Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,10.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: ДОБРИНКА ТАШЕВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №346по описа за..2018 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от Л.Ю.Н.,ЛНЧ**********,с постоянен адрес ***,адвокат Ат.А.,срещу
наказателно постановление №18-0240-000181 от 03.07.2018г.на Началника на РУ на
МВР-Балчик,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена,чрез административно-наказващия орган и е постъпила,ведно с
административната преписка в Районен съд-Балчик,с Рег.№4052 на 02.11.2018год.
Образувано
е АНХД№346/2018по описа на БРС.
Н.
твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Твърди,че
неправилно е изяснена и описана фактическата обстановка,както от
актосъставителя,така и от наказващия орган.Твърди,че вина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие носи само водачката на другия автомобил,марка
Форд Мондео.
Моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Редовно призована,жалбоподателката се явява
лично в съдебно заседание и представлявана от процесуален представител-адвокат
Ат.А. ***.
В
съдебно заседание,жалбоподателката заявява,че знае български език,поради което
не е назначен преводач в процеса.
В
съдебно заседание,жалбоподателката,лично и чрез своя процесуален
представител,поддържа жалбата.Прави доказателствени искания.
Процесуалният
представител пледира да бъде отменено изцяло наказателното постановление,като
незаконосъобразно.Жалбоподателката пледира,че не е виновна за случилото се.В
последната си дума моли съда да отмени наказателното постановление.Представено
е писмено становище от жалбоподателката.
Възиваемата
страна,редовно призована не се представлява в съдебно заседание.
Представя
писмено становище по делото.В него се твърди,че вината,авторството и самите
административни нарушения на жалбоподателя е установена по безспорен начин.
По делото,като свидетел е разпитан И.Н.К.-актосъставител.
По
искане на жалбоподателката,като свидетел е допусната и разпита в съдебно
заседание К.Г.,гражданка на ФРГ,със статут на постоянно пребиваваща.Свидетелката
заявява,че знае български език ,поради което не е назначен преводач в процеса.
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
Жалбоподателката е водач на МПС.
На
31.05.2018год.,около 12,03часа,Л.Н. управлявала лек автомобил,марка”Ланчия
Федра”,с Рег.№В****НК,собственост на Е. ООД,в с.Сенокос,по път№29608,Балчишка
община.На кръстовището с ул.Девети Септември има пътен знак Б-2(спри,пропусни движещите се по път с предимство).
Жалбоподателката,управлявайки
автомобила,първоначално спира на знака Б-2,а в последствие,навлиза на пътя с
предимство,като управлявания от нея автомобил се сблъсква,с лек автомобил марка
Форд Мондео,с Рег.№ТХ****АН,собственост на Х.И.Р.,управляван в този момент от Р.Д.
Р.,движещ се в пътя с предимство в посока от гр.Добрич към гр.Балчик,който в
този момент е предприел маневра изпреварване на колона от автомобили.Настъпило
пътно –транспортно произшествие в района на кръстовището,в лявата лента на
движение.В резултат на ПТП-то има настъпили имуществени щети и по двата
автомобила.
Бил подаден сигнал до Оперативния
дежурен в РУ на МВР-Балчик.
На местопрозшествието пристигнали служители на РУ на
МВР-Балчик.
Свидетелят И.Н.К.,младши
автоконтрольор в РУ на МВР-Балчик преценил,че виновен водач за настъпилото ПТП
е жалбоподателката Н..Свидетелят приел,че Н. е допуснала две административни
нарушения на ЗДвП,а именно по чл.50 ал.1 от ЗДвП и по чл.6 т.1 от ЗДвП.
С
оглед на това,свидетелят К. съставил на место Акт за установяване на
административно нарушение.Л.Н. отказала да подпише АУАН,като отказа бил
удостоверен с подписа на свидетел.Срещу АУАН е подадено писмено
възражение,което е оставено без уважение от административно наказващия орган.
Освен
АУАН,свидетелят К. съставил протокол за пътно транспортно произшествие,който
също не бил подписан от Н..Била съставена и писмена скица на ПТП.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган,издава наказателно
постановление№18-0240-000181 на 03.07.2018год.с което приема,че Л.Н. е допуснала административни нарушения по ЗДвП,а именно:
-по
чл.50 ал.1 от ЗДвП,като на основание чл.179 ал.2 във вр.чл.179 ал.1т.5пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание –ГЛОБА в размер на 200лв.
-по чл.6 т.1 от ЗДвП,като на основание чл.183
ал.2т.3 пр.1 от ЗДвП налага административно наказание ГЛОБА в размер на 20
лева.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 17.10.2018г. на Н..Жалбата
е получена в деловодството на възиваемата страна с вх.№240000-4736 от 24.10.2018г.Жалбата
е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо на пощенския плик,това е
станало на 23.10.2018год.
Жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Началника на Сектор”Пътна
полиция”при ОД на МВР-Добрич,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№8121з-515
от 14.05.2018г.на Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
По
отношение на административното нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП,съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП гласи:” На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.”
В конкретния казус пътя по който се е движила
първоначално жалбоподателката и ул.Девети септември в с.Сенокос,образуват
Т-образно кръстовище,като ул.Девети септември е път с предимство означен със
съответните пътни знаци.
На кръстовището ,на пътя,по който се е движила Н. е
имало знак Б-2,който изиска от водача да спре и осигури предимство на движещите
се по пътя с предимство.
Свидетелят К. твърди и е възприел фактическа
обстановка,че жалбоподателката не е спряла на знак Б-2,като по този начин е
допуснала второ административно нарушение,а именно това по чл.6 т.1 от ЗДвП.От
събраните в административната преписка доказателства,както и в съдебно
заседание,липсват категорични доказателства,че жалбоподателката действително не
е спряла на пътен знак Б-2.Самата Н. твърди,че е спряла на пътния знак Б-2,като
е огледала пътната обстановка,уверила се е,че няма опасност и предприема
маневра завой на дясно.Тези нейни твърдения не се опровергават от другите
събрани доказателства.Свидетелят К. пристига след случилото се ПТП на
местопроизшествието и не е пряк очевидец на случилото се.С оглед на липсата на
доказателства,съдът приема,че жалбоподателката е имала законосъобразно
поведение,като управлявайки автомобила е спряла на знак Б-2 и в последствие е
предприела маневра завой на дясно.Съдът приема,че твърдяното административно
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП не е доказано и като такова следва да се
приеме,че не е допуснато от Н..
В момента в който Н. предприема маневра завой на
дясно,тя вижда,че в пътното платно за движение по ул.Девети Септември в с.Сенокос,в
посока от гр.Добрич към гр.Балчик се движи колона от автомобили.
Жалбоподателката преценява,че това не и пречи да
довърши маневрата”завой на дясно” и продължава с нейното изпълнение.В този
момент лек автомобил марка Форд Мондео с Рег.№ТХ****АН,управляван от Ферхан Р.
предприема маневра изпреварване на колоната от автомобили,като навлиза в
пътното платно на движение на Н..В резултат на случилото се последвал сблъсък
на двата автомобила и пътно транспортно произшествие,с материални щети по двата
автомобила.
От събраните по делото доказателства-писмена
декларация на Ф.Р.и показанията на свидетелката Г. се установява,че Р. е
управлявала автомобила си със скорост 50км/ч.,както е посочила в писмената си
декларация или със скорост от 60км/ч.,както твърди свидетелката Г..
Ноторно известно на съда е,че по улица Девети Септември
в с.Сенокос,включително и в района на процесното Т-образно кръстовище има
ограничение на скоростта на движение,установена с пътен знак и това ограничение
е за движение със скорост до
В този смисъл,движейки се със скорост от 50км/ч. или
В конкретния случай,тази превишена скорост е и
несъобразена тъй като според съда превишената скорост на движение на автомобила
,управляван от Р. също е станала причина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие.
Според съда е налице съпричинителство,относно
допуснатото ПТП.
При анализа на събраните доказателства,съдът достига
до извода,че Н. има вина за станалото ПТП,като действително допуска административно
нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП,като макар и след спиране на знак Б-2 не е
преценила правилно пътната обстановка и предприемайки маневра завой на дясно се
сблъсква с автомобила на Р..
От своя страна,според съда се доказва,че Р. също е
допуснала административно нарушение по ЗДвП,движейки се с превишена скорост в
конкретния пътен участък,като по този начин е допринесла до случилото се ПТП.
Според съда е налице съпричинителство.
Нарушението на чл.21 ал.2 от ЗДвП от Р. не е обсъдено нито
от актосъставителя,нито от административно наказващия орган.
Изводът на съда е, че административното нарушение от
страна на Р., не освобождава жалбоподателката от вина в случая.При наличието
обаче както на доказателства,така и на твърдения на жалбоподателката,че вина за
ПТП има и Р.,актосъставителя и административно-наказващия орган е следвало да
направят цялостен анализ на доказателствата и да отделят спорното от
безспорното.Тази преценка следва внимателно да се направи при наличие на данни
за съпричинителство.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността
на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Това е така
защото наличието на съпричиняване от страна на Р. има значение за
индивидуализиране на наказанието и гражданско-правните последици. Отделно от
това не е изключена възможността съпричиняването от Р. в определен случай да е
такова, че да охарактеризира деянието на Н.,като маловажно по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Налице е независимо съпричинителство-всеки от участниците в ПТП има своя принос за
случилото се.
Съдът следва да установи какъв е всеки един от тези
приноси.
В конкретния казус,Р. е предприела маневра
изпреварване,без да се съобрази със пътните условия-колона от
автомобили,приближаващо кръстовище,което тя видно от писмената си декларация,
възприемала ,като неурегулирано,изтрита пътна маркировка,която трудно се установява
дали е прекъсната или непрекъсната.Най-важното е,че Р. е управлявала в момента
на изпреварване и в момента на сблъсъка на двата автомобила,своя автомобил със
превишена скорост.
От друга страна,съдът преценява приноса на Н. в
настъпването на ПТП,като по-малък.
На първо място ,тя е спряла на знак Б-2,като е
огледала пътната обстановка.
С предприетата маневра”завой на дясно”,тя не пречи на
движещите се в колона автомобили по улица Девети септември в с.Сенокос в посока
от гр.Добрич към гр.Балчик,тъй като не навлиза в тяхното платно на движение.
Действително неправилно е преценила създалата се
обстановка,но жалбоподателката, не е предполагала,че друг автомобил от колоната
автомобили,ще навлезе в платното й за движение,извършвайки маневра изпреварване.
Като смекчаващи вината обстоятелства,по отношение на Н.,съдът
преценява факта,че по време на цялото административно производство от началото
до издаването на процесното наказателно постановление,тя е съдействала за
установяване на обективната истина.
Видно от писмената справка за нарушения по ЗДвП,приета
,като писмено доказателство,жалбоподателката,няма нито едно административно
нарушение по ЗДвП,с изключение на настоящото процесно обжалвано наказателно
постановление.
Според съда,приносът в случилото се ПТП на Н.,е
по-малък от този на Р..
Наличието на независимо съпричинителство,както и
по-малкия принос в случилото се ПТП,съдът преценява като изключителни
смекчаващи вината обстоятелства,които ведно от гореописаните други смекчаващи
вината обстоятелства,дава възможност,съдът да приеме,че са налице условията на
чл.28 от ЗАНН по отношение на Н..
В предвид пълнотата на мотивите,съдът счита,че е
допуснато и съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съгласно тази разпоредба,административно наказващия
орган е длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства по казуса.
В конкретния случай,АНО,в рамките на административното
производство е имал становището и възраженията на жалбоподателката относно
установената и твърдяна фактическа обстановка,разполагал е с писмените
декларации на двете участнички в ПТП,протокол на ПТП и другите писмени
доказателства и въпреки това не е предприел действия по разследване и
установяване на обективната истина.
Следва да се отбележи и факта,че в конкретния казус
липсват доказателства за това как и по какъв начин е установена стойността на
твърдените щети по автомобилите в резултат на ПТП-то,за да се приеме ,че се
касае за административно нарушение,а не за престъпление от общ характер.Това е
така ,защото размерът на щетите в
елемент от състава на конкретното деяние.
С оглед изложеното е налице една неясна и непълно
изяснена фактическа обстановка,която е могла да бъде отстранена ,ако
административно-наказващия орган беше изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.
С оглед изложеното,съдът приема,че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло,като
незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №18-0240-000181 от 03.07.2019г.на Началника на РУ на МВР-Балчик,с
което за констатирани на 31.05.2018г.в 12:03ч.в в с.Сенокос,по път№29608,на
кръстовището с ул.Девети Септември,Балчишка община,при управление на лек
автомобил марка „Ланчия Федра”,с Рег.№В****НК,административни нарушения на чл. 6
т.1 от ЗДвП и по чл.50 ал.1 от ЗДвП,на Л.Ю.Н.,с ЛНЧ********** ***,са наложени
следните административни наказания:
-по
чл.6т.1 от ЗДвП,като на основание чл.183 ал.2т.3пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание –ГЛОБА в размер на 20лв.(двадесет лева)
-по
чл.50 ал.1 от ЗДвП,като на основание чл.179 ал.2във вр.чл.179 ал.1т.5пр.4 от ЗДвП налага административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.(двеста лева),като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :