Разпореждане по дело №3580/2020 на Районен съд - Пловдив

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №12411

                                                        06.07.2020 г., гр. Пловдив

 

ГЕОРГИ ГЕТОВ – съдия при Районен съд - Пловдив, като съдия-докладчик по НЧХД № 3580/2020 г. по описа на съда, ХXІ н.с., след като се запознах с материалите по делото и като взех предвид разпоредбата на чл. 247а от НПК, намирам, че съдебното производство трябва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на местно компетентния съд.

            Производството по делото е образувано по подадена частна тъжба от П.К.Н., ЕГН: ********** против В.Т.Т., ЕГН: **********. В тъжбата се твърди Т. да е приписал престъпление на частния тъжител, както и да е написал в интернет пространството нещо унизително за честта или достойнството на тъжителя в негово присъствие. За всяко от тези деяния се твърди да е извършено виновно, при условията на продължавано престъпление и на квалифициращите обстоятелства по чл. 148, ал. 1, а по отношение на твърдяната клевета и по ал. 2 от НК.

След като се запознах с фактическите твърдения в тъжбата, намирам, че същата по правилата на местната подсъдност трябва да бъде разгледана от друг равен по степен съд, а именно Районен съд – Бургас. Престъплението клевета по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК се осъществява чрез разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление чрез различни печатни произведения (вестници, списания, интернет, др.), като в обхвата на защита са обществените отношения, които осигуряват доброто име и положение на личността в обществото. Изпълнителното деяние се изразява в довеждане на увреждащата тъжителя информация до трето лице, като тогава престъплението е довършено. Съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа тъжбата е съдът, в чийто район е извършено престъплението клевета. В настоящия случай съгласно твърденията в тъжбата клеветата е разпространена не чрез печатно произведение, а чрез интернет. Деянието е довършено в момента, в който информацията е публикувана в интернет пространството и е станала достъпна за неограничен кръг потребители в страната и извън пределите й. В същото време от естеството и характеристиките на интернет като глобална информационна мрежа следва, че не е задължително локацията на сървъра, който обслужва електронната страница, да съвпада с мястото, където е разположена редакцията на сайта или седалището на издателя му. Сървърът може да се намира дори и извън територията на страната. В тази връзка съгласно трайната практика на ВКС при клевета, разпространена по интернет, критерият „местонахождение на редакцията“ е неприложим. Вместо това компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район се намира центърът на интереси на засегнатото лице (така Определение № 10 от 26.01.2016 г. по ч. н. д. № 15/2016 г. на Върховен касационен съд; Определение № 59 от 09.06.2015 г. по ч. н. д. № 559/2015 г. на Върховен касационен съд; Определение № 12 от 04.02.2019 г. по ч.н.д. № 15/2019 г. на Върховен касационен съд; Определение № 21 от 15.02.2019 г. по ч.н.д. № 135/2019 г. на Върховен касационен съд). Този подход кореспондира и с приетите постановки по решение на Съда на ЕС от 25.10.2011 г. по съединени дела С-509/2009 г. и С-161/2010 г. В съдебната практика е изяснена и същността на понятието „център на интереси“ като обичайното местопребиваване на лицето или място, където то упражнява професия и дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка. Имайки предвид тези съображения, от тъжбата се установява на първо място, че частният тъжител живее в гр. Бургас, където се намира регистрираният му адрес, като сам тъжителят е подписал тъжбата с указание, че е съставена в същото населено място. На следващо място в обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че тъжителят Н. извършва дейност като представляващ и член на органите на управление на две юридически лица с нестопанска цел – сдружение „Български юридически комитет“ и сдружение „Свободна Европа“, по повод на която му дейност да са извършени и деянията, от които се тъжи. И двете юридически лица имат седалище и адрес на управление на територията на гр. Бургас. При тези факти се установява, че центърът на интереси на тъжителя е в гр. Бургас и именно там могат да бъдат засегнати доброто му име, честта и достойнството му. По тези съображения намирам, че компетентен да разгледа процесната тъжба е Районен съд – Бургас.

Това обстоятелство е достатъчно, за да обоснове местната компетентност на Районен съд – Бургас за целия правен спор, независимо от подсъдността по твърдяното престъпление „обида“, доколкото съгласно правилото на чл. 38 от НПК компетентен да разгледа делото ще е съдът, на който е подсъдно делото за най - тежкото престъпление, а клеветата по чл. 148, ал. 2 от НК се наказва по - тежко от обидата по чл. 148, ал. 1 от НК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че правилата на местната подсъдност спрямо твърдяното престъпление „обида“ обаче отново определят компетентност за Районен съд – Бургас за разглеждане на процесната тъжба. При престъплението обида от значение за определяне на местната подсъдност е мястото на нейното лично възприемане от засегнатото лице. Следователно отново се прави връзка с гр. Бургас, където е установеното местопребиваване на тъжителя и където той е възприел инкриминираните думи и изрази чрез прочитането им.

По тези съображения намирам, че производството по делото следва да бъде прекратено пред Районен съд – Пловдив, а материалите да бъдат изпратени на Районен съд – Бургас, който е местно компетентният съд за разглеждане на тъжбата.

Така мотивиран и на основание чл. 247а, ал. 3 от НПК,

 

Р А З П О Р Е Ж Д А М:

 

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НЧХД № 3580/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХXІ н. с.

ИЗПРАЩАМ материалите по делото на Районен съд – Бургас по компетентност.

Разпореждането е окончателно.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала

ХБ