Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 690 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 60518/ 2015 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 39 състав, е отхвърлен предявеният от М.Ц.М. /ЕГН **********/
срещу „Ч.Е.Б.“*** /ЕИК ********/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че М.Ц.М.
не дължи на „Ч.Е.Б.“ ЕАД сумата 966.85 лв., начислена по фактура № **********/ 19.08.2015
г. по партида с кл.№ 300041044753, и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК
ищцата М.М. е осъдена да заплати на ответника „Ч.Е.Б.“ ЕАД сумата 350 лв.-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от М.Ц.М. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за признаване недължимостта на горепосочената сума на
основание чл.124, ал.1 ГПК, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество- според мнозинството от въззивния съдебен
състав, е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение- според
мнозинството от въззивния съдебен състав, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предявеният
от М.М. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа
енергия е неоснователен.
По
делото не е спорно, че през исковия период страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа
енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което
ищцата е била купувач на доставена от ответника електрическа енергия. Като
потребител на електрическа енергия ищцата е носител на права и задължения по
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързана от действащите при ответника Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
одобрени с Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл.298 ТЗ, изменени
и допълнени с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Ищцата
твърди, че не дължи на ответника сумата 966.85 лв., представляваща
служебно начислена въз основа на Констативен протокол от 12.08.2015 г.
коригирана цена на ел. енергия за обект /къща/ на адрес: гр. София, кв.
Симеоново, ул.„********, клиентски № 300041044753.
Извършената
от ответника корекция на сметката на ищцата е извършена при действието на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с
решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в
сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени /чл.48- чл.51 ПИКЕЕ- отм. от
23.11.2018 г./. Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищцата-
потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно
наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорно отношение за доставка на електрическа енергия между страните,
наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметка и
правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията
си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Тъй
като ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена от ищцата енергия за минал период /според
данните в приложената от ответника справка-
приложение към процесната
фактура /л.42 от делото на СРС/- за периода от 15.05.2015 г. до 12.08.2015
г., основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието
на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция,
т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция на количеството доставена енергия не е обусловено
от доказването на виновно поведение на потребителя. Целта на корекционната
процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а
не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг
аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно
поведение на потребителя. За преизчисляването на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в ПИКЕЕ /отм./ способи е
достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно
измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ
/отм./ процедура /в този смисъл Решение № 115/ 20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/
2016 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Установява
се въз основа на събраните по делото доказателства, че ответникът е обществен
доставчик на електроенергия за територията на гр. София и че за процесния имот
е открита партида с клиентски № 300041044753- въз основа на сключен между
страните договор за доставка на електрическа енергия до имот- къща на ул.„********
в кв. Симеоново- гр. София. Измерването и отчитането на потребената в посочения
имот електрическа енергия е осъществявано чрез електромер с фабричен № **********,
за чиято проверка е представеният от ответното дружество Констативен протокол №
1012898/ 12.08.2015 г., съставен по реда на ПИКЕЕ /отм./.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство
съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето
от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, в случая се касае за
нарушаване пломбите на щита на ел. табло на СТИ и на капачките на клемния блок
на електромера, като е поставен допълнителен проводник /шунт/ между входяща и
изходящи фазови клеми на клемния блок на електромера, в резултат на което е
осъществена промяна в схемата на свързване и съответно- нерегламентиран достъп
до вътрешността на средството за търговско измерване, отчитащо потребената в
процесния имот електрическа енергия. Отбелязаните в констативния протокол от 12.08.2015
г. нарушения създават условия за нерегламентиран достъп в СТИ с промяна в
схемата на свързване на електромера, което води до непълно измерване на
потребяваната ел. енергия. Според експерта общото количество електроенергия,
неотчетено от СТИ, за период от 90 дни е правилно преизчислено от ответното
дружество- при спазване изискванията на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ
/отм./- при отчитането на грешка от – 98.485 %.
Според
мнозинството от въззивния съдебен състав по делото е установено наличието на
предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметката на ищеца от
ответното дружество, поради следните съображения:
В
чл.48, ал.1 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата на извършване на проверката- 12.08.2015
г., е предвидена възможност при наличието на определени предпоставки операторът
на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не
по- дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това
право, следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за
търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата.
Мнозинството от въззивния състав счита, че разпоредбите на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ
/отм./ са издадени от компетентен орган- ДКЕВР, въз основа на законова
делегация съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което, доколкото действат занапред
след датата на влизането им в сила- 16.11.2013 г., т.е. и към 12.08.2015 г.,
отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия се
регулират и от тези правила. Поради това за неоснователен се приема доводът на
ищцата- въззивник, че за ответното дружество не е съществувало законово
основание за извършването на едностранна корекция на задължението, в случай на
установено неизмерване или неточно измерване на количеството електрическа
енергия. Според установената по приложението на цитираните норми практика на
ВКС с изменението на Закона за енергетиката от 2012 г. вече съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението
си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия /в този смисъл: Решение №111/ 17.07.2015 г. по т.д. №
1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 115/ 20.05.2016 г. по гр.д.№ 4907/ 2014
г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 173/ 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС,
II ТО; Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО/.
Мнозинството
от въззивния съдебен състав не споделя становището, че разпоредбите на чл.48-
чл.51 ПИКЕЕ /отм./ в случая не намират приложение, доколкото с Решение от
6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/ 2016 г. на ВАС, Петчленен състав, са отменени
ПИКЕЕ, с изключение на цитираните норми. По аргумент от чл.195 АПК и при
съобразяване на дадените в мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 19.11.2014 г.
по тълк.д.№ 2/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения въззивният съд намира, че
законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на
съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е. до
постановяването на окончателен съдебен акт за прогласяване разпоредбите на
чл.48- чл.51 ПИКЕЕ за нищожни или
унищожаеми, същите намират приложение, като отмяната им няма обратно действие.
Същевременно Решение № 2315/ 21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/ 2017 г. на ВАС, ІV
отделение, в което е разгледан въпросът за отмяната на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ, е
влязло в сила на 23.11.2018 г., т.е. след възникване на основанието на
извършване на процесната корекция по Констативен протокол от 12.08.2015 г.
Въз
основа на съставения на 12.08.2015 г. констативен протокол и приетото като
неоспорено от страните експертно заключение на съдебно- техническата експертиза се установява, че при извършена на
12.08.2015 г. проверка са констатирани нарушаване на пломбите на щита на ел.
табло на СТИ и на капачките на клемния блок на електромера, като бил поставен
допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходящи фазови клеми на клемния
блок на електромера, в резултат на което е осъществена промяна в схемата на
свързване и съответно- нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за
търговско измерване, отчитащо потребената в процесния имот електрическа
енергия. Цитираният констативен протокол е изготвен съобразно изискванията на
чл.48, ал.2 ПИКЕЕ /отм./, подписан е от служителите на „Ч.Е.Б.“ АД /св. В.И.-
разпитан и като свидетел по делото/ и от двама независими свидетели /св. И.Г.-
разпитан и като свидетел по делото/, като доказателствената му сила не е
оборена с допустими по ГПК доказателствени средства, вкл. направените в него
констатации не са опровергани от показанията на разпитаните по делото свидетели
на ищцата /св. Г. Т. и св. Ч. М.- брат на ищцата, чиито показания са преценени
съобразно чл.172 ГПК/.
За
неоснователен мнозинството от въззивния съдебен състав намира и доводът на ищцата, че по делото не е доказано
ответното дружество да е спазило процедурата за осъществяване на корекция, тъй
като липсва доказателство за уведомяването на потребителя за извършената
корекция. С разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ /нова- ДВ, бр.54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./ е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Подобно изискване е предвидено и в чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ. С така въведената
законова регламентация е установено задължение за доставчика на електрическа
енергия да предвиди в публично известните си общи условия предварително
оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него
електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните
сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр.
чл.48 ПИКЕЕ /отм./. Цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, но не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство. Целта на
разпоредбата е клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно
законоустановените си права и да организира защитата си, в случай, че счита
корекцията за неправилна. В чл.17, ал.2 от Общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е
уредено задължение на дружеството да изготви справка за дължимите суми по
корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В чл.49, ал.2 от ОУ е уреден
начинът, по който снабдителното дружество и потребителите разменят помежду си
„всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с
тези Общи условия“, като по отношение на потребителя това е адресът му за
кореспонденция, посочен в заявлението за продажба. При това положение с
изпращането на писмо изх.№ NTZ31824/ 13.08.2015 г., ведно с констативния
протокол, връчени на ищцата при условията на чл.49, ал.2 ОУ, е изпълнено
изискването за уведомяване на потребителя по чл.47, ал.4 ПИКЕЕ /отм./,
действала към датата на извършване на проверката.
Поради
изложеното мнозинството от въззивния съдебен състав приема, че по делото е
доказано наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция,
като правилно е извършено и преизчисляването на дължимата от потребителя сума.
Съгласно
разпоредбите на чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ /отм./, при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като за битови
клиенти при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа
енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на
точност на средството за търговско измерване.
В
случая преизчисляването на доставената в процесния обект през исковия 90-
дневен период електрическа енергия е извършено съобразно цитираната норма на
чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ /отм./, в какъвто смисъл е приетото по делото
като неоспорено от страните експертно заключение, като не са събрани
доказателства определеният от електроснабдителното дружество размер на
вземането да е несъответен на визирания в ПИКЕЕ /отм./ способ за извършване на
корекцията. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в резултат на
осъществения нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско
измерване в процесния обект е било налице основание за извършване на процесната
корекция и начисляване на потребената в обекта електрическа енергия.
Изложеното
налага извод, че в случая, предвид констатирания нерегламентиран достъп до
вътрешността на средството за търговско измерване в процесния обект, е било
налице неточно измерване- измерване с грешка извън допустимата, от това СТИ по
смисъла на чл.48 ПИКЕЕ /отм./, което е
основание за корекция и доначисляване на потребената в
обекта електрическа енергия въз основа на съставения на 12.08.2015 г.
констативен протокол. Искът по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на
процесната сума от 966.85 лв. следователно е неоснователен и правилно е отхвърлен,
а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивницата дължи да заплати на
въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за
юриск. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.08.2020
г., постановено по гр. дело № 60518/ 2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 39
състав.
ОСЪЖДА М.Ц.М. /ЕГН **********/
да заплати на “Ч.Е.Б.” АД- *** /ЕИК ********/
сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение
на съдия Р. Коджабашева- докладчик по въззивно
гр.д. № 690/ 2021 г. на СГС, ГК, ІV- E въззивен състав:
Не споделям съображенията и изводите на
останалите членове на съдебния състав, че предявеният по делото отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на служебно
начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД стойност на електрическа енергия е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищцата са извършени при действието на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г. /понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция на
ответното дружество към ищцата- потребител на електрическа енергия, се основава
на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което налага
извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното му
упражняване от ответника.
Тъй
като ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищцата енергия за минал
период- от 15.05.2015 г. до 12.08.2015 г., основният право-пораждащ вземането
юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника
потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването
на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електро-разпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на
новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл:
Решение № 111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173
от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО,
и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени
по реда на чл.290 ГПК/.
В
случая ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищцата като битов клиент на
електрическа енергия, не е ангажирал доказателства в посочения по- горе смисъл.
При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно
отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и
допълнени през 2010 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване
на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузата
на чл.18, ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не
е разписан редът, по който следва да стане това.
При
тези съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа
енергия, е извършил едностранна корекция в сметката на ищцата- потребител, без
да е било налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищцата
не е възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявения отрицателен установителен иск
основателен.
СЪДИЯ :