Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 гр. Ловеч…23.11.2018 година

 

Ловешки   окръжен  съд …… първи гражд.състав………………  в  публично заседание на… двадесет и трети октомври  двехиляди и осемнадесета година в  състав:

                                                                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                       2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при  секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на…………

прокурора……………………..…………като разгледа    докладваното от

……………….съдия ДАНКОВА   …гр.дело………№432.. по описа

за       2018    година, и за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството  с  правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

 

 

                          Постановено е съдебно решение № 323/06.07.2018 г. по гр.д. № 2335/2017 г. на РС-Ловеч, с което П.В. ***, ЕГН **********, и ЧЗП С. К. П., ЕГН **********, на осн. чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД са осъдени солидарно да заплатят на ЕТ „Н.Н."***, ЕИК *********, представляван от Н.Г.Н., с.адр., ЕГН ********** сумата в размер на 304,68 лева, произтичаща от непозволено увреждане изразяващо се в това ,че  през м.май 2017 г. , в подготвени от него за засяване със сорго земеделски имоти ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане ,а иска до пълния претендиран размер на сумата 325.98 лева,като неоснователен и недоказан е отхвърлил . С цитираният съдебен акт е присъдена и сума в размер на 465,53 лева, произтичаща от непозволено увреждане, изразяващо се в това ,че през м.май 2017 г., през подготвени от него за засяване със сорго земеделски имоти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 31.10.2017г. до окончателното й изплащане, а иска до пълния претендиран размер на сумата 498,18 лева като неоснователен и недоказан е отхвърлил.

                         Подадена е въззивна жалба вх. № 7989/25.07.2018 г. от ЧЗП С. К. П. и П.В., чрез пълномощника адв. Г. Г., против Решение № 323/06.07.2018 г., постановено по гр. д. № 2335/2018 г. по описа на РС-Ловеч, които молят да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

                           В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани не се явяват.

                          Въззиваемите,редовно призовани пред въззивна инстанция се представляват от адв. Г..Посочва, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

                           От представените доказателства, вложени в гр.д. № 2335/2017г. на Районен съд-Ловеч, от становището на страните по въззивната жалба и в съдебно заседание , преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

                             Съдебно решение № 323/06.07.2018 г. по гр.д. № 2335/2017 г. на РС-Ловеч е валидно, допустимо и правилно. Въззивната инстанция обосновава С.оето заключение със самостоятелен анализ на представените писмени и гласни доказателства по делото. Съдът констатира,че в атакуваният съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка, като не е посочено землището на описаните земеделски имоти в диспозитив и това е от значение за обективните предели на силата на присъдено нещо. Касае се обаче до порок на съдебния акт, отстраним по реда на чл. 247 от ГПК от районния съд, който не е  предмет на въззивно произнасяне.

                           Съдът приема че ищците -въззиваеми установяват ползването на процесните земеделски имоти по извлечението от информационната система за ползване на земеделски земи за Стопанската година 01 октомври 2016 година до 30 септември 2017 година в землище село Деветаки /лист 5-8 по гражданско дело №2335/2017 година на Ловешки Районен съд. От така представените документи е видно, че едноличния търговец Н.Н. арендува имотите с обща площ 21. 732 дка, а Н. *** съответно имоти размер на 33.212  декара в землището на село Деветаки,Ловешка област .Съдът приема че на 15.05.2017 година през земеделските масиви  обработвани от въззиваемите в землището на село Деветаки е преминала земеделска техника. От С.идетелските показания на Г.Н. и М.Г. и обясненията на С. К. П. и П.В. може да се направи извод, че земеделската техника е извършвала пръскане на ечемик в масивите, ползвани под аренда от С. К. П. на ечемик.Пръскането е извършено от П.В., който е работил по трудов договор при частния земеделски производител С. П.. Преминаването на земеделската техника е установено с констативен протокол 17.05.2017 г. Съставен от органите на Областна дирекция на МВР Ловеч Районно управление Ловеч, в който е конкретизирано, че в землището на село Деветаки в земеделски масив са  установени следи от ППС на осем метра отстояние от земеделския път съставляващ източна граница на имота. Уточнено е че се касае за две следи с ширина 40 см и височина 20 см и междуосия между тях около 3 метра с посока на движение юг-север, както и два броя следи на разстояние 30 метра от източната граница на имота с дълбочина 35 см ширина 40 см и междуосие 3 метра и дължината на всички следи е 50 м. Същевременно е констатирано от органите на реда, че в масив 46 имоти №28 съществуват 10 броя следи от ппс с ширина 40 сантиметра и дълбочина 15 сантиметра.  В този писмен документ е отразено, че са открити следи в масив 46, имот №33 -8 броя и те са конкретизирани по размери , а  в имот номера№ 020 - 8 броя,в имот №37 и №38 - 4 броя двойни следи. Описано е и установяването в масив 47, имот №32 - 4 броя двойни следи с дължина 35 метра, в имот № 23 един брой двойни следи с дължина 40 метра, в имот № 20 -два броя двойни следи с дължина 50 м,  в имот №21 два броя двойни следи с дължина 70 метра, в имот №5- три броя двойни следи с дължина 40 метра. За съда доказването на извършените извършеното преминаване през имотите, които като арендатори са ползвали въззиваемите се установява и по албума за извършения оглед на местопроизшествие от 12-ти юни 2017 година по преписка 1326/2017 г.а РП-Ловеч. Настоящата инстанция преценява, че извършеното пръскане на ечемика на имотите, арендувани от въззивника С. К. П. е осъществено със земеделска техника, която е обслужвана от П.В.. Тези обстоятелства се извеждат от С.идетелските показания на Г. Н. и М. Г., които посочват, че непосредствено са участвали в обработката на процесните имоти и подготовката им за засяване . Съдът кредитира С.идетелските им показания, тъй като те непосредствено са възприели обстоятелствата и конкретно и ясно излагат видяното. От техните С.идетелски показания се установява, че С. К. обработва съседните масиви и неговата земеделска техника,управлявана от П.В. е преминала през тези процесните имоти през май 2018 г.

                     Фактът на обработка на земеделските земи от С..К. в съседство на процесните се доказва и от заключението по комплексната аграрно –икономическа експертиза, където е посочено, че това са имоти  предоставени по силата на споразумение  по чл. 37в от ЗСПЗЗ за комасирано ползване на земи за стопанската година 2016/2017 г. по заповед №РД-12-205-87/14.10.2016г. Нещо повече изложено е, че в резултат на това още на 01.10.2016 г. е било ясно и на двете страни къде преминават пътищата за достъп до всеки парцел, който ще обработват и ръководителите е следвало да информират за това механизаторите.След справка по счетоводните регистри  и работни карти на въззивника е констатирано,че има съставени такива за времето от 18.05.2017 до 23.05.2017 г.  В писмените обяснения на С..П. е посочено, че пръскането е извършено от П.В., който работи на трудов договор и не се касае до умишлено преминаване, тъй като масивите на въззиваемите не са били засети и работниците не са могли да разберат ,че масивите се ползват от други ползватели. В този смисъл настоящата инстанция преценява при действие на чл. 175 от ГПК ,че изводите на съда се подкрепят и от признаването на неизгодните факти от С..П. и П.В. в писменото обяснение /л.48/ по преписка №00-4658-17.05.2017 г. на РП-Ловеч.В такава насока е съдебната практика, която съдът отчита Решение № 43 от 4.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 213/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 99 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2013 г., III г. о., ГК.

                         Въззивниците не са изготвили и попълнили дневник за извършените растително-защитни мероприятия  по смисъла на гл.4,р.1 от Наредба №104/22.08.2006 г. за контрол върху предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита и от това незаконосъобразно поведение не могат да извеждат възражение, че не се доказва извършения деликт.

                       Съдът е сезиран с обективно и пасивно и активно субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД за присъждане на сумите 304 .68 лева и съответно за сумите 465.53 лева/ в частта на исковете предмет на въззивен контрол/ обезщетение за непозволено увреждане.

