Р Е Ш Е Н И Е
№ /27 .07.2020
гр.Плевен 27 .07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на първи юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Е. Р. и в присъствието
на
прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело №98 /2020г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,ІІ-ри гр.с.№2157 от 24.10.2019г., постановено по гр.д.№1207 /2019г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от ”Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Р. Г.А. и Т. Я. К. против Е.С.М., ЕГН ********** *** **** относно претенцията да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на кредитора “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК ***гр.София следните суми: 1167.32 лв. -главница до погасяване на паричния заем;73.66 лв. – договорна лихва от 04.02.2016 г. до 22.09.2016 г.; сума в размер на 855.52 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 265.31 лв. - законна лихва от 23.09.2016г.до 14.11.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 21.11.2018 г. ,за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8439/2018. по описа на ПлРС .
Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ***.
Срещу
така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от третото
лице-помагач „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *** гр.София, представлявано
от изп.директор Д. Б. чрез юрисконсулт П. Б.,с която същото се обжалва пред ПОС
като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се ,че неправилно ПРС е отхвърлил
исковата претенция,приемайки,че не е налице надлежно уведомяване на ответника
за извършената цесия,предвид обстоятелството,че е представляван от назначен от
съда особен представител.Изложени са доводи,че към ИМ е приложено копие от
уведомлението за извършената цесия,като
е направено искане същото да бъде връчено на ответника,заедно с ИМ и
доказателствата към нея .Въззивникът счита,че получаването на уведомление в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може
да бъде игнорирано,като се позовава на практика на ВКС,цитирани решения в този
смисъл.Твърди се,че обстоятелството,че не ответникът лично като длъжник ,а
неговият особен представител е получил ИМ и приложенията към нея,ведно с
уведомлението за цесията не обуславя извод за противното.В жалбата са изложени
доводи,че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение,в случая нарушение на чл.94 ал.1 чл.99 ЗГР, предвиждащи,че всяко лице
е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес,че тези
норми са създадени в публичен интерес,вкл.и за осигуряване на обществена
сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно
се е отклонил от тях и е напуснал адреса, вписан в съответните регистри ,то не
следва да извлича позитиви от това обстоятелство.Посочено е,че проц.закон в
чл.47 ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,компенсиращ личното
участие на ответника чрез института на особения представител,а последният по аргумент
на противното на осн.чл.29 ал.5 ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия,с изключение на
тези,за които е необходимо изрично пълномощно,съгласно чл.34 ал.3 ГПК.Въззивникът
се позовава на съдебна практика-решения на ВКС,както и на решение на ВКС №198
от 18.01.2019г., ТК,І т.о.,постановено по т.д.№193/2018г.,където е прието,че
особеният представител е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от ИМ,да направи
всички възражения срещу нея ,в това число и да получи всякакви уведомления.Твърди
се,че ищецът е положил дължимата грижа и е направил всичко зависещо от него
относно уведомяването на длъжника за извършената цесия и е неоснователно да
търпи неблагоприятните последици от неполучаване на уведомителните писма за
цесия,въпреки добросъвестното си поведение.Твърди се,че е установено главното
вземане и всички обусловени от него претенции,както и размерът им с оглед
приетата от ПРС счетоводна експертиза.В заключение въззивникът моли Окръжния
съд да отмени обжалваното решение на ПРС и да се произнесе по същество ,като
уважи изцяло предявения от ищеца иск.Претендират се и направените разноски за
ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.В съдебното заседание на 01.07.2020г.,на
което бе даден ход по същество не се е явил представител на въззивното
дружество.Депозирана е молба от въззивника за разглеждане на делото в отсъствие
на негов представител,с която е изразено становище,че се поддържа подадената
въззивна жалба и се претендират
направените по делото разноски.
Въззиваемият Е.С.М. чрез назначения му
по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адвокат М.А. от ПАК не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съд.заседание на 01.07.2020г. особеният
представител адвокат М.А. от ПАК взема становище,че решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна”Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД гр.София-ищец пред ПРС не е депозирала
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК и не е взела становище по жалбата.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
От приложеното ч.гр.д.№8439/2018г. по описа на ПРС
безспорно се установява,че ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД гр.София на 21.11.2018г.е депозирал
пред ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответника Е.С.М.. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №5247 от 22.11.2018г.по цитираното ч.гр.д. №
8439/2018г.,с която е разпоредено длъжникът Е.С.М. *** ****** да заплати на
кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД гр.София следните
суми:сумата 1167,32лв.- главница до
погасяване на паричния заем; сума в размер на 73,66лв.договорна лихва за периода от 04.02.2016г.до 22.09.2016г.,сума
в размер на 855,52 лв.-неустойка за
неизпълнение на задължение;265,31лв.законна
лихва от 23.09.2016г.до 14.11. 2018г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението - 21.11.2018г. до
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер 47,24лв.
за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Горепосочената заповед е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ПРС на основание чл.415
ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си .На това основание кредиторът- „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД гр.София е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване
съществуване на вземането си в горепосочените размери, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че на 27.01.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД гр.София , като заемодател и Е.С.М. като заемател е сключен договор за паричен заем №2479*** по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата 2 200лв.Съгласно чл.2 от договора,ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем сума на 34 седмични вноски, всяка в размер на 73,78 лв., с посочени в договора падежи на всяка от вноските,съответно първа вноска на 04.02.2016г.и последна вноска платима на 22.09.2016г. С договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40.00% , ГПР 48,60 % и общ размер на всички плащания 2 508,52лв.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични вземания
сключен на 30.01.2017г.между „ Изи
Асет Мениджмънт „АД гр.София като цедент и „Агенция
за контрол на просрочени задължения “ООД гр.София като цесионер се
установява,че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърли на
цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за заем по ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по ЗПК, които е отпускал
на свои клиенти,като вземанията ще се индивидуализират в Приложение №1.Съгласно
представеното Приложение№1 вземането по процесния договор за заем към ответника
Е.М. е
прехвърлено с договора за цесия.От приложения препис на пълномощно/л.21
/, изходящо от представляващия„Изи Асет Мениджмънт”АД гр.София се установява,
че дружеството цедент е упълномощило
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници
по всички вземания, които са били цедирани
по силата на сключения договор за цесия от 30.01.2017г
След завеждане на ИМ,в хода на съдебното
производство пред ПРС е сключен втори договор за прехвърляне на вземания-цесия от
03.05.2019г.между ищеца”Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД
гр.София като продавач и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД гр.София като
купувач , съгласно който продавачът прехвърля на купувача вземания по кредити,които е придобил от банки
и небанкови финансови институции.Видно от представената извадка от
препис-извлечение от Приложение №1 към договора за цесия от 03.05.2019г.със
същия е прехвърлено и вземането към Е.М.,което е
общо в размер на 2964,35лв. съответно остатък от главница 1167,32лв.;остатък договорна лихва към
03.05.2019г.73,66лв.,остатък такси и неустойки-1458,06лв.и лихва за просрочие
към 03.05.2019г.-265,31лв.
Производството по делото е продължило между
същите страни,като на основание чл.226 ал.2 ГПК последващият приобретател на
процесното вземане „Агенция събиране на вземания”ЕАД гр.София е конституиран
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са
били въпросите установено ли е по основание и размер вземането на дружеството-ищец,
цесионер по договора за цесия от
30.01.2017г.,за което е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по
ч.гр.д.№8439/2018г.,прехвърлянето на процесното вземане има ли действие по
отношение на ответника Е.С.М., спазени ли са разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4
от ЗЗД за уведомяване на последния като
длъжник.
За да отхвърли предявения иск като неоснователен,ПРС е приел, че не са изпълнени изискванията
на чл. 99 от ЗЗД
, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, тъй като
същият не е бил надлежно уведомен,както предвижда императивната разпоредба на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Изложени са доводи,че за да породи извършената цесия действие
по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на
досегашния кредитор-цедента за прехвърляне на вземането.Съдът е приел,че
връченото на особения представител на ответника уведомление за извършената
цесия, представено като приложение към ИМ,не съставлява надлежно връчване на
длъжника по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД, поради което цесията няма действие
спрямо последния.Изложени са доводи,че връчването на особен представител не
може да се приравни нито на връчване на ответника/поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,които да
доведат до знанието на длъжника за цесията/,нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия,доколкото връзката му с клиента се предполага.
Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция. Връчването на
съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на
уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие,поради което е
възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента.С оглед константната съдебна
практика няма пречка старият кредитор
/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия,
както е направено и в конкретната хипотеза на база гореописаното изрично
пълномощно за учредена представителна власт в полза на
цесионера. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
В практиката си ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда
действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с нотариална
покана, с изходящо от цедента и приложено към исковата молба на цесионера
уведомление, достигнало до него и т. н.Неоснователен в тази връзка е доводът на
ПРС, че връчване на съобщението за цесия чрез особения представител, чрез който
ответника извършва процесуални действия по делото, не може да се счита за
редовно връчване.На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед охрана на интересите на ответника му е назначен особен
представител. Връчването на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Ако връчването на съобщението за цесия беше
извършено чрез нотариална покана, в т. ч. и чрез проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
би се удостоверило от длъжностното лице. В този случай съобщението се счита
връчено и без да е необходимо назначаването на особен представител в
нотариалното производство. Поради това следва да се приеме, че в исковото
производство, връчването на съобщение за извършена цесия чрез особен представител на длъжника,
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.В този смисъл е и
по-новата практика на ВКС-решение №198/ 18. 01. 2019г.по т. д. № 193/2018
г.,ТК, I ТО , в което е прието, че
и изявления пораждащи материално-правни последици за ответника,като уведомление
за обявена предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, могат да бъдат
отправяни до него чрез особения му представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК. Интересите на длъжника в исковото производство относно
вземането са защитени в по-голяма степен отколкото в нотариалното производство.След
като материалноправно изявление на банката кредитор за настъпила предсрочна
изискуемост на кредит се счита за надлежно връчено на длъжника чрез неговия
особен представител,съдът приема,че и уведомлението за извършената цесия до
въззиваемия,чрез назначения му особен представител , следва да се счита за
надлежно връчено.
Въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не
се отразява върху валидността и действието на договора за цесия между двете
страни по него.Доколкото няма твърдения,че
процесният договор за цесия/първият от 30.01.2017/ страда от пороци,водещи
до неговата недействителност,същият е валиден и е произвел действие между „Изи Асет Мениджмънт “ЕАД
гр.София /цедент/ и ищецът "Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД гр.София /цесионер/от момента на неговото сключване 30.01.2017г.От
тази дата всички вземания,описани в Приложение №1 ,вкл.и процесното към
длъжника Е.М. са валидно прехвърлени в
патримониума на цесионера в обема,
в който го е притежавал цедента, с всички привилегии ,обезпечения и изтекли
лихви.Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би
имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да
плаща, поради незнание, на предишния си кредитор.Длъжникът може да възрази за
липса на уведомяване за извършена цесия,само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.В конкретната
хипотеза с оглед заключението на ВЛ Ваня В. ,което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че длъжникът Е.М.
е заплатил на стария кредитор”Изи Асет Мениджмънт”АД
общо сумата 2 230лв.,като в експертизата са отразени датите и сумите на
отделните плащания. Видно е, че същите са извършени в периода 27.01.2016г.
до
15.05.2018г., което налага извода,че длъжникът е продължил да плаща на
стария кредитор.Извършените плащания към стария кредитор в периода след цесията на 30.01.2017г.до
15.05.2018г.следва да бъдат зачетени,тъй като за този период длъжникът не е бил
уведомен за извършената цесия.Няма данни за този период,преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК цесионерът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр.София ,въпреки изричното упълномощаване
от цедента да е уведомил ответника М. за извършената цесия.С оглед изложените по-горе
съображения съдът приема,че уведомлението за извършената цесия е надлежно
връчено на ответника чрез неговия особен представител адвокат М.А. с връчване
на препис от ИМ и доказателствата към нея,т.е. считано от 31.05.2019г.,на която
дата адвокат А. е получил препис от ИМ,ведно с приложенията към нея,вкл.и
уведомлението за цесия.
Правилни и обосновани са изводите на ПРС за
нищожност на клаузата на чл.4.2 от договора относно предвидената неустойка.Съгласно
чл.4.1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от
сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1/. Две физически лица поръчители,отговарящи на определени
изисквания ,вкл.всеки от тях да има нетен размер на осигурителния доход над
1000лв.и др.или 2/. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по
чл.2,т.7/т.е.цялата сума по договора/,със срок на валидност 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията.В чл.4.2 е договорено,че при неизпълнение на
това задължение за предоставяне на обезпечение,заемателят дължи неустойка в
размер на 1817,98лв., която да бъде заплащана разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски,като към всяка от тях се добавя сума в размер на 53,47лв.
Съгласно т.3 от ТР на ОСГТК на
ВКС №1/15.06.2010г.по тълк.д.№1/2009г. нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.В същото ТР е прието,че преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.
Окръжният съд изцяло споделя становището на ПРС,че
в случая уговорената неустойка за неизпълнение
задължението на заемополучателя
да осигури на кредитора обезпечение след сключване на договора– осигуряване на
двама поръчители, отговарящи на определени условия, сред които нетен
осигурителен доход над 1000лв.,липса на задължения по други договори за кредит
или ако имат такива – да са изрядни платци, или като втори вид обезпечение –
банкова гаранция в размера на дължимата по процесния договор главница и
възнаградителна лихва ,е уговорена извън присъщата й обезщетителна и санкционна
функция,поради което е нищожна.На първо място така уговорените обезпечения
,които заемателят е следвало да осигури на практика са неизпълними.Ако
заемодателят е искал да обезпечи отпуснатия заем с двама поръчители,отговарящи
на съответните изисквания е следвало да
постави това изискване като условие за отпускане на кредита,респ. при липса на
поръчители да откаже отпускане на кредита. Още по-невъзможна е втората
хипотеза-осигуряване от заемателя,който е
ФЛ и потребител на банкова гаранция в полза на заемодателя до размера на
цялата дължима сума-главница и лихви.Клаузата относно неустойката се явява и
неравноправна,тъй като договорения размер от 1817,98лв.е прекомерно висок и
почти се доближава до размера на отпуснатия заем,като тази клауза води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя.Така уговорената клауза за неустойка в конкретната
хипотеза не обезпечава изпълнението на задължението,нито служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението ,а може да се приеме като скрита наказателна
лихва,която би довела до неоснователното обогатяване на заемателя. В този смисъл
начислената неустойка в размер на 1817,98лв.за целия срок на договора е
недължима от ответника,тъй като се основава на нищожни и неравноправни клаузи.
Нищожна като противоречаща на добрите нрави е и
клаузата на чл.8 от договора,предвиждаща задължение на заемателя при забава на
плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни да заплаща
допълнително разходи в размер на 9лв.,но не повече от 45 лв.,които
представляват разходи на заемодателя,изразяващи се в изпращане на напомнителни
писма, ел.съобщения, провеждане на тел.разговори,посещения на адрес и др.От
заключението на ВЛ се установява,че ответникът е заплатил на кредитора по
договора сумата 45лв., съответно на 5 вноски по 9лв.в периода 13.05.2016г.до
08.09.2016г.Няма доказателства кредиторът действително да е извършил горепосочените разходи,нито за
техния размер,за да бъдат заплащани същите.Отделен е въпроса,че санкцията при забава на плащане на вноските е начисляване на
законна лихва ,но не и на допълнителни такси.Начислените разходи при забава на
плащане на погасителна вноска представляват действия на кредитора по усвояване и
управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на същия не се
дължи заплащане на такси и комисионни.Клаузата на чл.8 от договора,с която е уговорено заплащане на допълнителни суми като
разходи при забава е в противоречие с добрите нрави,поради което е и неравноправна
по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
От заключението на ВЛ В. В.,което съдът възприема изцяло се установява, че дължимата
по договора сума е общо в размер на
2 508,52лв., включваща 2 200лв.главница и договорна лихва в размер на
308,52лв., без да се включва към задължението начислената неустойка в размер на
1817,98лв.за целия срок на договора,с оглед гореизложените съображения за
нищожност. Ответникът е заплатил общо сумата 2275лв.,2 230лв.вноски по
кредита и сумата 45лв.по чл.8 от договора,неправомерно удържана такса за
разходи.С така изплатената сума е погасена изцяло лихвата в размер на 308,52лв.и
по-голямата част от главницата,като е останал остатък от непогасена главница в размер на 233,52лв.До
този размер е установено по основание и размер вземането на ищеца и искът по
чл.422 ГПК следва да бъде уважен,като се признае за установено,че Е. Стоянов М.
дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД сумата
233,52лв. непогасен остатък от главницата по договор за паричен заем.Върху
сумата се дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-21.11.2018г.до окончателното й изплащане.
Решението на ПРС следва да се отмени на осн.чл.271 ГПК в частта,в която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен като неоснователен за
сумата 233,52лв.и в тази част въззивната инстанция следва да се произнесе в
горния смисъл като уважи иска.В частта,в която искът е отхвърлен за сумата 855,52лв.,претендирана неустойка решението на
ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В останалата
отхвърлителна част крайният извод на ПРС за отхвърляне на иска е правилен,но по
др.съображения. Решението на ПРС в тази му част следва да се отмени,тъй като
искът е отхвърлен като неоснователен,а въззивната инстанция прие,че с
извършеното плащане по-голямата част от вземанията са погасени,поради което
искът следва да се отхвърли като погасен чрез плащане за следните суми:за
разликата над 233,52лв.до претендирания размер на главницата от 1167,32лв.,за
сумата 73,66лв. договорна лихва за периода 04.02.2016г.до 22.09.2016г. и за
сумата 265,31лв.законна лихва за периода 23.09.2016г.до 14.11.2018г.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД е направил разноски пред ПРС общо в размер на 542,45
лв./ ДТ в размер на 47,24лв., юрисконсултско възнаграждение пред ПРС в
мин.размер 100лв.и 395лв.за особен представител/.На осн.чл.78 ал.1 ГПК
съобразно уважената част от иска,ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 54лв.за
исковото производство и в размер на 9,61 лв.за заповедното производство.
Разноските,направени от
третото лице помагач-въззивник в настоящото производство не се
присъждат,съгласно чл.78 ал.10 от ГПК.
Искът е с цена под
5 000лв. и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд ,ІІ-ри гр.с.№2157 от 24.10.2019г.,постановено по гр.д.№1207 за 2019г.по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която предявения на осн.чл.422 ГПК иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,ЕИК *** гр.София срещу Е.С.М.,ЕГН ********** *** e отхвърлен като неоснователен за следните суми: 1167.32 лв. -главница до погасяване на паричния заем;73.66 лв. – договорна лихва от 04.02.2016 г. до 22.09.2016 г.; 265.31 лв. - законна лихва от 23.09.2016 г.до 14.11.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 21.11.2018 г.,за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 8439/2018. по описа на ПлРС КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК,че Е.С.М.,ЕГН ********** *** дължи
на „Агенция за контрол на просрочени задължения “ЕООД , ЕИК *** , със седалище и адрес на управление:гр.София, *** ,представлявано
от Т. К. сумата 233,52лв. непогасен остатък от главница по договор за паричен
заем №2479***,сключен на 27.01.2016г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано
от датата на подаване на заявлението -21.11.2018г.до окончателното й
изплащане,която сума е част от сумите,за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №5247 от 22.11.2018г. по
ч.гр.д. №8439/ 2018г. по описа на ПРС,КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над 233,52лв.до 1167.32 лв.
-главница ;за сумата 73.66 лв. –
договорна лихва от 04.02.2016 г. до 22.09.2016 г.;за сумата в размер на 265.31 лв.,законна лихва от
23.09.2016 г.до 14.11.2018г. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ГПК решението на ПРС В ЧАСТТА,в която искът по чл.422 ГПК е
отхвърлен като неоснователен за сумата 855,52лв., неустойка по договора.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.1 ГПК Е.С.М.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения “ЕООД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.София,***,представлявано от Т. К. деловодни
разноски в размер на 54лв.за исковото производство и в размер на
9,61 лв.за заповедното производство,съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,гр.София , ЕИК *** -трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: