Р Е Ш Е Н И Е №
.....
гр. Враца, 30 юни 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 17.06.2021
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско
дело №
3027 по описа за 2020 г.
на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е за съдебна делба и е в първата си фаза – по допускане на делбата.
Образувано е по искова молба на
И.И.Н. с ЕГН ********** и адрес ***, представлявана от настойника си Е.Д.П.,
срещу П.И.И. с ЕГН ********** и адрес ***, за делба на съсобствени на страните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 39846.260.22 по кадастралната
карта за землището на гр. Криводол, община Враца, представляващ нива с площ
6503 кв.м., местността „Несеро“, четвърта категория земя и поземлен имот с
идентификатор № ******.**.** по кадастралната карта за землището на гр. Криводол, община
Враца, представляващ нива с площ 2994 кв.м., местността „Калника“, трета
категория земя.
В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че след подаване на
заявление от наследниците на общия наследодател на страните И.М.В., бивш жител
на гр. Криводол, възстановяване на земеделски земи по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и подписването на два
договора за доброволна делба, и двата с нотариално удостоверяване на подписите
с рег. № 695/18.09.1995 г. на завеждащия общинската нотариална служба в гр.
Криводол, ищцата и ответницата са станали съсобственици при равни права на
посочените два недвижими имота.
Предвид невъзможността за подялба на имота чрез доброволна делба се иска
собствеността върху същите да бъде прекратена чрез обособяване на отделни
дялове на страните, съответстващи на правата им в съсобствеността, подробно
посочени в исковата молба.
Ответницата П.И.И., на която съобщението с препис от исковата молба е
връчено редовно чрез нейната майка Л.А.С., в срока по чл. 131 от ГПК не е
подала писмен отговор и не е взела становище по иска.
Искът е с правно основание чл. 34 от
Закона за собствеността (ЗС) и е допустим.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по
реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
От приетите като доказателство по делото скици на Служба по геодезия,
картография и кадастър гр. Враца (л. 7 и 8 от делото) се установява, че процесните
имоти са в землището на гр. Криводол, с идентификатори съответно № **.***.** и № ***.***.***, както и че
представляват поземлени имоти с начин на трайно ползване „ниви“.
С решение №
356 от 05.11.1999 г. по преписка № 06084А на Поземлена комисия гр. Криводол на
ищцата И.Н. и ответницата П.И. (вероятно в качеството на наследници по закон на
И.Н.И., бивш жител ***, което качество се установява от представеното
удостоверение с изх. № 94-И.714-1/02.12.2020 г. на Община Криводол) е
възстановено правото на собственост в реални граници върху нива от 2,994 декара
(стар № 029046) и нива от 6,503 декара (стар № 260022), и двете в землището на
гр. Криводол, които към настоящия момент се идентифицират с описанието,
посочено в горецетираните скици на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. Враца.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за собствеността на
земеделските земи (ЗСПЗЗ), когато се възстановява
собственост в стари реални граници, както е в разглеждания случай, към решението на ОСЗ се прилага
скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен в случаите
по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело
№ 11/2012 г. на ОСГК на Върховния касационен съд нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване
на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК.
В настоящото дело от ответната страна не е оспорено признатото с решение № 356
от 05.11.1999 г. по преписка № 06084А на Поземлена комисия гр. Криводол право
на собственост и съдът е длъжен да зачете изводите на Поземлената комисия
относно принадлежността на правото на собственост.
Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС частите на съсобствениците се считат равни до
доказване на противното.
По отношение на представените заявление от И.М.В., договор за доброволна
делба с нотариална заверка № 695/18.09.1995 г. на завеждащ Нотариалната служба
на Община Криводол и протокол № 112 от 20.01.1993 г. (л. 21-26 от делото) съдът
съобрази, че същите са относно имоти, различни от процесните такива, поради
което тези документи се явяват неотносими към предмета на делото.
Ето защо искът за допускане на делбата е основателен и доказан и същата
следва да се допусне при равни права за всяка от страните – по 1/2 идеална част.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между И.И.Н. с ЕГН ********** и
адрес *** и П.И.И. с
ЕГН ********** и адрес ***, по отношение на недвижими имоти: поземлен имот
с идентификатор № ***.***.*** по кадастралната карта за землището на гр. Криводол, община
Враца, представляващ нива с площ 6503 кв.м., местността „Несеро“, четвърта
категория земя и поземлен имот с идентификатор № ***.***.*** по кадастралната карта за
землището на гр. Криводол, община Враца, представляващ нива с площ 2994 кв.м.,
местността „Калника“, трета категория земя, при дялове, както следва: за И.И.Н. 1/2 идеална част и за П.И.И.
1/2 идеална част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението делото да се докладва за продължаване на делбения процес във втората
фаза.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: