№ 26
гр. Пазарджик, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201108 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“
№6, вх.А, ет.5, ап.13, против Наказателно постановление № 36-0000453 от 28.05.2021
г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което за
нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.6 бук. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснато нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Не се прави
искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище по същество. Прави искане за
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в негова полза.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. По делото не е постъпило и писмено становище по същество.
Районният съд провери основателността на жалбата и като прецени доводите,
1
изложени в нея и тези на процесуалния представител на въззивника в съдебно
заседание, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, затова, че на 28.04.2021 г.,
около 10,45 часа, в с. Звъничево, след ж.п.надлез, посока на движение с. Братаница,
служители на РД „АА“- Пловдив сред което актосъставителя И.П. и св. Т.Г., спрели за
проверка жалбоподателя С.П., който управлявал товарен автомобил „МАН ТГС“ от
категория N3, с peг. № ***, собственост на „Г.“ ЕООД клон София. При проверката
било установено, че с МПС се извършвал обществен превоз на товари- асфалт от с.
Хаджиево до с. Абланица, което било видно от товарителница серия М №
187534/28.04.2021 г. пътен лист № 257283/28.04.2021 г. Общественият превоз се
извършвал със заверено копие № **********/17.05.2017 г. за международен
автомобилен превоз на товари.
Проверяващите констатирали, че водачът на горецитираното МПС извършвал
административно нарушение, т. к. осъществявал посочения превоз на товар с МПС с
четири оси- две управляеми и две неуправляеми, с обща маса 46 240 кг, което било
видно от експедиционна бележка за асфалтова смес, измерване № 4484/28.04.2021 г.,
като масата надвишавала нормите за максимална допустима маса на ППС за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, от 32 000 кг, с 14 240 кг претоварване
или с 44% над допустимото. В момента на проверката не е представена квитанция за
претоварване, издадена от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с
чл.6 ал.1 т.3, бук. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ, поради което против жалбоподателя
бил съставен АУАН № 285195 от 28.04.2021 г., който му бил предявен, подписан и
получен от него. В акта жалбоподателят вписал, че нямал възражения.
В законоустановения срок срещу така съставения АУАН не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на акта на 28.05.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на наказаното лице на 21.06.2021 г., видно от разписката към НП.
Жалбата против последното била депозирана от санкционираното лице чрез АНО до
съда на 28.06.2021 . по куриер (виж товарителница на л.36), поради което е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.П. и Т.Г.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
2
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при извършената от съда цялостна
проверка за законосъобразност на НП, независимо от възраженията посочени в
жалбата, не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Последното е започнало със съставяне
на АУАН в съответствие със законовите изисквания. Актът е съставен в присъствието
на нарушителя, след което му е бил предявен и му е предоставен екземпляр.
Нарушителят е подписал акта и получил екземпляр от него. АУАН и НП са съставени в
срока по чл.34 от ЗАНН и от компетентни органи в кръга на правомощията им. При
съставянето им спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване нарушението, както са
посочени и всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, като е
дадена и правилната правна квалификация съответстваща на описанието на
нарушението.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение за неяснота на вмененото
нарушение, тъй като не могло да се разбере дали жалбоподателят е обвинен, че е
управлявал ППС без квитанция за претоварване със забележката, че законът не боравел
с такова понятие или защото няма издадено разрешение за движение на тежко или
извънгабаритно ППС. Правилно се сочи във възражението, че въпросният документ,
който се издава за заплатена такса при движение на претоварено ППС по пътищата
отворени за обществено ползване е не квитанция „за претоварване“, а „за заплатена
пътна такса“ за претоварено ППС. Това обаче не води до неяснота на обвинението, тъй
като соченото обстоятелство не е елемент от фактическия състав на нарушението.
Освен това от направената формулировка на документа става ясно, че не е заплатена от
водача такса за това, че ППС ще се движи претоварено, което обаче не игнорира
обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя МПС е било с маса над
допустимата за движение по пътищата отворени за обществено ползване.
Неприемливо е и възражението, че нарушението било неправилно
квалифицирано по ЗДвП, като същото следвало да се квалифицира по чл.26 ал.2 т.1
бук. „а“ от Закон за пътищата, тъй като в случая движейки се без съответното
разрешение, се засягали обществените отношения свързани с опазването на пътищата
от увреждане, а не се засягали обществените отношения свързани с безопасността на
движението. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл. 177, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, а именно като водач, който управлява пътно превозно средство с маса и
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
3
регионалното развитие и благоустройството. Квалификацията на нарушението по
чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП с направената привръзка с разпоредбата на чл.6 ал.1 т.6
бук. „в“ от Наредба № 11/2001 г. показва, че водачът на ППС не е спазил установения
ред, а именно да не управлява процесното МПС с обща маса повече от 32 тона.
Несъмнено е, така както е посочено и в описанието на нарушението, че МПС е било
претоварено, т.е. превозваният товар е над допустимата маса, а от масата на
претоварването- над 44% от допустимото и вида на товара, както и маршрутът, по
който ще се движи МПС, става ясно, че с поведението си жалбоподателят застрашава
другите участници в движението, независимо че е извършил и друго нарушение по ЗП-
именно соченото като алтернатива в направеното възражение. Тоест съдът счита, че
правилно е било квалифицирано вмененото на жалбоподателя нарушение като такова
по ЗДвП, а не по ЗП.
Съдът не приема и следващото възражение за допуснато СПН, изразяващо се в
това, че в НП не било посочено в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване
същото, като това се извличало по тълкувателен път, имайки предвид, че посоченото
място на нарушението- с. Звъничево било в Област Пазарджик, в която обаче имало
няколко съдилища. На първо място видно от НП е, че в него е посочено в какъв срок
може да се обжалва, а именно в „седемдневен срок от връчването му“. На второ място е
посочено и че може да се обжалва чрез АНО пред съда по местоизвършване на
нарушението. Вярно е, че не е посочен конкретния съд и дори това да е процесуално
нарушение на чл.57 ал.1 т.10 от ЗАНН (в редакцията действаща към датата на издаване
на НП), то същото не е съществено, тъй като не нарушава правото на защита на
наказаното лице. При положение, че същото е депозирало жалбата си чрез наказващия
орган в срок и то пред компетентния съд и предвид образуваното настоящето
производство, то несъмнено санкционираният е упражнил правото си на защита и
такава ще получи в най-пълна степен чрез образуваното съдебно производство.
По същество, съдът намира, че направените в жалбата и в с.з. възражения, също
са неоснователни.
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че
съставът на нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.3, бук. „в“
от Наредба № 11/2001 г. (Наредбата), е осъществен от обективна и субективна страна
от жалбоподателя П..
Съгласно чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази правна
норма е бланкетна, затова и нейната диспозиция е запълнена със съответната правна
норма, а именно на чл.6 ал.1 т.3 бук. „в“ от Наредбата, която предвижда, че
4
допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното- моторно
превозно средство с четири оси, от които две управляеми оси, за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване е 32 тона (32 000 кг- бел. моя).
От събраните по делото доказателства и най-вече от представената на
проверяващите от жалбоподателя П. Експедиционна бележка за асфалтова смес
Измерване № 4484, издадена на 28.04.2021 г. в 09:50:52 часа, безспорно се установява,
че в момента на проверката общата маса на товарния автомобил с две управляеми оси
и две неуправляеми оси и товара- асфалтова смес (асфалт), възлиза на 46 240 кг. При
това положение очевидно е налице превишение на допустимата максимална маса на
ППС от категорията на процесното с 14 240 кг, което е повече от 44 % над
допустимото.
Същевременно жалбоподателят не е предоставил при проверката на
инспекторите от автомобилната администрация разрешително за движение на
извънгабаритно ППС (каквото е и процесното съгласно легалната дефиниция на §1 т.1
от ДР на Наредбата), издадено по реда на Раздел IV от Наредбата. Такова не е
депозирал и до приключване съдебното следствие пред въззивния съд. Той не е
представил и квитанция за заплатена пътна такса при претоварване издадена от АПИ.
При това положение водачът на товарния автомобил- жалбоподателят П. е
нарушил забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да не
управлява по пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с
маса която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Жалбоподателят е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара
превишават 32 тона, както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно
разрешително и документ, установяващ плащането на съответна такса за движение на
тежко ППС, по отношение на товарния автомобил и товара за 28.04.2021 г., като
въпреки наличните представи е предприел управление на ППС- МПС с четири оси, две
от които управляеми и товар с обща маса, надвишаваща определените норми в
наредбата.
Съдът намира за неоснователни направените в жалбата и в с.з. от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения, а именно че наказващият орган не бил
ангажирал надлежни доказателства и съответно не е доказал безспорно, че ППС е било
претоварено, тъй като при извършената проверка не било извършено замерване от
контролните органи, а експедиционната бележка нямала статут на официален документ
по ЗДвП, който да установява това претоварване, още повече че не била подписана от
жалбоподателя като водач на ППС.
Тази маса, както се изясни от показанията на свидетелите П. и Г. и от
приобщената като писмено доказателство по делото Експедиционна бележка за
асфалтова смес Измерване № 4484, издадена на 28.04.2021 г., в случая е била
5
установена въз основа на документ, издаден при натоварването на автомобила. В този
документ, очевидно издаден при измерване с ел. везна, се съдържат данни за
товародателя, за получателя, за превозното средство, за превозвания товар, за брутното,
нетното тегло и тара. Експедиционната бележка освен данни за измерването с неговия
номер съдържа и данни за датата и точният час на претеглянето, които съчетани с
останалата посочена информация, включително и с приетите като писмени
доказателства- товарителница и пътен лист от 28.04.2021 г., еднозначно обвързват този
документ с процесния обществен превоз на товари.
Вярно е, че тази бележка не е подписана от водача на ППС, но няма спор по
делото, че тя е била у жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС и е представена
именно от него при извършената му проверка от контролните органи, при което той
очевидно е бил наясно с данните от измерването и ги приел без възражения. В този
смисъл следва да се има предвид и направеното от него изявление, както пред
контролните органи, така и в жалбата, а именно че той е работник в дружеството и му е
наредено да извърши този превоз. Поради това и при предявяването на АУАН той е
вписал собственоръчно, че няма възражения по така направените констатации, в т.ч. и
за претоварването на ППС. Вярно е, че не е длъжен да се брани още в самото начало
при повдигнатото му обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично е
посочил, че няма възражения, то това е първата индиция, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение и освен това тази му позиция следва да се вземе
предвид в по-нататъшното развитие на производството и при преценката на неговите
твърдения. Истинността на представеният документ за товара не е била оспорена от
жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното
производство. Самият жалбоподател е представил тази експедиционна бележка на
проверяващите, а когато те установили нарушението му съставили АУАН, който той
не е оспорил. Обстоятелството, че той не е положил подписа си на бележката и че тя не
е официален документ по смисъла на ЗДвП (какъвто по принцип няма), не променя
истинността на същата. Липсата на подпис на водача в експедиционната бележка не
води и до отпадане на умисъла на жалбоподателя и не води до субективна
несъставомерност на нарушението, каквито възражения се излагат в жалбата. Ако
жалбоподателят е смятал, че така издадената експедиционна бележка с отразеното в
нея измерване на масата товара и ППС не отговоря на действителните обстоятелства,
то е следвало да възрази още при издаването й и да не се ползва от същата пред
проверяващите.
Неприемливо е и възражението, че тъй като управляваният от жалбоподателя
автомобил бил служебен, то той нямало как да откаже да го управлява. При положение,
че е бил наясно със масата на ППС и масата на товара и е знаел, че е над допустимото,
задължение е било на водача или да не управлява МПС, или да предприеме
необходимото за снабдяване с нужните документи за извършването на такъв превоз,
6
преди да предприеме осъществяването му.
На последно място не се споделя от съда и възражението, че не ставало ясно от
описанието на нарушението дали е извършено нарушение за това, че управляваното от
жалбоподателя МПС е тежко или извънгабаритно. Макар да няма посочено точно
какво е било ППС в цитирания смисъл, то от соченото обстоятелство, че същото е
претоварено е несъмнено, че е било тежко ППС. Така, че от посочените съставомерни
обстоятелства, несъмнено може да се извлече и това, че ППС е било тежко по смисъла
на закона.
Съдът не споделя и възражението, че конкретният случай съставлявал
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На първо място преценката за
маловажност на случая следва да се преценява предвид легалната дефиниция, дадена в
§1 т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
Макар нарушението да е извършено за първи път, доколкото доказателства за
противното не са били ангажирани от АНО, и макар от същото да не са настъпили
вредни последици, то следва да се има предвид, че нарушението е от т. нар.
„нарушения на просто извършване“ или „формални нарушения“, тъй като е довършено
със самия факт на неизпълнение на задължението на водачите на ППС от процесния
вид да не извършват обществен превоз на товари с маса над допустимата, без законът
да изисква настъпването на някакви вреди последици. В случая следва да се отчете
факта, че с това нарушение и при установеното надвишаване на допустимата маса,
неминуемо води до опасност за другите участници в движението, както и води до
нарушение на пътната настилка на пътищата, по които извършвайки превоза ще
премине конкретното ППС. Следва да се отчете и обстоятелството, че дори не е
заплатена такса за претоварването на МПС в АПИ, както и това че надвишаването е
повече от 44 % над допустимата маса. Всичко това изключва маловажността на случая.
Освен това на производство при настоящия съдебен състав е и друго АНД, предмет на
което е обжалвано НП издадено срещу жалбоподателя за това, че освен настоящето на
процесната дата и място при управлението на П, извършено от него.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че абсолютно законосъобразно
АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.3, бук. „в“ от Наредба
№ 11/2001 г. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от
7
ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лева водач, който без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Съдът намира, обаче че определената на жалбоподателя глоба в размер на 2 000
лева, която е с 250 лева над средния размер и с 1500 лева над минимума, се явява явно
несправедлива и не съответства на обществената опасност на дееца и деянието. Тази
глоба е наложена очевидно при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което
обаче не съответства на наличните обстоятелства, а именно, че такова
административно нарушение жалбоподателят върши за първи път, фактът, че той е
наемен работник, а като такъв, в случай че възрази пред работодателя да извърши
превоз претоварен, рискува да загуби работата си. Тези обстоятелства следва да бъдат
съобразени и с отегчаващите обстоятелства, а именно че претоварването е значително-
надхвърля с повече от 44 % допустимата максимална маса и че не е заплатена
допълнителна такса за претоварването, която обаче се дължи от превозвача. Поради
тази причина съдът намира, че санкцията следва да бъде определена при лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като размерът на глобата се определи малко под
средния размер, а именно в размер от 1 500 лева, при отчитането на всички
горепосочени обстоятелства, като с този размер на глобата съдът намира, че ще се
постигнат целите на наказанията, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на
сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар, е основателна. Това искане е
направено своевременно, преди обявяване на делото за решаване. На основание чл.63д
от ЗАНН, пълномощникът на жалбоподателя има право на разноски, с оглед изхода на
делото, още повече че алтернативното искане е именно в тази насока- за изменение на
НП като размерът на наложената глоба се намели. Разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
препраща към чл. 143 от АПК, която от своя страна препраща към ГПК относно
размера на разноските. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
и списък на разноските, от които се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят П. е заплатил в брой на адвокат
Р.Р. от АК- Б.. От страна на АНО не е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, но дори и такова да бе направено,
съдът намира, че претендираният размер на адвокатския хонорар е основателен, тъй
като същият е под минимално установения съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
освен това пълномощникът участва в проведените две съдебни заседания, ангажира
доказателства и излага аргументи в подкрепа на депозираната жалба. Ще следва обаче
размерът на претендираното възнаграждение да се редуцира съразмерно на уважената
претенция, а именно да се присъдят разноски в размер на 230,77 лева. Последните
8
следва да се възложат в тежест на РД АА- Пловдив.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2 т.4 във вр. с ал.7 т.2 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000453 от 28.05.2021 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на
СТ. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ №6, вх.А, ет.5, ап.13, за нарушение
на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.6 бук. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 2 000
лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА РД „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. Пловдив
представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на СТ. К. П., ЕГН **********, с
адрес гр. Б., ул. „***“ №6, вх.А, ет.5, ап.13, разноски в размер на 230,77 лева (двеста и
тридесет лева и 77 ст.) за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9