№ 3134
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100510828 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20132404/04.06.2021 г., постановено по гр. д. № 61602/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 119 състав, са отхвърлени предявените
от „М.Б“ ООД срещу „К.“ ООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 2 244 лева – възнаграждение по договор за изработка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – на 24.10.2019 г., до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 186,25 лева – неустойка за времето от
02.08.2019 г. до 23.10.2019 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от
ответното дружество разноски в производството пред Софийски районен съд в размер на
400 лева.
Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, е подадена въззивна жалба от ищеца „М.Б“ ООД, чрез адвокат Г. Я.. Излагат се
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неговото
постановяване в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. За спорен между страните се счита
единствено въпросът относно естеството на престацията по процесния договор за
предоставяне на посреднически услуги и моментът на нейното приемане/потвърждаване от
клиента по договора. Сочи се, че при формиране на правните изводи досежно посочените
спорни обстоятелства решаващият съд не е съобразил изцяло събрания по делото
доказателствен материал и в частност разменената между страните имейл кореспонденция
от 14.10.2019 г., като същевременно е счел за установени по делото обстоятелства, които са
били оспорени от ищцовото дружество и за които не са били събрани данни по делото.
Счита се, че поради допуснати от Софийски районен съд нарушения на процесуалните
правила делото е останало неизяснено от фактическа страна, с оглед на което се прави
доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел – М. Й. П., с цел
установяване на уговорения между страните механизъм на одобрение на кандидат/и и на
последващите уговорки за гаранционно обслужване и предоставяне на алтернативен
кандидат. Счита, че при неправилно приложение на материалния закон, Софийски районен
1
съд е квалифицирал договора за предоставяне на посреднически услуги като договор за
изработка по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД, в резултат на което е достигнал до погрешни правни
заключения относно характера на дължимата от посредника престация. Твърди, че
процесният договор е вид ненаименован договор, при който посредникът се задължава
срещу възнаграждение да извърши определени действия/дейност, а не да предостави
определен материален резултат. При съвкупен анализ на доказателствата по делото счита за
установено, че процесът по селектиране, като сбор от дейностите на посредника по
проучване на пазара, тестване на кандидати, избиране на подходящ кандидат/и и
представянето му/им на вниманието на клиента, представлява реалното основание на
дължимостта на уговореното възнаграждение. Твърди, че при правилно тълкуване на
клаузите на договора за предоставяне на посреднически услуги и на офертата към него се
установява, че действителната воля на страните е била да бъде представен на клиента
кандидат, който в максимална степен да отговаря на неговите изисквания, срещу поет
финансов ангажимент за заплащане на възнаграждение на посредника за предоставената
услуга. Проследявайки хронологично методологията на осъществявания подбор на персонал
– проучване на пазара на свободните кадри, на техните умения и изисквания, и отсяване на
най-качествените сред тях, които се изпращат на клиента, жалбоподателят твърди
възникване на две алтернативни възможности – клиентът да не одобри нито една от
изпратените кандидатури, в който случай процедурата започва отначало, или да одобри една
или няколко от тях, с което да се осъществи т. нар. „концентрация“ на кандидати, която
става неотменима след получаване на уведомление за нея от насрещната страна и в случая
от третото лице – избрания кандидат Г.Г.. Действията след потвърждаване на изпратената
кандидатура, вкл. евентуално сключване на трудов или граждански договор между клиента
и одобрения кандидат, са извън сферата и влиянието на посредника, поради което
поведението на последните не следва да се вменява в отговорност на посредника. В този
смисъл е и уговореното между страните в раздел I, т. 8 от договора, съгласно която
посредникът не носи отговорност за каквито и да било преки и непреки вреди и пропуснати
ползи в случай на забавяне или невъзможност за осигуряване на кандидат, както и такива в
резултат на всякакви действия или бездействия от страна на кандидат. Относно уговорената
в раздел. I, т. 5 гаранция сочи, че същата се предоставя само в случай, че възложителят е
заплатил дължимото възнаграждение по издадената от посредника фактура, в който случай
посредникът му предоставя като „бонус“ еднократно и безплатно алтернативен кандидат. В
разглеждания случай, с оглед неизпълнението на задължението на клиента да заплати
възнаграждение за одобрения от него кандидат – Г.Г., гаранционната услуга не е била
реализирана. По отношение на претендираната неустойка сочи, че съгласно уговореното в
договора тя е дължима в 14 – дневен срок от издаване на фактурата, като безспорно по
делото било, че процесната фактура е изпратена на ответното дружество на имейл
****@******.** на 14.10.2019 г. При горните съображения счита предявените искове за
основателни, а обжалваното решение – за неправилно и необосновано, поради което моли то
да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго решение, с което исковете да
бъдат уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна – „К.“ ООД, не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
С определение от 16.09.2021 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е
уважил доказателственото искане на въззивника за допускане до разпит на един свидетел за
установяване на обстоятелствата относно изпълнението на възложените посреднически
услуги и селектирането на кандидата Г.Г. по процесните договор и оферта, поради
допуснато от Софийски районен съд процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК.
В проведеното на 20.05.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззивникът „М.Б“ ООД, редовно призван, се представлява от адвокат Л.С..
Поддържа депозираната въззивна жалба. Не прави нови доказателствени искания.
В проведеното на 20.05.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, ответникът по въззивната жалба „К.“ ООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 7, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа
№ 1836/26.06.2019 г., сключен между „М.Б“ ООД – като посредник, и „К.“ ООД – като
клиент, по силата на който и при условията на оферта №**********/18.06.2019 г.
посредникът се е задължил да предостави на клиента посреднически услуги по търсене,
подбор и представяне на кандидати за позицията „Сервизен техник“, срещу насрещно
задължение на клиента да заплати възнаграждение в размер на сумата от 1 870 лева без
ДДС. Съгласно уговореното в търговската оферта възнаграждение се дължало за всеки
подбран от посредника кандидат срещу издадена фактура, при уговорен срок за плащане 14
календари дни от издаване на фактурата. В изпълнение на договора посредникът
осъществил дейности по търсене, подбор и предоставяне на кандидати, в резултат на което
бил подбран кандидатът Г.Г.. За извършените посреднически услуги издал фактура №
**********/19.07.2019 г. на обща стойност 2 244 лева с вкл. ДДС /1 870 лева + 20 % ДДС/,
със срок на плащане – 02.08.2019 г. Задължението по фактурата не било погасено в
посочения срок. Съгласно чл. 28, ал. 7 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и чл. 4, т.
2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на
работа, утвърдена с ПМС № 107/17.05.2003 г., посредническата дейност по наемане на
работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗЗН, сред които е и ищецът, е възмездна.
На основание чл. III. 5. от договора за всеки един ден забава за плащане на уговореното
възнаграждение клиентът дължал неустойка в размер на 0,1 % от неизплатеното
възнаграждение. При така изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 2 244 лева – неизплатено възнаграждение
по договор за посреднически услуги по наемане на работа № 1836/26.06.2019 г. и Оферта №
**********/18.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 186,25 лева – неустойка за забавено
плащане на основание чл. III. 5. от договора, изчислена за период от 83 дни забава, считано
от 02.08.2019 г. до 23.10.2019 г.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „К.“ ООД, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за
предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, по силата на който
ответникът, в качеството на клиент, е възложил на ищеца осъществяването на
посреднически услуги във връзка с намиране на кандидат за длъжността „Сервизен техник“,
както и че във връзка с този договор ищецът е предложил на ответното дружество кандидата
Г.Г., който е бил одобрен от клиента и с когото е било съгласувано сключване на трудов
договор, във връзка с което е била издадена и процесната фактура. Твърди се обаче, че така
одобреният кандидат впоследствие е оттеглил своята кандидатура поради възникнал
здравословен проблем, съответно същият не е постъпил на работа. В резултат на това
посредникът се е задължил да осигури следващ кандидат, който да бъде предложен, одобрен
от клиента и с който да бъде сключен трудов договор. Въпреки поетия ангажимент,
посредникът не предприел необходимите действия и съответно следващ подходящ кандидат
не бил селектиран, поради което посредникът бил в неизпълнение на договора за
посреднически услуги, респ. не му се дължало заплащане на възнаграждение. Счита, че при
тълкуване на клаузите на процесния договор, следва еднозначен извод, че посредникът има
право на възнаграждение единствено при успешно селектиран кандидат, с който е сключен
трудов договор или макар да не е сключен такъв, това е по вина на клиента. С оглед
твърдяната неоснователност на главния иск, намира за неоснователен и акцесорния иск за
неустойка. Допълнително сочи, че процесната фактура не е била изпратена на ответника по
имейл или по друг начин преди датата на депозиране на исковата молба /23.10.2019 г./.
Сканирано копие от тази фактура било получено от ответното дружество по имейл едва на
14.11.2019 г. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски по делото.
По делото е приета Оферта № ********** от 18.06.2019 г., съгласно която „М.Б“
ООД е отправило оферта до „К.“ ЕООД да му осигури подбор на кандидати за постоянна
позиция „Сервизен техник“, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 870 лева без
вкл. ДДС, в която цена се включват следните дейности: извършване на предварителен
подбор, провеждане на интервюта и тестове, оценка на професионалния опит и качества на
3
кандидатите според длъжностната характеристика и критериите на клиента; представяне на
кандидат или списък от кандидати – при посочен петдневен срок на валидност на
изпратения списък, и уговорка, че в случай, че в този срок не бъде дадена обратна връзка и
същевременно бъде отправена нова заявка за извършване на предварителен подбор,
клиентът ще дължи нова такса – ангажимент; допълнително консултиране относно
представените кандидатури; гаранционен период от 1 месец, който важи еднократно при
условията на договора, като е посочено, че дължимостта на възнагражденията за подбраните
от Менпауър кандидати не е обвързана от извършването на услугите по гаранцията. В
офертата са уточнени условията за плащане – клиентът заплаща такса – ангажимент в
размер на 600 лева за съответната позиция в 5 – дневен срок след подписване и срещу
издадена от Менпауър фактура; клиентът заплаща възнаграждение за всеки подбран от М.Б
кандидат срещу издадена фактура, крайният срок за плащане е не по-късно от 14 календарни
дни от датата на издаване на фактурата. На последната страница на офертата са положени
подписи за представители на „М.Б“ ООД и за „К.“ ЕООД, неоспорени по делото, с посочена
дата след подписите 21.06.2019 г.
По делото е приет като писмено доказателство Договор № 1836/26.06.2019 г. за
предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, сключен между „М.Б“ ООД –
като посредник, и „К.“ ООД – като клиент, с предмет предоставяне на посреднически
услуги по наемане на работа срещу заплащане на възнаграждение. Съгласно раздел I, т.3 от
договора посредническите услуги се изразяват в „търсене, подбор и предоставяне на
кандидати за работа от страна на посредника за назначаването им на работа от страна
на клиент“. В раздел I, т.5 е уговорено, че посредникът осигурява гаранция съобразно
търговската оферта, като е посочено, че „При условие, че плащанията по съответната
фактура са извършени в договорените срокове, посредникът ще предложи еднократно
алтернативен кандидат, без Клиентът да заплаща допълнително за това.“. Съгласно
раздел I, т.8 посредникът не носи отговорност за каквито и да било преки и непреки вреди и
пропуснати ползи в случай на забавяне или невъзможност за осигуряване на кандидати,
както и такива в резултат на всякакви действия или бездействия от страна на кандидат. В
Раздел III са уговорени условията относно дължимото възнаграждение и начина на неговото
плащане – в т.1 е посочено, че възнаграждението се уговаря между страните в търговската
оферта; в т.3 е предвидено, че посредникът ще има право на възнаграждение по т.1 и в
случай, че клиентът откаже да приеме на работа предложен кандидат, но впоследствие
сключи споразумение за работа със същия в период от 12 месеца, считано от датата на която
кандидатът е бил първоначално представен на клиента, както и в случай, когато трето лице,
ползващо референции от клиента, сключи подобно споразумение с кандидата в
горепосочения срок; в т.5 е уговорено, че при забава на клиента за заплащане на
възнаграждение, последният ще дължи неустойка в размер на 0,1 % от неизплатеното
задължение за всеки ден забава.
Представена е фактура № **********/19.07.2019 г., издадена от „М.Б“ ООД, с
посочено основание „назначение на Г.Г. по оферта № **********/18.06.2019 г., на стойност
1 870 лева без вкл. ДДС, с получател „К.“ ООД.
По делото е ангажирана имейл кореспонденция, разменена между служители на
„М.Б“ ООД и „К.“ ООД. С имейл, изпратен на 06.08.2019 г. от
***************@********.**, ответникът е уведомен, че Г.Г. е в болница с тежък
здравословен проблем, поради което същият оттегля своята кандидатура, като „М.Б“ ООД
поема ангажимент да представи нов кандидат в най-кратки срокове, който да отговаря на
зададените изисквания и който ще бъде „безплатна замяна на Господин“.
По делото е представена справка за актуалното състояние на всички трудови
договори към 28.11.2019 г. при „К.“ ООД, видно от която в ответното дружество не
фигурира служител с името Г.Г..
С молба от 03.07.2020 г. ищецът е ангажирал като доказателство по делото имейл
кореспонденция между служители на двете дружества, адресирана от G.K. до имейл адрес
****@******.** и в копие до имейл адрес *********@*******.***, ведно с приложена фактура
№ **********. Ответникът е оспорил съществуването на имейл адреса p.valkova@elia-
bg.com, като е посочил, че коректният такъв е ********@*******.***.
Пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на вещо лице
инж. Е.Ж. по допуснатата съдебно компютърно-техническа експертиза. Експертът е
установил, че фактура № **********/19.07.2019 г., издадена от „М.Б“ ООД е била изпратена
по електронна поща на 19.07.2019 г. от имейл адрес **************@********.** до имейл
4
адрес *********@*******.***. Изслушан в съдебно заседание, експертът уточнява, че е
установил изпращане на фактурата от посочения имейл на служител на „М.Б“ ООД, но
извън предмета на задачата е било установяване нейното получаване на имейл адреса на
служител на „К.“ ООД.
Пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на вещо лице
инж. А.Б. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че
фактура № **********/19.07.2019 г. е осчетоводена и включена в Дневниците за продажби
и СД по ДДС, подавани в НАП от „М.Б“ ООД, но не е осчетоводена и не е включена в
Дневниците на покупките и СД по ДДС, подавани в НАП от „К.“ ООД, което обстоятелство
се установява и ит писмо изх. № 1494-01-253Н1/06.10.2020 г. на ТД на НАП – офис „Изток“.
Не се установяват плащания по издадената фактура. Същата е електронна и е налице
надлежна следа между фактурата и извършената доставка на услугата, процедурата по
предоставяне на услугата е съпроводена с доказателства – договор, оферта, електронна
кореспонденция. За периода 02.08.2019 г. – 23.10.2019 г. дължимата неустойка на основание
т. 5 от Раздел III от договора възлиза на стойност 186,25 лева.
Пред Софийски районен съд е изслушана свидетелката А.К.П.-Я., заемаща
длъжността „оперативен директор“ в „К.“ ООД, считано от м. октомври 2019 г. От
свидетелските показания на последната се установява, че тя е заемала различни длъжности в
ответното дружество преди м. октомври 2019 г., като има спомен да е чувала негов
контрагент с наименование „М.Б“ ООД, но в рамките на заеманите от нея позиции не се е
налагало да осъществява комуникация с негови служители. Лицето Г.Г. никога не е било
служител на „К.“ ООД. Свидетелката си спомня, че Г.Г. е бил предложен като кандидат за
позицията „сервизен техник“, минал е през няколко интервюта и е бил одобрен за заемане на
посочената позиция, но не се е явил на уговорения ден за сключване на договор за започване
на работа, поради което не се е стигнало до неговото назначение. Няма спомен след това да е
бил предлаган друг кандидат от „М.Б“ ООД за позицията „сервизен техник“.
Пред въззивната инстанция е изслушана свидетелката М. Й. П., бивш служител на
„М.Б“ ООД. В процесния период свидетелката е била консултант в ищцовото дружество,
като по същество дейността се е изразявала в извършването на подбор на подходящи
кандидати за конкретна позиция. В тази връзка си спомня, че „К.“ ООД е възложило на
„М.Б“ ООД подбор на кандидати за длъжността „сервизен техник“. Посочва, че процесът по
селекция на кандидати включва следното: пускане на обяви във всички джоб-бордове,
социални мрежи и подобни, отсяване на подадените кандидатури с оглед изискванията на
клиента, организиране на интервюта, представяне на кандидати на клиента. При получаване
на одобрение от клиента досежно определен кандидат и съответно потвърждение на самия
кандидат, че ще приеме позицията, „М.Б“ ООД издава фактура, като дружеството не се
занимава с последващите дейности, свързани с оформяне на договорните отношения между
клиент и кандидат. Конкретно относно отношенията с „К.“ ООД си спомня, че е бил
намерен подходящ кандидат, одобрен от клиента, като кандидатът също е изразил съгласие
с условията, предложени от клиента и е потвърдил желание да започне работа при
ответника. Впоследствие, след получено потвърждение от двете страни, кандидатът
уведомил „М.Б“ ООД, че е възпрепятстван да започне работа, като по спомен на
свидетелката на клиента бил предложен друг кандидат.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му
Във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи въззивният съд намира
следното:
5
На етапа на въззивното производство страните не спорят, а и се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че между тях е бил сключен договор за
предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа № 1836/26.06.2019 г., с
предмет предоставяне на посреднически услуги, изразяващи се в търсене, подбор и
предоставяне на кандидати за работа от страна на посредника за назначаването им на работа
от клиента, срещу заплащане на възнаграждение. Не е спорно също, че договорът е бил
сключен във връзка с отправена от „М.Б“ ООД до „К.“ ООД търговска оферта №
**********/18.06.2019 г., за осъществяване на подбор на кандидати за позицията „сервизен
техник“ срещу възнаграждение в размер на 1 870 лева без вкл. ДДС.
Между страните не е спорно обстоятелството, че в изпълнение на договора „М.Б“
ООД е селектирал кандидата Г.Г., който е бил одобрен от клиента. Кандидатът също е
потвърдил желанието си да бъде назначен на предложената позиция и между него и клиента
е било съгласувано сключването на договор за започване на работа. Безспорно е също, че
Г.Г. не е бил назначен на длъжността „сервизен техник“ при „К.“ ООД /което обстоятелство
се установява и от приложената по делото справка за актуални трудови договори при НАП/
поради възникнал здравословен проблем. С оглед невъзможността одобреният кандидат да
постъпи на работа ищецът е поел ангажимент към „К.“ ООД да му предостави безплатно нов
подходящ кандидат. Няма спор по делото, че ответното дружество не е сключило трудов
или граждански договор за позицията „сервизен техник“ с предложен му от „М.Б“ ООД
кандидат.
По делото е безспорно, че във връзка със селектирането на кандидата Г.Г. ищецът е
издал фактура № **********/19.07.2019 г., неподписана от получателя, на стойност 1 870
лева без вкл. ДДС. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза, което въззивният съдебен състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната фактура не е била
осчетоводена от ответното дружество, като последното не я е включило и в Дневниците на
покупките по ЗДДС и не е ползвало данъчен кредит за нея.
Спорни по същество пред въззивната инстанция са въпросите относно вида на
договора за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа и естеството на
дължимата от посредника престация, както и относно тълкуването на клаузите от процесния
договор и търговска оферта от 18.06.2019 г. по отношение на обема на поетите
задълженията от посредника и правото му да получи възнаграждение по договора.
Квалификацията на спорното право е дейност на съда по приложението на
материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът
взема предвид фактическите твърдения на ищеца, а не сочената от него като приложима
правна норма. Когато съдът е сезиран с иск за договорно неизпълнение, той следва да
съобрази какви са твърденията на ищеца за същественото съдържание на сключения между
него и ответника договор, т. е. за постигнатото съгласие относно характеризиращите
договора престации. Без значение е как ищецът е квалифицирал договора, включително как
го наименува. Именно въз основа на същественото съдържание на договора, а не въз основа
на наименованието му, съдът е длъжен да определи вида му.
В конкретния случай с оглед твърденията на ищеца че е лице, регистрирано по закон
да предоставя посреднически услуги по заетостта по см. на чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за
насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, и че между страните е сключен договор за предоставяне на
посреднически услуги по наемане на работа, чийто предмет е предоставянето на
посреднически услуги, изразяващи се в търсене, подбор и представяне на кандидати за
назначаване на работа, следва извод, че отношенията между страните /посредник и бъдещ
работодател/ са предмет на договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на
работа, който договор намира своята изрична правна регламентация в чл. 28 от Закона за
насърчаване на заетостта и чл. 23 от Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа.
Приложимият Закон за насърчаване на заетостта определя посредническата дейност
като възмездна – съгласно чл. 28, ал. 7, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта
„Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2,
т. 2 и 3, се извършва срещу заплащане от страна на работодателите“. Съгласно чл. 28, ал.
2 от Закона за насърчаване на заетостта „Посредническата дейност по наемане на работа,
извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3, включва предоставяне на посредническите
услуги по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 в съвкупност или поотделно“ – т. е. същата включва
извършването на следните дейности: информиране и/или консултиране на търсещите работа
6
лица и на работодателите, психологическо подпомагане на търсещите работа лица,
насочване към обучение на възрастни, насочване и подпомагане за започване на работа, вкл.
в друго населено място в страната или в други държави.
В процесната хипотеза основният спор между страните се свежда до това дали с
полученото от ответника одобрение на селектирания кандидат Г.Г. и с полученото от
последния потвърждение, че желае да започне работа при клиента, ищецът е изчерпал, респ.
е изпълнил задълженията си по договора за предоставяне на посреднически услуги по
наемане на работа, срещу което е предвидено да получи възнаграждение в размер на
претендираната сума от 2 244 лева с вкл. ДДС. За да се установи дали е налице
поддържаното изпълнение на договора от страна на посредника, следва да се установи какви
е конкретното съдържание и обем на възложените на посредника задължения.
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС задължение на съда е
винаги когато счита, че определена договореност между страните, от която произтича
задължение, чието неизпълнение се твърди, е неясна, да извърши тълкуване на спорната
клауза, тъй като дори и когато не е напълно определена, престацията може да бъде
определима, чрез прилагане на този метод. Тълкуването съставлява способ за установяване
на точния смисъл на поетите с договор задължения и се дефинира като подчинено,
зависимо, производно мислене, което трябва да се съобразява със своя предмет и да
съдейства за разкриване на съдържанието му, т. е. то винаги е дейност по установяване
точния смисъл на предмета на тълкуване. Този способ е приложим във всички случаи,
когато съдът констатира неясни, двусмислени уговорки, но също така съдът е длъжен да
приложи тълкуване и когато, макар и разбираеми от външна страна, уговорките са предмет
на спор между страните. Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които
се осъществява тълкуването на договорите. От тези критерии се извежда, че меродавна е
изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в
съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на такава дейност по
тълкуване винаги следва да се търси общата воля на страните – изявеното и обективирано в
писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с
останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, със закона, обичаите,
практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване на договорно установени права и
задължения, съдът е задължен да изясни изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез
тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени
права, които страните не са уговаряли, нито да бъдат освобождавани от задължения, които
доброволно са поели. Критериите, регламентирани от нормата на чл. 20 ЗЗД, са обективни,
поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното
следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително
изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно
ирелевантна.
В процесната хипотеза спорно е тълкуването на клаузата на т. 3, вр. т. 1 от Раздел I от
договора за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа досежно предмета
на процесния договор и възложената на посредника дейност.
За установяване действителната воля на страните досежно конкретния предмет на
процесния договор следва да се имат предвид изрично уговорените между страните
задължения на ищеца по процесния договор, респ. офертата, в която е посочено, че цената
включва извършване на предварителен подбор, провеждане на интервюта и тестове, оценка
на професионалния опит и качества на кандидатите според длъжностната характеристика и
критериите, предоставени от клиента; представяне профил на кандидата, отразяващ
кариерното му развитие, както и експертна оценка на компетенциите и уменията от
консултант на ищеца; допълнително консултиране относно представените кандидатури. В
същия смисъл са и посочените етапи на описаната в търговската оферта методология на
ищцовото дружество за постоянни назначения – анализ на нуждите на клиента, подробен
профил на длъжността, решение на Менпауър, начало на проекта, изразяващо се в
подписване на търговска оферта и договор за предоставяне на посреднически услуги по
наемане на работа, търсене на подходящи кандидати, предварителна селекция, оценка на
кандидатите (интервюта, тестове, референции, извършвани от ищеца), представяне на
кандидати, провеждане на интервюта от клиента с одобрени кандидати, избор на подходящ
кандидат – до 5 дни след получаване на списъка от селектирани кандидати, фактуриране и
плащане на цената – за всеки одобрен от клиента кандидат и съобразно условията на
търговската оферта. Следва да се имат предвид и уговорените в офертата условия за
плащане – клиентът заплаща възнаграждение за всеки подбран от М.Б кандидат срещу
7
издадена фактура. Посочените уговорки следва да се тълкуват систематично и логически и с
клаузата на т. 5 от Раздел I от договора, съгласно която посредникът осигурява гаранция
съобразно търговската оферта „при условие, че плащанията по съответната фактура са
извършени в договорените срокове“, в който случай посредникът поема ангажимент да
предложи еднократно алтернативен кандидат, без клиентът да заплаща допълнително за
това. Съгласно офертата гаранционният период е едномесечен и важи еднократно, като
дължимостта на възнагражденията за подбраните от Менпауър кандидати не е обвързана с
извършването на услугите по гаранцията. От съдържанието на т. 5 от Раздел I от договора
и допълващия я текст на офертата се установява, че дължимостта на възнаграждението е
била обвързана с „подбран“ от посредника кандидат, като заплащането на последното не е
обвързано с извършване на услугата по гаранцията, чието извършване съгласно т. 5 от
договора е обвързано именно с плащането по издадената за подбрания кандидат фактура.
Така направените уговорки, преценени поотделно и в съвкупност, при съобразяване на
гореизложените принципни правни положения относно тълкуване на волята на страните по
реда на чл. 20 ЗЗД, налагат извод, че заплащането на възнаграждението на посредника не е
обусловено от назначаване на кандидата, а от одобрението на кандидата и съгласуване
волите на клиент и кандидат за заемане на предложената позиция. Този извод в пълна
степен се потвърждава от показанията на изслушаната пред въззивната инстанция
свидетелка М. Й. П. в частта, касаеща утвърдената практика на „М.Б“ ООД в отношенията
му с клиенти по договори за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа
досежно механизма на селектиране на кандидати и момента на фактуриране на
предоставените посреднически услуги, обвързан с получаването на одобрение от клиента и
потвърждение от кандидата за постъпване на последния на работа. Същевременно така
уговорен предметът на процесния договор кореспондира и с разпоредбата на чл. 26 от
Закона за насърчаване на заетостта, регламентираща кръга на посредническите услуги,
предоставяни от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, сред
които е и ищцовото дружество.
Въззивният съд намира за неоснователни релевираните в отговора на исковата молба
доводи досежно обусловеност на уговореното възнаграждение от сключването на
трудов/граждански договор между клиента и одобрения кандидат. Подобен извод не следва
от съдържанието договореностите между страните, обективирани в договора за
предоставяне на посреднически услуги, нито се ангажират други доказателства в тази
насока. Същевременно аргументи в този смисъл не могат да бъдат изведени и от
извънсъдебното поведение на ищцовото дружество, предложило безплатна замяна на
първоначално одобрения кандидат. Видно от съдържанието на клаузата на т. 5 от Раздел I,
тълкувана във връзка с търговската оферта, е, че страните се уговорили едномесечен
гаранционен срок, в който посредникът поема ангажимент да осигури на клиента
еднократно и безплатно алтернативен кандидат. Обвързаността на последния от поетото
договорно задължение е обусловена от извършено от страна на клиента плащане по
издадената фактура за подбран от „М.Б“ ООД кандидат, каквото в процесния случай
безспорно не е извършено. Следователно предложението на посредника да осигури следващ
подходящ кандидат и предприетите в тази насока действия представляват изпълнение на
договорно предвидено задължение, поради което добросъвестността на посредника не
следва да се тълкува в негова вреда.
При това положение и предвид безспорното по делото обстоятелство, че клиентът е
одобрил предложения му кандидат Г.Г., настоящият състав приема за установено по делото
изпълнението от страна на ищеца на задълженията му по процесния договор, с оглед на
което е налице основание за изплащане на уговореното с последния възнаграждение. В
настоящия случай страните не спорят, че уговореното възнаграждение е в размер на сумата
от 2 244 лева с вкл. ДДС /1 870 лева без ДДС/, както и че същото не е било заплатено от
ответника, поради което предявеният иск за заплащане на възнаграждение по процесния
договор се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за неустойка предполага наличието на главно задължение,
наличието на съглашение за неустойка във връзка със забавеното изпълнение на главното
задължение и изпадане на длъжника по главното задължение в забава.
Съгласно Раздел III, т. 5 от процесния договор в случай на забава от страна на
клиента при заплащане на дължимото по договора възнаграждение последният дължи
неустойка в размер на 0,1 % от неизплатеното възнаграждение за всеки ден забава. Съгласно
8
уговореното в търговската оферта крайният срок за плащане е 14 дни от издаване на
фактура, т. е. срокът за изпълнение е изрично уговорен между страните. В случая
процесната фактура е издадена на 19.07.2019 г. Следователно ответникът е в забава за
изплащане на възнаграждението, считано от 02.08.2019 г., от която дата и ищецът
претендира неустойка. Същата, определена до крайния момент, до който се претендира –
23.10.2019 г,. възлиза на сумата в размер на 186,25 лева, в какъвто размер е и
претендираната от ищеца такава. Поради изложеното предявеният акцесорен иск е
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да се отмени изцяло и вместо това да се постанови друго решение, с което
предявените искове да се уважат. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в
частта за разноските, като такива следва да се присъдят в полза на ищеца в размер на 1 156
лева съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Относно разноските във въззивното производство:
При този изход на делото право на разноски има въззивникът. Същият претендира
разноски в общ размер на сумата от 590,02 лева, в т. ч. държавна такса в размер на 69,88
лева, депозит за свидетел в размер на 40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
480,14 лева с ДДС, за извършването на които са ангажирани писмени доказателства, поради
което претенцията следва да се уважи.
Относно обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20132404/04.06.2021 г., постановено по гр. д. №
61602/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 119 състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на „М.Б“ ООД, ЕИК ****, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 7, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, сумата в
размер на 2 244 /две хиляди двеста четиридесет и четири/ лева – неизплатено
възнаграждение по Договор за посреднически услуги по наемане на работа №
1836/26.06.2019 г. и Оферта № **********/18.06.2019 г. към него, за което е издадена
фактура № **********/19.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане, и на основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД, сумата в размер на 186,25 /сто осемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/
лева – неустойка за забава на основание чл. III. 5. от Договора за посреднически услуги по
наемане на работа № 1836/26.06.2019 г., изчислена за периода 02.08.2019 г. – 23.10.2019 г.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на „М.Б“ ООД, ЕИК ****, на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 590,02 /петстотин и деветдесет лева и две
стотинки/ лева – разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 1 156 /хиляда сто петдесет и шест/ лева – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10