Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 10.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 356 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 5253 от 16.07.2019 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, е наложено на Т.П.И. ***, административно наказание на основание чл.53, ал.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат Я.Х. от САК го е обжалвал, като незаконосъобразно издадено. В жалбата си изтъква, че постановлението е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че в разпоредбата на чл.53, ал.1 и 2 от ЗП не фигурира описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление нарушение и че не става ясно коя точка и буква от този текст на закона е нарушен – нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Позовава се на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като изтъква, че описаното в НП нарушение може да се вмени само на превозвач или собственик на извънгабаритно МПС. Цитира в тази връзка дадените в Закона за автомобилните превози и ЗДвП легални дефиниции на „превозвач” и „водач”. Сочи, че в законодателството няма предвиден ред водача да подаде заявление по приложение № 4 към чл.15, ал.3 от Наредбата, както за извънгабаритно, така и за тежко МПС, а това задължение е вменено на превозвача или собственика на ППС.
По-нататък в жалбата са изложени доводи относно законосъобразността на самата проверка, като жалбоподателя счита, че съгласно нормата на чл.36 от Наредбата при проверката следва да присъстват, както служители на АПИ, така и съответната служба за контрол от структурата на МВР. Сочи, че за действията си по фактическото управление на превозното средство жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП и за което нарушение отношение спрямо водача е следвало да вземат органите на МВР по реда на ЗДвП.
В жалбата са наведени и доводи касаещи наличието на предпоставки за определяне на случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адвокат Я.Х.. Последният е представил по делото писмени бележки, в които поддържа и доразвива изложените в жалбата възражения и аргументи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от адвокат Ф. от ЛАК, който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Оспорва доводите на жалбоподателя и най-вече тези касаещи въпроса може ли жалбоподателя като водач на управляваното от него ППС да е субект на вмененото му нарушение. Изтъква, че законът недвусмислено сочи кой може да е субект на нарушението и водача на ППС попада сред тях. Счита, че нарушението е безспорно доказано и наказателното постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено. Заявява, че наказващият орган правилно е определил по-висок от предвидения минимум размер на наложената глоба, като се позовава на влезли в сила срещу жалбоподателя предишни наказателни постановления за същото нарушение и които според него не са довели до целения от закона дисциплиниращ ефект спрямо него.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.Й.Д. и И.К.И., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Т.П.И. работел по трудово правоотношение с ******, област София, видно от трудов договор № 31/07.07.2015 г. /л.21-22 от н.а.х.д. № 13861/2018 г. на СРС/, като шофьор на тежкотоварен автомобил.
На 26.06.2018 г., жалбоподателят Т.И. управлявал товарен автомобил марка ********** по път І-4, с посока на движение гр.София – гр.Велико Търново. Товарния автомобил представлявал съчленено ППС със седем оси – МПС с три оси. Превозвал булдозер. Около 12.45 часа, на км 34 от пътя, на разклона за с.Микре, област Ловеч бил спрян за проверка от служители на АПИ София – свидетелите И.Д. и И.И..
В хода на проверката свидетелите констатирали, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил бил дължина от 17,30 метра, при допустима максимална дължина 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т.З, б.»в» от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а измерената широчина на ППС била 2,75 м., при допустима максимална широчина 2,55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква «в» от Наредбата.
Разстоянието било измерено с ролетка Р50 и ролетка Р05. Съгласно нормата на чл.2 от Наредба № 11/2001 г., при надвишаване на нормите по чл.5, пътното превозно средство се определя като извънгабаритно.
За така измерените при проверката параметри на ППС жалбоподателят Т.И. не представил на проверяващите служители от АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по смисъла на чл.2 от Наредбата.
С оглед на тези констатации, свидетелят И.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение № 0006083/26.06.2018 г., в който приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, на който акт като свидетел се подписал И.И..
По съставеният акт жалбоподателя не е вписал възражения. Подписал го и получил препис от него. В акта било отбелязано, че след съставянето му били изпълнени изискванията на чл.37, ал.3 от Наредбата, като е била платена пътна такса в размер на 129,39 лева.
Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е представил писмени възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение, на 16.07.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 5253, в което били отразени направените и описани в акта констатации при проверката. Наказващият орган приел, че жалбоподателят И., като водач на товарния автомобил е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата и като не го е сторил е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП. Приел е също така и че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и поради тези причини движението на ППС по републиканската пътна мрежа с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
В наказателното постановление било отразено, че нарушението е извършено за четвърти път, като в тази връзка са били посочени НП № 4819/27.10.2017 г., влязло в сила на 07.11.2017 г., НП № 4980/21.02.2018 г., влязло в сила на 02.03.2018 г. и НП № 5213/28.06.2018 г., влязло в сила на 09.07.2018 година.
С оглед на така констатираното нарушение, жалбоподателят Т.И. бил санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.2, т.1, във връзка с чл.53, ал.2 от ЗП с глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ, който служител е бил надлежно упълномощен от Председателя на Управителния съвет на АПИ /пълномощно л.25 от н.а.х.дело № 13861/18 г. на РС София/ и въз основа на акт съставен от надлежно овластено лице, съгласно заповед № РД-11-42/29.01.2018 г. на председателя на УС на АПИ /л.23-24 от н.а.х.дело № 13861/18 г. на РС София/. В тази връзка, категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата доводи, че проверката задължително е следвало да бъде извършена едновременно от служители на АПИ и на МВР. Разпоредбата на чл.36 от Наредбата не се нуждае от тълкуване и в нея ясно е посочено, че контрола на извънгабаритните ППС се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура” със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, т.е. последните са длъжни да окажат съдействие, но само при необходимост от такова. Аргумент за такъв извод се съдържа в самата норма на чл.36 от Наредбата, където е посочено, че на граничните контролно-пропускателни пунктове този контрол се осъществява от Агенция „Митници”. За тях не е указано, че органите на МВР следва да им оказват съдействие, тъй като известно е, че на всеки ГКПП, освен служители на Агенция „Митници”, задължително присъстват и органите на „Гранична полиция”, т.е. ясно е, че при необходимост те ще окажат съдействие на митническите служители (това произтича и от задълженията им по ЗМВР), затова и не е необходимо това изрично да бъде отразено и в нормата на чл.36 от Наредбата.
По факта на извършеното нарушение страните не спорят, а и безспорно от ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят И. е управлявал ППС с дължина от 17,30 метра, при допустима максимална дължина 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т.З, б.»в» от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и с широчина от 2,75 м., при допустима максимална такава от 2,55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква «в» от Наредбата. За това превишение на дължината и широчината на пътното превозно средство е следвало да има разрешение за специално ползване на пътищата или квитанция за платена пътна такса, която жалбоподателят не представил при проверката, тъй като такава не е била платена. Таксата е била заплатена веднага след проверката и след съставянето на АУАН, видно от отметката, която актосъставителят е изписал в акта, че това е станало с квитанция № 121012170087069/26.06.2018 година.
Спорен е въпросът и в тази насока са основно доводите и възраженията на страните, кой е следвало да понесе отговорност за това, че жалбоподателят И. е управлявал товарния автомобил по републиканската пътна мрежа, с допуснатото надвишаване на нормите по чл.5 от Наредбата, т.е. «извънгабаритно» по смисъла на чл.2 от Наредба № 11/2001 г., без да е имал разрешително или квитанция за платени пътни такси.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението и доводите в този смисъл на жалбоподателя, че водачът на извънгабаритно ППС, управляващ това превозно средство без съответното разрешение, не може да е административнонаказателно отговорно лице по чл.53, ал.1 от ЗП, а такава отговорност следва да носи единственно собственикът на ППС или лицето, извършващо превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително за превоз на извънгабаритни товари по пътищата.
В случая е без правно значение за чие име и чия сметка жалбоподателят е извършвал процесния превоз, тъй като същият е бил водач на извънгабаритно ППС, а субект на административнонаказателната отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от ЗП за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без надлежно разрешение, т.е. кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на тези превозни средства и превозвачите по смисъла на § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП визира няколко групи лица, които могат да бъдат субекти на това нарушение, а именно : 1. физически лица нарушили разпоредбите на ….чл.26, ал.2…, 2. извършили и 3. наредили да бъдат извършени следните дейности : …..следва подробно, в 6 точки изброяване на «дейностите», като в разглеждания случай това е дейността посочена в т.2 на разпоредбата. От анализа на разпоредбата е ясно, че отговорността на собствениците на ППС и превозвачите е различна и отделна от тази на лицата, които фактически са осъществили движението на извънгабаритното ППС в нарушение на забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от ЗП, т.е. от водача на превозното средство. В този смисъл жалбоподателят може и е субект на описаното в АУАН и НП нарушение.
В подкрепа на горните съждения е и нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която дава правомощия (и задължава) съответните служби за контрол при Агенция «Пътна инфраструктура» да спират и проверяват навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса. Иначе казано – водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, движещо се по пътищата без разрешително или документ за заплатена пътна такса, е административнонаказателно отговорно лице на основание изрична разпоредба от релевантен по случая нормативен акт. В тази връзка, както в АУАН, така и в процесното НП, като са квалифицирали нарушението като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от ЗП, правилно актосъставителят, съответно наказващият орган са посочили като привръзка и нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Макар и да не е наведено такова възражение, с оглед цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП следва да се отбележи, че ролетките Р 50 и Р 05, с които са били извършени измерванията на дължината и ширината на превозното средство са били одобрени типове средство за измерване, видно от Свидетелства за калибриране №№ 840А-Д-15 и 839А-Д-15, като съответно са били и калибрирани – л.20-23 от делото.
Ето защо, с оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че описанато в АУАН и НП нарушение е безспорно установено и доказано от обективна и субективна страна.
При това положение, следва да бъдат обсъдени и наведените с жалбата доводи за маловажност на случая и приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като без безспорно установено нарушение това би било безпредметно. Действително дължимата пътна такса е била заплатена непосредственно след констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, който факт коректно е бил отразен от актосъставителя. Но това поведение на жалбоподателя не може да доведе до извод за наличието на по-ниска степен на обществена опасност на деянието, доколкото държавния механизъм за противодействие срещу подобен вид нарушения вече е бил задействан спрямо него, за което той е бил уведомен. Едва след започване на административнонаказателното производство е била заплатена необходимата такса и то единственно с цел извънгабаритното ППС да продължи своето движение. Фактът, че пътните такси са били платени същия ден, влияе единственно върху размера на наложената на жалбоподателя санкция, като наказващият орган отчитайки и че нарушението е повторно по смисъла на § 1, т.16 от ДР на ЗП за И., правилно е съобразил, че санкцията следва да е по чл.53, ал.2 от ЗП и е определил същата малко над предвидения в разпоредбата минимум, а именно : сумата от 2500 лева. В тази връзка е необходимо да се посочи, че нарушението предмет на настоящето производство се явява повторно само по отношение на влезлите в сила НП № 4819/27.10.2017 г. и НП № 4980/21.02.2018 г., но не и по отношение на НП № 5213/28.06.2018 година. Последното е влязло в сила на 09.07.2018 г., т.е. след извършване на настоящето нарушение.
Посоченото по-горе смекчаващо отговорността обстоятелство обаче е единственно и само по себе си не е достатъчно да обуслови извод за маловажност на извършеното нарушение. Касае се за формално нарушение (съставът му не предвижда да са настъпили вредни последици), самото деяние пък не разкрива други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо, обсъжданият случай не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. В процесното НП наказващият орган коректно е изложил аргументи защо не приема случая за маловажен и съдът изцяло се солидализира с тях.
От изложеното до тук съдът намира, че по категоричен начин се установява, че жалбоподателят Т.П.И. е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно е бил приложен и материалния закон. Поради това обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е към предвидения в нормата на чл.53, ал.2 от ЗП минимум и въпросът за намаляването й не може да бъде обсъждан.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5253 от 16.07.2018 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което е наложено на Т.П.И. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.53, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :