Р Е Ш Е Н И Е
Номер
20.10.2016г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав
На седми
октомври Година
2016
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Д.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело № 2046
по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищците твърдят, че са подписали с ответника споразумение
през 2009г. в гр. София, по силата на което той поел задължението да им изплати
солидарно сумата от 15 308 евро, която ищците му предоставили по-рано по банков
път – сума в размер на 10 950 евро и чрез Уестърн юниън – 4 358 евро. Уговорено
било сумата да се изплати на вноски, както следва – първа вноска в размер на 1
800 евро, платена на 23.04.2009г. и 10 месечни вноски в размер на 1350 евро –
платими до 27-мо число на текущия месец с начало 27 май 2009г. Ответникът
заплатил първоначално уговорената вноска в размер на 1 800 евро, след което
спрял да плаща, като изтъквал различни причини за това. През 2012г. изплатил по
сметка на адвоката на ищците сума в размер на 520 лева, след което многократно
били водени разговори за погасяване остатъка на задължението, но такова не
последвало. Поради неизпълнението ищците твърдят, че ответника дължи и
мораторна лихва за периода 20.06.2012г. – датата на последното плащане - до
05.02.2015г. в размер на 6 957.81 лева. Ето защо предявяват срещу него иск за
заплащане на сума в размер на 25 902 лева – равностойността на 13 243 евро,
мораторна лихва за периода 20.06.2012г. – 05.02.2015г. в размер на 6957.81 лева
и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В законоустановения срок ответникът подава отговор, в който оспорва иска.
Признава факта, че споразумението, подписано в М. през 2009 г. отговаря на
истината. В този период той живеел на съпружески начала с дъщерята на ищците, с
която имат две деца. Средствата им били предоставени по-рано от ищците като
помощ, която би следвало да възстановят. Със споразумението от 2009 г. бил
уговорен начинът на издължаване – на вноски. Ответникът твърди, че се е
издължил изцяло, макар и с някои закъснения. Сумите превеждал по сметка на
дъщерята на ищците М. М. в банка ЦКБ, която трябвало да ги предава на
родителите си. Отделно имало и суми, преведени с Уестърн Юниън, както и една
по-голяма сума, преведена от Украйна. Излага, че не бил наясно с претенциите на
сем. М. до м.юни 2014г., когато след раздялата между ответника и дъщерята на
ищците, страните имали разговор, в който ответникът изразил становището си, че
е погасил задължението си от доста време.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК
намира следното:
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за заем
ищците са предоставили на ответника сумата от 15 308 евро, от които по банков път – сума в размер на 10 950 евро
и чрез Уестърн юниън – 4 358 евро. С писмено споразумение от 14.04.2009г./ което
според ищците е сключено в София, а според ответника – в М./ страните уговорили
плащане на задължението на вноски, падежът на които е настъпил.
Предвид изявлението на ответника, че посочените в споразумението средства
са получени със задължението за тяхното възстановяване, като начинът на
връщането им – на вноски с определени падежи, е съгласно уговореното в
споразумението, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между страните е сключен договор за заем, чрез предоставяне на ответника на
сумата от 15 308 евро, като с писмено споразумение от 14.04.2009г. страните
уговорили плащане на задължението на вноски, падежът на които е настъпил. Последното
се установява и от приетото по делото споразумение по горепосочената дата, в
което е посочено, че сумата от 15 308 евро следва да се изплати от ответника на
ищците на вноски, както следва – първа вноска в размер на 1 800 евро, платена
на 23.04.2009г. и 10 месечни вноски в размер на 1350 евро – платими до 27-мо
число на текущия месец с начало 27 май 2009г. В частта, в която е посочено, че
сумата от 1800 евро е платена от ответника на 23.04.2009г. подписаното от
ищците споразумение има характера на разписка, удостоверяваща с материална
доказателствена сила неизгодния за издателите си факт на плащането, при което
съдът приема за доказано, че първата вноска от 1 800 евро е платена от
ответника на посочената дата. Същото не се и оспорва от ищците, а напротив –
излага се от тях още в исковата молба.
От вносна бележка на „Ю.Б.“ АД от 20.06.2012г. се установява, че на същата
дата ответникът е внесъл в брой по сметка на Н. П. Н. сумата от 520 лв. Това
плащане ищците сочат, че са приели като погасителна вноска по процесния заем,
при което сумата е приспадната от претенцията им за връщане на даденото по
договора.
Спорен между страните е въпросът относно погасяване на остатъка от
задължението за връщане на сумата от 15 308 евро, а именно сума в размер на 13
248 евро. За установяване на горното обстоятелство ответникът е представил множество
вносни бележки, бележки за обмяна на валута с внасяне на сума по
банкова/платежна сметка на М. М. в Централна кооперативна банка, за касова
покупка и продажба на чуждестранна валута, както и за изпращане на суми чрез Уестърн
юниън от ответника до М. М.. По делото са приети също удостоверение от ЦКБ АД,
от което се установява, че М. Г. М. има открита при ЦКБ АД банкова сметка ***.05.2012г.
От приложените извлечения от същата сметка се установява движението на суми по
сметката за периода от откриването й до 30.06.2014г., като същите потвърждават
твърденията на ответника, че правил вноски по въпросната сметка на М..
Още с доклада по делото съдът е указал на ответника, че негова е
доказателствената тежест относно твърдения факт на изплащане на процесната сума
по договора за заем. В открито заседание от 04.12.2015г., след изясняване на
фактическата страна на спора, на осн. чл.146, ал.2 от ГПК съдът му е указал, че
не сочи доказателства за твърдението си, че извършените плащания към М. М. са
направени за погасяване на дълга му към ищците. Независимо от това, ответникът
не ангажира никакви доказателства за това обстоятелство, при което дори и да се
приеме за доказано по делото, че по сметката на М. са постъпвали и са получени
от нея посочените в извлечението сума, наредени от ответника, това не налага
извод за погасяване на задължението на ответника към ищците по силата на
договора за заем.
По изложените съображения съдът намира за недоказано
възражението на ответника за връщане на претендирания остатък от заемната сума.
Искът е основателен и следва да бъде уважен за неплатената част от главницата
по договор за заем, а именно: 15 308 евро - 1 800 евро – 265,87 евро
/равностойнстта на 520 лева, изчислена по фиксинга на БНБ/ = 13 242,13 евро или
25 899,35 лева. За разликата до
пълния предявен размер от 25 902 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Падежът на задължението е
настъпвал за всяка от вноските на уговорената в споразумението дата, като предвид
обстоятелството, че е уговорен падеж на задължението, не е необходима покана за
поставяне на ответника в забава. Ето защо, към датата, от която се претендира
да бъде присъдена закъснителната лихва - 20.06.2012г., всички вноски са били с настъпил
падеж, а ответникът – в забава за тяхното изплащане. Налице са предпоставките
за уважаване претенцията за мораторна лихва, а относно нейния размер, съдът определя
същия по реда на чл.162 от ГПК чрез онлайн калкулатор, достъпен на интернет
адрес calculator.bg, като за периода 20.06.2012г. – 05.02.2015г. размерът на
законната лихва върху главницата от 25 899,35 лева възлиза на 6 949,36 лв. До тази сума е основателен
искът за присъждане на мораторна лихва, като за разликата до предявения размер
от 6 957.81 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно представения списък по чл.80
от ГПК и доказателствата по делото, ищецът е направил разноски в размер на 4
427,39 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На осн. чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 4 425,89
лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН ********** *** да заплати
на Г.М. и П.М., граждани на република Г., адрес: М. 80993, „*********, чрез
адв. Н.Н., съд. адрес *** следните суми:
-
по иск с пр.
осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 25
899,35 лв. – неизплатена главница по договор за заем на сума в общ размер
на 15 308 евро, ведно със законната лихва от 13.02.2015г.
до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер до
пълния му предявен размер от 25 902 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен;
-
по иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 6 949,36 лв. – законна лихва върху неиздължената главница от 25
899,35 лв. по договор за заем на сума в общ размер на 15 308 евро, за периода
20.06.2012г. – 05.02.2015г., като за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер на иска от 6 957,81 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
-
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
4 425,89 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: