№ 5484
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110210282 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10282 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. К. срещу Наказателно постановление /НП/, с изходящ
№ СОА21-РД11-2479, издадено от заместник кмет на СО, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални предпоставки за
издаване на НП, поради което иска наложеното административно наказание да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на
обжалваното НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 03.08.2021 г. С.М. – инспектор в ЦГМ София съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 13.05.2021
нарушение по чл.6, т. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел.
Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива били депозирани в законния срок по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като възраженията са изложени отново в жалбата.
Въз основа на АУАН Кристиан Кръстев – зам. кмет на СО издал НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП. Формата и съдържанието им обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. На първо място в НП, в разрез с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН,
липсва посочване по ясен и непротИ.речив начин на датата на издаване на НП, като е
посочено единствено кога е „регистриран“ наказателното постановление, но секцията с
частта с датата е оставена непопълнена. Тази непълнота в НП възпрепятства преценката на
проверяващата инстанция относно това дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
издаването му.
На следващо място е налице непълнота и неяснота в АУАН и НП при описание на
обстоятелствата по нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени, каквито са
изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В настоящия случай
е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, в която разпоредба обаче е
налице изброяване на няколко отделни задължения на участниците в движението. При
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е посочено, че
жалбоподателят е „паркирал собствения си лек автомобил върху пътна маркировка М14“, от
което по тълкувателен път може да се изведе, че твърдяното нарушение според АНО се
свежда до неизпълнение на вмененото в чл. 6 от ЗДвП задължение на участниците в
движението да съобразяват своето поведение с пътната маркировка. Въпросната разпоредба
е бланкетна и следва да бъде запълнена не само с посочване на кода на пътната маркировка,
но и с описание на конкретните задължения/забрани, които вменява на участниците в
движението съответната пътна маркировка. В настоящия случай това не е сторено, поради
което от НП не може да се установи по ясен начин в какво се състои протИ.правното
поведение на жалбоподателя. АНО е следвало да посочи, че описаната от него маркировка
М14 очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства, както и да посочи
нормативния акт, в който това е уредено – Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътна маркировка (чл. 33). Този пропуск води до непълнота и неяснота на
описаните в АУАН и в НП фактически твърдения и в дадената им правна квалификация.
Административнонаказателната отговорност не може да се обосновава по тълкувателен път.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото ограничава възможността на
2
жалбоподателя както да разбере в какво се изразява вмененото му за протИ.правно
поведение, така и да организира адекватно защитата си по правото, поради което и
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
При така констатираните нарушения, според настоящата инстанция е безпредметно да
се извършва преценка за това дали възприетата от АНО фактическата обстановка се
подкрепя от събраните делото доказателства и дали спрямо нея е приложен правилно
материалния закон, доколкото поначало липсва яснота относно фактическата рамка на
административнонаказателното обвинение, а същата не може да бъде разширявана и
запълвана от настоящата инстанция.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и претендира
присъждането им, но не доказва извършването на такива, поради което искането му следва
да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/, с изходящ № СОА21-РД11-2479,
издадено от заместник кмет на СО, с което на И. А. К. на основание чл. 183, ал.2, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3