РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Перник 12.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 339 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 464/11.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 4092/2018г. по описа на Пернишкия районен съд e признато
за установено по отношение на Р.Г.М., че дължи на "Топлофикация -
Перник" АД, гр. Перник, сумата от 1065.64лв., представляваща стойност на
ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот находящ се в *** за
периода 01.05.2015г. - 30.04.2017г., лихва за забава на месечните плащания в
размер на 164.91 лв., за периода 09.07.2015г. -30.01.2018г., заедно със
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 13.02.2018г. до окончателното и изплащане.
В установения от закона срок
решението е обжалвано от Р.Г.М., който моли същото да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен.
Въззиваемото дружество е изразило становище
за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът "Топлофикация -
Перник" АД, гр. Перник твърди, че ответникът дължи сумата от 1065.64лв.,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран
имот находящ се в *** за периода 01.05.2015г. - 30.04.2017г., лихва за забава
на месечните плащания в размер на 164.91 лв., за периода 09.07.2015г.-30.01.2018г.,
заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът е оспорен с твърдения за липса на облигационно
правоотношение между страните, за липса на доказателства за доставена и
потребена топлинна енергия. Оспорено е приложението в отношенията между
страните на представените от ищеца общи условия.
Като доказателство по делото е
представен нотариален акт № 10/2003г., видно от който ответникът е придобил
правото на собственост върху топлоснабдения имот на основание сключен договор
за дарение.
От заключението на
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че в счетоводството на ищеца са
отразени вземанията за главница и обезщетение в претендирания по делото размер,
като сумите не са погасени с плащане.
Видно от приетата съдебно-техническа
експертиза, в процесния имот е начислен разход за БГВ прогнозно. След
провеждане на отчет, разхода е преизчислен, като прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е отразена в индивидуалните годишни
изравнителни сметки. Няма монтиран уред за измерване количеството топла вода. В
имота има работещи три отоплителни тела. На отоплителните тела в стаите са
монтирани индивидуални разпределители, които не са използвани. Отоплителното
тяло в помещението „Баня“ е щранг-лира, поради което и разходът за топлинна
енергия за същото се определя по изчислителен път.
За процесния период са издавани две
изравнителни сметки. Ответникът е подавал възражения в срок. През месец юни е
настоявал за трети отчет и на 29.06.2017г. е съставен констативен протокол за състоянието
на отоплителната и топловодна инсталация в имота.
За да уважи иска съдът е приел, че
ответникът е бил потребител на топлинна енергия, като не е изпълнил
задължението си да заплати стойността на доставената топлоенергия.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК
въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивната жалба се поддържа, че
съдът е приел, че се претендира такса мощност, без да е предявена такава
претенция, а по същество са изложени довод, че такса мощност не се дължи.
Действително в мотивите на
обжалваното решение неправилно е посочено, че предявената претенция включва и
такса мощност.Доколкото такава такса не е претендирана и не е начислявана за
исковия период и общата сума, за която е уважен искът не включва посочената
такса, то неправилното изписване в мотивите на решението /но не и в
диспозитива/, че претенцията касае и такса мощност, не съставлява порок на обжалвания
акт, имащ за последица неговата отмяна.
Поддържа се, че не са представени
доказателства относно начина на формиране на задължението за ползваното
количество гореща вода.
Видно от заключението на вещото лице
в имота няма монтиран уред за измерване количеството топла вода., като за имота
са извършени начисления на база брой обитатели на имота – 1 лице с дневен
разход от
Неоснователни са и доводите, че едва
в съдебно заседание са изложени факти, че количествата гореща вода са
изчислявани по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като няма доказателства за подавана справка относно броя на
обитателите на имота. Вещото лице няма задължение да сочи в заключението си
приложената правна норма. Констатациите в експертизата относно липса на
монтиран измервателен уред и начина на изчисляване – на база брой обитатели – 1
лице , са достатъчни, за да се направи извод, че сумите са начислени не на база
отчетено реално потребление, а в такъв случай, съобразно действащата нормативна
уредба, се прилага разпоредбата на чл.69, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Възраженията за липса на данни кой е подавал броя на лицата,
на първо място са преклудирани, а по същество са и неотносими, тъй като, ако не
е бил отразен действителният броя обитатели на имот, то това е във вреда на
ищеца по делото.
Неоснователно е и възражението, че
методиката, използвана от ищеца е отменена. С решение № 4777/13.04.2018 г. по
адм.дело № 1372/2016 г. на ВАС е отменена зависимостта ( формулата), приета в
т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради -
етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването.
Съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие само за в бъдеще – чл. 195, ал.1
от АПК, поради което тази отмяна е без значение за настоящия правен спор.
Следващите доводи в жалбата са, че в
дължимата сума са включени вноски за дялово разпределение / главница и лихви/ ,
каквато не се дължи на ищеца, а на дружеството, извършващо тази услуга, като
наред с това тези вноски не са били предмет на заповедното производство и не са
претендирани с исковата молба, както и че не е установен моментът на изпадане в
забава за задължението за заплащане на сумите по изравнителните сметки.
Съдът намира, че в случая не се касае
за непредявен иск тъй като исковата претенция е за дължимите се суми по
облигационното правоотношение между страните, а дали и доколко те се дължат на
ищеца по делото, то възраженията в тази насока са преклудирани съгласно чл.266 ГПК, тъй като се правят за първи път пред въззивната инстанция и не следва да
се обсъждат по същество. На същото основание не следва да се разглеждат и доводите
относно началния момент на забавата.
По изложените съображения, съдът
намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 464/11.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 4092/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Р.Г.М. ***, ЕГН ********** да заплати на „ Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: