№ 60
гр. Т., 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в публично
заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20244330200113 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление №ххххххххх/19.03.2024 година на
Началника на РУ на МВР гр.Т..
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че нарушението не било безспорно установено, тъй като
пътувал спешно с автомобила и не бил сигурен, че преди да бъде спрян от контролните
органи не е имал поставен обезопасителен колан. Твърди, че е собственик и управител на
фирма и че всеки ден управлява автобуси. Твърди, че след съставяне на акта за нарушение е
подал възражение. Твърди, че в акта за нарушение и в НП не било коректно посочено
мястото на нарушението, не била извършена обективна проверка на възражението му, че е
налице маловажен случай.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
За РУ на МВР гр.Т., редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели-С. Н. К. и А. К. А., съдът приема за
установено следното:
На дата 08.02.2024 година свидетелите по делото-К. и А.-служители на РУ на МВР
гр.Т. се намирали в с.Г.хххххххххх №6 и извършвали контрол на движението на МПС. Около
15,55 часа свид.К. спрял за проверка лек автомобил хххххххххх, които се движел в посока
гр.Т.. При проверката било установено, че лекия автомобил бил управляван от жалбодателя,
1
който не бил си поставил обезопасителен колан с какъвто автомобила е оборудван фабрично.
На жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
чл.137а ал.1 от ЗДП, затова че е управлявал автомобила без да е поставил обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано. Жалбодателят подписал акта за нарушение без
възражения, като в последствие депозирал възражение, в което посочил, че нарушението е
маловажно. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление
/НП/, с което на жалбодателя на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са му отнети 10 контролни точки.
От показанията на разпитаните по делото свидетели-К. и А. се установява по
несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка.
Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и час, лекият автомобил,
управляван от жалбодателя се е движел в хххххххххх, ххххх, по улица ххххх в посока на
движение гр.Т., както и че е бил спрян от контролните органи на същата улица, пред дом
№6. Безспорно се установява, че жалбодателят е управлявал автомобила без да е поставил
обезопасителен колан, което се установява от показанията и на двамата полицейски
служители. Изложените обстоятелства се установяват от показанията на посочените
свидетели, очевидци на нарушението, поради което съдът приема показанията на посочените
свидетели за обективни, правдоподобни и взаимно допълващи се и съответно кредитира
изцяло същите.
С обжалваното НП на жалбодателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДП, като тази норма предвижда задължение за
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Анализът и тълкуването на посочената като нарушена материално-
правна разпоредба налагат извода, че административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на жалбодателя включва в състава си като елемент от обективна страна
неизползването на колани, които са налични в МПС.
Съдът не приема направените от жалбодателя възражения в жалбата, че нарушението
не било безспорно установено, тъй като пътувал спешно с автомобила и не бил сигурен, че
преди да бъде спрян от контролните органи не е имал поставен обезопасителен колан, тъй
като от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява
изложената и възприета от съда фактическа обстановка и същата е отразена както в акта,
така и в обжалваното НП и безспорно се установява, че е управлявал автомобила без да е
поставил обезопасителен колан. Не приема за обективно и възражението, че в акта и НП не е
посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като и в акта за нарушение и в НП
изрично е посочена датата и мястото на извършване на нарушението от жалбодателя, а
именно че на 08.02.2024 година жалбодателят е управлявал лек автомобил хххххххххх в
хххххххххх, ххххх по улица ххххх в посока на движение гр.Т., както и че е бил спрян от
контролните органи на същата улица, пред дом №6, където свидетелите са установили, че
2
жалбодателят не е бил поставил обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
Съдът намира, че в случая не може да се говори за маловажност и да се приеме, че
извършеното от жалбодателя нарушение е явно незначително с незначителни вредоносни
последици. Нарушението е формално, на просто извършване. Достатъчно е само
бездействието да се постави обезопасителния колан, за да е налице довършено нарушение и
пълно неизпълнение на законовото задължение от страна на водача. Конкретното нарушение
не се отличава по никакъв начин от общия случай на неизпълнение на законовата
разпоредба-няма никакви данни водачът да е претърпял например някаква хирургична
интервенция, която не би му позволила да постави колан или каквото и да е друго обективно
обстоятелство, което би довело до извод за съществена разлика от обикновените случаи на
нарушение. Посоченото от жалбодателя, че става дума за управление на МПС инцидентно в
този ден, че е дългогодишен шофьор, че управлява автобуси всеки ден, съдът не приема за
аргумент в полза на извода, че е приложим чл.28 от ЗАНН.
Извършеното от жалбоподателя нарушение е формално, поради което за
осъществяването му не е необходимо наличието на вредни последици, т. е. за
съставомерността такива не са необходими.
Санкционираното нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за съответния вид нарушения. Освен това самият жалбодател е бил
санкциониран многократно по ЗДП, видно от приложената по делото справка за нарушител.
В случая се установява от събраните доказателства, че на посочената дата
жалбоподателят е управлявал автомобил без поставен предпазен колан, с който автомобилът
е оборудван.
Съгласно параграф 6 т.25 от ДР на ЗДП „водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство. По делото е безспорно установено, че жалбодателят е управлявал лекия
автомобил, поради което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Лекият
автомобил е бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Качеството „водач“ на
автомобил и управляването му на път за обществено ползване задължава жалбодателя да
постави предпазния си колан по време на движение.
С оглед изложеното, съдът намира, че направените от жалбодателя възражения не
могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените
писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението.
Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на
жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение
по чл.137а ал.1 от ЗДП или безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и
час, жалбодателят е управлявал МПС, без да е поставил обезопасителен колан, с който МПС
3
е оборудвано. Или съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му нарушение-съставомерно по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП, поради което
правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на
административно наказание глоба в размер на 50 лева, като наказанието безспорно е
съобразено с извършеното нарушение и е в предвидените от закона граници, поради което
НП е законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Правилно наказващият орган е отнел 10 контролни точки за нарушението по чл.183
ал.4 т.7 от ЗДП на основание чл.6 ал.1 т.18 от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС,
тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на
ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги
следва налагането на съответна санкция по ЗДП, то не може да се налага самостоятелно и
при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДП, отнемането на контролни
точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ххххххххх/19.03.2024 година на
Началника на РУ на МВР гр.Т., издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №1138605/08.02.2024 година, с което на С. А. Г., ЕГН
********** от с.Галата, ххххх на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
4