Решение по дело №103/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 78
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20202180200103
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№:                          18.06.2020г.                              гр.Царево,

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                                              наказателен състав

На трети юни                                                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

      Председател: Мария Москова

 

Секретар: Нели Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД № 103/2020г.  по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Д.А. с ЕГН ********** и  адрес: ***, против Наказателно постановление 19-4635-000326/03.10.2019г. на Началника на РУП- Приморско, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 лева  на основание чл.175 ал.4 вр.ал.3 пр.2 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че описанието на нарушението в НП не съответства на описанието на нарушението в издадения АУАН, че деянието е несъставомерно, тъй като процесното МПС не представлявало моторно превозно средство и не подлежи на регистрация, и че не е налице повторност на нарушението, тъй като в момента обжалва НП № 19 – 4635-000325/03.10.2019г., издаден въз основа на АУАН №64526/18.07.2019г.

В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява.

АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 09.08.2019г. в 16:55 часа в гр.Китен, на ул.“Странджа“  полицейски наряд, в състава на който бил св.Т.Ц. /полицейски инспектор в РУП-Приморско/, спрял за проверка движещия се по улицата триколесен мотопед, черен на цвят, задвижван от електрически мотор, с неустановена марка и модел с номер на двигател *****, без регистрационен номер, управляван от жалбоподателя Д.Д.А., който бил неправоспособен водач.  Св.Ц.,  след като установил, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред,  съставил против жалбоподателя А. Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 994931/09.08.2019г., като приел, че същият е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява по процесната улица МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан от него с възражение, че е представил гаранционната карта от фирмата-вносител с посочен модел.

Въз основа на така установеното била образувана преписка № ЗМ-203/2019г. по описа на РУП-Приморско, прокурорска преписка № 642/2019г. по описа на РП-Царево. След преценка на всички събрани материали по преписката, наблюдаващият прокурор от РП-Царево с Постановление от 10.09.2019г. отказал да образува досъдебно производство, като приел, че спрямо водача е възможно да се реализира  административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което е отказал да образува досъдебно производство, прекратил е прокурорската преписка и е изпратил материалите на Началника на РУП-Приморско за преценка с оглед реализирането на административно-наказателна отговорност по отношение на водача А..

След преценка на материалите, Началника на РУП-Приморско издал на 03.10.2019г. обжалваното НП, в което квалификацията на нарушението е същото - нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, но описанието на нарушението е  различно от описанието на нарушението в АУАН, а именно: „повторно управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“, и на жалбоподателя на основание чл.175 ал.4 вр.ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева  .

  Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 01.03.2020г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата срещу него е подадена пряко до съда чрез куриерска фирма на 09.03.2020г./понеделник, в който ден изтича 7-модневния срок/, видно от придружителната разписка и служебно извършената справка за движението на пратката.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:     

При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие между описанието на извършеното нарушение в АУАН и описанието на нарушението в атакуваното НП. В съставения АУАН нарушението е описано по следния начин: „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, а в  атакуваното наказателно постановление, като описание на административното нарушение е посочено, че : „повторно управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“, т.е. в АУАВ и в НП са посочени различни  хипотези на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, при което описаното в НП нарушение не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като по делото е безспорно установено, че процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл. 57, т. 5 от ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай липсва идентичност между деянието, обективирано в акта и възпроизведения в наказателното постановление състав на административно нарушение, като описанието на нарушението в атакуваното НП не отговаря на фактическата действителност. Така установеното от съда процесуално нарушение, не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. То е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административно-наказателното производство. Същото води до невъзможност посоченото като нарушител лице да разбере в какво точно нарушение е обвинено, а оттук - и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление без същото да бъде разглеждано по същество.

За прецизност и пълнота обаче съдът намира за необходимо да обсъди и другите две възражения на жалбоподателя, а именно: че деянието е несъставомерно, тъй като процесното МПС не представлявало моторно превозно средство и не подлежи на регистрация, и че не е налице повторност на нарушението, тъй като в момента обжалва НП № 19 – 4635-000325/03.10.2019г., издаден въз основа на АУАН №64526/18.07.2019г.

          Съгласно  разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места.

Съгласно § 6, т.11 от ЗДвП, „Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а съгласно §6 т. 14 „Мотопед” е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см. и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗДвП за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви , като в т.1 е посочено, че към  категория L са  моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, съгласно който към категория „L2е“ спадат  мотопедите, които са моторните превозни средства с три колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч.

В случая е безспорно, че процесния триколесен мотопед е моторно превозно средство и като такова подлежи на регистрация, щом се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, поради което възраженията на жалбоподателя, че процесния мотопед не подлежи на регистрация, са неоснователни.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е императивна, което ясно личи от липсата на законодателни отклонения и изключения от нея, т.е. след като МПС се намира на път, отворен за обществено ползване, какъвто безспорно е настоящия случай, е следвало да бъде надлежно регистрирано, и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. – ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г.), за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. По делото безспорно бе установено, че управлявания от жалбоподателя електрически мотопед не е бил регистриран по надлежния ред и следователно не е имал право да се движи по път отворен за обществено ползване, какъвто в случая се явява ул.“Странджа“ в гр.Китен. Ето защо възраженията на същия в тази насока са неоснователни.

Що се касае обаче до възражението на жалбоподателя, че в случая не е налице повторност, тъй като в момента обжалва НП № 19 – 4635-000325/03.10.2019г., издаден въз основа на АУАН №64526/18.07.2019г., то същото е основателно, като съображенията на съда са следните:

Повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е налице, когато на водача е било наложено наказание за същото по вид нарушение в рамките на една година, като е безспорно, че наказанията за извършени административни нарушения  се налагат с наказателни постановления.  Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗАНН , наказателното постановление влиза в сила ако не е било обжалвано в законния срок или е било обжалвано, но е било потвърдено или изменено от съда.

На съда е служебно известно, че в РС-Царево на 10.03.2020г. е образувано НАХД № 79/2020г. въз основа на жалба на Д.Д.А. срещу НП № 19 – 4635-000325/03.10.2019г., издаден въз основа на АУАН №64526/18.07.2019г. за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като производството по делото все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

В случая, видно от номера и датата на издаването,  атакуваното по настоящето дело наказателно постановление 19-4635-000326/ 03.10.2019г. на Началника на РУП- Приморско  е издадено на една и съща дата с горепосоченото НП № 19 – 4635-000325/03.10.2019г., а именно: на дата 03.10.2019г., като в случая е безспорно, че не е налице повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тъй като предходното постановление   НП № 19 – 4635-000325/03.10.2019г. не  е било влязло в сила   към момента на издаването на процесното НП.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 19-4635-000326/03.10.2019г. на Началника на РУП- Приморско, с което на Д.Д.А. с ЕГН ********** и  адрес: ***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 лева  на основание чл.175 ал.4 вр.ал.3 пр.2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                                     

Районен съдия :