Р
Е Ш Е
Н И Е № 103
гр.П., 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като
разгледа докладваното от с ъ д и я т а АНД № 120
по описа на ПпРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба И.П.Д. ***, със
съдебен адрес ***-0321-000001/24.01.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Т., РУ П.,
с което е на осн.чл.183,ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. /двадесет лева/ и са отнети 8 к.т. за това, че „на 01.01.2019
г., около 13.30 ч., в Община П., на път III-204, до комплекс „Г.“ в
посока околовръстен път, в качеството си на водач на л.а.“Фолксваген Голф“ с
рег.№ СО **** ХА не спира на пътен знак „Б-2“ /стоп/“ – нарушение
по чл.6,т.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната
жалба се оспорва извършването на нарушението, като се претендира, че от
мястото, където е бил застанал полицейския патрул няма видимост към
обозначеното със пътен знак „Б2“ кръстовище; навеждат се и доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения. В с.з. жалбоподателят редовно призован, се
явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – РУП
П., редовни призован, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Районна прокуратура П.,
уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят бил
правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории „В”, „“С“,
„М“, „СЕ“, „АМ“ и „ТкТ, придобити през 1995 г., като
до настоящото нарушение /т.е. за период
повече от 20 години/ не е санкциониран нито веднъж за нарушение на правилата за
движение по пътищата. На 26.05.2019 г. бил санкциониран с влязъл в сила фиш
за същото нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП издаден от МВР В.Т. /справка л.15/.
На 01.01.2019
г. жалбоподателят управлявал личния си л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ СО ****
ХА, като около 13.30 ч. се движел по околовръстен път на гр.П. Наближил
кръстовището образувано от околовръстния път и път III-204, което било регулирано
с пътни знаци, като се насочил надясно с цел включване в пътното движение в
посока гр.Р. В посоката на движение на жалбоподателя кръстовището било регулирано
с поставен от дясната страна пътен знак „Б-2-Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Жалбоподателят не спрял на
знака, а завил надясно и се включил в движението. Цялото движение на автомобила
– от приближаването му към кръстовището, неспазването на пътния знак и
последвалата маневра били пряко наблюдавано и възприето от двамата полицейски
служители И.З.И. и К.С.В., които в този ден били дежурни и извършвали контрол
на движещите се в района МПС. Служебният им автомобил бил разположен на видно
място /в района на неработещия комплекс „Г./, а самите полицейски служители
били с полицейски униформи – обстоятелства, видни и от направените от самия
жалбоподател снимки. След като ясно възприели поведението на водача на л.а.”Фолксваген
Голф“, което не било съобразено със забраната на пътния знак, св.И. подал
сигнал за спиране. След като се легитимирали и установили самоличността на
водача и редовността на неговите и на автомобила документи, полицай И. заявил
на Д., че не е спрял на пътния знак, поради което ще бъде санкциониран за
нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП. Първоначално Д. се съгласил да му бъде съставен
фиш за нарушението, но по-късно променил решението си. Уведомил полицай И., че
оспорва нарушението и желае да му бъде съставен АУАН. Полицай И. съставил АУАН
/приложен л.8/, с който отговорността на нарушителя била ангажирана за нарушението
по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен лично на нарушителя, който се
запознал с него и го подписал с отбелязване, че има възражения, че е
полицейските служители са били застанали на място, от което нямат видимост към
кръстовището. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнителни
писмени възражения по акта, след което било издадено и атакуваното в настоящия
процес НП, връчено лично на 27.05.2019
г.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на показанията на изслушания в с.з. актосъставител И. и св.В. (присъствал при констатиране на
нарушението и съставяне на акта), както и от приложените и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от нарушителя. Тук е мястото още веднъж да бъде подчертана доказателствената
сила, с която и по аргумент от чл.189,ал.2 от ЗДвП се ползва всеки редовно
съставен акт по реда на ЗДвП. Това означава, че доказателствената тежест за
оборване на констатациите по акта е възложена върху жалбоподателя. В
конкретният случай жалбоподателят действително представя в с.з. снимков
материал изготвен от самия него и интернет извадка от BG Maps, посредством които прави опит да опровергае изводите за
извършено нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП. Съдът намира, че тези доказателства по
никакъв начин не опровергават доказателствената сила на АУАН и НП, тъй като и от самия снимков материал ясно се
вижда, че от полицейския автомобил има прекрасна видимост към кръстовището. Не
се споделя и възражението на
жалбоподателя, че неправилно е посочено мястото на извършеното нарушение.
Жалбоподателят правилно посочва, че актът му е съставен на път III-204, но не отчита обстоятелството, че нарушението е станало
няколко десетки метра по напред, а именно на кръстовището, образувано от
републикански път III-513 и републикански път III-204,
при неговия км33.6, като републикански път III-513
представлява източен околовръстен път на град П. /виж допълнителна информация в
тази насока на интернет адрес https://bg.wikipedia.org/wiki/Републикански_път_III-513/. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят Д. не е спазил
предписанието на пътен знак „Б-2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство”, при което е бил осъществен състава на нарушението по чл.6,т.1
от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като същевременно констатира, че извършеното
от жалбоподателя нарушение е незначително и при констатирането му
административно наказващият орган е следвало да съобрази това. След като не е
преценил това обстоятелство, същият е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл.28, б.”а” от ЗАНН, като в рамките на оперативната си самостоятелност е
следвало да предприеме някоя от мерките посочени в тази разпоредба, преди да
пристъпи към санкциониране на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган не е посочил в
издаденото НП съображенията си за това защо приема, че случаят не е маловажен и
нарушението следва да бъде санкционирано – подход, който сам по себе си е
неправилен и не може да бъде подкрепен. Това
е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните
случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при
съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е
извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има
такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н. Посредством
задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007
г. на ОСНК на ВКС се прие че „…преценката
за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът
констатира,че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
ги е приложил, това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в
противоречие със закона… ”. От друга
страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието
представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той
следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика
нарушителя се освобождава от административно наказателна отговорност. При така
посоченото, следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на
наказващият орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне
ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по
целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол,
но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение
на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.
В контекста на изложеното в горния абзац и отчитайки
всички събрани по делото доказателства съдът намира, че констатираното
нарушение е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е.
не може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на
такъв резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи
като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и
отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. От друга страна обаче обективните данни от
извършената проверка показват, че жалбоподателят е дисциплиниран водач и
нарушението се явява инцидентно в неговата практика като водач на л.а., т.е.
касае се за нарушение което не разкрива такава степен на обществена опасност,
за да бъде санкционирано. Същото остава изолирано, което е достатъчно за настоящия
въззивен състав да приеме, че е незначително и при установяването
му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. (в т. см. и решение от 30.06.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
НП № 19-0321-000001/24.01.2019 г. на
Началник РУ към ОДМВР Т., РУ П., с което е на осн.чл.183,ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП
на И.П.Д., ЕГН-********** *** със съдебен адрес ***, ДЛС“В.-И. Х.“, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. /двадесет лева/ и
са отнети 8 к.т. за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: