
административно нарушение по чл.74, ал.1 от ЗСч. На първо място, деецът и
деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която
определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на
нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди деецът да е
санкциониран за други сходни нарушения по Закона за счетоводството.
Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са
произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на
пропуск, а не и на целенасочено неспазване на правилата за публикуване на
годишните финансови отчети. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството,
че годишният финансов отчет е бил заявен за вписване и публикуване, макар
и със закъснение. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява
неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от
ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да
обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не,
включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от
ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
5
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.В настоящия
случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в
чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен
или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е,
че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена
обществена важност, но това не може да бъде основание административно-
наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка
на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за
всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е
маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е
първо за дружеството – жалбоподател и това ,че ГФО за 2017 г., макар и със
закъснение, на 11.09.2018г. е бил заявен за публикуване в Търговския
регистър. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното
наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от
наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения
– обект на нарушението по ЗСч в случая не са били засегнати съществено и
деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички
основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН – да не налага
наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на
издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
6
противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. Съобразено
с изхода на делото право за присъждане на разноски има дружеството –
жалбоподател, което прави искане в тази насока и представя доказателства за
направени такива в размер на 300 лева. Направените разноски са в размер
съобразен със Закона за правната помощ и Тарифата за определяне на
минималните адвокатски възнаграждения поради което и следва да бъдат
присъдени в полза на дружеството – жалбоподател. Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 367546 – F406505 от 24.10.2018г.
на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „ОРГАНИК БИИ
ПРОДЖЪКТ“ ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив бул.“Шести септември“ № 144, ет.2, ап.8,
представлявано от В.Х. А.-А. с ЕГН ********** на основание чл.74, ал.1,
предложение второ от Закона за счетоводството /ЗСч/, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста лева/, за нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „ОРГАНИК БИИ
ПРОДЖЪКТ“ ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив бул.“Шести септември“ № 144, ет.2, ап.8,
представлявано от В.Х. А.-А. с ЕГН ********** сумата от 300 лева направени
разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Пловдив, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7