Р Е Ш Е Н И Е
№ 463
гр. Горна Оряховица, 11.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 673 по описа на Районен съд –
Горна Оряховица за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Депозирана
е искова молба от Т.В.Д. чрез адв. Й. против К.Б..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание
чл.127 ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с чл.32 ал.2
от Семейния кодекс /СК/.
Ищцата твърди, че страните
са бивши съпрузи. На 18.06.2008г. при изпълнение на
служебните си задължения от К.Б. е открадната сумата
от 6500 лева, които той е събирал от реализация на стока
в гр. Монтана. По случая е образувано досъдебно
производство, но извършителя така и не бил открит
и сумата
не била възстановена. За
да не загуби работата си ответникът сключва с работодателя си
договор за паричен заем от 29 09 2008 г. в който се посочва, че заема
посочената по-горе сума от работодателя си Х. Ш.и се задължава да
я
върне еднократно до 15.11.2008 година. Със
същия този договор като съдлъжник е посочена и ищцата като съпруга на ответника в този период. За да изпълнят това задължение по договора ищцата
и ответника
на 30. 10. 2008 година сключват договор за кредит за
текущо
потребление с „БАНКА ДСК" ЕАД, с който кредиторът
им отпуска сумата
от 4100
евро със срок за издължаване 120 месеца. По този договор
кредитополучатели са Т.В. Б. и К.С.Б., а
поръчител става В. С.Б.. Влошените отношения между тогавашните съпрузи
довеждат през месец 06.2009 година до тяхната
фактическа раздяла и впоследствие прекратяване на брака с решение
№ 492/11 05.2011 година по гражданско дело №329/2011 година по описа на
ВТРС. Това от своя страна води до спиране на плащанията по кредита за текущо
потребление, обявяването му за предсрочно изискуем и започване на
принудително изпълнение върху остатъка. До този момент по кредита от ищцата лично са изплатени суми в размер на
1653,53 лева, от които до 18.05.2009г. вкл сума в размер на 704.56 лева и от 04
06.2009 до 20.05.2011 г. сума от 948.97 лева. С договор за цесия, сключен на
04.06.2012г. между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, „Банка ДСК" ЕАД е цедирала в тяхната цялост и заедно с всички привилегии , обезпечения
и други принадлежности включително с изтеклите лихви пакет от свои изискуеми вземания, в
това число и
вземанията си по
договора за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г. за събиране на
вземането е
образувано изпълнително
дело № 34/2014
година по
описа на ЧСИ
Диана
Колева. Дължимата сума по изпълнителното дело, към момента на неговото образуване е в размер на 11256.39 лева, за което на Т.Д.
е наложен запор върху трудовото
възнаграждение. На 07.08.2015 година ищцата сключва с ,:ОТП
Факторинг България" ЕАД извънсъдебно споразумение за погасяване на дълга.
По
силата на
това споразумение тя е заплатила сумата от 4749.63 лева. Паралелно с това по самото изпълнително дело,
вследствие на наложения запор на трудовото й възнаграждение са
постъпили суми в размер на 2443.51 лева. По този начин искането на „ОТП Факторинг България" ЕАД е погасено и
изпълнителното производство по дело № 34/2014 година по описа на ЧСИ Д. К.е прекратено, тъй като по
изпълнително дело 34/2014 година по описа на ЧСИ Д. К.суми са внасяни от поръчителя по кредита В.
С.Б.,
съшия се е възползвал от правото си да
поиска да му бъдат възстановени събраните от него суми, вследствие на което срещу ищцата е образувано ново изпълнително дело под №
384/2019 година по описа на ЧСИ Д. К.По новообразуваното изпълнително дело ищцата дължи сумата от 7224 83 лева, като до настоящия
момент е изплатила 2431 87 лева.
По този начин до
настоящия момент Т.В.Д. е заплатила суми в общ размер на 11278.54 лева, за
задължение което е използвано единствено и само за удовлетворяване на
нужди на ответника К.С.Б., а не за семейни такива.
Отправя се искане да
бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди К.С.Б., ЕГН: **********. с постоянен адрес:***, да
заплати на Т.В.Д., ЕГН: **********,*** , сумата от 1 1278 54 лв., представляваща платена от нея сума по договор за кредит от 30.10 2008
година, използвана единствена за
покриване нужди на ответника, както и
лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й
изплащане.Претендират се разноски.
В законноустановения срок е постъпил писмен отговор
от ответника.
Ответникът счита иска за допустим, но
неоснователен.Не спори, че страните са кредитополучатели по процесния договор
за кредит, че ищцата е заплатила суми в изпълнение на задълженията по него,
спори се , че заемната сума е използвана за лични нужди на ответника, а не за
семейни такива.Моли да бъде отхвърлена исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представени
са договор за паричен заем от 29.09.2008г. между Х. А. Ш., заемодател и К. С. Б.,
като заемател и Т.В. Б. – съдлъжник за
сума 6500 лева, която сума се предава в деня на подписване на договора, като
сумата следва да бъде върната еднократно до 15.11.2008г.
Подписан е
договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г. между Банка ДСК ЕАД и Т.В. Б. и К. С. Б. за сумата 4100 евро с поръчителство
В. С.Б..Сумата се погасява по посочена сметка на Т. Б. .
Видно от
издадено удостоверение от ГОРС, бракът между страните е прекратен с решение № 492/11.05.2011г по
гр.дело № 329/2011г. на ВТРС.
Издадено
удостоверение от Банка ДСК ЕАД, за направени плащания от Т.Д. .
Издадено
удостоверение от 21.01.2020г. от „ОТП
Факторинг“ ЕАД за извършени доброволни вноски от Т.Д..
Подписано
споразумение между Т.Д., К.Б. и В. Б. с „ОТП Факторинг“ към 07.08.2015г.,
относно остатъчния размер на задълженията към датата на подписване на
споразумението 4084,90 евро. Издадена е справка от „ОТП Факторинг към за платени суми от ищцата
по процесния договор в размер на общо 4749,63 лева. Издадено удостоверение от
ЧСИ Д. К.за платени суми по образувано изпълнително дело №34/2014г. в общ
размер на 2443,51 лева
Издадено
удостоверение от ЧСИ №384/2019г., задължението по изпълнителното дело към 08.06.2020г., от които платени
2 431,87 лева, остатъчна стойност 4 792,96 лева.
По делото
са събрани гласни доказателства.
С оглед
събраните по делото доказателства , съдът счита следното.
Договорът за банков кредит е абсолютна /обективна/
търговска сделка /арг. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, вр. с гл. 27, р. III, чл. 430 ТЗ и чл. 286, ал.
2 ТЗ/. Съгласно чл. 304 ТЗ, лицата, които при сключване на търговска сделка
поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва
друго. Ищецът твърди, че. само той е извършвал погашения по кредита, като общо
платената сума от него към датата на ИМ възлиза на 11 278,54 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че всички погашения
по кредита за текущо потребление до датата на
ИМ са поети от ищцата, с оглед представените писмени доказателства,
събраните гласни доказателства, липса на фактическо съжителство при изплащане
на кредита по време на брака. Дали
ищцата е разполагала със съответни финансови средства и откъде е набавяла
същите, в случая е без значение, защото установи да е погасявала по-голямата
част от посочената сума в исковата молба, докато ответникът не доказа тези
средства да са общи или някаква част – дадени и от него. Тъй като подобно
доказване не се проведе, съдът достигна до изложения извод.
Основният спорен между страните
въпрос е налице ли е солидарност помежду им във връзка със задълженията по
договора за кредит и съответно – дължи ли ответникът половината от платената от
ищеца сума за погасяване на вноските по него. Съдът достигна до извод за
наличие на солидарна отговорност. Установената такава е св интерес на кредитора
– по арг. от чл. 122, ал. 1 ЗЗД. В отношенията между
солидарно отговорните лица, решаващ е принципът на разделността, поради което
всеки от тях понася само част от общия дълг така, че ако един от тях го плати,
не може да иска от останалите всичко, което е платил на кредитора, а само
частта, която е изпълнил в повече от своята част. А каква е тази част се
определя от закона, който презюмира, че всички съдлъжници понасят равна част от
платения на кредитора солидарен дълг, доколкото не следва друго от
техните отношения /чл. 127, ал. 1 ЗЗД/, т.е. презюмираната
разделност е оборима. Посоченото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД – „друго” може, на
първо място, да бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници за неравенство
в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг. На следващо място,
това „друго” може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците,
защото някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от общият
дълг, при което е естествено да понесе такава част от последния, от която
възползвайки се е обогатил за сметка на другите. И най – сетне, това „друго”
може да следва и, ако солидарността произтича от деликт.
В съдебната практика
безспорно се приема, че установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В
отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от
отговорност, само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Поемането на
солидарно задължение предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна
степен, т. е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от
задължението е да докаже, че е получил по-малка част или, че някаква част е
облагодетелствала в по-голяма степен другия. В настоящия случай, при съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства и след като съобрази твърденията на
ответната страна, съдът счита, че ответникът не оспорва законова презумпция за равенство в
задълженията на двамата бивши съпрузи. Неотносимо в този случай се явява
обстоятелството дали задължението на кредитора е възникнало за задоволяване
нуждите на семейството или за лични на ответника такива. Като солидарен длъжник
ответникът дължи в равен дял задължението. Същият не оспорва задължението да е
възникнало за покриване лични нужди на ищеца, а напротив даже подкрепя
презумпцията, че кредита е изтеглен за покриване на нужди на семейството и
дължи ½ , а не по-малко.С оглед нормата на чл.127,ал.2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи приспадащата се
част не от общия дълг, такъв какъвто е бил към момента на възникването му, а
приспадащата се част, от това което е платено за погасяване на дълга, такъв
какъвто е бил в момента на погасяването, дължи половината от
изпълненото.Неоснователно е искането на ищеца, ответникът/ бивш съпруг/ да поеме изцяло заплатеното, защото кредитът е използван за покриване
лични нужди на последния и това е така, защото претенцията е от солидарен длъжник, а не от поръчител,
където може да се претендира пълната сума.
По делото се установява, че
по кредита за процесния период, са извършвани плащания на задължения в общ
размер / преди прекратяване на брака в размер на 1653, 53 лева към кредитор
Банка ДСК ЕАД, след прекратяване на брака и сключване на договора за цесия към
новия кредитор „ОТП Факторинг България“ ЕАД и заплатена сума от ищцата в размер
на 4749,63 лева. По образувано изпълнително дело № 34/2014г. по описа на
ЧСИ Д. К.-2443.51 лева. Или общо
платените задължения по договора за кредит за текущо потребление от
30.10.2008г. с Банка ДСК ЕАД към датата на предявяване на исковата молба са 8846,67 лева Неоснователна се явява
претенцията за сумата от 2431,87 лева, заплатена от ищцата по изпълнително дело
№ 384/2019г. по описа на ЧСИ Дияна
Колева, доколкото видно от представените писмени доказателства, взискател по
това изпълнително дело е В. С.Б., не са представени доказателства за
основанието за образуване на това изпълнително дело, съответно основанието, въз
основа, на което се претендира сумата от
2431,87 лева от ответника.
За погасяването на сумата от са 8846,67 лева страните отговарят солидарно, а
именно по 4423, 33 лева, до която сума исковата претенция се явява основателна,
а за разликата до пълния предявен размер от 11278,54 лева– отхвърлен, като
неоснователен, поради гореизложените съображения. Следва да се уважи искането
за установяване дължимостта на законна лихва от подаване на ИМ в съда до погасяването.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, разноски
следва да се присъдят и на двете страни, съобразно уважената, респ.
отхвърлената част от иска. Ищецът е направил съответно искане, представил е
списък по чл. 80 ГПК , към писмената защита, като претендира за присъждане на
ДТ за настоящото производство в размер на 451,40 лева; 870 лева – платено
адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна защита. Неоснователна и
неподлежаща на уважаване е претенцията от 100 лева-разноски за издаване на удостоверение от Банка ДСК
ЕАД, доколкото претенцията не може да се счита за съдебна такава и не са
представени доказателства за извършени такива разноски от ищцата. Следва да се посочи, че в преклузивния за
това срок – до приключване на устните състезания по делото, ответникът не е
релевирал възражение за прекомерност на претендирания адв. хонорар. Предвид
изложеното, изчислени по съразмерност, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски от общо 557,46 лева.
Ответникът не
претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.С.Б. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 СК да заплати на Т.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 4423, 33 лева,представляваща дължима ½ част от платени от ищцата задължения
по договор за кредит за текущо потребление
– 30.10.2008г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, по който К.С.Б. и Т.В.Д. са
кредитополучатели, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба-15.06.2020г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 11 278,54 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К.С.Б. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 557,46 лева– разноски по съразмерност за
настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: