Определение по дело №79/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№414

 

03.02.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 79 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Пред Районен съд – Бургас е предявен иск от Д.А.З., с адрес: ***, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, за присъждане на сумата от 3 000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неизплатен извънреден труд от 500, 5 часа за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1, 143 и отчетен като извънреден с 50 % увеличение на дневната ставка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и за сумата от 500, 00 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден, изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че тъй като ищецът е назначен на длъжност и изпълнява служебните си задължения  в ГПУ – Малко Търново, което е структура на ГД „Гранична полиция“, компетентен да гледа спорът е Районен съд – Малко Търново, където е местонахождението на ГПУ.

С определение № 9467/12.11.2019 г. по гр. д. № 7407/2019 г. Районен съд – Бургас е прекратил производството по предявените искове пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС – Малко Търново, като е приел, че ищецът е предявил исковете по общото правило на чл. 105 ГПК, а се е възползвал от възможността по чл. 114 ГПК, но тъй като не полага труд в гр. Бургас, а в гр. Малко Търново, делото е подсъдно именно на Районен съд – Малко Търново.

С определение № 145/09.12.2019 г. по гр. д. № 240/2019 г. на Районен съд – Малко Търново е повдигната препирня за подсъдност между Районен съд – Малко Търново и Районен съд – Бургас. Съдът е приел, че предмет на делото е неплатено трудово възнаграждение и че разпоредбата на чл. 114 ГПК предвижда възможност ищецът да предяви иска си срещу работодателя по мястото, където обичайно полага своя труд, но тази възможност е изборна и легитимиран да се възползва от нея е единствено ищецът, позовавайки се на местополагането на труда едновременно с предявяване на исковата молба пред съответния съд. Посочено е, че в случая ищецът не се е възползвал от възможността по чл. 114 ГПК, а изборът не може да се направи от него на по-късен етап, нито пък може да се направи от ответника с възражение за местна подсъдност в отговора на исковата молба, тъй като подобно възражение представлява упражняване на чужди процесуални права.

Процесуалният представител на ищеца адв. Б. е депозирала становище по повдигнатата препирня за подсъдност. Излага доводи, че се касае за иск за трудово възнаграждение и тъй като ищецът е работил в ГПУ – Малко Търново, по правилата на изборната подсъдност по чл. 114 ГПК спорът следва да се разгледа от Районен съд – Малко Търново, макар по грешка да е предявен пред Районен съд - Бургас. Посочва още, че по правилата на чл. 108, ал. 2 ГПК ГПУ – Малко Търново е поделение на ответника и процесното правоотношение е възникнало в гр. Малко Търново.

            При така установените факти и въз основа на закона съдът намира следното: 

Съгласно чл. 114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът полага труд по служебно правоотношение в гр. Малко Търново, но исковата молба е депозирана пред Районен съд – Бургас. В процесния случай ищецът не е сезирал съда по мястото, където обичайно полага труд, поради което не може да се приеме, че правото на избор по чл. 114 ГПК е надлежно упражнено. Това право не може да бъде упражнено от ответника с възражение за местна подсъдност, обективирано в отговора на исковата молба. При законоустановена алтернативна подсъдност (чл. 114 ГПК) възможността за отклонение от общите правила за подсъдността (чл. 105 ГПК) може да се реализира единствено от ищеца и то с подаване на исковата молба, а не с последващо становище или други процесуални действия. Ето защо съдът намира, че не е налице основание за разглеждане на спора от съда по мястото, където ищецът обичайно полага труд.

При липса на предпоставките по чл. 114 ГПК приложение следва да намери общото правило на чл. 105 ГПК, съгласно което искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В процесния случай обаче специална по отношение на това правило се явява разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, която гласи, че искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК до приключване на първото по делото заседание съдът следи служебно за подсъдността по чл. 108, ал. 2 ГПК. Ето защо и при липса на възражение следва да се приеме, че компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.

В процесния случай ищецът полага труд по служебно правоотношение в Група Охрана на държавната граница 04 при Гранично полицейско управление – гр. Малко Търново, което е на структурно подчинение към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – гр. Елхово към Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 38 ЗМВР една от главните дирекции е ГД “Гранична полиция“, а в чл. 40 ЗМВР е посочено, че в главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. Съобразно чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР териториални звена на ГДГП са регионалните дирекции „Гранична полиция“, в които могат да се създават гранични полицейски управления. ГПУ – „Малко Търново“ е в структурата на РДГП – Елхово. Предвид изложеното съдът приема, че процесното служебно правоотношение, от което произтича спорът, е възникнало в района гр. Елхово, където се намира Регионална дирекция „Гранична полиция“ – гр. Елхово.

По изложените съображения съдът намира, че компетентен да разгледа спорът между страните е Районен съд – Елхово.

Настоящото производство обаче е образувано по препирня за подсъдност между Районен съд –  Бургас и Районен съд – Малко Търново, поради което Окръжен съд – Бургас не може да се произнесе по същество реда на чл. 122 ГПК, като изпрати делото по подсъдност на Районен съд – Елхово.

Предвид горното съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато на Районен съд – Малко Търново, който да го препрати по подсъдност на Районен съд – Елхово.

Така мотивиран, Окръжен съд – Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 79/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Малко Търново, който да изпрати делото по подсъдност на Районен съд – Елхово.

            Определението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.