Решение по дело №841/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 300
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 1 октомври 2024 г.)
Съдия: Даниела Врачева
Дело: 20241000600841
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Даниела Врачева

Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600841 по описа за 2024 година

На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в Районен съд - Дупница по е
депозирано искане от Главния прокурор на Република България за
възобновяване на наказателното производство по делото, с което се иска
отмяна на Определение № 62/09.05.2024г. по описа на РС –Дупница, с което е
одобрено споразумение между РП – Кюстендил, ТО – Дупница и
защитниците на подсъдимите Х. С. Д., Ц. Н. А., А. Н. А. и Р. В. В..

В искането се правят оплаквания за неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от
НПК при одобР.ето на споразумението с подсъдимия Х. Д.. Твърди се, че в
хода на производството неправилно при индивидуализацията на наказанието
на Д. била приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като последният
е осъждан за престъпления от общ характер, за които му е наложено наказание
лишаване от свобода и не бил реабилитиран към датата на одобР.е на
споразумението от РС – Дупница. В тази връзка държавното обвинение
поддържа и оплакването си, че районният съд е нарушил разпоредбите на чл.
382, ал. 7 и ал. 9 от НПК, като не е предложил изменение в текста на
споразумението, касаещо подсъдимия Х. Д.. В този смисъл моли въззивната
инстанция да възобнови НОХД № 238/2023г. по описа на РС – Дупница, да
отмени постановеното определение в частта, касаеща одобреното
1
споразумение относно подсъдимия Х. Д. и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
София поддържа искането на Главния прокурор и предлага то да бъде
уважено. Акцентира върху доводите за допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон, тъй като към момента на сключване на споразумението
спрямо подсъдимия Д. не са били налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК
и не са били предложени промени в съдържанието му от РС – Дупница. В този
смисъл моли наказателното производство да бъде възобновено.

Защитникът на подсъдимия Д. моли въззивната инстанция да остави
без уважение искането на Главния прокурор, тъй като счита, че РС – Дупница
законосъобразно е одобрил споразумението, с което изпълнението на
определеното наказание на подзащитния й е отложено на основание чл. 66, ал.
1 от НК.

Осъденият Х. Д. не се явява в съдебно заседание.

Апелативен съд – София, като се запозна с искането, с доводите и
възраженията на страните по него, както и с материалите по делото, намира
следното:

Искането, основаващо се на нормата на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1,
т. 5 от НПК е направено в законоустановения шестмесечен срок, изхожда от
компетентен орган, насочено е спрямо влязъл в сила акт от кръга на
визираните по чл. 419, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно.

С определение от 09.05.2024г. по НОХД № 238/2023г., РС – Дупница е
одобрил споразумение, сключено между Районна прокуратура – Кюстендил,
ТО – Дупница, от една страна и защитниците на подсъдимите /тогава/ Х. С. Д.,
Ц. Н. А., А. Н. А. и Р. В. В..

С одобреното споразумение Х. С. Д. се е признал за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата през месец
февруари на 2022г. в с. ***, обл. Кюстендил в съучастие, като съизвършител с
А. Н. А. и Ц. Н. А. в условията на продължавано престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност
на вината (пряк умисъл), като последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна, продължение на предшестващите е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 789,10 лв. от владението на К. Г. В. и Й. М. Т., без
тяхно съгласие, с намеР.е противозаконно да ги присвои, като за извършване
2
на кражбите е повредил прегради, здраво направена за защита на имот и
кражбите са извършени от три лица (Х. С. Д., А. Н. А. и Ц. Н. А., който макар
и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянията и да
ръководи постъпките си), сговорили се предварително за нейното
осъществяване и не представлява маловажен случай, като е приел да му бъде
наложено наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – лишаване от
свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 от
НК с изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила в деня на
постановяването му - 09.05.2024г.
Видно от приложената в досъдебното производство справка за
съдимост на Д. (т.2, л. 65 от ДП), с която е разполагал първостепенния съд,
лицето е било осъждано:
с влязло в сила на 21.06.2010г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 705/2010г., с което Д. се е признал за виновен
в извършването на 24.02.2010г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и е
приел да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години;
с влязло в сила на 14.04.2011г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 631/2010г., с което Д. се е признал за виновен
в извършването на 09.12.2009г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и
2, вр. чл. 194, ал. 1 е чл. 20, ал. 2 от НК и е приел да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години;
с влязло в сила на 11.10.2017г. определение за одобР.е на споразумение по
НОХД № 1121/2017г., с което Д. се е признал за виновен в извършването
на 30.07.2017г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е приел да
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години и глоба в размер на 400лв.

При тези данни е очевидно, че институтът на чл. 66, ал. 1 от НК е бил
приложен незаконосъобразно в атакуваното определение от 09.05.2024г. на РС
- Дупница по НОХД № 238/2023г. в частта касателно осъдения Х. С. Д., тъй
като не са били налице всички изискуеми от законодателя предпоставки, а
именно – към момента на извършването на отделните деяния в съвкупността
(неустановена дата през месец февруари 2022г.), деецът да не е бил осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

По отношение на първите две осъждания - по НОХД № 705/2010г. и
НОХД № 631/2010г., вярно в искането на Главния прокурор е отбелязано, че
спрямо тях е настъпила реабилитация по право. Деянията са извършени при
условията на реална съвкупност в периода 09.12.2009г. – 24.02.2010г., в
определения изпитателен срок не е извършил ново престъпление, поради
3
което са налице предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.

По отношение на третото осъждане – по НОХД № 1121/2017г., Д. не е
реабилитиран, тъй като спрямо него важи общата забрана на чл. 86, ал. 2 от
НК, а именно – че реабилитация по право не настъпва за престъпление,
извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. По
делото не са налице и данни за настъпила съдебна реабилитация.Освен това,
не са изпълнени и условията на чл. 88а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от
НК за настъпване на абсолютна реабилитация, а именно – след изтичането на
изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД
№ 1121/2017г., да е изминал 5-годишен срок, през който осъденият да не е
извършил умишлено престъпление от общ характер. Това е така, тъй като
деянието, за което Х. Д. се е признал за виновен по настоящото дело (НОХД
№ 238/2023г. по описа на РС – Дупница) е извършено през февруари 2022г.,
т.е. в рамките на предвидения от законодателя срок за настъпване на
реабилитация на основание чл. 88а от НК.

Основателно в искането Главния прокурор се позовава и на
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В производството по
Глава 29 от НПК, решаващият съд е бил длъжен да провери дали
предложеното от страните споразумение не противоречи на закона и морала.
РС – Дупница не е констатирал липсата на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от
НК спрямо Х. С. Д. и не е предложил промени в текста на споразумението,
каквато законова възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 382, ал. 5 от
НПК, което се явява съществен процесуален пропуск.

С оглед на изложените съображения, допуснатите от РС – Дупница
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК налагат
възобновяване на НОХД №238/2023г. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Атакуваното определение за одобряване на споразумение за решаване на
делото и прекратяване на наказателното производство в частта, касаеща
подсъдимия Х. Д. подлежи на отмяна по реда на възобновяването и съответно
делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на РС –
Дупница от стадия на разпоредителното заседание.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Апелативен съд – София, 12 състав,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 238/2023г. по описа на РС – Дупница по в
частта и по отношение на Х. С. Д..

ОТМЕНЯ определение от 09.05.2024г., постановено по НОХД №
238/2023г. по описа на РС – Дупница в частта, с която е одобрено
4
споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното
производство по същото между РП – Кюстендил, ТО – Дупница и защитника
на Х. С. Д..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС –Дупница от
стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5