РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Кюстендил, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520100532 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 2636/01.03.2024г. на
„Кюстендилска вода“ ЕООД против Л. А. А..
Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между
страните, дружеството при осъществяване на своята дейност е предоставило
на длъжника услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите
до обект с адрес: гр. **** и с партиден № ***. В изпълнение на задължението
си по чл.33, ал.1 от ОУ за периода от 02.12.2022 г. до 02.03.2023 г. били
издадени фактури за стойността на доставените услуги. В срока по чл.33, ал.2
от ОУ са останали непогасени 4 броя фактури на обща стойност 637,80 лева,
от които 579,12 лева – главница, и 58,68 лева – лихва за забава върху
главницата за период от 01.01.2023г. до 07.11.2023г. Отношенията между
страните в облигационната връзка се уреждали от публично известени общи
условия, публикувани на интернет страницата на заявителя. В изпълнение на
задълженията си дружеството ежемесечно издавало фактури, като съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ задълженията по фактурите следвало да бъдат заплатени в
30-дневен срок от датата на фактурата. След изтичане на този срок
потребителят изпадал в забава, поради което върху главницата се начислявала
законна лихва. Дружеството било издало фактури за стойността на
доставените услуги за период от 02.12.2022г. до 02.03.2023г., както следва:
Фактура № **********/02.12.2022г. в общ размер на 538,60 лева, от които
487,68 лева главница и 50,93 лева лихва; Фактура № **********/04.01.2023г. в
общ размер на 33,34 лева, от които 30,48 лева главница и 2,86 лева лихва;
1
Фактура № **********/02.02.2023г. в общ размер на 33,06 лева, от които 30,48
лева главница и 2,58 лева лихва; Фактура № **********/02.03.2023г. в общ
размер на 32,79 лева, от които 30,48 лева главница и 2,31 лихва. Поради
неизпълнението от страна на ответника на задълженията му за заплащане на
сумите по посочените фактури, ищецът бил подал заявление по реда на чл.410
ГПК и било образувано ч.гр.д. № 2427/2023г. по описа на РС – Кюстендил.
Поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК и с оглед на указанията на съда, ищецът подал настоящата
искова молба, с която се подържа искане съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 637,80 лева, от които 579,12 лева
– главница, за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и
пречистване на вода по фактури, издадени в периода от 02.12.2022г. до
02.03.2023г., както и лихва за забава върху главницата в размер на 58,68 лева
за периода от 01.01.2023г. до 07.11.2023г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното плащане. Претендират се сторените в заповедното и
настоящото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на ответника е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва ищцовата претенция като
недопустима и неоснователна. Оспорват се твърденията, изложени в исковата
молба. Описаната фактическа обстановка не отговаряла на действителната.
Посочените суми били некоректни, поради което били недължими от
ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда
да отхвърли исковете.
С допълнителна молба вх. № 11673/14.10.2024г. ищецът е уточнил
периода на потребление на доставените услуги е от 02.08.2022г. до
01.03.2023г., а с допълнителна молба вх. № 13307/19.11.2024г. е уточнил, че
водомерът в процесния имот е бил подменен на 08.07.2022г. с нов, който при
монтажа бил с нулеви показания, а следващото отчитане било на 23.11.2022г.
и било констатирано потребление на 320 куб.м. вода, за което била издадена
Фактура № **********/02.12.2022г. За всички фактури била изпратена покана
за доброволно изпълнение, получена от А. А. – баща на ответника.
В хода на процеса е изслушана ССчЕ, разпитан е и един свидетел при
режим на довеждане.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Исковата молба е подадена, след като на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
съществуването на вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № 1116/13.11.2023г. по ч.гр.д. № 2427/2023 г. в
законоустановения за това срок, с оглед на това същият се явява процесуално
допустим.
Видно от копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 121, том I, рег. № 788, нот. дело № 78 от 2011г. Л. А. А. е придобила
собствеността на върху поземлен имот, находящ се на адрес: гр. ****, а от
2
копие на Заявление /партиди/ от ответницата се установява искане да й бъде
открита партида – вода, канал, пречистване, за обект, находящ се на адрес: гр.
***. От посочените писмени доказателства се установява по безспорен начин
наличието на облигационна връзка между страните по силата на което
ищцовото дружество е извършвало услуга по доставка и пречистване на
питейна вода за имот на ответницата, находящ се в гр. ****.
Видно от копие на Протокол № ********* от 08.07.2022г. на посочената
дата водопроводчик при „Кюстендилска вода“ ЕООД е проверил водомер №
*** за обект, находящ се в гр. ***, и е констатирал показания, възлизащи на
1910 м3, в присъствието на ответницата и е монтирал оборотен водомер №
**** при показания 0000 м3.
Представено е копие от справка от електронен карнет за период на
отчитане 04.01.2022г. – 29.11.2023г., както и копие на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.
С Покана за доброволно плащане № 24240/07.03.2023г. ответницата е
била поканена да заплати паричното си задължение по издадените фактури,
като поканата е връчена от А. А. на 08.03.2023г.
От разпита на свидетеля М. И. И. се установява, че същата работи в
ищцовата дружество като инкасатор и е посещавала имота през 2022г., 2023г.
и 2024г. Твърди, че не познава ответницата лично, а е контактувала с нейния
баща – А.. Трудно успявала да влезе в имота, за да направи замерванията си
поради това, че се касаел за огромна къща, някога ползвана като мандра,
обитавана от много хора. В двора имало четири големи кучета, поради което
не било безопасно за инкасатора да влиза, без да е налице присъствието на
някой от живущите. Имало месеци, в които въобще не могло да бъде
осъществен достъп до имота. Голямото количество, натрупано по една от
фактурите, било след смяна на водомера, когато свидетелката отново не могла
да посети имота поради липса на осигурен достъп. Отчитането за месец, за
който е нямало достъп, ставало средноаритметично на база на реални
замервания по предходни месеци. Съдът кредитира посочените свидетелски
показания като последователни, подробни и добросъвестно депозирани.
Същите се подкрепят от останалия доказателствен материал.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като пълно и обективно изготвено, според което
за процесния период от 02.12.2022г. до 02.03.2023г. размерът на задължението
на ответницата по издадените 4 броя фактури възлиза на общо на 637,86 лева
– общо главница и лихви. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява,
че били платени през месец април и май 2024г. – на два пъти по 100 лева или
общо 200 лева, които били отнесени по първата фактура, тази с №
**********/02.12.2022г.
От така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за уважаването на които, в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1) по иска
3
за главница: наличието на валидно правоотношение между ищеца и
ответницата по договор за доставка на В и К услуги през процесния период,
количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за
процесния период и тяхната стойност; 2 ) по иска за мораторна лихва:
изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните
факти е да докаже погасяване на дълга, както и възражението си за изтекла
погасителна давност.
Съдът счита, че с оглед на приетата фактическа обстановка по делото се
установява, че между страните е съществувала облигационна връзка, по
силата на която ищецът е извършил услуга по доставка и пречистване на
питейна вода, за имота на ответницата, намиращ се в гр. ****, а последната не
е изпълнила в цялост своето задължение да заплати цената на услугата.
Установи се, че дължимата сума в общ размер от 637,80 лева по
процесните фактури не е била заплатена в цялост, а е налице частично
плащане в хода на процеса – след датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и образуването на ч.гр.д. № 2427/2023г.
Съответно, доколкото ответницата не е провела доказване относно
осъществено от нейна страна изпълнение в цялост, съдът приема за
установено, че същата не е заплатила задълженията си по издадените Фактура
№ **********/04.01.2023г., Фактура № **********/02.02.2023г. и Фактура №
**********/02.03.2023г., като по отношение на Фактура №
**********/02.12.2022г. е налице частично плащане в размер на 200 лева, с
които е погасено задължението за лихва в размер на 50,96 лева и 149,40 лева
от главницата и е останал дължим остатък от 338,64 лева. Съответно,
останалата недължима сума и по четирите фактури възлиза на общо 437,80
лева главница и лихви. Съдът направи този си извод с оглед на разпоредбата
на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД, предвид на разясненията на вещото лице, дадени в
открито съдебно заседание, че при частичното изпълнение от страна на
ответницата не е налице да е заявено предпочитание кое конкретно
задължение се погасява, а платената сума в размер на 200 лева е отнесена към
първата и най-стара по време фактура.
По отношение на наведеното от страна на особения представител на
ответницата възражение, че претендираните вземания са погасени по давност,
съдът го намира за неоснователно. Течението на погасителната давност се
свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на
предвидения в закона срок се погасява правото за принудително
осъществяване на вземанията. В случая се касае за вземания по периодични
плащания – за заплащане стойността на доставена питейна вода и други ВиК
услуги, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година,
както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.„в“ ЗЗД
се погасяват с изтичане на тригодишна давност /ТР № 3/18.05.2011 г.
постановено от ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от
задълженията е 30 дни след датата на фактуриране, по аргумент от чл.33, ал.2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
4
оператор. В настоящия случай е видно, че претендираните суми за доставена
и пречистена питейна вода за потребление са за период, по-кратък от три
години преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, с което се прекъсва
давността при положително решение по иска по чл.422 ГПК. Предвид това
искът за главница и лихви се явява основателен за общата сума в размер на
437,80 лева, представляваща част от претендираните и незаплатени главница и
лихви за забава за периода от 03.02.2023г. до 07.11.2023г., като исковете следва
да бъдат отхвърлени за горницата над тази сума до пълния претендиран
размер заради плащане в хода на процеса, както и за периода на лихвата за
забава от 01.01.2023г. до 03.02.2023г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се заплатят направените разноски за исковото и заповедното
производство в цялост, доколкото отхвърлитената част на исковете е с оглед на
плащане в хода на процеса. Представен е и списък по чл.80 ГПК, видно от
който се претендират разноски в общ размер от 75 лева, сторени в заповедното
производство, и разноски в общ размер от 1175 лева, сторени в исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422
ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, че Л. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДЪЛЖИ на
„Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. ****,
представлявано от инж. М. Н., сумата в общ размер на 437,80 лева, от които
430,05 представляват незаплатена главница по извършена услуга по доставка
и пречистване на питейна вода за имот, находящ се на адрес: гр. ****, както и
сумата в размер на 7,75 лева, представляваща лихва за забава за периода от
03.02.2023г. до 07.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2427/2023г. по описа на РС – Кюстендил, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над уважената сума до пълния претендиран
размер от 637,80, както и за периода на лихвата за забава от 01.01.2023г. до
03.02.2023г. поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН ********** да заплати на „Кюстендилска вода“
ЕООД, ЕИК *********, разноски в общ размер от 75 лева, сторени в
заповедното производство, и разноски в общ размер от 1175 лева, сторени в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването пред Окръжен съд – Кюстендил.
5
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6