№ 614
гр. Варна, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Ж.а
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500360 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 88074/20.12.2022 г. от Община Варна против Решение № 3678/28.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 9700/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че Община Варна дължи на „ЗАД Армеец“ АД
сумата 1251.62 лв. – главница, и сумата 381.40 лв. – лихва за забава, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6874/2022 г. по описа на ВРС,
като Община Варна е осъдена да заплати и сторените в исковото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Посочва се, че не са доказани по безспорен и категоричен начин елементите на
фактическия състав по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД, в частност твърдяният
в исковата молба механизъм на ПТП и причинно-следствената връзка между процесното
събитие и настъпилият вредоносен резултат. Акцентира се върху липсата на протокол за
процесното ПТП, както и на доказателства относно съществуването на препятствие по
конкретния пътен участък към датата на събитието – несигнализирана дупка на пътя, както
и че именно това препятствие довежда до настъпване на вредоносния резултат. Оспорват се
изводите на съда като основани единствено на ангажираните от ищцовото дружество гласни
доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ, направено въз основа само на
1
представени от самия ищец писмени доказателства. Поддържа се, че в хода на делото не са
събрани доказателства, съдържащи обективни данни, от които да се извлекат безспорни
факти за процесното събитие, отнасящи се до фактическия състав по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ
във вр. с чл. 49 от ЗЗД. Според въззивника, въз основа единствено на наличните
доказателства е невъзможно да се отговори по категоричен начин, дори да се направи
обосновано предположение, че на процесните дата и място, действително са се осъществили
описаните в исковата молба събития. Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на автомобила. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се направените разноски
по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „ЗАД Армеец“ АД не е подала
отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание страните не изпращат представители.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Процесуалните срокове за подаване на възражение в заповедното производство и
предявяване на установителния иск са спазени. Наличието на всички положителни и липсата
на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, обуславя допустимост на съдебното решение, поради
което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
ВРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЗАД Армеец“ АД
срещу Община Варна искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1241.62 лв. – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ за причинени имуществени
вреди по л.а. „**“, модел ** с ДКН ***, изразяващи се в увреждания на задна дясна джанта,
вследствие на преминаването на автомобила през несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно на ул. “Перла“ в посока магазин „Примекс“, и 10.00 лв. – разходи по
ликвидационната дейност, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 381.43 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 27.05.2019 г. – 27.05.2022 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6874/2022 г. по описа на ВРС,
2
ХLII състав.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за имуществена застраховка за лек
автомобил „**“, модел ** с ДКН ***, застрахователна полица № 0306Х0223216/14.07.2016 г.
за застраховки „Каско“ и „Злополука“, валидна до 03.11.2017 г. На 26.04.2017 г., при
движение на ул. „Перла“ в посока магазин „Примекс“, автомобилът преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка, в резултат на което била увредена задната дясна
джанта на автомобила. По заведената при ищеца щета след извършен опис на вредите бил
възложен ремонт на доверен сервиз. За ремонта ищецът заплатил сумата 1241.62 лв. Били
извършени и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Поддържа, че е встъпил в
правата на увреденото лице срещу лицето, което отговаря за причинените вреди. Твърди, че
пътното платно, на което е осъществено произшествието, е собственост на ответника
Община Варна. На 19.10.2017 г. общината получила покана за доброволно изпълнение, но
не удовлетворила претенцията на ищеца за възстановяване на платената сума.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Възразява за недоказаност на механизма, при който е настъпило
произшествието. Позовава се, че при липса на протокол за ПТП не би могла да се установи
причината за произшествието, вкл. мястото и условията, при които е настъпило. Акцентира
и върху липсата на данни за скоростта на движение на водача и пътните условия.
Неуведомяването на компетентните органи за произшествието представлявало нарушение на
собствените ОУ на застрахователя съгласно чл. 59.6.1 от същите. Оспорва претендирания
размер на вредите като неотговарящ на разходите за отстраняване на щетите.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят по следните установени в производството пред ВРС факти:
Ищецът „ЗАД Армеец” АД в качеството си на застраховател е страна по договор за
застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско“ и „Злополука“, със срок на действие 26.07.2016
г. – 25.07.2017 г. съгласно комбинирана застрахователна полица № 0306Х0223216 относно
лек автомобил „**” с рег. № **. На 27.04.2017 г. Г.А.А. в качеството си на представител на
собственика на автомобила „Оазис“ ЕООД е подал уведомление за щета по застраховката
„Каско“ за настъпило застрахователно събитие – увреждане на задна дясна джанта на
автомобила в резултат от това, че на 26.04.2017 г. при движение по ул. „Перла“ по посока
„Примекс“ автомобилът е преминал през дупка на пътя. Ремонтът на процесния автомобил е
извършен от АС „М Кар Варна“ ООД. Издадена е фактура на стойност 1241.62 лв. с
посочено основание „ремонт по поръчка 205495“. Застрахователят е заплатил в полза на
посочения автосервиз сумата 1241.62 лв. по щета № 3017030103108. Улица „Перла“ в гр.
Варна представлява публична общинска собственост.
Спорни между страните във въззивното производство са въпросите за механизма на
пътнотранспортното произшествие и причинно-следствената връзка между твърдяното
събитие и настъпилия вредоносен резултат.
3
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата пред
първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което
настоящият съдебен състав кредитира като ясно и обосновано, уврежданията на лек
автомобил „** **“, с рег. № ** /описани от застрахователя и видими на предоставения
снимков материал/, могат реално да настъпят, ако при движение на автомобила задно дясно
колело попадне в дупка на пътното платно. При съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания става ясно, че е възможно настъпилите вреди за
процесния лек автомобил да са причинени по степен и вид от описаното в исковата молба
ПТП.
За установяване факта на настъпване на произшествието и неговия механизъм по
делото е разпитан като свидетел водачът на автомобила Г.А.А., чиито показания съдът
изцяло кредитира като ясни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства. Според свидетеля, процесното ПТП е настъпило на ул. „Перла“.
Посочва, че цялата улица била в големи дупки. Инцидентът е настъпил по обяд след дъжд,
като при опит да избегне голяма локва задното дясно попаднало в дупката. Бил сам в колата.
Първоначално не установил да има щети по автомобила, но два или три часа по-късно
датчиците показали на дисплея, че гумата е спаднала доста. Отишъл в сервиз на ** където
му казали, че не препоръчват ремонт на джантата, а същата да се смени по застраховката
„Каско“. Подал уведомление за щета. Посочва, че повредите по автомобила били
отстранени.
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
Фактическият състав на правото на суброгация на застрахователя включва: извършен
деликт, в т.ч. в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, при която отговорност носи и възложителят за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
(Решение № 152 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т. о., ТК); застрахователят да е
платил обезщетение на увреденото лице като отговорността на делинквента, респ.
възложителя, е ограничена до размера на действително причинените вреди.
Доколкото отговорността на застрахователя към увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, при спор последният, както и възложителят по
чл. 49 от ЗЗД, може да предяви пред застрахователя всички възражения, които има спрямо
увреденото лице.
Съгласно чл. 19 от Закона за пътищата кметът на общината е отговорен за
поддържането на пътищата, които не са част от републиканската пътна мрежа и не са
частни, а според чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Не е спорно, че произшествието е
4
настъпило на общински път, за поддържането и обезопасяването на който в случая отговаря
Община Варна.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е направил възражения за това, че е
изпълнил задълженията си по поддържане на пътния участък в изправност, респ. не е
ангажирал доказателства в тази насока. От събраните по делото доказателства се установява,
че процесният пътен участък е бил осеян с дупки, като не са налице данни да е бил
обозначен с временна вертикална маркировка и сигнализация, съотв. да е бил обезопасен по
някакъв начин. Ето защо, въззивният съд приема за правилен извода на първоинстанционния
съдебен състав за възникване на отговорността на Община Варна на осн. чл. 49 от ЗЗД за
причиняване на вредоносния резултат, доколкото е налице противоправното поведение
(бездействие) на лицата, на които Община Варна е възложила поддържането на пътното
платно в изправно състояние.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че при липса на
протокол за ПТП причината за произшествието, мястото и условията, при които то е
настъпило, са останали недоказани. Законът не изисква произшествие с характеристиките на
описаното в исковата молба да бъде задължително посетено от службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи. Уврежданията не препятстват движението на
автомобила на собствен ход, поради което не е възникнало задължение за водача да уведоми
компетентните органи за настъпилия пътен инцидент. От друга страна, събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице, преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка водят до извода, че процесното ПТП е настъпило по
описания в исковата молба начин и е налице пряка причинно-следствена връзка между
събитието и твърдяните увреждания по автомобила.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е взел
предвид наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, тъй
като такова възражение в срока за отговор на исковата молба не е направено. Съответно,
възражението е преклудирано и не подлежи на обсъждане.
С оглед на гореизложеното искът се явява изцяло основателен. Обжалваното решение
ще бъде изцяло потвърдено като на осн. чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща и към
мотивите на ВРС.
С оглед на изхода от спора въззиваемата страна има право на съдебно-деловодни
разноски, но искане за присъждане на такива не е направено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3678/28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 9700/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, 46-ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
5
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6