Решение по дело №2875/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1245
Дата: 20 септември 2022 г.
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20213110202875
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1245
гр. Варна, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110202875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
„СПЕДСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Дъбравино,
общ.Аврен, обл.Варна представлявано от управителя Ж. К. Ж. срещу НП № 23-
0001191/18.12.2020 год. на Директора на РД АА Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП , като се твърди, че същото е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като се
твърди, че на дружеството не е бил връчен АУАН,че е нарушен чл.34,ал.3 от ЗАНН, като
НП не е било съставено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН, че е неправилно
изчислен срока на допуснатото закъснение, както и че НП е издадено при неправилно
приложение на материалния закон.Излагат се подробни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не се
представлява.Депозирана е писмена защита от адв.М.Б., БАК,пълномощник на дружеството.
Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована не се представлява.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 09.10.2020 г. служителят на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна
старши инспектор К. Н. К. извършил проверка на „Спедстрой“ ЕООД, притежаващо лиценз
на Общността за превоз на товари № 3215/01.12.2011 г. При проверката е установено, че
1
дружеството притежава специален товарен автомобил марка Волво от кат. N3G с рег. № ***,
с монтиран на него дигитален тахограф марка Continental Atm., тип 1381.15623, сер. №
**********, с който са извършвани превози за собствена сметка на товари, попадащ в
обхвана на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. Дружеството не е извлякло/архивирало/
информацията, записана в паметта на тахографа, монтиран в автомобила, преди изтичане на
законоустановения 90-дневен срок след предходно извличане, извършено на дата 12.12.2019
г., видно от информацията от дигиталния тахограф. Следвало е извличането да бъде
извършено най-късно до 11.03.2020 г. Такова архивиране и било направено на 14.09.2020 г.
със 187 дни закъснение.
За установеното на 09.10.2020 г. св. К., в качеството си на старши инспектор към РДАА
Варна съставил против дружеството „ Спедстрой“ ЕООД акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 278823//09.10.2020 г. Актосъставителят описал
горепосочените обстоятелства и приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт/наричана по-нататък
Наредбата/. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя на
дружеството лице, което отказало да подпише акта, което било удостоверено с подпис на
свидетел и да получи копие от него.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 23-0001191/18.12.2020
год., с което за нарушение на чл.38, ал.1,т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 год. на МТ на осн.
чл.105 от ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К.,
който потвърждава който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.
Същият потвърждава, че при проверката е установил множество нарушения от страна на
дружеството,включително описаното нарушение, изразяващо се в това, че дружеството не е
архивирало информацията извлечена от дигиталния тахограф на един от товарните
автомобили, с които извършвало обществени и превози за собствена сметка на товари,
поради което съставил АУАН.
С показанията си св.Г. потвърждава казаното от св.К..
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Г. като обективни и непротиворечиви на
останалия доказателствен материал.
От показанията на св.Р. К. се установява, че работи в кметство с.Дъбравино, обл.Варна като
главен специалист, с пълномощно била упълномощена от управителя на „ Спедстрой”
ЕООД да го представлява пред пощенската служба в селото, за да получава писма до
дружеството.Твърди, че след като получила писмата ги предавала на кмета на селото, който
от своя страна ги предавал на Ж.. Потвърждава, че е получила наказателни постановлание
срещу дружеството, които оставила на бюрото на кмета, но тъй като последния бил болен от
2
Ковид, се натрупали много и това била причината за забавянето им.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на
свидетелите К.,Г. и К., както и от писмените доказателства: разпечатка от информацията от
дигиталния тахограф, Заповед № 016/01.01.2020 год., протокол от контролна проверка №
BG14/00005799/21.05.2019 год., копие на свидетелство за регистрация на МПС, част I за
товарен автомобил „Волво” с рег. № ***, списък на данни на МПС с българска
регистрация,пътни листа №
7462832,7462833,7462834,7463081,9583624,9583625,товарителница
№2430088,2430089,2430090,2432255,2432256,2432257, прочетени и приети от съда по реда
на чл.283 от НПК и които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към
жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
С писмо рег. № 52-00-51-4571/18.05.2021 г. от директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" до” Спедстрой” ЕООД е изпратено наказателното
постановление за връчване, пратката е получена на 20.05.2021 г. от св. К., видно от
известието за доставяне. Към въззивната жалба е приложено заверено копие от разписка от
кмета на с. Дъбравино, че е връчил Наказателно постановление № 23-0001191/18.12.2020 г.
на директора на РДАА Варна на управителя на „Спедстрой” ЕООД на 27.05.2021 г. Жалбата
срещу наказателното постановление е заведена в РДАА гр. Варна на 01.06.2021 год..
Съдът съобрази и Определение № 945/25.03.2022 год. по КЧАД № 604/2022 год. по описа на
Адм. съд Варна, според което съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка е
връчено на лице, което не е било надлежно упълномощено да получава наказателни
постановления.Изричното упълномощаване е необходимо с оглед правилата за връчване на
съобщения по ЗАНН и НПК, които имат за цел да гарантират достигане на акта до знанието
на наказаното лице.Упълномощеното лице К. не е била нито изрично упълномощена да
получава НП, нито е служител на търговското дружество, на който е възложено
получаването на книжата. От изложеното се установява, че НП е връчено на управителя на
дружеството на 27.05.2021 год., а жалбата е подадена на 01.06.2021 год., т.е. в
законоустановения срок.Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН , като съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички
реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал
нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил
правното основание за ангажиране на личната отговорност на въззивника.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, направено с въззивната жалба,
че е допуснато съществено нарушение на закона, тъй като АУАН не е съставен в срока по
3
чл.34,ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.34,ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В хода на съдебното производство се установи,
че нарушението е извършено на 12.03.2020 г., нарушителят е открит при извършената
проверка на дружеството от К. Н. К. – старши инспектор към РДАА Варна на 09.10.2020 г.
АУАН е съставен на 09.10.2020 г. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 от ЗАНН и няма
допуснато нарушение.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
Съдът счита, че наказателното постановление е обосновано, предявеното срещу въззивника
обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин, като изводите на наказващия орган
са формирани на база на законосъобразен и точен анализ на материалите по
административно-наказателната преписка.Правилно и законосъобразно административно-
наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата вменява в задължение на превозвачите и лицата,
извършващи превоз за собствена сметка да извличат данните от паметта на дигиталния
тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта най-малко
един път на 90 дни за данните от паметта на дигиталния тахограф. По делото е установено,
че към датата 12.03.2020 г. дружеството като притежател на лиценз за превоз на товари не е
извлякло/архивирало/ информацията, записана в паметта на дигитален тахограф марка
Continental Atm., тип 1381.15623, сер. № **********, монтиран в специален товарен
автомобил марка Волво от кат. N3G с рег. № ***, с което МПС са извършвани превози за
собствена сметка на товари, преди изтичане на законоустановения 90 дневен срок след
предходно извличане, извършено на дата 12.12.2019 г., видно от информацията от
дигиталния тахограф. Следвало е извличането да бъде извършено най-късно до 11.03.2020
год. Такова архивиране и било направено на 14.09.2020 год. със 187 дни закъснение.
Нарушението е било установено от служители на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр. Варна. Нарушението е описано точно и ясно, правилно е било
квалифицирано, поради което съдът не приема възражението на въззивника, направено с
въззивната жалба, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение
на материалния закон.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че е допуснато съществено нарушение на
закона, тъй като на дружеството не е връчен АУАН, не са запознати със съдържанието му и
не са могли да възразят в законоустановения срок. АУАН е съставен в присъствието на
упълномощено от управителя на дружеството лице , което се е запознало със съдържанието
му, но отказал да го подпише и да получи копие от него, с което жалбоподателят сам се е
лишил от възможността на получи копие от АУАН, да направи възражения при връчването
му, както и евентуално да депозирани писмени възражения в тридневния законов срок.
Според състава на съда е неоснователно и възражението, че неправилно е приложен
4
материалния закон, тъй като неизпълнението на задължението за извличане на данните от
паметта на дигиталния тахограф осъществявало състава на чл.93г, ал.2 от ЗАвтП, според
който на превозвач или на лице по чл. 12б ал. 1, извършващо превози за собствена сметка,
които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача,
се налага имуществена санкция 3000 лв. Нормата на чл.93г, ал.2 от ЗАвтП е санкционна
норма, категорично в случая е нарушена материално-правната норма на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, която правилно е определена от наказващия орган.
Законодателят е предвидил за извършено такова нарушение да се ангажира на основание
чл.105,ал.1 от ЗАвтПр обективната отговорност на превозвача, като е фиксиран размера на
наказанието имуществена санкция – 200 лева, поради което не се налага обсъждането на
възможността за изменение на неговия размер.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй
като извършеното от "СПЕДСТРОЙ" ЕООД, с ЕИК *********, административно нарушение
по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
С оглед изложеното съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно, обосновано и наложеното наказание справедливо, поради което следва да
се потвърди.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата на чл.143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В разпоредбата на чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
ГПК.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт. Разноски са поискани със съпроводителното писмо, с което
жалбата е изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП
обвинение, но юрисконсулт или друг служител с юридическо образование не се е явил в
5
съдебното производство. Ето защо искането за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От страна на въззивника също се иска присъждане на разноски, което е направено
своевременно и при този изход на делото е основателно, но доказателства за направени
такива не са представени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001191/18.12.2020 год. на Директора на РД АА Варна, с което
на „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Дъбравино, общ.Аврен, обл.Варна представлявано от управителя Ж. К. Ж. за нарушение на
чл.38, ал.1,т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 год. на МТ на осн. чл.105 от ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лв..
ОСТАВЯ без уважение искането на Директора на РД АА Варна за присъждане на разноски
за юристконстулско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. М. Б.,БАК , пълномощник на „СПЕДСТРОЙ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Дъбравино, общ.Аврен,
обл.Варна представлявано от управителя Ж. К. Ж. за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6