                       Едноличния търговец Н.Н. *** е предявил обективно съединени искове с правно основание по чл. 45 от ЗЗД по отношение на П.В. и с правно основание по член 49от ЗЗД спрямо частен земеделски производител С. К. П. за сумата 304.68 стотинки. Фактът на ползване на процесните имоти с обща площ 21.732 дка в землището на село Деветаки за Н.  Н. като едноличен търговец се установява от представените писмени доказателства-/л.8—9 –вкл. по гр.д. 2335/2017 г. на ЛРС/, не е въведен по отговора на ответниците-въззивници като спорен и не е опроверган в хода на процеса. Съдът приема, че се дължи обезщетение за непозволено увреждане, както от П.В., така и от неговия работодател С. П.. П.В. е извършил пръскане на земеделските масиви, ползвани от С. П. в землището на село Деветаки през май 2017 година и е преминал през имотите на едноличния търговец Н.Н.. С това си противоправно поведение е нанесъл щети на Н. и съществува причинна връзка между неговите действия и възникналите щети.С оглед на това съдът приема, че иска с правно основание член 45 от ЗЗД по отношение на П.В. е основателен и доказан и ангажира деликтната му отговорност. Вторият предявен иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД по отношение на С..П., който, който е възложил извършваната работа и следва да уважи исковата претенция за сумата 304.68 лева и спрямо него. Съдът счита, че по представените писмени  доказателства, анализирани по-горе в мотивите, е видно,че същия е работодател на П.В. и следователно носи солидарно имуществената отговорност като такъв за произтеклите вреди по чл. 49 от ЗЗД. Размерът на исковата претенция досежно имотите ,индивидуализирани с обща площ 21.732 декара в землището на село Деветаки се установява по заключението на съдебно агротехническа  и съдебно-икономически експертизи. Теренът, ползван от едноличния търговец Н.Н. е  бил засят в последствие със сорго, което предпоставя традиционна обработка - есенна дълбока оран 25- 30 см, дисковане на угарта, пролетната обработка - дисковане на дълбочина 10- 12 сантиметра,последващи предсеитбени обработки на соргото. Оставените коловози при преминаване на тежката техника, управлявана от П.В. са наложили допълнителна обработка и преораване с роторна брана на земеделския масив. Съдът преценява, че разходите необходими за възстановяване на щетите от преминаване на техниката през имотите обхващат допълнително направените обработки  и се доказват по представените работни карти, които съдържат конкретните процедури и разходи за обработка на културата и счетоводната документация. Съдът възприема констатациите по съдебно-икономическа експертиза от 26-ти март 2018 година като компетентно обосновани и намира, че разходите за допълнителна обработка на процесните земеделски имоти възлиза на 304.68 лева.

                          Съдът е сезиран и с обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД, предявени от „Н. *** против П.В. и С. К. П. за сумата 465.53 лева относно недвижими имоти находящи се в землището на с. Деветаки общо в размер на 33.212 дка. Исковата претенция по чл. 45 от ЗЗД се предпоставя от установяване на противоправност на извършеното деяние, настъпили щети /в казуса имуществени/ за пострадалия и причинна връзка между действията на причинителя и възникналите последици. Ловешки окръжен съд намира ,че се доказва по безспорен начин, че „Н. *** е ползвал земеделските имоти от 33.212 дка в землището на с.Деветаки като земеделски стопанин, че през тях е преминала тежка земеделска техника , управлявана от П.В. през май 2017 г. и оставила дълбоки следи, които наложили повторна обработка на имотите за засаждането им със сорго.В отговора на въззивниците по чл. 130 от ГПК  №12857/08.12.2017 г. няма въведени възражения относно ползването на процесните имоти от въззиваемия, такива не са включени в доклада на районния съд и не могат да се навеждат едва във въззивна инстанция. От друга страна в хода на производството са приложени писмени доказателства от въззиваемия досежно ползваните от него като земеделски производител имоти в землището на с. Деветаки- извлечение от информационната система ползване на зем. земи  ІІ за стопанската година от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г.  землище на с. Деветаки на Общинска служба по земеделие –гр.Ловеч – МЗХ-София/л.5-7 по гр.д. 2335/2017 г. на ЛРС/. В този смисъл възраженията по въззивната жалба не се споделят от настоящата инстанция. Що се отнася до факта на извършеното преминаване през имотите, за съда той е доказан от гласните доказателства на Г.Н. и М.Г., които са непротиворечи и съответстват на обясненията на Пл.В. и С.. К. по преписка №3610/13.01.2018 г. на РП-Ловеч. Отговорността на възложителя на работата С. П. се квалифицира по чл. 49 от ЗЗД, като в хода на делото се доказва от представените доказателства и съдебно-агротехническа експертиза, че е извършено пръскане на масивите ползвани от С..П. със земеделска техника, управлявана от П.В. по негово нареждане.Размерът на претенциите по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД относно имотите съставляващи 33.212 дка в землището на с.Деветаки,Лов. Област съдът извежда от заключението на съдебно-икономическата и съдебно-агротехническата експертиза.В този смисъл съдът съобразява вида на извършените допълнителни обработващи дейности, счетоводното им отразяване и описание по работни карти и приема, че исковете следва да бъдат уважени по отношение на двамата въззиваеми солидарно за сумата 465.53 лева .

                               Предвид изложените съображения въззивната инстанция счита, че атакуваното съдебно решение № 323/06.07.2018 г. по гр.д. № 2335/2017 г. на РС-Ловеч следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

                               При такъв изход от настоящото производство въззиваемия не е претендирал и доказал разноски за въззивна инстанция  не следва да  се обсъждат.

                                Водим от горните мотиви, съдът

 

 

                                      Р    Е    Ш    И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение № 323/06.07.2018 г. по гр.д. № 2335/2017 г. на РС-Ловеч

              Решението е необжалваемо, на основание чл. 280 от ГПК, по цена на исковете.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           1.

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           2.