Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 21.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ
наказателен състав в публично заседание на дванадесети март, през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Явор Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 325/2020 г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от адвокат М.П. ***, в качеството му на упълномощен представител на Г.С.,
турски гражданин, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0000175/03.02.2020
г. на Главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с
което за нарушение по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) и изр. Последно от Европейска
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент
561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАПр му било наложено наказание
“Глоба” в размер на 1000.00 лв., а за нарушение по чл.103, пр.3 от ЗДвП, на
осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00
лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят моли
съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът
по жалбата Областен
отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, редовно призовани, не изпращат процесуален
представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Не се явява и упълномощеният му процесуален представител.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
02.02.2020 г., около 13.43 ч., жалб. Г.С. управлявал товарен автомобил “Мерцедес
Бенц” с турски рег. № 31 AGL 63, с прикачено полуремарке, с който се насочил към ГКПП “Дунав мост” за излизане от Р.България. По
същото време, в зоната на пункта, свид. Ю.С. и К. Ц. – инспектори в ОО “АА”
гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В
13.43 ч. те спрели автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили
проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб. Г.С. и същият е турски гражданин.
В хода на проверката проверяващите установили, че с превозното средство се
извършва международен превоз на товар от Р.Турция за Р.Румъния, попадащ в
обхвата на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR). Установили също така, че товарният автомобил е оборудван с изправен и
действащ дигитален тахограф „Континентал“. След като извлекли и разчели
информацията от картата на водача, проверяващите приели и описали като
нарушение, че водача С.: „…не спазва
изискването за намалена седмична почивка, като намалението на времето е с над 4
часа – 31 часа двуседмична продължителност от 23.12.2019г. от 00.00ч. до
05.01.2020г. – продължителност от 23 часа и 59 минути. На 04.01.2020г. в
11.30ч. е трябвало да ползва нова намалена седмична почивка.”
След приключване на
проверката, свид.С. отправил устно разпореждане до жалб. Г.С., да напусне с
управлявания от него товарен автомобил зоната на ГКПП „Дунав мост“ и се
установи на охраняем паркинг до приключване на административнонаказателното
производство, с издаването на НП.
С. не изпълнил
разпореждането, вместо което оставил товарният автомобил на мястото на
проверката, в зоната за движение на ГКПП“Дунав мост“, препречвайки движението
на останалите товарни автомобил. Свид. С., отново неколкократно
отправили устно разпореждане до жалб. С. да напусне зоната на ГКПП“Дунав мост“,
но той отказал, слязъл от автомобила си и демонстративно се разхождал из
пункта. Това наложило инспекторите от ОО “АА” гр.Русе да поискат съдействие от
служители на гранична полиция и едва след тяхната намеса жалб. С. преместил
автомобила извън ГКПП „Дунав мост“.
С
оглед установеното свид.С. приел, че жалб. Г.С. е допуснал две нарушения - по чл.8,
§.6, б.“а“, (ii) и изр. последно от AETR и по чл.103, пр.3 от ЗДвП, за които му
съставил акт.
Въз основа на този
акт, Главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе,
издал обжалваното наказателното постановление, с което за първото от нарушенията
и на осн. чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАПр на Г.С. било наложено наказание “Глоба” в
размер на 1000.00лв., а за второто - на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му наложил
наказание “Глоба” в размер на 200.00лв. и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
се явява частично основателна.
По отношение
нарушението по т.1 от НП:
Съдът намира, че
при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелна предпоставка за отмяна на
наказателното постановление в тази му част, само на това основание.
Жалбоподателя Г.С.
бил привлечен към административно-наказателна отговорност за извършено нарушение
по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) и изр. последно от AETR, която норма указва, че през
всеки две последователни седмици водачът ползва най-малко една нормална
седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа. Обаче
намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без
прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица. Седмичната
почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на
предходната седмична почивка.
Съобразно легалните
определения на чл.1, б.“п“ от AETR "седмична
почивка" е седмичен период от време, през който водачът може свободно
да разполага със своето време и който включва "нормална седмична почивка"
и "намалена седмична почивка"; "нормална
седмична почивка" е всеки период на почивка с продължителност от най-малко
45 часа, а "намалена седмична
почивка" е всеки период на почивка, по-къс от 45 часа, който при
спазване на условията, установени в член 8, параграф 6 на спогодбата, може да
бъде намален до минимум 24 последователни часа.
При това положение
става ясно, че нарушението по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) и изр. последно от AETR
може да се изразява както в ползване на седмична почивка /в двете й форми/ в
размер по-малък от нормативно определеният, така и в ползване на седмична
почивка, чието начало е поставено по-късно от края на шест 24-часови периода от
края на предходната седмична почивка.
Както бе посочено и
по-горе, при тази правна рамка и въз основа на констатациите от извършената
проверка, административните органи на ОО“Автомобилна администрация“ приели и
описали, че нарушението по т.1 от НП е осъществено като водачът Г.С.: „…не спазва изискването за намалена
седмична почивка, като намалението на времето е с над 4 часа – 31 часа
двуседмична продължителност от 23.12.2019г. от 00.00ч. до 05.01.2020г. –
продължителност от 23 часа и 59 минути. На 04.01.2020г. в 11.30ч. е трябвало да
ползва нова намалена седмична почивка.”
В същото време
обаче, Съдът констатира съществена непълнота и неяснота при описанието на
нарушението, допуснати както в АУАН, така и в НП, представляващо процесуално
нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5,
пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават административните органи при
съставяне на АУАН и издаване на НП да опишат нарушението като посочат всички
елементи от състава му, както и обстоятелствата, при които е било извършено.
Т.е. към съответния законов текст, чиято разпоредба е нарушена следва да бъдат
допълнени и всички индивидуализиращи го елементи, характерни за всеки конкретен
случай.
При това описание
на нарушението, на първо място изобщо не става ясно каква е нарушено според
административните органи - намалено е
времето за седмична почивка на водача С. или е просрочено времето, когато е
следвала да започне следващата седмична почивка. Ако се касае за намаляване на
времето за седмична почивка, не става ясно каква е следвало да бъде тази
почивка – намалена или нормална, съобразно изискванията на чл.8, §.6, б.“а“,
(ii) от AETR и с колко е намалено това време. Посочено е в АУАН и НП, че нарушението
е за неспазване изискванията за намалена седмична почивка, като намалението е с
над 4 часа – 31 часа. При така отразеното е очевидно, че посочените 31 часа не
биха могли да се отнасят за продължителността на намалената седмична почивка, тъй
като е допустимо същата да бъде намалена от 45 часа до минимум 24
последователни часа.
Ако се приеме, че
нарушението се изразява в незаконосъобразно отлагане от страна на водача на
момента, в който е следвало да започне следващата му седмична почивка, то
неясно е кога е била ползвана предходната седмична почивка /и каква е била тя –
нормална или намалена/ и кога са изтекли шест 24-часови периода от нейният край
/по смисъла на изречение последно на чл.8, §.6, б.“а“, (ii) от AETR/. Не може
да се установи от описанието на нарушението и това, в тази: „…двуседмична продължителност от 23.12.2019г.
от 00.00ч. до 05.01.2020г.” ползвал ли е водача Г.С. седмични почивки,
какви и от кога до кога.
При това положение
изобщо не може да бъде установено, защо административните органи са приели, че:
„На 04.01.2020г. в 11.30ч. е трябвало да ползва нова намалена седмична почивка.” Доколкото
намалената седмична почивка е в границите между 45ч. и 24ч., очевидно, въпреки
граматичната конструкция в АУАН и НП, почивката не е възможно да бъде използвана
точно в 11.30ч. Вероятно административните органи са имали предвид или, че в 11.30ч.
на 04.01.2020г. е трябвало да започне
ползването на нова намалена седмична почивка или, че в този ден и час е
трябвало тя да приключи. Поради липса
на конкретика относно това в АУАН и НП, както и поради факта, че според
разпечатката от картата на водача С., именно в 11.30ч. на 04.01.2020г. той е започнал почивка, не може да се
установи какво точно са имали предвид административните органи с посочването на
тези дата и час.
Нещо повече, тъй
като в описанието на нарушението, след думите „31 часа” липсва какъвто и да било препинателен знак и изречението
продължава с: „двуседмична
продължителност от 23.12.2019г. от 00.00ч. до 05.01.2020г. – продължителност от
23 часа и 59 минути.” изобщо не може да бъде установено, какво отношение
към нарушението имат тези 31 часа, както и намаление от какво са тези 31 часа.
Не става ясно и продължителност на какво са „23 часа и 59 минути”, посочени в АУАН и НП след индивидуализирането
на горният двуседмичен период.
Не на последно място,
при тази неяснота за съществените елементи от състава на нарушението, не може
да бъде направена преценка, дали съответни към тези нарушения и към кое от тях,
са санкционата норми на чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАПр, според която водач, който не спазва изискванията относно
намалената седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR,
се наказва за намаляване на времето за
намалена седмична почивка над 4 часа - с глоба 1000 лв.
Тези обстоятелства
сочат, че е налице съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушенията,
като по този начин било нарушено правото на защита на наказаното лице, което било
лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и
реализира пълноценна защита.
Нещо повече, при
такова описание на нарушението по т.1 от НП, Съдът е лишен от възможност да
изследва наличието или отсъствието на съставомерните му признаци, тъй като част
от тях изобщо не са намерили отражение в предявеното на Г.С. административнонаказателно
обвинение.
По този начин било
опорочено изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на Г.С. за обсъжданото нарушение по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) и изр.
последно от AETR, поради което, само на това основание, като незаконосъобразно,
в тези му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По отношение
нарушението по т.2 от НП:
Съдът намира, че
при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателно постановление в тази му част, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за
отмяна на наказателното постановление само на това основание.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава
и на нарушението по чл.103, пр.3 от ЗДвП е осъществен от обективна и субективна
страна от Г.С..
Съобразно
цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите
указания.
От събрани
доказателства и по конкретно показанията на свид.С. се установява, че в
настоящият случай жалб. Г.С. не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
цитираната разпоредба. Поведението, с което същата може да бъде нарушена
съставлява единен сложен фактически състав - водачът, на когото е бил подаден
сигнал е задължен да спре на дефинираното в нормата място, а освен това и да
изпълнява указанията на контролния орган, т.е. задължително е да изчака, за да
се установи поради какви причини се спира превозното средство и да изпълнява
указанията на този орган.
Следователно, за да
е допуснато нарушението по чл.103 от ЗДвП е необходимо да е налице неизпълнение
на едно от кумулативно предписаните задължения – неспиране на подаден сигнал,
спиране извън определеното в нормата място, или отказ да бъдат изпълнени
указанията на контролните органи, след като по посоченият ред управляваното от
водача превозно средство било спряно.
От доказателствата
по делото става ясно, че жалб. Г.С., като водач на пътно превозно средство бил
спрян от контролен орган по чл.166 от ЗДвП, в случая свид.Ю.С. и К. Ц. –
инспектори в ОА”Автомобилна администрация”. Била му извършена проверка на
място, а след това проверяващите отправили разпореждане към жалбоподателя да напусне
зоната на ГКПП „Дунав мост“ с управлявания от него товарен автомобил и се насочи
към охраняем паркинг до приключване на административнонаказателното
производство, с издаването на наказателно постановление за установено преди
това нарушение. Несъмнено това разпореждане представлявало указание свързано с
предприетата проверка, като било насочено конкретно към привеждане в действие
на принудителна административна мярка. От показанията на свид. С., описващи
поведението на жалбоподателя се установява, че Г.С. ясно е разбрал издаденото
му разпореждане. Вместо да изпълни това задължително указание, жалб. Г.С. напуснал
товарния автомобил и го оставил на платното по начин, че препречил движението
на останалите превозни средства в зоната за движение на ГКПП „Дунав мост“.
Изложеното дотук
налага извода, че с действията си жалбоподателя е осъществил състава на
нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което правилно бил привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Правилно
административнонаказващият орган приложил и относимата санкционна норма на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като индивидуализирал вида и размера на наказанията,
очевидно отчитайки наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства –
упоритото, продължило над час несъобразяване с разпореждането на контролен
орган, опитите да бъде осуетена проверката, както и създадените сериозни
затруднения в предвижването на останалите превозни средства на ГКПП „Дунав
мост”
Предвид това, в
тази му част, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000175/26.09.2019г. на Главен инспектор в Областен отдел
“Автомобилна администрация” гр.Русе, в
частта му, с която за нарушение по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) и изр. последно от
Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2,
§.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАПр на Г.С., род. на ***г.
в Р.Турция, турски гражданин, било наложено наказание “Глоба” в размер на
1000.00лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000175/26.09.2019г. на Главен
инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, в ОСТАНАЛА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: