№ 5584
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20211110156456 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕС на адрес гр. С,
Търговско офисна сграда Мини Мол Люлин, представлявано от ...... – Управител на ЕС,
против В. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, както и адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3956/2021 г. по
описа на Софийски районен съд за суми, дължими за поддръжка на ЕС.
Твърди се, че ответникът, съгласно приложен към заявлението нотариален акт е
собственик на Магазин № 23 в ищцовата ЕС.
Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок месечни вноски за управление и
поддържане на сградата, находяща се на адрес гр. С към ЕС на същия адрес.
Сочи се, че размерът на всяка месечна вноска е 28,23 лв., като сумата е определена
съгласно застроената и общоползвана площ - квадратура и идеални части (28,23 кв.м.) на
Самостоятелен обект в сграда, площ по документи - 28,230 кв. м., гр. гр. С със собственик В.
М. С. и Решение по т. 8 от Протокол от проведено Общо събрание па собствениците на
същата ЕС от 10.10.2011 г., с което е определено за всеки квадратен метър от описаната
квадратура да се заплаща по 1 лв. месечна вноска.
Твърди се, че В. М. С. е собственик на посочения обект – Магазин 23.
Твърди се, че съгласно чл. 7 от Правилника за вътрешния ред на горепосочената сграда,
приет на Общо събрание на ЕС, проведено на 10.10.2011 г., всеки собственик на магазинната
част е длъжен да изплаща до пето число на месеца дължимата вноска за управление и
поддръжка на сградата, след която дата изпада в забава.
Твърди се, че до момента длъжникът не е заплатил нито една от дължимите вноски за
периода ноември 2011 г. до ноември 2019 г.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между ЕС на адрес гр. С, Търговско офисна сграда Мини Мол Люлин,
1
представлявано от ...... – Управител на ЕС и В. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, както и
адрес: гр. С, че съществува вземане на ЕС на адрес гр. С, Търговско офисна сграда Мини
Мол Люлин, представлявано от ...... – Управител на ЕС, и В. М. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б, както и адрес: гр. С, дължи част от сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 28.1.2021 година по
ч.гр.дело № 3956/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от
649.29 лв., представляваща дължими за период от 01.01.2018 г. до 30.11.2019 г., общо 23
такси по 28.23 лв., представляващи такси за вноски за управление и поддръжка на ЕС с
административен адрес – гр. С, Търговско офисна сграда Мини Мол Люлин, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред
заповедния съд – 22.1.2021 година до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 103,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2018 г. до
21.01.2021 г.
Прави се искане за присъждана на разноски от исковото и заповедното производство.
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искови претенции.
Твърди се от ответника, че в процесния период не е пребивавал в обекта, че няма данни
да е собственик на имота, че няма задължение да плаща месечни вноски. Оспорва се
претенцията за лихва като недължима с оглед недължимостта на главното вземане.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
От представените по делото справки се установи, че ответникът е собственик на
процесния имот „Магазин 23“ - кота 0,00 м. Установи се от приложената по делото Таблица
за определяне на идеални части, общоползвана площ, право на строеж и земя за отделните
обекти в търговски комплекс с офиси в УПИ VIII-1253,1297, квартал 12, ж.к. Люлин, гр.
София, че застроената площ на процесния имот е 28,23 кв. м. Установи се, че делът на
процесния имот в общите части на сграда е 0,4623%. Установи се, че по отношение на
етажната собственост на 10.10.2011 г. е проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в режим на етажната собственост в гр. София, ж.к. „Люлин“, бул.
Джавахарлал Неру 29, Търговска сграда, на което събрание е бил приет Правилник за
вътрешния ред. Установи се, че в т. 8 от Протокола за проведеното на 10.10.2011 г. общо
събрание е прието да се събира такса в размер на 1 лев на кв. м от всеки от притежаваните
имоти за общите нужди на сградата. Установи се, че съгласно чл. 7 от Правилника за
вътрешния ред на горепосочената сграда, приет на Общо събрание на ЕС, проведено на
10.10.2011 г., всеки собственик на магазинната част е длъжен да изплаща до пето число на
месеца дължимата вноска за управление и поддръжка на сградата, след която дата изпада в
забава.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница за невнесени месечни вноски за управление и поддръжка на ЕС -
правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с 48, ал.8 от Закона за управление на ЕС
във връзка с чл.38, ал.2 от същия закон;
- по иска за лихва за забава – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с
2
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница – на ищеца е
доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника
е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че: -
ответникът е собственик на имот в ЕС; - има взето решение на Общото събрание на ЕС, с
което се определя размера на дължимите се вноски за поддръжка и управление; -
поставянето на длъжника в забава, периода на забавата.
От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от
съда в цялост, се установи, че за периода 25.01.2018 г. – 01.12.2019 г. се дължат 23 вноски за
сумата от 28,23 лева, общо в размер на 649,29 лева. Вещото лице потвърди, че за този
период не са постъпвали никакви вноски за процесния имот за погасяването на
задължението. За процесния период се е натрупала лихва в размер на 136,55 лева, считано до
25.01.2021 г., която е датата на подаването на Заявление за издаване на заповед по чл. 410 от
ГПК.
Ответникът не е представил доказателства за възражението си, че е отсъствал за повече
от 30 дни от календарните години, за които се претендират разходите, доколкото в
приложимата към процесния период редакция на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС към ДВ, бр. 26 от
01.04.2016 г., се предвижда, че отсъстващият следва писмено да уведоми управителят на
етажната собственост, за което няма данни по делото.
Съдът счита, че в случая е ирелевантно дали разпоредбата на чл. 7 е нищожна, тъй като
дори и да се приеме, че е нищожна, задължението за заплащане на разходите за общите
части произтича и от чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. В случай че беше доказал, че не е ползвал имота
през процесния период, ответникът можеше да се освободи от задължението си, но
доколкото доказателства за уведомяване, че имотът няма да се ползва, така или иначе не са
представени по делото, следва изводът, че сумите са дължими.
Доколкото искът следва да бъде уважен, следва да бъде уважено и искането на ищеца
за присъждане на разноски. За заповедното производство следва да се присъдят 200 лева
адвокатско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса. За исковото производство следва да
се присъдят 400,00 лева адвокатско възнаграждение, 100,00 лева държавна такса, 400,00 лева
депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 300,00 лева адвокатско възнаграждение за
особен представител.
По издадената заповед за изпълнение на парично задължение
Пред заповедния съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като съдът е уважил изцяло
заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
28.1.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 3956/2021 година, с която е разпоредил
длъжникът В. М. С., ЕГН **********, с адрес ГР.С, да заплати на кредитора ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ, ГР. С, ТЪРГОВСКО ОФИСНА СГРАДА МИНИ МОЛ ЛЮЛИН,,
представляван от ......., с адрес ГР.С, сумата от 2710.88 лв., представляваща незаплатени
вноски за управление и поддръжка на етажната собственост, ведно със законна лихва от
22.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2230.40 лв. за периода
от 1.11.2011 г. до 30.11.2019 г. и 598.83 лв. разноски по делото, а именно: 98.83 лв. държавна
такса и 500 лв. възнаграждение на адвокат.
Доколкото след дадени указния на кредитора – заявителя и с оглед нарочна молба с вх.
№ 93806/23.11.2021 година – лист 10 от делото, заявителят ищец е посочил, че не поддържа
претенцията в частта над 649,29 лева се следва в останалата част заповедта за изпълнение да
се обезсили – така по аргумент от разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с 48, ал.8 от Закона за
3
управление на ЕС във връзка с чл.38, ал.2 от ЗУЕС, както и на осн. чл.422 от ГПК във връзка
с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.415, ал.5 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между ЕС на адрес гр. С,
Търговско офисна сграда Мини Мол Люлин, представлявано от ...... – Управител на ЕС и В.
М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, както и адрес: гр. С, че съществува вземане на ЕС на
адрес гр. С, Търговско офисна сграда Мини Мол Люлин, представлявано от ...... – Управител
на ЕС, и В. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, както и адрес: гр. С, дължи част от
сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена на 28.1.2021 година по ч.гр.дело № 3956/2021 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: сумата от 649.29 лв., представляваща дължими за период от
01.01.2018 г. до 30.11.2019 г., общо 23 такси по 28.23 лв., представляващи такси за вноски за
управление и поддръжка на ЕС с административен адрес – гр. С, Търговско офисна сграда
Мини Мол Люлин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 22.1.2021 година до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 103,00 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 21.01.2018 г. до 21.01.2021 г.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, както и адрес: гр. С да заплати на
ЕС на адрес гр. С, Търговско офисна сграда Мини Мол Люлин, представлявано от ...... –
Управител на ЕС, сумата от 1 425,00 лева разноски, сторени пред заповедния съд по
ч.гр.дело № 3956/2021 година по описа на Софийски районен съд и по гр.дело $ 56456/2021
година по описа на Софийски районен съд.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 28.1.2021 година по ч.гр.дело № 3956/2021 година по описа на Софийски
районен съд, в частта за сумите : над сумата от 649.29 лв., представляваща дължими за
период от 01.01.2018 г. до 30.11.2019 г., общо 23 такси по 28.23 лв., представляващи такси за
вноски за управление и поддръжка на ЕС с административен адрес – гр. С, Търговско
офисна сграда Мини Мол Люлин до сумата от 2710,88 лева, т.е. в частта за сумата от 2061,59
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 22.1.2021 година до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата над 103,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.01.2018 г. до 21.01.2021 г. до сумата от 2230,40 лева, т.е. за разликата от 2127,40 лева,
лихва за забава за периода от 1.11.2011 година до 21.1.2018 година.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4