МОТИВИ: Срещу подсъдимия В.К.Г. *** е внесен
обвинителен акт за извършено престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК затова, че
на 03.01.2012 година, в село Александрово, област Ловешка, на ул. Любен
Каравелов №37, за времето от около 20.00 до около 20.30 часа, се съвкупил с
лице от женски пол - Д.К.Д. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване.
С оглед запазване на нравствеността, делото беше
разгледано при закрити врати съгласно чл.263 ал.1 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Ловеч поддържа обвинението така, както е формулирано в
обвинителния акт. Намира, че установената фактическа обстановка по делото
изцяло обосновава по един несъмнен и категоричен начин факта, че подсъдимият е
извършил деянието, за което е предаден на съд. Моли да бъде признат за виновен
в извършване на това престъпление, като при определяне на наказанието, с оглед
императивната разпоредба, обвързваща се с нормата на чл.58а от НК, моли да се
изхожда от това, че подсъдимият е извършил деяние, при вече наложено наказание
за престъпление от общ характер, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок, както и с оглед на обстоятелствата, при които е извършено
деянието, личността на пострадалото от престъплението лице, то да бъде
определено в размер не по-нисък от средния, предвиден в закона лишаване от
свобода, което съответно да бъде редуцирано с една трета. Счита, че следва да
бъде зачетено на основание чл.59 ал.1 от НК, от така наложеното наказание
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража” в хода на досъдебното производство до настоящия момент, а на основание
чл.68 ал.1 от НК да бъде преведено в изпълнение отложеното наказание четири месеца
лишаване от свобода по споразумение №287/20.12.2011г. по НОХД №1920/2011г. на
РС - Ловеч. Намира, че изпълнението на исканото в този смисъл наказание за
престъплението, за което К. е предаден на съд, следва да бъде изтърпяно в
затвор или затворническо общ закрит тип при първоначален строг режим. По
отношение веществените доказателства – моли да бъде постановено отнемането им в
полза на държавата и унищожаването им, с оглед ниската им стойност. В този
смисъл, моли съда да постанови съдебен акт.
Подсъдимият В.К.Г., се явява лично и със служебно
назначения му на досъдебното производство защитник – адвокат И.И. ***, като
дават съгласие за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и
следващите от НПК. В пледоарията си адвокат И. излага, че подзащитният му е дал
подробни обяснения за случая, съдействал е на разследващите органи, доброволно
е дал образци за сравнително изследване за изготвяне на съдебно медицинска
експертиза и ДНК експертиза, искрено съжалява за стореното. Изтъква, че по
делото са събрани смекчаващи вината обстоятелства и представя два броя
удостоверения за раждане като доказателство, че Г. има две малолетни деца. Моли
съда, при определяне на наказанието, да приложи разпоредбата на чл.58а и
определи едно наказание, малко над предвидения минимум в закона. Счита, че
наказанието 4 месеца лишаване от свобода, на основание чл.68 от НК, следва да
бъде приведено в изпълнение.
Подсъдимият В.К.Г. се признава за виновен и признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за
стореното.
Пострадалата Д.К.Д. се явява лично и заявява, че не
желае да предявява граждански иск против Г..
От събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие писмени доказателства, обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите и заключението на трасологическа, съдебно медицинска
и ДНК профилиране на веществени доказателства и съдебно медицинска експертиза
на веществени доказателства, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.К.Г. ***, но живеел в село Александрово,
област Ловешка. Нямал образование и бил безработен. Живеел на семейни начала с
Величка Валентинова от с.с., от което съжителство имали две деца. Г. имал брат
- свидетелят Горан К.Г., който от години живеел и работел със семейството си в
Република Италия, като бил приел при себе си Валентинова и двете й деца. На
25.12.2011 година, свидетелят Г. се завърнал в страната. Възнамерявал след
кратък престой да замине отново за Италия, като заедно с него да отпътува и
подсъдимият В.Г..
На 03.01.2012 година през деня, подсъдимият Г. ***.
