№ 1070
гр. Варна , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500849 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Ж.С. Б., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. С., срещу Решение №261208/13.11.2020г.,
постановено по гр.д. №17653/19г. по описа на ВРС, в частите, с които е изменен
определеният предходен режим на лични отношения между бащата Ж.Б. и детето Д.Ж. Б.,
ЕГН ************, дадено е заместващо съгласие на бащата разрешение за издаване на
международен паспорт на детето и за пътуване извън пределите на Р България,
придружавано от неговата майка Д. Д. Б., ЕГН **********, както и е изменен размера на
определената издръжка, като е увеличена същата от 130 лв. на 300 лв., които
жалбоподателят е осъден да заплаща в полза на детето чрез неговата майка Д.Б.. В жалбата
се излага, че ВРС се е произнесъл „свръх петитум“, тъй като е въпреки че е приел, че
връзката баща-син не следва да бъде прекъсвана, е определил ограничен режим на лични
отношения. Желае решението да бъде отменено, като ежемесечния режим бъде разрешен с
преспиване, разширен режим на видеоразговори, възможности за по-дълги срещи през
ваканциите. Оспорва се и мястото, определено за предаване на детето от майката, като се
моли съда да определи детето да се взима и води от дома на майката. По отношение на
издръжката се излага, че не е съобразена невъзможността на бащата да плаща увеличената
издръжка, тъй като освен прекратения му трудов договор и принудителната безработица,
затруднение представляват и разходите по пътуванията на бащата за срещите с детето.
Твърди, че не са налице и изменения в нуждите на детето. Моли издръжката да бъде
определена на 160 лв. Твърди, че бащата не се е противопоставял детето да пътува,
придружено от своята майка, което не е обсъдено от ВРС. Оспорва обаче, че в периода на
пандемичната обстановка е подходящо детето да пътува, а освен това периодът, за който е
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, е твърде дълъг.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата Б.. Същата оспорва
жалбата, като излага, че правилно съдът е определил място и време за предаване на детето,
различно от дома на майката, с оглед влошените отношения между родителите. Твърди, че
1
увеличение на нуждите на детето има, тъй като същото е с генетично заболяване. Твърди, че
бащата не е затруднен да заплаща издръжка, тъй като очевидно има възможност да закупува
скъпи играчки за детето. Сочи, че родителите му помагат, а освен това бащата продължава
да работи. Излага, че и при предходното дело умишлено трудовото правоотношение на
бащата е било прекратено по време на процеса, а впоследствие отново е сключил договор
със същия работодател. Моли решението в частта за заместващото съгласие да бъде
потвърдено.
В срока по чл.263 ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба от Д.Б. срещу
решението в частта, с която е определено режимът на лични отношения между бащата и
детето да се осъществява, като бащата два пъти в седмицата взема детето и пътува с него до
София и обратно. Сочи, че тези пътувания са твърде дълги и не са в интерес на детето.
Освен това се оспорва да се провеждат видео разговори между бащата и детето, тъй като не
е в интерес на детето толкова дълго да се застоява пред екран /същото е и доста активно/,
бащата се възползва, за да разглежда дома на майката и след това да коментира. Счита и че
определения през ваканциите режим е твърде разширен, като майката е неравнопоставена да
прекара повече непрекъснато време с детето, последното посещава различни извънкласни
прояви. Моли решението в частта, касаеща режима на лични отношения, да бъде изменено в
посочения смисъл.
В срок Ж.Б. е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се
оспорва.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не изразява становище.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.59 ал.9 вр. чл.
59 ал.2 СК, чл. 150 СК и чл. 127а СК се излагат следните твърдения от страните:
В исковата си молба ищцата Д.Б. излага, че с ответника Ж.Б. са родители на детето
Д.Ж. Б., родено на 28.12.2014г. Между родителите е настъпила раздяла, като майката и
детето са се установили да живеят в гр. Добрич. Със споразумение, утвърдено по гр. д.
2567/2016 год. По описа на РС Добрич, родителските права са предоставени на ищцата,
определени са местоживеенето на детето, режим на лични отношения с баща му, а също и
размер на дължима от последния издръжка. Считано от м. май 2019 год. ищцата и детето са
с установено местожителство в гр. Варна, в дома на новия партньор на майката. Жилището,
което обитават към настоящия момент, е оборудвано със самостоятелна детска стая,
разполага с всичко необходимо за нормалното отглеждане на Д.. Детето редовно посещава
детска градина. Сочи се още, че предвид настъпилата промяна и възрастта на детето
определеният режим на лични отношения и издръжка не съответстват на нуждите и
потребностите му. По отношение на режима на лични контакти се твърди превъзбуденост и
нервност на Д., след срещите с ответника, породени от честите пътувания извън гр. Варна,
два пъти месечно. В тази връзка, в интерес на детето е срещите с баща му да се
осъществяват в гр. Варна, освен през всеки един от летните месеци, когато двамата да
прекарват заедно по десет дни. Впоследствие са направени допълнения към исковата молба,
като се сочи, че ответникът инициира конфликт по повод закупуване на скъпи и твърде
обемни детски играчки, които настоящият партньор на ищцата е поискал да върне, тъй като
жилището, в което живеят е малко и няма къде да бъдат съхранени играчките. През месец
февруари 2020 г. Б. е отказал да предаде детето на посочено от ищцата лице, а именно:
настоящият й партньор Д.Д.. Между страните не е налице и възможност за постигане на
споразумение относно контактите между детето и неговия баща през летния сезон, което е
2
обусловено от поведението на ответника. Сочи се и изразено от Б. несъгласие относно
начина, по който е подстригано детето. Твърди се още, че от страна на ответника е налице
неглижиране относно здравословното състояние на детето, то често е връщано на майката
болно, като от бащата е изразено несъгласие да спазва дадените насоки за лечение.
Предвид изложените съображения и е направено искане съдът да измени
местоживеенето, режима на лични отношения, издръжката относно детето Д.Ж. Б., ЕГН:
************, определен съгласно спогодба, одобрена с определение по гр. д. № 2567 на
Добрички районен съд за 2016 год.; - измени местоживеенето на детето Д.Ж. Б., ЕГН:
************, определен съгласно спогодба, одобрена с определение по гр. д. № 2567 на
Добрички районен съд за 2016 год., като определи, че същото детето следва да се отглежда в
жилището на майката в гр. Варна, ул. „Константин Иречек“ №10, ет2, ап.4, да бъде
определен режим на лични отношения с бащата на територията на гр. Варна всяка първа и
трета седмица от месеца, за рождения ден на бащата от 16.ч. до 20 ч., за великденската
ваканция от 10ч. на първия ден до 18ч. на втория ден, а извън територията на гр. Варна
всяка нечетна година през коледната ваканция от 14,00ч. на 25.12. до 16,00ч. на 29,12. И
всяка четна година от 14ч. на 30.12. до 16ч. на 02.01., а през лятната ваканция от 10ч. на
01.07. до 18ч. на 10.07 и от 10ч. на 01.08. до 18ч. на 10.08., като през този период не се
ползва месечният режим. Моли да бъде увеличена определената издръжка на 300 лв.
Месечно /след направено изменение на иска/, както и да предостави разрешение,
заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето извън пределите на Република
България, придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице, през всеки сезон
от годината, с цел почивка и екскурзии, осъществявани извън режима на лични отношения с
бащата, в следните държави: Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Германия, Турция, Гърция, Испания, Франция, Италия и Румъния, като преминава и
престоява до 14 дни в страните – членки на ЕС, до навършване на пълнолетие на детето.
Ответникът – Ж. С. Б., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва наведените с исковата молба твърдения, касаещи битовите условия, в които се
отглежда детето към настоящия момент, отношенията с майка му и новият и партньор и
емоционалната стабилност на детето. В тази връзка излага, че в жилището, което обитават е
маломерно, с площ от 44 кв. м., което не позволява обособяване на самостоятелна детска
стая. Там се намират картини, изобразяващи демони, чудовища, черепи и др., отглеждат се
змии. Детето се страхува от новия партньор на ищцата и от отглежданите влечуги. Твърди
се още, че мъжът, с когото съжителства г-жа Б., е с агресивно и грубо поведение (крещи,
отправя обиди и заплахи), което проявява спрямо ответника при предаване на детето.
Ищцата не изпълнява определения режим на лични отношения, отказва на комуникира с Б.
лично, а по телефона и да го информира за състоянието на детето. Възразява, че ищцата
настройва детето срещу него, отчуждава го, като целта на действията и е да го замести с
новия й партньор. На детето е забранено да носи дрехи играчки, закупени от баща му, в
дома на майка си. Възразява и срещу твърдението, че пътуването се отразява негативно на
детето. Сочи, че гр. София има изградена емоционална връзка със своите баба и дядо по
бащина линия, общува с други деца, има изградени приятелства. Оспорва и претендирания
размер на издръжка, като намира същия за силно завишен, предвид възрастта и нуждите на
детето. В тази връзка сочи, че освен сумата от 130 лв., които заплаща ежемесечно, той
закупува на детето дрехи, обувки, лекарства, изследвания и др. медицински изделия. Изцяло
поема разходите си за пътуване от гр. София до гр. Варна. Сочи, че споровете относно
начина на предаване на детето са инициирани от поведението на майката и на новия й
приятел, изразява се и несъгласие относно местата, на които се предава детето – паркинги на
супермаркети, бензиностанции и други подобни обекти. Възразява и срещу твърдението за
опит за бламиране от негова страна на споразумение относно контактите през летния сезон,
като в тази връзка сочи, че между страните е постигнато съгласие Б. да вземе детето на
16.08.2020 г. за 15 дни.
Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, не изразява
3
становище в съдебно заседание, а е депозирала социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установява от приложените по делото доказателства- удостоверение за
раждане, че Д. Д. Б. и Ж. С. Б. са родители на детето Д.Ж. Б., роден на 28.12.2014 год.
С влязло в сила на 13.05.2017г. е одобрена постигната между страните спогодба,
съгласно която родителските права по отношение на детето Д. са предоставени на майката,
при която и е определено местоживеенето на детето- в гр. Добрич, а между бащата и детето
е определен режим на лични отношения след започване на предучилищно обучение всяка
първа и трета събота в дома на бащата с преспиване до 16ч. в неделя, както и по време на
Коледната и Великденската ваканция и 30 дни през лятото наведнъж или разделени на два
пъти по 15 дни.
Видно от удостоверение за постоянен адрес, считано от 15.05.2019г. майката и детето
Д. са адресно регистрирани и живеят в гр. Варна, в жилище на последния, находящо се на
адрес гр. Варна, ул. „Константин Иречек“ № 10, ет. 2, ап. 4, заедно с новия партньор на
майката.
Установени са доходите на новия партньор на майката Д. М. Д., както и че същият
работи по безсрочен трудов договор.
Пред настоящата инстанция се излага, че майката се е разделила с новия си партньор
и живее заедно с детето под наем на адрес гр. Варна, ул. „А.М.“ 5а, за което е представила
договор за наем. Приложен е и предварителен договор за прехвърляне на право на
собственост и договор за строителство за собствено жилище на Б., което жилище също се
намира в гр. Варна.
Видно е от приложената служебна бележка, че Д. Б. е посещавал Детска градина №
18, в кв. „Чайка“, в гр. Варна. Максималната месечна такса е 48.00 лева. Предстои детето да
бъде първи клас.
Приобщени на л. 67 – 78 от делото са разписки, съставени от ищцата относно
предаване на детето Д. на ответника, касаещи периода м. март 2017 г. – м. декември 2019 г.
Видно от представената на л. 93 служебна бележка от 28.02.2020 г., на Д. Б. е
поставена диагноза В- таласемия. Посочено е, че както изследванията, така и лечението се
покриват от НЗОК.
Съгласно представената на л. 23 служебна бележка, БТВ на г- Б., към м. декември
2019 г., е 566,72 лв. Тази данни се потвърждават и от изисканата справка от НАП.
Приложените от въззивника Б. снимки от обяви за продажба на картини не установява
реализиране на доходи от продажба, а само че такива оферти са направени.
Видно от приобщената на л. 220 Заповед № 6/ 28.09.2020 г. трудовото
правоотношение на Ж.Б. е прекратено, считано от 01.10.2020 г. Считано от 07.10.2020 г.
ответникът е регистриран като безработен в Бюро по труда в гр. Асеновград. Безспорно е
между страните, че по време на предходното дело, при което е определяна издръжка между
страните, Б. отново е останал без работа.
В изготвения социален доклад, се съдържат следните констатации: основните
грижи за детето Д. се полагат от неговата майка. При проведен разговор между социален
работник и детето, се констатира изградена стабилна емоционална връзка с бащата.
4
Във връзка с възложен от въззивната инстанция допълнителен социален доклад е
установено, че детето заедно с майка си живее в гр. Варна, ул. „А.М.“ %А. Жилището е под
наем- двустайно, с отлични хигиенни условия. Майката е посочила, че не поддържа контакт
с г-н Д. и са разделени от февруари 2021г. Горната информация е потвърдена и от детето.
Майката е посочила, че след изграждане на новото жилище, за което е подписала договор за
покупко-продажба, ще живее в една кооперация със сестра си, която ще й помага при
отглеждането на детето Д.. Последното е записано вече в първи клас.
От заключението на вещото лице Цв.Ст. по изготвената в хода на процеса съдебно–
психологична експертиза, за установява следното: Детето Д. е с нормално за възрастта си
физическо, психическо, интелектуално и социално развитие; безпокойство при детето
предизвиква темата за семейството; налице е изградена близка и стабилна връзка между
детето и родителите; майката е водеща фигура на привързаност, която го свързва безусловна
обич, доверие, подкрепа; бащата е мъжки авторитет, с когото има изградена сигурна
привързаност на обич и доверие; в присъствие и на двамата родители детето проявява
спокойствие; детето има позитивна представа и за двамата родители; при майката
представите му се формират въз основа на възприятия в съвместния им живот и полаганите
от нея грижи; относно бащата представите на детето са формирани въз основа на личните му
възприятия при общуване с него; раздялата с баща му е източник на тъга за Д.; двамата
родители са с положително отношение към детето, способен да предприема адекватни
грижи и да взема адекватни решение относно отглеждането и възпитанието на детето; Д.
изразява потребност да бъде с двамата родители, с желание за по – голяма близост с баща
му, като евентуална по – дълга раздяла с баща му би се отразила негативно върху
цялостното развитие на детето.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Биляна Б., Д.Д., Н.Н. и С. Б..
В показанията на свид. Б. излага, че Д.Б. /която е сестра на свидетелката/ заедно с
детето Д. живее във гр. Варна от 2019 г. От м. септември 2019 г. Д. посещава детска градина,
в една група е с нейната дъщеря. Свидетелката споделя впечатленията си за бързо
приспособяване на детето, а като вероятна причина за това намира близките отношения
между братовчедите. В градината Д. има и други приятели, с които общува, според
интересите си. След градина двете деца също общуват чест – играят на вън. Д. спортува,
посещава уроци по плуване два пъти седмично. Описва ищцата като любяща майка. Сочи,
че сестра й работи в дерматологичен кабинет в гр. Добрич, при вариращо работно време, но
позволяващо й да взима детето от градина. Свидетелката споделя още, че са й известни
конфликти между родителите, основно при предаване на детето.
В показанията си свид. Д. излага, че съжителства заедно ищцата и Д., считано от м.
септември 2019 г. Описва ищцата като добър, внимателен и отговорен родител. Детето
посещава детска градина и уроци по плуване. Твърди, че подпомага ищцата при отглеждане
на детето. Сочи, че се възприема се като възпитател на детето. Свидетелят описва редица
конфликтни ситуации, в които той самия също е участник, настъпили предимно при
предаване на детето. В тази връзка излага твърдения за отправени обиди и заплахи от
ответника. С ищцата не възприемат за правилен възпитателския подход на бащата, големите
подаръци, които прави на Д., развлеченията, които му предлага при срещите им. Свидетелят
споделя виждането си, че желанието на ответника е да общува с ищцата, а не с детето.
От показанията на свид. Николова излага факти и обстоятелства, свързани с
фактическата раздяла между страните. Описва ответника като добър баща, отдаден на
детето си. Известно и е от ответника, че взима и предава детето на бензиностанции, а
начинът по който се осъществява това разстройва детето. Комуникацията с майката е
трудна, а новият и партньор налага възпитателските възгледи. Бащата изпитва затруднения,
породени от голямото разстояние между гр. София и гр. Варна. Свидетелката не е пряк
5
очевидец на отношенията между страните след раздялата, а преразказва чутото от Б..
В показанията си свид. Б. (баща на ответника) излага, че придружава сина си при
взимане и връщане на детето. В тези моменти новият приятел на ищцата предизвиква
скандали, проявава пренебрежително отношение към сина му, поради което и детето се
предава на бензиностанции. Твърди се ответникът и родителите му купуват дрехи и
играчки на Д., които ищцата и партньорът и отказват да приемат. Споделя впечатленията си
за силна привързаност на детето към баща си. Детето е жизнено и енергично, контактно е,
има приятели както в София, така и в Асеновград. Твърди, че ищцата и партньора и
многократно са препятствали опитите му да общува с детето по телефона. Също така,
споделя впечатленията си за заявяване на г- н Д. като лице, опосредяващо и ревизиращо
контактите с детето. За разходите, свързани с пътуванията за срещите с Д., ответникът е
подпомаган финансово от родителите си.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК майката излага, че споделя желанието си да
осигури спокойствие на детето и хармоничен начин на живот. Посочва, че с ответника има
твърде изострени отношения, породени от неговото нежелание да спазва граници в личните
им контакти. Сочи, че единствено със съдебен акт може да се регулират отношенията с
бащата на Д.. Преместването в гр. Варна обосновава с по – добрите възможности за
образование и развитие на детето. Твърди още, че предходното споразумение е постоянно
променяно от ответника, без последния да се съобразява със заетостта и ангажиментите на г-
жа Б..
Ответникът Б. описва ищцата като добра майка. Излага, че режимът, определен с
предходното споразумение е спазван редовно. Според г- н Б., спорът между родителите се
свежда до предаване на детето по бензиностанции и паркинги на супермаркети. Сочи, че
това разстройва детето. Твърди още, че майката отказва да му предоставя информация за
детето, включително и за преместване им в гр. Варна. Това поведение на ищцата го
притеснява. Конфликтните ситуации при предаването на детето отдава на поведението на г-
н Д., който се е определил за настойник и възпитател на Д.. Последният не позволява на
детето да взима в дома им подаръци от баща си. Описва връзката си с Д. като много силна,
като изразява желание и намерение и занапред да е така. Сочи, че при определяне на
издръжката следва да се съобрази от съда факта, че бащата има постоянни разходи за
пътуване до гр. Варна, за хотели, забавления с детето. Моли издръжката да бъде определена
на 160 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При преценка режима на лични отношения критерий е висшият интерес на детето.
Безспорно е между страните, а и се установява от заключението по СПЕ, както и събраните
гласни доказателства, че връзката между детето Д. и бащата е добре съхранена, детето желае
да прекарва време с баща си, натъжава се при раздяла и го идентифицира като мъжки
авторитет. Затова и в интерес на детето е да прекарва възможно най-много време със своя
неотглеждащ го родител с оглед запазване на емоционалната връзка помежду им, което пък
от своя страна е необходима предпоставка за нормалното психическо и емоционално
развитие на детето. Същевременно обаче следва да бъде извършена и преценка на
обективните възможности за осъществяване на режима на лични отношения, обусловени от
възрастта на детето, учебната му ангажираност. Наред с това следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че ответникът живее в друг град, което изключва възможността режимът
на лични отношения да бъде осъществяван ежедневно или ежеседмично. Детето е на възраст
шест години и предстои да е ученик в първи клас. Затова и като се съобразят изброените по-
6
горе обстоятелства, се стига до извода, че времето, през което детето Д. може да се среща
със своя баща и да осъществява по-продължителен и пълноценен контакт в дома на бащата е
в рамките на ваканциите и празниците. Ежемесечният контакт следва да се осъществява
изцяло на територията на гр. Варна, тъй като от една страна, съдът намира, че не е
подходящо с оглед възрастта на детето, то да пропътува по две хиляди километра месечно –
от Варна до София и обратно /при осъществяване на режима два пъти месечно/. Пътуването
би било изморително и натоварващо за детето, особено като се има предвид, че посоченото
разстояние и часове в път ще се натрупват ежемесечно. Наред с това, съставът намира, че и
контактът с бащата не би бил толкова пълноценен, тъй като практически един ден от
режима би преминавал в пътуване- отиване и връщане до гр. София и обратно. Предвид
изложеното и съдът намира, че ежеседмичният режим на лични отношения следва да бъде
определен всяка първа и трета събота от месеца за времето от 17,30ч. в петък до 17,00ч. в
неделя с преспиване, но на територията на гр. Варна. Бащата следва да взема детето от дома
на майката и да го връща там.
По отношение на режима на лични отношения през ваканциите и празничните дни съдът
намира, че същият следва да се осъществява в дома на бащата или на друго място извън
територията на гр. Варна по избор на бащата. Доколкото обаче и Коледната, и пролетната
ваканция са свързани с официални и семейни празници, то с оглед гарантиране и правото на
отглеждащия родител да бъде с детето на празниците, режимът на лични отношения на
бащата следва да бъде определен за първата или втората половина от ваканциите.
Така, режимът за Коледната ваканция през четните години следва да бъде определен за
първите пет дни от ваканцията, считано от 10:00 ч. на първия ден до 17:00 ч. на петия ден, с
приспиване на детето в дома на бащата, със задължение на бащата да взема детето от дома
на майката и да го връща там. През нечетните години – от шестия до десетия ден на
ваканцията, считано от 10:00 ч. на шестия ден до 17:00 ч. на десетия ден, с приспиване на
детето в дома на бащата, със задължение на бащата да взема детето от дома на майката и да
го връща там;
През пролетната ваканция:
през четните години – първите пет дни от ваканцията, считано от 10:00 ч. на първия ден до
17:00 ч. на петия ден, с приспиване на детето в дома на бащата, със задължение на бащата да
взема детето от дома на майката и да го връща там. През нечетните години – от шестия до
десетия ден на ваканцията, считано от 10:00 ч. на първия ден до 17:00 ч. на десетия ден, с
приспиване на детето в дома на бащата, със задължение на бащата да взема детето от дома
на майката и да го връща там.
През лятната ваканция режимът на лични отношения следва да бъде определен всяка
година за тридесет дни, разделени на три пъти- от първо до десето число на месеците юни,
юли и август, считано от 10,00 ч. на първо число, когато бащата взема детето от дома на
майката до 18,00ч. на десето число на съответния месец, когато бащата следва да върне
детето в дома на майката. При продължаване на учебния процес до 15-ти юни, режимът
следва да се осъществява от 20-ти юни до 10 юли, а за месец август- от 1-ви август до 10-ти
август. Режимът може да се осъществява и извън територията на гр. Варна.
По време на определения режим през лятната, Коледната и пролетната ваканция не намира
приложение ежемесечния режим.
По отношение на Великденските празници, ако не съвпадат с режима на бащата през
пролетната ваканция, всяка нечетна година Ж.Б. може да взема детето от 10,00ч. на Разпети
петък и да го връща в дома на майката в 17,00ч. на деня, следващ Великден. Режимът може
7
да се осъществява и извън територията на гр. Варна.
По отношение на рождения ден на детето- 28 декември, съставът намира, че не следва да
бъде определян режим на лични отношения, тъй като всяка нечетна година детето ще
прекарва втората половина от Коледната ваканция, обхващаща и рождения му ден, при
баща си.
Съдът намира за неподходящо определяне на режим на лични отношения на рождения ден
на бащата, доколкото детето ще бъде ученик и учебната му ангажираност не позволява
конкретизиране на часове, през които да се осъществява срещи с бащата.
Досежно искането за определяне на режим на лични отношения два или три пъти
седмично, посредством осъществяване на видео разговори чрез viber, messenger, skype или
друго приложение, позволяващо провеждане на видео връзка, съдът намира, че не е в
интерес на детето да бъде осъществяван режим по посочения начин и регулярност. На първо
място, определянето на такъв режим би довело до необходимост детето два или три пъти
всяка седмица да е ангажирано с провеждането на видео разговори за периода от 19,00 до
19,30 ч., което води до съобразяване както на неговия дневен режим, така и на
ангажиментите на майката, която следва да осигури както присъствието си, така и
техническо средство за реализиране на връзката. Нездравословно би било за детето да бъде
ограничено регулярно за този диапазон от време да стои пред телефон или компютър, и то
неколкократно през месеца, вместо да се занимава с обичайните му занимания- да играе
навън, да се вижда с приятели и т.н. Режимът на лични отношения посредством технически
средства би могъл да бъде осъществяван много по-ефективно посредством телефонни
разговори, които да бъдат провеждани между бащата и детето в подходящ час. На бащата
следва да се осигури от майката възможност да осъществява контакт с детето Д. по телефон
или скайп поне два пъти седмично или по-често при проявено желание на детето, но в
избрано от детето и майката време. Осъществяването на невизуалните контакти следва да
бъдат съобразени с дневния и училищния режим на детето.
Съдът намира, че посоченият режим на лични отношения изцяло е съобразен с интереса на
детето и обезпечава запазване на връзката между бащата и детето изцяло, както и съхранява
връзката и общуването и с отглеждащия родител- майката. Решението на ВРС следва да
бъде изменено в посочения смисъл.
По жалбата в частта, с която се обжалва решението , с което е дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата за издаване на международен паспорт и за пътуване на
детето Д. извън пределите на Република България, придружавано от своята майка - Д. Д. Б.,
или упълномощено от нея лице, съдът намира следното:
Във въззивната жалба са наведени основания за незаконосъобразност на постановеното
решение в посочената част, като се твърди, че бащата не е създавал пречки и не се и
противопоставя на пътуванията на детето. Позовава се на епидемичната обстановка, както и
че разрешението е дадено за твърде дълъг период. Настоящият състав намира възраженията
на въззивника за неоснователни. От събраните по делото доказателства – гласни такива, се
установява, че родителите са в лоши отношения- майката не желае да контактува с бащата и
моли отношенията между тях да бъдат регулирани изцяло чрез съдебния акт, тъй че
комуникацията между тях да бъде изключение. Събрани са и сведения, че при предходно
пътуване майката до последния момент е била притеснена от действията на бащата по
оттегляне на дадено вече разрешение. Предвид горната установеност и съставът намира, че в
интерес на детето с оглед сигурност при осъществяване на бъдещи пътувания е да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата.
8
Съобразно т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК,
изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в
определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на
Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за
неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в
достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен
и реален риск за детето. Като съобрази постановките на цитираното ТР съставът приема, че
даването на разрешение за пътуване на детето за срок от три години, т.е. до навършване на
десетгодишна възраст от детето, не е в нарушение на приетото с цитираното ТР.
Разрешението следва да бъде дадено за пътуване до следните държави: Австрия, Белгия,
Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва,
Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения,
Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швеция, Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия и Турция, с максимална продължителност на всяко от
пътуванията от четиринадесет календарни дни, до навършване на 10-годишна възраст на
детето. Пътуванията предвид ниската възраст на детето не следва да бъдат повече от две в
рамките на една година, както и следва да не нарушават определения режим на лични
отношения между детето и бащата, както и учебния процес. Наличието на пандемична
обстановка не може да бъде основание за ограничаване правото на лицата /включително и
на детето/ да пътуват, поради което и възраженията на въззивника в посочения смисъл съдът
намира за неоснователни.
Решението на ВРС следва да бъде изменено в посочения смисъл.
Досежно издръжката:
Спорен между страните е размерът, а не основанието, на което се дължи издръжката.
При преценка размера на сумата, която следва да бъде осъден неотглеждащият родител да
заплаща ежемесечно на детето си, следва да бъдат взети предвид нуждите на последното,
които се определят от възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение с оглед предоставяне възможност на детето да води нормален начин на живот,
такъв, какъвто би водило, ако родителите не живеят разделени. Релевантни са и
възможностите на лицето, което дължи издръжка и те се определят от неговите доходи,
имотно състояние, задължения, възраст, здравословно положение, квалификация.
Безспорно е, че детето Д. е на шест години и има както обичайните за задоволяване
потребности, така и всички присъщи за възрастта му нужди. Детето има нужда от средства
за покриване на ежедневните му нужди от храна, облекло и консумативи, както и
инцидентни нужди от закупуване на лекарства и други училищни разходи предвид факта, че
от септември месец 2021г. детето ще е ученик в първи клас. Детето няма установени
някакви изключителни нужди за задоволяване. Такива са твърдени от майката, предвид
ангажираното доказателство, че детето страда от бета таласемия. Доколкото не са събрани
9
доказателства, че заболяването изисква направата на разходи за лечение, изследвания или
задоволяване на други потребности, а напротив- посочено е, че всички разходи по лечението
и изследванията се поемат от НЗОК, то съдът намира, че не се установява наличието на
специални нужди за детето, респективно и присъждане на допълнителни суми за
задоволяването им не се изисква. Не е налице хипотезата на чл. 143 ал.3 СК. Предвид
възрастта на детето и обусловените от нея потребности, както и предстоящото започване на
училище и новите разходи за закупуване на учебни пособия, униформа, евентуалните
извънкласни занимания, съдът намира, че в полза на детето следва да бъде определена
издръжка от 400 лв. месечно. Бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер
на 250 лв. месечно. Възраженията му, че за него е непосилна издръжка над 160 лв., съдът
намира за неоснователни. Вярно е, че в хода на производството трудовият договор на
бащата е бил прекратен, както и че същият е регистриран в Бюро по труда гр. Асеновград.
Но следва да се съобразят обстоятелствата, че бащата няма задължения за заплащане на
издръжка на други лица от същия и дори и от следващ ред, не заплаща наем, няма данни за
има здравословни проблеми и е в работоспособна възраст, която му позволява да реализира
поне средния за страната доход. Бащата получава и обезщетение за безработица, което
възлиза на около 800 лв. месечно. Предвид това и като съобрази, че майката полага преките
и непосредствени грижи за детето, заплаща наем за жилището, в което сама отглежда детето,
както и реализира доходи в размер на 600 лв., съставът намира, че въззивникът следва да
бъде осъден да заплаща сумата от 250 лв. месечно. Останалите 150 лв. за издръжката на
детето следва да бъдат възложени на майката. Издръжката следва да бъде заплащана с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването на
издръжката. Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която въззивникът е
осъдил да заплаща разликата над 250 лв. до 300 лв. месечно, като искът следва да бъде
отхвърлен за тази разлика. Решението, с което е допуснато изменение на издръжката чрез
увеличението й от 130 лв. на 250 лв. следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде допуснато изменение на решението на ВРС в частта за дължимите от
Ж.Б. държавни такси, като същите следва да бъдат определени на 322,80 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК и съобразно изхода на спора в полза на Д.Б. следва да
бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски съобразно уважената
част от иска. Направено е възражение за прекомерност, което е неоснователно, тъй като
предвиденото по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл.7
ал.1 т.4 и т.6 предвиждат минимално възнаграждение по исковете за издръжка 300 лв., а по
неоценяемите искове, каквито са брачните такива за предоставяне упражняване на
родителски права /респективно изменение на мерки/ - 600 лв. Предвид правната и
фактическа сложност на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
въззиваемата страна сума в размер на 615 лв., от които 600 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от насрещната жалба, а 15лв.- заплатена
държавна такса.
В полза на въззивника Б. също следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на
50 лв., съобразно уважената част от жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение №261208/13.11.2020г., постановено по гр.д. №17653/19г. по
описа на ВРС, в частта, с която е допуснато изменение на определената със споразумение,
утвърдено с протоколно определение от 05.05.2017 год. по гр. дело № 2567 по описа на
Районен съд – Добрич за 2016 г., месечна издръжка, дължима от Ж. С. Б., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ул. „М.Г.“ № 1А, ет. 2, ап. 2, в полза на детето Д.Ж. Б., ЕГН:
************, действащо чрез своята майка и законен представител майка Д. Д. Б., ЕГН
**********, чрез увеличаването й и за разликата над 250 лв. до 300 лв., КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Б., ЕГН: **********, действаща като законен
представител на детето Д.Ж. Б., ЕГН ************, иск за изменение на определената със
споразумение, утвърдено с протоколно определение от 05.05.2017 год. по гр. дело № 2567
по описа на Районен съд – Добрич за 2016 г., месечна издръжка, дължима от Ж. С. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „М.Г.“ № 1А, ет. 2, ап.2, чрез увеличението й за
разликата над 250 лв. до 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261208/13.11.2020г., постановено по гр.д. №17653/19г.
по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато изменение на определената със
споразумение, утвърдено с протоколно определение от 05.05.2017 год. по гр. дело № 2567
по описа на Районен съд – Добрич за 2016 г., месечна издръжка, дължима от Ж. С. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „М.Г.“ № 1А, ет. 2, ап. 2, в полза на детето Д.Ж. Б., ЕГН:
************, действащо чрез своята майка и законен представител майка Д. Д. Б., ЕГН
**********, чрез увеличаването й за разликата над 130 лв. до 250 лв.
ОТМЕНЯ Решение №261208/13.11.2020г., постановено по гр.д. №17653/19г. по
описа на ВРС, в частта, с която е допуснато изменение на режима на лични отношения
между детето Д.Ж. Б. и бащата Ж. С. Б., КАТО ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМА НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ, КАКТО СЛЕДВА:
- всяка първа и трета седмица от месеца - за времето от 17:30 ч. в петък до 17:00 ч. в
неделя, с приспиване, бащата Ж.Б. може да взема детето от дома на майката и да го връща
там, като режимът следва да се изпълнява на територията на гр. Варна;
- за Коледната ваканция през четните години за първите пет дни от ваканцията,
считано от 10:00 ч. на първия ден до 17:00 ч. на петия ден, с приспиване на детето в дома на
бащата, със задължение на бащата да взема детето от дома на майката и да го връща там;
- за Коледната ваканция през нечетните години – от шестия до десетия ден на
ваканцията, считано от 10:00 ч. на шестия ден до 17:00 ч. на десетия ден, с приспиване на
детето в дома на бащата, със задължение на бащата да взема детето от дома на майката и да
го връща там;
- за пролетната ваканция през четните години – първите пет дни от ваканцията,
считано от 10:00 ч. на първия ден до 17:00 ч. на петия ден, с приспиване на детето в дома на
бащата, със задължение на бащата да взема детето от дома на майката и да го връща там.
- за пролетната ваканция през нечетните години – от шестия до десетия ден на
ваканцията, считано от 10:00 ч. на първия ден до 17:00 ч. на десетия ден, с приспиване на
детето в дома на бащата, със задължение на бащата да взема детето от дома на майката и да
11
го връща там;
- за лятната ваканция бащата има право да взема детето всяка година за тридесет дни,
разделени на три пъти- от първо до десето число на месеците юни, юли и август, считано от
10,00 ч. на първо число, когато бащата взема детето от дома на майката до 18,00ч. на десето
число на съответния месец, когато бащата следва да върне детето в дома на майката. При
продължаване на учебния процес до 15-ти юни, режимът следва да се осъществява от 20-ти
юни до 10 юли, а за месец август- от 1-ви август до 10-ти август. Режимът може да се
осъществява и извън територията на гр. Варна.
По време на определения режим през лятната, Коледната и пролетната ваканция не намира
приложение ежемесечния режим.
-за Великденските празници, ако не съвпадат с режима на бащата през пролетната
ваканция, всяка нечетна година Ж.Б. може да взема детето Д. Б. от 10,00ч. на Разпети петък
и да го връща в дома на майката в 17,00ч. на деня, следващ Великден. Режимът може да се
осъществява и извън територията на гр. Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261208/13.11.2020г., постановено по гр.д. №17653/19г.
по описа на ВРС, в частта, с която е предоставено разрешение, заместващо съгласието на
бащата Ж. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „М.Г.“ № 1А, ет. 2, ап. 2, за
издаване на международен паспорт и за пътуване на детето Д.Ж. Б., ЕГН: ************,
извън пределите на Република България, придружавано от своята майка - Д. Д. Б., ЕГН:
**********, или упълномощено от нея лице, до следните държави: Австрия, Белгия,
Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва,
Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения,
Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швеция, Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия и Турция, без за това да е необходимо съгласието на
бащата, с максимална продължителност на всяко от пътуванията от четиринадесет
календарни дни, до навършване на 10-годишна възраст на детето, при спазване на
определения с настоящия съдебен акт режим на лични контакти с бащата, на основание чл.
127 „а“ СК, КАТО ДОПЪЛВА, че пътуванията на детето не следва да бъдат повече от
два пъти годишно.
ОСЪЖДА Ж. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „М.Г.“ № 1А, ет. 2, ап.
2 да заплати на Д. Д. Б., ЕГН: **********, сумата от 615 /шестстотин и петнадесет лева /,
представляваща извършени по делото разноски пред настоящата инстанция, от които 600 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска и 15лв. държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ИЗМЕНЯ Решение №261208/13.11.2020г., постановено по гр.д. №17653/19г. по
описа на ВРС, в частта, в която Ж. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „М.Г.“ №
1А, ет. 2, ап. 2, е осъден да заплати държавна такса по предявените искове в размер на
432,00 лева, КАТО ОПРЕДЕЛЯ, ЧЕ размерът на дължимата държавна такса, която
следва да бъде заплатена в полза на бюджета на съдебната власт, възлиза на 322,80
/триста двадесет и два лева и 80 ст./, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН: **********, да заплати на Ж. С. Б., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „М.Г.“ № 1А, ет. 2, ап. 2, сума в размер на 50 /петдесет лева/,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски съобразно уважената част
от жалбата, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
12
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13