№ 1591
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20211100506674 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата Р. Г. Ц., чрез назначения особен представител адв. п. й., срещу
решение № 74382/21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17252/2018 г. по описа на СРС, 155
състав, с което са уважени предявените от „Е.П.“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД) положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 594,26 лв., цена на ползвана,
но незаплатена електрическа енергия за периода 16.09.2016 г. – 14.01.2017 г. за обект,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2017
г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 30,54 лв., лихва за забава върху
главницата за периода 17.11.2016 г. – 21.06.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 42589/2017 г. по описа на
СРС, 155 състав.
Въззивницата поддържа, че решението на СРС е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, като е основано на
заключението на СТЕ, което не е отговорило на въпроса дали средството за търговско
измерване в обекта е било годно измервателно средство към датата на демонтажа му. Счита,
1
че предвид липсата на доказателства за годността на електромера, заключенията на
експертизите не следва да се кредитират, тъй като са изготвени въз основа на документи,
отразяващи показанията на този уред с неясна изправност. Ето защо моли решението да
бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „Е.П.“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) счита, че
въззивната жалба е неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба на ищеца „Е.П.“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД) срещу определение № 20040386 от 11.02.2021 г., постановено по
същото дело, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението
в частта за разноските. Изложени са доводи, че обжалваното определение е неправилно, тъй
като по делото са представени доказателства за реално плащане на претендираните
адвокатски възнаграждения, като не е необходимо представяне на изричен договор за
правна помощ, сключен със страната. Ответникът по частната жалба Р. Г. Ц. не изразява
становище по същата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
през процесния период ответницата е била наемател в общинското жилище, находящо се на
посочения адрес, като между нея и ищцовото дружество е съществувало облигационно
правоотношение по смисъла на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ по неформален договор за продажба на
електрическа енергия. По делото пред въззивната инстанция не се оспорва количеството
доставена енергия в обекта през процесния период от 16.09.2016 г. до 14.01.2017 г., като
единствените доводи във въззивната жалба касаят липсата на доказателства за изправността
на средството за търговско измерване и допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд във връзка с кредитираните заключения на допуснатите по делото
експертизи.
Настоящият въззивен състав намира, че възраженията на въззивницата за негодност на
електромера в процесния имот са несъстоятелни. Съобразно заключението на допуснатата в
първоинстанционното производство СТЕ и приложеното към него писмо на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД), процесният електромер е бил произведен през 2012 г., като първоначалната
2
му проверка е била със срок до края на 2013 г., а тъй като е монофазен, следващата проверка
е била със срок от 6 години, т.е. до края на 2019 г., като е подлежал на проверка за пръв път
през 2020 г., поради което не са били съставяни протоколи за последваща проверка и
измервателното средство е било в срока си на годност към датата на демонтажа му през 2018
г. Изложеното се потвърждава от приетото във въззивното производство заключение на
повторна СТЕ, по което след извършено проучване вещото лице е установило, че
процесният електромер с фабричен № 10580938 е преминал проверка на техническото
състояние от независима фирма след демонтажа му през 2018 г., като е констатирано, че е
изправен и сертифициран, поради което е върнат в склад нови устройства, а след това е
качен отново на мрежата. Експертът изяснява, че действително към датата на демонтажа му
на 01.06.2018 г. електромерът е бил в срока си на годност и не се е налагало да се извършва
метрологична проверка с протокол, а фактът, че е сертифициран и качен отново в мрежата,
позволява да се направи косвено предположение, че уредът е бил в изправност към датата на
демонтирането му.
С оглед на изложеното, по делото несъмнено се доказва, че процесният електромер е бил
годно измервателно средство през периода на ищцовата претенция, доколкото всички
косвени индиции сочат на този извод, като по делото е наведено единствено бланкетно
възражение от ответната страна за неизправност на уреда, без да са налице каквито и да
било доказателства в тази насока. След като към датата на демонтажа си през 2018 г.
средството за търговско измерване е било в срока си на годност и при последваща
техническа проверка е установено, че е изправно и отново е включено като измервателно
средство в електроразпределителната мрежа, както и при липса на каквито и да било
индиции за технически нередности в него, следва да се приеме, че електромер с фабричен №
10580938, монтиран на обекта на ответницата, съобразно приложените констативни
протоколи, е измервал правилно преминаващата през него електрическа енергия,
потребявана в имота на Р. Г. Ц. през периода от 16.09.2016 г. до 14.01.2017 г., поради което
съобразно показанията му, отразени в приетите по делото заключения на СТЕ и ССЕ,
ответницата дължи заплащане на стойността на енергията за този период в общ размер от
594,26 лв., т.е. предявеният главен иск се явява основателен.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено. По отношение на действителния размер на
потребеното количество електрическа енергия, респ. дължимостта на лихва за забава върху
него и нейния размер, не са изложени конкретни доводи за неправилност на съдебния акт
във въззивната жалба (изложението в нея се концентрира изцяло върху оспорената
изправност на средството за търговско измерване), поради което въззивната инстанция не
следва да обсъжда по същество дали претенциите са били правилно уважени в този размер и
дали са налице други основания за отмяна на обжалвания акт.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 10 лв., адвокатско възнаграждение (съобразно списъка на разноски на
л. 46 от делото и приложените доказателства за плащане на хонорара), както и 250 лв.,
3
възнаграждение за особения представител на въззивницата, като за допълнително
определения депозит от 100 лв. страната следва да бъде осъдена да го плати по сметка на
съда, от където същият да се изплати на особения представител.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
По подадената частна жалба по реда на чл. 248 ГПК
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2
ГПК), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че по делото липсват доказателства
за уговоР.я размер на претендираното адвокатско възнаграждение, но според настоящата
въззивна инстанция същият се извлича от представените по делото писмени доказателства.
В приложените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
фактура № 924/22.06.2017 г., издадена от адвокатското съдружие по отношение на
множество възложени дела, сред които и процесното срещу Р. Г. Ц., на обща стойност
16216,80 лв. с ДДС и платежно нареждане от 23.06.2017 г., с което тази сума е платена от
дружеството-заявител, са обективирани съвпадащите насрещни волеизявления на двете
страни по договора за правна защита и съдействие. Видно е, че е възложено осъществяване
на процесуално представителство по делата срещу изрично посочените длъжници срещу
възнаграждение от 58 лв. по всяко дело (единичната цена, посочена във фактурата), като от
факта на плащане на възнаграждението от страна на клиента несъмнено следва извод, че
същият се е съгласил с посочения от адвокатското съдружие размер на хонорара.
Изложеното се отнася и до претендираното адвокатско възнаграждение по исковото
производство пред СРС, в рамките на което е представена фактура № 1008/27.02.2018 г. за
уговорено единично възнаграждение по всяко от делата срещу посочените ответници (сред
които и Р. Г. Ц.) в размер на 87 лв. (л. 33 от делото на СРС) и същото е платено от ищеца на
06.03.2018 г., видно от приложеното на л. 34 преводно нареждане.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че ищецът реално е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство, които съобразно изхода
на спора следва да му бъдат присъдени. Следователно, налице е основание за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, като постановеното в обратен смисъл
определение на СРС по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74382/21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17252/2018 г. по
описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Р. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Е.П.“ АД
4
(с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „****, Бенч Марк Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 260 лв., разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, Бенч Марк Бизнес център, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата от 100 лв.,
възнаграждение за особен представител на въззивника във въззивното производство.
ОТМЕНЯ определение № 20040386 от 11.02.2021 г., постановено по гр. дело № 17252/2018
г. по описа на СРС, 155 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 74382 от 21.04.2020 г., постановено
по гр. дело № 17252/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 155 състав, в частта за
разноските, като ОСЪЖДА Р. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да
заплати на „Е.П.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, Бенч Марк Бизнес център, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 58 лв., разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, както и сумата от 87 лв., разноски за адвокатско възнаграждение
в исковото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. п. й. от САК РКО за определеното й възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство в общ размер на 250 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5