След обяд около 15.00 часа пътувал със свидетеля Кирил К. ***, където от банков
клон получил изпратен от баща му от Италия паричен превод в размер на 50 евро.
След 16.00 часа Г. се завърнал обратно в селото. Около 18.30 часа посетил
къщата на свидетелката Мария Борисова Василева и свидетеля Валентин Василев
Кирилов, родители на Величка Валентинова. Вечерял при тях и заедно с Кирилов
изпил няколко чаши ракия. Споделил им, че на следващия ден, рано сутринта
тръгва с брат си за Италия, като ще пътуват с автомобила на последния.
Уговорили се около 07.00 часа да мине и вземе колет за дъщеря им.
Малко след 19.30 часа подсъдимият Г. си тръгнал от
дома на Василева и Кирилов. Пътьом се отбил в къщата на свой приятел – Вълчо
Вълчев, където го заварил заедно със съпругата му – свидетелката Кадрие Асанова
Расимова. Почерпили го с безалкохолно, сбогували се по повод заминаването му за
Италия и малко преди 20.00 часа Г. си тръгнал. По пътя си се насочил към дома
на пострадалата – свидетелката Д.К.Д..
Д. била 83 годишна жена, самотно живееща в къща на ул.
Любен Каравелов № 37. Била вдовица от около 20 години, а синът й живеел със
семейството си от няколко години в чужбина.
Входната врата на къщата от към ул. Любен Каравелов
представлявала част от остъкление с метална конструкция и от вътрешната страна
се заключвала посредством отвертка, прокарвана през два срещуположни отвора на
вратата и рамката. В това остъкление била обособена стаята, която Д. обитавала.
Имала врата към двора на къщата, която не заключвала, а самият двор имал изход
към ул. „Одринска”. Изходът бил затворен с метална порта, заключена с метален
шиш от вътрешната страна.
По това време Д. се намирала в стаята си и вечеряла. Подсъдимият
Г. се приближил до къщата по ул. „Одринска”, покачил се по металната порта и
влезнал в двора. През прозорците видял Д. да се движи в остъкленото помещение.
Отишъл до външно разположено ел. табло и развил предпазителя, с което прекъснал
електрозахраването и осветлението изгаснало. Застанал до остъклението и видял
как Д. запалила свещ. После влязъл през не заключената врата в помещението.
Приближил се незабелязано от към гърба на жената, хванал я с ръце през кръста,
като я помъкнал към леглото. Изненадана Д. се опитала да окаже съпротива,
махала с ръце и викала. Попитала кой е и поискала да я пусне. Г. й викнал да
мълчи, като казал, че ще я убие. Влачейки я към леглото, от движенията им била
съборена свещта, при което изгаснала. Достигайки до леглото, Г. хвърлил жената
върху него. С ръка й затиснал устата, а после завързал една забрадка около
очите й. Свалил долните дрехи на жената, смъкнал си панталоните и без да сваля
ръката си от устата на Д., осъществил полово сношение. След като еякулирал,
станал веднага и бързо напуснал помещението. По обратният път през двора
преминал през металната порта. Отишъл в дома на свидетеля Кирил Петров Костадинов,
където по това време на гости били брат му с жена си и друга тяхна позната.
Останал около половин час, след което около 21.00 часа си тръгнал заедно с
гостите.
След като Г. напуснал къщата на Д., възрастната жена
успяла да излезе към улицата и повикала за помощ. Отзовал се съседа й – Найден Иванов
Горанов, който веднага уведомил свидетеля Христо Иванов Панчев – младши
полицейски инспектор при РУ „Полиция” - Ловеч, обслужващ село Александрово. Пред
пристигналия незабавно на место полицейски инспектор, Д. разказала какво се е
случило, а Панчев от своя страна уведомил дежурната част на РУ Полиция - Ловеч,
като били предприети неотложни процесуални действия.
На следващата сутрин, подсъдимият Г. отпътувал със
семейството на брат си за Италия, като преди преминаване на ГКПП Кулата бил
задържан от полицейските органи.
По отношение на Д. било извършено освидетелстване,
както и съдебномедицинска експертиза за преглед на живо лице, в заключението на
която, вещото лице е констатирало наличие на охлузвания и кръвонасядания по
лицето, причинени от тъпи травми, възможно силно притискане на лицето с ръка,
травматично увреждане в половата област – повърхностна раничка на лигавицата на
предверието на влагалището с кръвонасядане – резултат от механично въздействие,
съответстващо на такова при осъществяване на полов акт.
ДНК експертизата на веществени доказателства е дала
заключение, че изследвания влагалищен тампон, иззет от Д., съдържа клетъчен материал,
произхождащ от подсъдимия Г. при пълно съвпадение на ДНК профил.
Извършената съпоставката при трасологическата
експертиза между намерените и фиксирани при огледа на местопроизшествието следи
от подметки на обувка, с обувките, иззети от подсъдимия Г. с протокол за личен
обиск, е дала основание да се стигне до извода за сходство между тях и
възможност следите да са оставени от обувките на подсъдимия.
При тези доказателства В.Г.К. е привлечен като
обвиняем за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.152
ал.1 т.2 от НК. Разпитан в качеството на обвиняем Г. е дал подробни обяснения,
които се потвърждават от събраните по делото доказателства.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, Г.
е осъден със Споразумение № 287/20.12.2011 година по НОХД № 1920/2011 година на
РС-Ловеч, за извършено на 28.04.2011 година престъпление по чл.195 ал.1 т.4
предл. 2-ро във вр. с чл.194 ал.1 от НК, като му е наложено наказание 4 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за тригодишен изпитателен
срок. Настоящето деяние е извършено в изпитателният срок.
При така изяснените фактически обстоятелства,
настоящата инстанция намира, че с деянието си В.К.Г. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.152 ал.1 т.2
от НК, като на 03.01.2012 година, в с. Александрово, област Ловешка, на ул.
Любен Каравелов № 37, за времето от около 20.00 до около 20.30 часа, се
съвкупил с лице от женски пол - Д.К.Д. - 83 годишна от с.с., като я принудил
към това със сила и заплашване.
Съдът приема, че
подсъдимият Г. е автор на деянието, за което е предаден на съд, като съобрази
направените пълни самопризнания, писмените доказателства, заключенията на съдебните
експертизи и показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното
производство. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние, чрез действие, като е употребил сила и заплашване, за да
сломи съпротивата на Д. и е осъществил полов акт.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно,
при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по
делото доказателства.
Причините за извършване на престъплението следва да се
търсят в занижените морално-волеви задръжки на подсъдимия.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира
деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия Г., настоящата инстанция взе предвид от една страна като смекчаващи
вината обстоятелства признаването на вината и критичното отношение към
извършеното, а от друга страна като отегчаващи вината обстоятелства предходното
му осъждане за извършено престъпление от общ характер, преклонната възраст на
пострадалата и причинения стрес за тази 83-годишна жена, поради което определи наказанието му при балансиращи вината обстоятелства
в размер на 5 /пет/ години лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК намали така определеното наказание лишаване от свобода при
условията на чл.58а от НК с една трета, или Г. следва да изтърпи наказание
лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип с оглед разпоредбата на чл.61
т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че така наложеното наказание е
справедливо, съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл.68 ал.1 от НК настоящият състав
постанови подсъдимият В.К.Г. да изтърпи и наказанието от четири месеца лишаване
от свобода, наложено му със споразумение №287/20.12.2011г. по НОХД №1920/2011
г. на РС – Ловеч при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК, съдът разпореди
приложените по делото веществени доказателства, които не подлежат на отнемане и
имат стойност, да бъдат върнати на собствениците им след влизане на присъдата в
сила, а иззетите и приложени биологични следи и сравнителни образци да бъдат
унищожени.
При този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия В.Г. *** сумата от 883.03 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: