Р Е Ш Е Н И Е
град София, 08.07.2021 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………... разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10286 по описа за 2017г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.196 - чл.211 от ГПК (отм.) във вр. с §2, ал.2 ГПК.
С решение №29994 от 08.02.2017г. по гр.дело №1664/1993г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 145-ти състав, постановено в производство по втора фаза
на делба, се постановява да бъдат изнесени на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК (отм.) следните недвижими имоти: ПАРЦЕЛ IX, пл. №976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“,
целия с площ от 747 кв.м. при съседи: от
две страни улица, С.Ст.М., при квоти :
1/8 ид.ч. за Д.М. и 7/8 ид.ч. за С.М. /при пазарна
стойност на посочения УПИ - целия от 99140 лв., съгласно заключение на
вещо лице от 14.10.13г./; ведно с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в парцел IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“,
застроена на около 69.20 кв.м. и състояща се от
сутерен от три стаи, коридор, вътрешна стълба, първи етаж -
от спалня, коридор, санитарен възел, трапезария с кухненски бокс и хол,
вътрешна стълба, тераса с два входа и полуетаж, състоящ се от три стаи и
коридор, при квоти от жилищната сграда: за С.М. -39/72
ид.ч.; за Д.М. - 15/72 ид.ч.;
за М.М. и В.К. – общо 6/72 ид.ч.; за И.М. - 6/72 ид.ч.;
за Х.К., В.П. и Д.М. - по 2/72 ид.ч. от правото
на собственост върху жилищната сграда /при пазарна стойност на посочената
жилищна сграда съгласно заключение на вещото лице по техническа експертиза
от 14.10.13г., в размер на 93640 лв./;
както и СТОПАНСКА СГРАДА, с площ
около 18 кв.м., находяща се в парцел IX, пл. №976, кв.106,
по плана на кв.“Враждебна“, при квоти: за С.М., Д.М., за М.М. и В.К. /общо за
двамата/, И.М. - по 3/15 ид.ч.; за Х.К., В.П. и за Д.М. - по 1/15 ид.ч.
от правото на собственост върху стопанската сграда /при пазарна стойност в
размер на 1550 лв./. С решението е оставено без уважение искането на С.К.М. да му се
възложи на основание чл.288, ал.3 ГПК (отм.), процесния
недвижим жилищен имот, представляващ масивна
жилищна сграда, находяща се в парцел IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“,
застроена на около 69.20 кв.м. и състояща се от
сутерен от три стаи, коридор, вътрешна стълба, първи етаж -
от спалня, коридор, санитарен възел, трапезария с кухненски бокс и хол,
вътрешна стълба, тераса с два входа и полуетаж, състоящ се от три стаи и
коридор. С решението е осъден Д.К.М. да заплати държавна
такса по сметка на СРС върху стойността на дела си от делбените имоти в
размер на 1288.43 лв.. С решението е осъден С.К.М. да заплати
държавна такса по сметка на СРС върху стойността на дела си
от делбените имоти в размер на 5511.16 лв.. С решението са осъдени М.Т.М. и В.Р.К. да заплатят държавна такса
по сметка на СРС върху стойността на дела си от делбените имоти общо
в размер на 324.53 лв.. С решението е осъден И. М.М.
да
заплати държавна такса по сметка на СРС върху стойността на дела си
от делбените имоти в размер на 324.53 лв.. С решението е осъдена Х.М.К. да заплати държавна такса по
сметка на СРС върху стойността на дела си от делбените имоти в
размер на 108.17 лв.. С решението е осъдена В.М.П.
да
заплати държавна такса по сметка на СРС върху стойността на дела си
от делбените имоти в размер на 108.17 лв.. С решението е осъдена Д.М.М.-ЧИХИ да заплати държавна такса по сметка на СРС върху стойността
на дела си от делбените имоти в размер на 108.17 лв.. С
решението е отхвърлен предявения на основание чл.12, ал.2 ЗН от Д.К.М. срещу останалите
съделители – С.М., И.М., Х.К., В.П., Д.М.- ЧИХИ, М.М. и В.К. иск за
заплащане на сумата от 14249 лв., съразмерно на дела им,
представляваща равностойността на дела им от сумата, с която се е увеличила
стойността на жилищната сграда, като неоснователен. С решението е осъден Д.К.М. да заплати държавна такса
по сметка на СРС върху отхвърлената претенция по чл.12, ал.2 ЗН
в размер на 569.96 лв.. С решението е осъден Д.К.М. да заплати на С.К.М. на основание
чл.61, ал.2 ЗЗД сумата
829.86 лв., представляваща
равностойността на дела му от сумата, с която се е увеличила стойността на
жилищната сграда, находяща се в
парцел IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“, застроена на
около 69.20 кв.м., вследствие
извършените от С.К.М. подобрения. С
решението са осъдени М.Т.М. и В.Р.К. да заплатят общо на С.К.М. на основание
чл.61, ал.2 ЗЗД сумата 331.94 лв., представляваща
равностойността на дела им от сумата, с която се е увеличила стойността на
жилищната сграда, находяща се в парцел IX-976, кв.106 по плана на
кв.“Враждебна“, застроена на около 69.20 кв.м., вследствие
извършените от С.К.М. подобрения. С
решението е осъден И. М.М. да заплати С.К.М. на
основание чл.61, ал.2 ЗЗД сумата 331.94 лв., представляваща
равностойността на дела му от сумата, с която се е увеличила стойността на жилищната
сграда, находяща се в парцел IX-976, кв.106 по плана на
кв.“Враждебна“, застроена на около 69.20 кв.м., вследствие
извършените от С.К.М. подобрения. С
решението са осъдени Х.М.К., В.М.П. и Д.М.М.-ЧИХИ да заплатят на С.К.М. на основание чл.61, ал.2 ЗЗД всяка една от тях
поотделно сумата от по 110.65 лв., представляваща
равностойността на дела им от сумата, с която се е увеличила стойността на жилищната
сграда, находяща се в парцел IX-976, кв.106 по плана на
кв.“Враждебна“, застроена на около 69.20 кв.м., вследствие
извършените от С.К.М. подобрения. С решението е отхвърлен предявения на основание чл.61, ал.2 ЗЗД от С.К.М. срещу останалите
съделители – Д.М., И.М., Х.К., В.П., Д.М.- ЧИХИ, М.М. и В.К. иск за заплащане
на сумата за горницата над 3983.35 лв. /общ уважен размер/ до пълния предявения размер на
претенцията от 21650 лв., съразмерно на дела им, представляваща
равностойността на дела им от сумата, с която се е увеличила стойността на
жилищната сграда, като неоснователен. С решението е осъден С.К.М. да заплати
по сметка на СРС държавна такса върху отхвърлената
претенция по чл.61, ал.2 ЗЗД в размер на 706.67 лв..
Постъпила е
въззивна жалба от съделителите – ответници - С.К.М., В.М.П.,
Х.М.К. и И. М.М., с която се
обжалва решение №29994 от
08.02.2017г. по
гр.дело №1664/1993г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 145-ти състав, в частта,
в която е постановено да бъдат изнесени на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК (отм.) процесните делбени имоти, като е оставено без уважение искането на С.К.М. да му се възложи
на основание чл.288, ал.3 ГПК (отм.), процесния недвижим
жилищен имот, представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в парцел
IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“, застроена на около 69.20 кв.м., както и в частта, в която е отхвърлена приетата за
разглеждане на основание чл.286 от ГПК (отм.) претенция по сметки от съделителя - С.К.М.
срещу другите съделители за заплащане на сумата от 16565.24 лв., представляваща разликата над
уважения размер на присъдената стойност на извършените подобрения - 3983.35 лв., до пълния претендиран размер на
тази претенция от 20548.59 лв.. Излага се, че първоинстанционното съдебно
решение в обжалваните части е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие на материалния закон. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че не
следва да бъде уважена претенцията за възлагане на делбения имот на съделителя - С.К.М.
поради недоказване на предвидените в закона предпоставки. Твърди се, че от
анализа на всички събрани по делото доказателства се установява факта, че съделителят - С.К.М.
е живеел в имота заедно с общия наследодател на страните, единствено той се е
грижил за него, подпомагал го е финансово, както и е установено по делото, че
същият няма друго жилище на територията на страната. Поддържа се, че нито един
от останалите съделители не е оспорил в хода на първоинстанционното
производство тези твърдения, поддържани от С.К.М., и като се отчете факта, че няма
заявено искане за възлагане от другите съделители, както и че изнасянето на
делбените имоти на публична продан е сложен и продължителен процес, съдът е
следвало да се уважи направеното от съделителя - С.К.М. искане на основание
чл.288, ал.3 ГПК /отм./ за възлагане на
делбените имоти. Излага се още, че от събраните доказателства се установява по категоричен
начин, че съделителят - С.К.М. след смъртта на общия наследодател на страните е извършил
със свои средства претендираните от него подобрения, подробно индивидуализирани
с молби от 03.06.2015г., 03.11.2015г. и от 03.12.2015г., в процесния
недвижим жилищен имот, представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в
парцел IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“, застроена на
около 69.20 кв.м.,
поради което приетата
за разглеждане на основание чл.286 от ГПК (отм.) претенция по сметки за
заплащане на стойността на извършените подобрения следва да се уважи в пълен
размер от 20548.59 лв., чиято стойност на подобренията е изчислена в прието по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните по
делото. Подробни аргументи в същия смисъл са изложени в писмена защита. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да възложи процесния
недвижим жилищен имот, представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в
парцел IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“, застроена на
около 69.20 кв.м., която е неподеляема на съделителя - С.К.М., както и да бъде уважена в пълен размер предявената
от С.К.М. претенция
по сметки за заплащане от другите съделители общо за сумата от 16565.24 лв.,
представляваща разликата над уважения размер на присъдената стойност на
извършените подобрения - 3983.35 лв., до пълния претендиран размер на тази претенция от 20548.59 лв.,. Претендира
присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция.
Въззиваемата
страна - Д.К.М., чрез адв.Т.П., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява
становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се,
че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния и процесуалния закон, съобразил се е и анализирал
релевантните за спора факти и доказателства като е обосновал правилен краен
извод, че при доказателствена тежест за съделителя - С.К.М. в хода на делото са останали недоказани
предвидените в закона предпоставки за уважаване на искането за възлагане на
делбения имот на основание чл.288, ал.3 ГПК (отм.),
поради което е оставил същото без уважение. Твърди се, че релевантен факт за
уважаване на искането за възлагане на делбения имот е доказване на факта, че съделителят - С.К.М. е живял постоянно и
продължително в имота, което в случая е останало недоказано, като отделно от
това се поддържа, че това твърдение е опровергано от събраните по делото
доказателства – установява се, че С.К.М. е живеел трайно извън
страната и само за кратко от около за един месец през годината се е връщал в
България при родителите си. По делото е постъпила молба на 19.05.2021г. от В.Д.М., наследник по закон
на съделителя -Д.К.М. /починал
на 26.03.2021г. в хода на въззивното производство след приключване на устните
състезания по делото/, в която се прави искане да бъде извършено разпределяне
на новообразувани УПИ ІХ-976, с площ от 545 кв.м., и УПИ ХVІ-976, с площ от 260
кв.м., които са обособени от процесния делбен имот - парцел IX-976, кв.106 по
плана на кв.“Враждебна“, съгласно Заповед
№РД-09-50-027/02.08.2010г. на Кмета на СО Район „Кремиковци“, с която се
одобрява проект за ИПР за УПИ ІХ-976 и ХVІ-976, кв.106 по плана на
кв.“Враждебна – І част“, като новообразуваният УПИ ХVІ-976, с площ от 260
кв.м., се възложи на наследниците на съделителя -Д.К.М., съответно другият новообразуван
УПИ ІХ-976, с площ от 545 кв.м., се възложи на съделителя - С.К.М.. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да остави в сила като правилно и законосъобразно
първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части. Претендира присъждане
на разноски, направени във въззивното производство в размер на заплатения
адвокатски хонорар.
Въззиваемата
страна - Д.М.М.- ЧИХИ, чрез процесуален представител адв.Ю.С., в
съдебно заседание взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага аргументи
за правилност и законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните
части и като такова да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваема
страна - В.Р.К., не депозира писмен отговор и не взема становище
по подадената въззивна жалба.
Съделителката
- М.Т.М., починала на 17.04.2017г., след подаване на въззивната жалба, с
разпореждане на съда от 28.09.2017г. е заличена като въззиваема страна по
делото. Нейният единствен наследник по закон, съгласно приложено по делото
удостоверение за наследници от 18.05.2017г., издадено от Община-гр.Ловеч, е В.Р.К.,
който участва в делото като въззиваема страна, поради което не се налага
конституирането му като страна в производството по делото.
Производството е във втора фаза
на съдебна делба.
Предмет на
разглеждане в настоящото въззивно производство е решение №29994 от 08.02.2017г. в частта, в която е
постановено да бъдат изнесени на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК
/отм./ процесните делбени имоти, като е оставено без уважение
искането на С.К.М. да му се възложи на основание чл.288, ал.3 ГПК (отм.) процесния
недвижим жилищен имот, представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в
парцел IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“, застроена на
около 69.20 кв.м., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният на основание чл.61, ал.2 ЗЗД
от С.К.М. срещу останалите
съделители – Д.М., И.М., Х.К., В.П., Д.М.- ЧИХИ, М.М. и В.К. иск за заплащане
на сумата за разликата над 3983.35 лв. /общ уважен размер/ до
пълния предявения размер на претенцията от 21650 лв., съразмерно на
дела им, представляваща равностойността на дела им от сумата, с която се е
увеличила стойността на жилищната сграда, като неоснователен.
В останалата част постановеното решение
№29994 от 08.02.2017г. е влязло в сила като необжалваемо.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.205, ал.1 от ГПК (отм.), които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Пред настоящата инстанция е
приета декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
въззивника- С.К.М. от 17.02.2021г., съгласно която същият декларира,
че притежава идеални части от делбените имоти, както и от наследствени ниви.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.188, ал.1 ГПК
(отм.), намира за установено от
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.197 от ГПК (отм.) от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като кореспондира на събраните по делото доказателства обоснованият
окончателен извод на СРС, че в конкретната хипотеза ликвидирането на
съсобствеността между страните по отношение на процесните делбени недвижими
имоти следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан, съгласно
разпоредбата на чл.288, ал.1 от ГПК (отм.). Отделно
от горния извод правилно СРС е дал правна квалификация на приетата за
разглеждане претенция за сметки по реда на чл.286 от ГПК (отм.), заявена от С.К.М.
срещу останалите съделители – Д.М., И.М., Х.К., В.П., Д.М.- ЧИХИ, М.М. и В.К. с
правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, като относно доказване на вида на
извършените подобрения са кредитирани показанията на разпитания по делото
свидетел Й.Н., а досежно размера, до който е уважена така заявената претенция,
е дадена вяра на тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица
Д.М., Ст.Д.и Л.С., която е била прието по делото като неоспорена от страните. Първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства и е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон и трайно установената съдебна практика, поради
което постановеният от него съдебен акт в обжалваните части е правилен и
законосъобразен. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Относно обжалваното решение в
частта, в която е постановено изнасянето на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК (отм.) на процесните делбени имоти, като е оставено без уважение
искането на С.К.М. да му се възложи на основание чл.288, ал.3 ГПК (отм.) процесния
недвижим жилищен имот, представляващ масивна жилищна сграда,
находяща се в парцел IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“, застроена на
около 69.20 кв.м., съдът
приема следното:
В конкретната хипотеза до делба са
допуснати следните недвижими имоти: ПАРЦЕЛ IX, пл. №976, кв.106 по плана
на кв.“Враждебна“, целия с площ от 747 кв.м., ведно с
построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в парцел IX-976, кв.106
по плана на кв.“Враждебна“, застроена на около 69.20 кв.м., и СТОПАНСКА
СГРАДА, с площ около 18 кв.м., находяща
се в парцел IX, пл. №976, кв.106, по плана на кв.“Враждебна“. В срока по чл.288, ал.5 от ГПК (отм.) искане за възлагане на
имота на основание
чл.288, ал.3 от ГПК (отм.) е
направено единствено
от съделителя - С.К.М.,
въззивник в настоящото производство. Предпоставките за възлагане на това
основание са делбеният имот да е неподеляемо жилище, да е съсобствен между
съделителите само на основание наследяване, съделителят, на който се възложи да няма друго жилище и да е
живял в делбеното при откриване на наследството на наследодателя, от когото
черпи пряко права, т.е. на прекия си наследодател – в този
смисъл ТР №1/19.05.2004г.
на ОСГК на ВКС. В случая между страните няма
спор, че процесната МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, построена в
имота, е неподеляема, който факт се установява и от
приетите по делото технически
експертизи. Прекият наследодател на съделителите, а именно К.М.М.,
видно от приложените по делото доказателства е починал на 22.10.1989г., към който период при
доказателствена тежест за претендиращия възлагането съделител - С.К.М.
следва да установи, че е живял в процесния делбен имот. В закона няма дефиниция на посоченото
изискване "да е живял в него" (т. е. процесното жилище) към наследника с възлагателна претенция. Практиката предполага
трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение; установяване
и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.
Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в
имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства.
То следва да е пряко и пълно, като изводът на съда не може да почива на
предположения. В случая от приетите по делото писмени доказателства – удостоверение от 03.10.1997г.,
издадено от МВР-Направление „Паспорти и визов режим“, се установява по категоричен начин, че към датата на откриване на наследството съделителят - С.К.М., е живял трайно и постоянно извън
територията на страната. Приетото по делото удостоверение от 03.10.1997г., издадено от МВР-Направление
„Паспорти и визов режим“, представлява официален свидетелстващ документ, чието съдържание
не е оспорено по надлежния ред в хода на производството, съответно не е
опровергано със събиране на други доказателства, поради което удостоверените в
него факти съдът приема за доказани. Следователно се налага извода, че по
делото е останала недоказана една от кумулативно изискуемите предпоставки,
визирани в нормата на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.), а именно, че претендиращият възлагането съделител е живял в
имота при откриване на наследството. При това положение се явява безпредметно обсъждането на
останалите изисквания, въведени в нормата на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.), в т.ч.
и приетата като доказателство в настоящото производство имотна декларация на съделителя - С.К.М., за установяване и
доказване на отрицателното условие за възлагане на наследствения
недвижим имот по реда на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.), която представлява частен диспозитивен писмен документ, изхождащ от страна по
делото. След като по
делото не са доказани всички кумулативни условия, на които трябва да отговаря съделителят - С.К.М., за да бъде извършено възлагане на неподеляемата жилищна сграда, находяща се в процесния УПИ, на основание чл.288, ал.3 ГПК (отм.), единственият способ за
ликвидиране на съсобствеността в разглеждания случай е този по чл.288, ал.1 ГПК (отм.) - публична продан, както е приел и
първоинстанционния съд. Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че без значение за начина на
извършване на делбата на неподеляемата жилищна
сграда са поддържаните в жалбата доводи, че след като няма
заявено искане за възлагане от другите съделители, както и че изнасянето на
делбените имоти на публична продан е сложен и продължителен процес, следва да
се уважи направеното искане от съделителя - С.К.М.,
на основание
чл.288, ал.3 ГПК /отм./ доколкото законът не отдава правно
значение на последните обстоятелства в хипотезите на нормите на чл.288 от ГПК (отм.).
На
следващо място съдът намира да посочи, че задълбочено и обосновано
първостепенният съд е разгледал всички допустими способи за прекратяване на
съсобствеността между страните относно процесните делбени имоти - посредством
теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда
на чл.292 ГПК (отм.), чрез възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК (отм.) или
чрез изнасяне на имота на публична продан, като е приел, че основен критерий за избора
на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Първоинстанционният
съд логически последователно, аргументирано е обосновал правилен извод, че
единственият възможен начин за прекратяване на съсобствеността между
съделителите по отношение на делбените имоти е чрез изнасяне на
имотите на публична продан. В настоящото производство доколкото няма подадена
въззивна жалба от съделителя - Д.К.М. съдът не би могъл да обсъжда направено искане в молба на 19.05.2021г. от В.Д.М.,
наследник по закон на съделителя -Д.К.М. /починал на 26.03.2021г. в хода
на въззивното производство след приключване на устните състезания по делото/,
да бъде извършено разпределяне на новообразувани УПИ ІХ-976, с площ от 545
кв.м., и УПИ ХVІ-976, с площ от 260 кв.м., които са обособени от процесния
делбен имот - парцел IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“, съгласно
Заповед №РД-09-50-027/02.08.2010г. на Кмета на СО Район „Кремиковци“, с която
се одобрява проект за ИПР за УПИ ІХ-976 и ХVІ-976, кв.106 по плана на
кв.“Враждебна – І част“, като новообразуваният УПИ ХVІ-976, с площ от 260
кв.м., се възложи на наследниците на съделителя - Д.К.М., съответно другият новообразуван
УПИ ІХ-976, с площ от 545 кв.м., се възложи на съделителя - С.К.М..
Относно претенцията по чл.286, ал.1 ГПК – обжалва се решението в частта, в която отхвърлена приета за разглеждане на
основание чл.286, ал.1 от ГПК (отм.) претенция от С.К.М. срещу останалите съделители – Д.М., И.М., Х.К., В.П., Д.М.- ЧИХИ, М.М. и В.К. с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на
разликата над 3983.35 лв. /общ уважен размер/ до пълния предявения размер на
претенцията от 21650 лв., съразмерно на дела на всеки от съделителите
от сумата,
с която се е увеличила стойността на жилищната сграда в
резултат на извършени от С.К.М. подобрения през 2004г. след смъртта на общия
наследодател, съдът приема следното:
Във всички случаи следва
да се има предвид, че при подобрения в съсобствен имот направени от единия
съсобственик без съгласието на другите съсобственици, но в интерес на всички,
както е в настоящия казус, отношенията между тях по повод тези подобрения се
уреждат по правилата на чл.61, ал.2 от ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие - дължи
се заплащане на подобренията само до размера на обогатяването, тоест до
размера, с който се е увеличила стойността на притежаваната от другите
съсобственици част от съсобствената вещ, а не до размера на вложените от
съсобственика средства за тези подобрения. В настоящия случай от страна на
претендиращия стойността на подобренията съделител - С.К.М. е ангажирана тройна
съдебно-техническа експертиза, която дава отговор на въпроса, дали се е увеличила
стойността на делбения имот с извършените подобрения, съответно е изчислена увеличената стойност на
имота, която възлиза на 21650 лв., до който размер правилно СРС е приел, че
следва да отхвърли заявената претенция за заплащане на стойността на извършени
в имота подобрения. По тези аргументи изцяло неоснователни се явяват
изложените във въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по искането за заплащане на увеличената стойност на делбения имот в
резултат на извършените от С.К.М. подобрения през 2004г..
В конкретния случай
от анализа на събраните по
делото доказателства - разпит на свидетели и тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи
лица Д.М., Ст.Д.и Л.С., която като обективно и компетентно изготвена, неоспорена от страните, следва да бъде кредитирана, се установява по безспорен начин
какви конкретно подобрения са извършени от С.К.М., в какво се изразяват същите, кога са извършени и
каква е тяхната стойност. Правилно СРС е дал вяра на показанията на свидетеля Й.Н.,
който е без родство със страните и заявява пред
съда негови непосредствени впечатления, лично е участвал при извършването отделните
видове СМР, като за положения труд му е плащал С.К.М.. Подробно
в обжалваното решение СРС е приел кои от видове подобрения, претендирани от С.К.М., подробно индивидуализирани с
молби от 03.06.2015г., 03.11.2015г. и от 03.12.2015г., е доказано, че са
извършени от него, като при изчисляване на тяхната стойност е взета предвид тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица Д.М.,
Ст.Д.и Л.С.. Относно останалите
видове подобрения, които С.К.М. претендира, че е извършил в процесния недвижим жилищен
имот, представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в парцел IX-976, кв.106
по плана на кв.“Враждебна“, застроена на около 69.20 кв.м., от показанията на разпитаните свидетели не може да се установи
конкретно кои от тях
са извършени, както и моментът
на извършването им.
Противно на поддържаното във въззивната жалба настоящият състав счита, че
показанията на останалите разпитани свидетели в първата и втора фаза на делбата
относно извършени в имота видове СМР, заплащани от С.К.М., са общи, неконкретни. В тази връзка правилно СРС е
приел, че всички останали подобрения, извън тези, за които претенцията е
уважена, в хода на делото е останал недоказан факта, че са извършени от С.К.М..
По горните аргументи предявената претенция
по сметки от С.К.М. за заплащане от другите съсобственици, съразмерно на притежаваните от всеки
от тях идеални части, на сумата, с която се е увеличила стойността на процесния
недвижим
жилищен имот, представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в парцел
IX-976, кв.106 по плана на кв.“Враждебна“, застроена на около 69.20 кв.м., вследствие на извършените в него подобрения, се явява основателна и следва да бъде
уважена до общ размер от 3983.35 лв., като за
разликата до пълния предявен размер – 21650 лв. /общ размер на
увеличената стойност на имота/ следва да бъде отхвърлена като недоказана. Първостепенният съд е достигнал
до същия правен извод, който е законосъобразен, обоснован е при правилен анализ
на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон.
Поради съвпадение на крайния
извод на първата инстанция с този на настоящата инстанция съдебно решение в
обжалваните части следва да бъде оставено в сила на основание чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид
изхода на съдебното производство относно начина на
извършване на делбата, а именно изнасяне на делбените имоти на публична
продан, то жалбоподателите нямат право на разноски. Ответната
по жалбата страна - Д.К.М., чрез адв.Т.П., в последното съдебно заседание заявява
претенция за присъждане на разноски, направени
пред въззивната инстанция, в общ
размер
на сумата от 600 лв. /приложени са по делото
два договора за правна защита и съдействие от 25.05.2017г. и от 26.07.2017г.,
от които е видно, че уговорените адвокатски възнаграждения са платени/.
Претендираните от тази страна разноски за заплатен адвокатски
хонорар пред настоящата инстанция следва да се възложат в тежест
на въззивниците на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./. Макар
че по делото се съдържат данни, че ответната по жалбата
страна - Д.К.М. е починал
на 26.03.2021г. в хода на въззивното производство след приключване на устните
състезания по делото, тъй като неговите наследници по закон - В.Д.М. и Н.Е.Д., съгласно приложено с молба от 16.04.2021г.
удостоверение за наследници №180/06.04.2021г., издадено от СО район
„Кремиковци“, не са конституирани като страни в настоящото производство,
то сторените от тази въззиваема
страна разноски следва да се присъдят в нейна полза. Относно претенцията на ответната по
жалбата страна – Д.М.М. - ЧИХИ, чрез
процесуален представител адв.Ю.С. за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение, настоящият състав намира, че не следва да се уважава доколкото
липсват ангажирани доказателства за реално плащане на уговорен адвокатски
хонорар в размер на 1000 лв.. В приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 19.12.2019г. е посочено, че договореното адвокатско
възнаграждение е платимо по банков път по посочена банкова сметка. *** – Д.М.М. - ЧИХИ, чрез процесуален представител адв.Ю.С. не
сочи доказателства – платежно нареждане или друг документ, изходящ от банка,
удостоверяващ извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение по
посочената в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
19.12.2019г. банкова сметка. ***о данни претенцията на ответната по
жалбата страна – Д.М.М. - ЧИХИ, чрез
процесуален представител адв.Ю.С. за заплащане на разноски пред настоящата
инстанция се явява недоказана и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №29994 от
08.02.2017г.,
постановено по гр.дело №1664/1993г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 145-ти състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА С.К.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***; В.М.П., с ЕГН **********, Х.М.К., с ЕГН **********, и И. М.М., с ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: *** /чрез адв. К.П./; да заплатят на Д.К.М.,
с ЕГН **********, на
правно основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ общо
сумата от 600.00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща реално направени разноски във въззивното производство за
платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./