РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502830 по описа за 2022 година
-
Обжалвано е Решение № 260444/16.08.2022г. на Пловдивския районен съд, ХІV
ти
гр. с. постановено по гр. д. № 9498/20г., с което се отхвърлят предявените от Х. М.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, срещу „Цифрова кабелна корпорация“ ООД,
ЕИК *****, адрес: бул. *****, искове за осъждането на „Цифрова кабелна корпорация“
ООД да заплати на Х. М. Д. сумата от 664.47 лева- представляваща сбор на стойности
по фактура № ********** от 21.05.2018 г. и фактура № ********** от 20.06.2018 г. за
поддръжка и управление на общи части на сграда, платени от „Тендрик“ ООД като
наемател на обект в сградата и възстановени от Х. М. Д. на 14.06.2019 г., като
наемодател, собственик на обекта в сградата и сумата от 76.97 лева- обезщетение за
забава за периода от 14.06.2019 г. до 03.08.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на исковата молба на 03.08.2020 г. до
окончателното погасяване.
Жалбоподателят Х. М. Д., ЕГН ********** моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове по
съображения изложени в жалбата, в хода на устните състезания и писмена защита.
Въззиваемата страна Цифрова кабелна корпорация“ ООД, ЕИК *****
счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Претендира разноски.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от нотариален акт от 10.12.2008г.,
договор за наем на недвижим имот от 17.07.2015г., фактури от 21.05.18г., 20.06.18г.
преводни нареждания от 14.06.19г. и Протоколи от общи събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в жилищна сграда с адрес: гр. *****, с 18 бр. самостоятелни
обекта от 08.06.17г. и 02.10.17г., се установява, че Х. М. Д. е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда, който го е отдал под наем на „Тендрик“
ООД, ЕИК ***** за срок от три години считано от 15.08.15г. Жалбоподателят твърди,
че според договора за наем, задължение на наемателя е да заплаща консумативните
разходи, посочени в т. 3.2 от договора, в които не се включва поддръжката и
управлението на общите части. От текста на посочената клауза от договора за наем
може да се достигне до този извод, понеже там изчерпателно са изброени отделните
видове плащания, дължими от наемателя, без тези за поддръжка на общите части на
сградата, които остават дължими от наемодателя. Въпреки така разпределените
задължения за заплащане на консумативните разноски наемателят „Тендрик“ ООД на
21.05.18г. и 20.06.18г. е превел по фактури от същите дати на два пъти сума в общ
размер от 664.47лв. на „Цифрова кабелна корпорация“ ООД. Понеже наемателят не е
задължен да заплаща тази сума за поддръжка на общите части, възизвникът е
възстановил така платената сума на „Тендрик“ ООД на 14.04.19г. Отделно от това
твърди, че платените от „Тендрик“ ООД суми не са дължими на „Цифрова кабелна
корпорация“ ООД, понеже това дружество не е овластено да събира дължимите суми
от етажните собственици.
Въззимаемото дружество се легитимира като надлежен кредитор по посочените
вземания с протокол от общото събрание, проведено на 02.10.17г. От съдържането на
този протокол обаче се установява, че е прието решение „„Цифрова кабелна
корпорация“ ООД да поддържа общите части на сградата, както и да изготви справка за
сумата, която трябва да се събере и разпредели по обектите и нищо повече. След като
няма решение, че дължимите суми ще се превеждат на „Цифрова кабелна корпорация“
ООД, то надлежния кредитор за тези плащания е домоуправителят по аргумент от чл.
19, ал.1 и чл. 41 от ЗУЕС.
Следователно налице е обогатяване за „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, но
то е сметка на „Тендрик“ ООД, защото това е дружеството, което превежда процесната
сума – то е посочено в двете фактури като получател. Именно защото във фактурите е
посочено „Тендрик“ ООД като платец, не може да се приеме, че сумите по фактурите
се преведени от името и за сметка на Х. Д..
Обстоятелството, че една година след така направените от „Тендрик“ ООД
преводи Х. Д. му превежда дължимата от него според договора за наем сума, не може
да обоснове извод, че с плащането на сумата по преводните нареждания от 14.06.19г.
2
Д. неоснователно се е обеднил за сметка на „Цифрова кабелна корпорация“ ООД. Това
е така, защото „Тендрик“ ООД, плащайки чуждото – на своя наемодател задължение,
може да встъпи в правата на кредитора Х. Д. в хипотезата на чл. 74 от ЗЗД и това, че не
го е направил не поражда права по чл. 59, ал.1 от ЗЗД за Х. Д..
Следователно, налице са две групи сделки, които са напълно самостоятелни и
различни по основание между три страни: на 21.05.18г. и 20.06.18г. между „Тендрик“
ООД като получател (платец) и „Цифрова кабелна корпорация“ ООД като доставчик и
други две на 14.06.19г. между Х. М. Д. като платец и „Тендрик“ ООД като лице, на
което се плаща. Самостоятелното правно битие на отделните плащания, опосредствани
от трето лице не дава основание да се приеме, че е налице обща група от факти по
смисъла на т.5 от Постановление № 1/28.05.1979г. на ВС.
Изложеното дотук налага извода, че иска за осъждането на „Цифрова кабелна
корпорация“ ООД да заплати сумата от 664.47лв., с която се е обогатила без основание
за сметка на Х. М. Д. е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователността на
този иск обосновава неоснователността и на акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава върху гравницата в раземр на 76.97лв., който също следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до същия краен правен извод, макар и с мотиви, които са по –
различни от настоящите, и е отхвърлил исковете, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи разноски, но с оглед
възражението на въззивникът за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна, което съдът намира за основателно предвид
обстоятелството, че спорът пред въззивния съд не е по – сложен от правна страна, дори
напротив, жалбоподателят акцентира върху два въпроса: налице ли е валидно
овластяване от страна на етажната собственост за това „Цифрова кабелна корпорация“
ООД да събира от етажните собственици суми за разходи по поддръжка и управление
на общите части на сградата и дали тази разходи се дължат от наемателя или титуляр
на това задължение е собственика на обекта, то заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1 200лв. следва да се намали до минимума предвиден в чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно на 800лв. (по 400лв за всеки един иск с предмет сумата по
съответната фактура).
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260444/16.08.2022г. на Пловдивския районен съд,
3
-ти
ХІV гр. с. постановено по гр. д. № 9498/20г.
ОСЪЖДА Х. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „Цифрова
кабелна корпорация“ ООД, ЕИК *****, адрес: бул. ***** сумата 800 (осемстотин) лева
разноски направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4