О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./07.07.2020 г., гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, в
закрито заседание, проведено на
седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 482/2020
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* срещу Г.К.И., ЕГН **********, за установяване дължимостта на главни и акцесорни
вземания за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 1222/17.12.2019 г. по
ч. г. д. № 1893/2019 г. на РС - Провадия.
За преценка допустимостта на исковете
и определяне на размера на дължимата държавна такса е изискано заповедното
производство.
След като се запозна с материалите по
него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките
за предявяване на искове не са налице. Исковият съд следи служебно за
допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали
заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли
са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на
известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези
обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния
установителен иск.
В случая, те не са налице. Първоначално
в заповедното производство е бил известен един адрес на длъжника (посоченият от
заявителя, съвпадащ с вписания постоянен и настоящ в НБДН). Същият е търсен
само веднъж на единствения известен адрес. Не е посочено дали е възможно
връчване чрез лица по чл. 46, ал. 2 ГПК, като не е ясно от кое лице са получени
сведения, че лицето от една година не живее на посочения адрес (л. 16 от ч.г.д.
№ 1893/2019 г.). Впоследствие е залепено уведомление на известния адрес, но междувременно,
докато е течал срокът за получаване на книжата от съответното кметство, на
24.02.2020 г. длъжникът е регистрирал нов настоящ адрес *** от г. д. № 482/2020
г. на РС - Провадия) и това обстоятелство е отразено в разписката на
уведомлението (л. 22 – гръб от ч.г.д. № 1893/2019 г.). В заповедното производство е изискана справка
за наличие на трудови правоотношения на длъжника. От същата се установява, че
длъжникът има регистриран трудов договор на 13.08.2019 г., който не е
прекратен. Изпратено е съобщение за
връчване чрез работодателя, но в него не посочен самият работодател – „М М Г -
2” ЕООД, независимо че е посочен неговият адрес на управление. Съобщението е
върнато в цялост, с отбелязване на връчителя, че адресът е посетен на 15.01. в
14:10ч., на 01.02. в 10:30ч. и на 15.02. в 16:45ч., но не е открил лицето на
адреса, нито някой живеещ там. При тези обстоятелства не е ясно дали книжата не
могат да бъдат връчени чрез работодател или на новорегистрирания по време на
изпълнение на процедурата по връчване на заповедта настоящ адрес на длъжника,
за което заповедният съд е получил информация.
С оглед изложеното, съдът приема, че
не са налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като
такива недопустими.
Исковата молба следва да бъде върната,
на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване.
Частното дело следва да бъде върнато
на заповедния съд за преценка необходимостта от извършване на допълнителни
действия във връзка с връчването на заповедта за изпълнение.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 2817/23.06.2020
г., подадена от подадена от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* срещу Г.К.И., ЕГН **********,
като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 482/2020 г. по описа на Районен съд- Провадия.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Окръжен съд -
Варна.
Препис от определението да се връчи
само на ищеца, чрез адвокат Герова.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: