Р
Е Ш Е Н И Е № 260005 / 26.8.2020г.
гр.
Перник, 26.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на шести август, две хиляди и двадесета година в
състав :
СЪДИЯ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5077 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба и уточнителна такава на „Профи
Кредит България“ ЕООД срещу Н.М.С. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 1 165,47 лв., от която сумата от 715,01 лв., представляваща непогасена
главница по договор за револвиращ заем № ********** от 28.05.2011 г., и сумата
от 450,46 лв., представляваща
възнаграждение за отлагане на вноски със законната лихва за забава върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр.
дело № 2649/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, I-ви състав, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.04.2019 г.
Ищецът твърди, че между него, в
качеството му на заемодател и ответницата Н.С., в качеството ѝ на
заемополучател и солидарен длъжник със С.С., е сключен договор за револвиращ
заем № ********** от 28.05.2011 г., по силата на който на заемателите е
предоставен кредитен лимит от 1 150 лв.
срещу задължението да върне същия заедно с договорна лихва, на 36 равни месечни
вноски в размер от по 94 лв. с падежна дата – 1-то число на месеца съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Посочва, че на
30.05.2011 г. ищецът превел по банковата сметка, посочена от солидарния длъжник
Свиленов заемната сума в размер от 1 150 лв. Неразделна част от договора са и
Общи условия, с чието съдържание ответницата е запозната при сключването му. По
искане на заемателя и на основание клаузите от договора последователно било отложено
плащането на шест погасителни вноски, за което заемателят дължи такса в общ
размер от 450,46 лв. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по договора
длъжниците погасили чрез плащане 29 пълни и една частична погасителни вноски
(общо 2 870,00 лева), с които са погасени 434,98 лв. главница и цялата
договорна лихва в размер от 2 239,72 лв., като продължават да са дължими
процесните суми. Твърди се, че крайният падеж на договора настъпил на
01.06.2015 г. С тези съображения се отправя искане за уважаване на исковите
претенции. Счита за дължима и претендира и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските в производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Н.С.
оспорва исковете с твърдението, че частта от исковата сума, представляваща
възнаграждение за отлагане на погасителни вноски в размер от 376,00 лв. е
недължима, тъй като се основава на анекси, неподписани от двамата солидарни
длъжници. Счита, че начислените от ищеца договорни лихви са прекомерни и израз
на неравноправни клаузи.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница и допълнителни такси – възнаграждение за отлагане
на вноски по сключен между страните договор за потребителски кредит.
Предметът на доказване в настоящото
производство (така както е очертан от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен
до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 715,01 лв., представляваща непогасена
главница по договор за револвиращ заем № ********** от 28,05.2011 г., законната
лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането и сумата от 450,46 лв., представляваща възнаграждение
за отлагане на вноски.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично
не съвпадат, поради което предявеният иск за сумата от 450,46 лв.,
представляваща възнаграждение за отлагане на вноски е процесуално недопустим.
Това е така, защото след като на ищеца
са дадени указания да посочи начина, по който се формира размерът на исковата
претенция в общ размер на 1165,47 лева, с уточнителна молба същият е заявил, че
тази сума представлява сбор от сумите 715,01 лв., - непогасена главница по
договор за револвиращ заем № ********** от 28,05.2011 г. и 450,46 лв.,
представляваща възнаграждение за отлагане на вноски.
Съдът, съобразявайки твърденията на
ищеца относно характера на вземанията, предмет на установителните му претенции
и начинът, по който вземането в размер на сумата от 1165,47 лева е заявено от
него в т. 9 от процесното заявление и съответно удостоверено в издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно като главница, счита, че е
налице основание за връщане на исковата молба по отношение на претенцията за
притезанието, представляващо възнаграждение за отлагане на вноски. Това
конкретно вземане е различно по характер, независимо, че по твърдения на ищеца
произтичат от един юридически факт. Касае се за субективни права с различно
съдържание и предпоставки за възникването им. Доколкото вземането за възнаграждение
за отлагане на вноски не е заявено в заповедното производство и не е
удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, то съдът
намира, че предявяването му едва в настоящото исково производство, образувано по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, се явява процесуално
недопустимо. Тук е мястото да се отбележи, че в случая не се касае за изменение
на заявеното основание на вземането – чрез добавяне на ново такова, а за
предявяване на ново вземане, различно от удостовереното в процесната заповед по
чл. 410 ГПК, което в случая е недопустимо.
С оглед частичното прекратяване на
делото по отношение на сумата от 450,46 лв., - за посочената стойност следва да
бъде обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело
№ 2649/2019 г. по описа на съда, за което компетентен е именно съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване, като
обезсилването следва да се постанови едновременно с определението за
прекратяване на производството по иска. Това разрешение следва от
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Производството по делото следва да
продължи за разглеждане по установителната претенция за сумата от 715,01 лева, представляваща непогасена
главница по договора, която претенции е процесуално допустима, предвид
депозираното от ответника в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са
обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на
предадената в заем сума. От представения по делото Договор се установява, че
той е сключен между С.С.С.като заемополучател/клиент и „Профи Кредит България“
ЕООД, по силата на който ищецът се е задължил да отпусне на ответника заем в
размер на сумата от 1150,00 лева. По силата на отделно съглашение, обективирано
в същия хартиен носител, ответникът – Н.М.С. се е задължила солидарно с
кредитополучателя.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК (редакцията от
30.07.2010 г., относима към процесния договор) договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно
определеното съдържание на договора е налице, поради което на основание чл.
122, ал. 1 ЗЗД, ответникът е носител на цялото задължение.
Ищецът е изпълнил основното си
задължение – да предаде сумата на заемателя, което се установява от приложеното
и прието по делото платежно нареждане в полза на С.С.С., поради което е
възникнало задължението за връщане на заетата сума.
Ищецът е заявил претенция и съдът е
обвързан в произнасянето си до този размер - 715,01 лв., представляваща непогасена
главница. Същевременно ищецът е твърдял, че погасената част от задълженията по
договора са в размер на 2 870,00 лева. Това изявление, обективирано в исковата
молба - подписан частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно авторството на волеизявлението, съдът
цени като признание за неизгоден за страната факт.
Макар и да е поддържано, че с получената
сума са погасени други задължения, произтичащи от същия договор, то това
изявление не обвързва съда, тъй като ползва страната. Доколкото претенцията за
възнаградителна лихва не е предмет на настоящото производство, съдът не би
могъл да се произнесе по нейната валидност и основателност с оглед конкретните
възражения в отговора на исковата молба. Предвид конкретното оспорване обаче,
настоящият състав приема, че същата не е ликвидна – не е установена в своето
основание и размер, поради което не би могло да се вземе предвид твърдяното
погасяване. Следва да бъдат изследвани единствено установените по делото факти
– размер на главница по договор за кредит в размер на 1150,00 лева, от които се
претендират 715,01 лева и признато плащане в размер на 2 870,00 лева. При съпоставяне
на претендирано задължение и погашение, следва извода, без да са необходими
специални знания, че искът е неоснователен, поради погасяване на задължението
чрез плащане и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при
този изход от спора такива не му се дължат.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в ЧАСТТА относно предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н.М.С., ЕГН **********,*** установителен иск за сумата 450,46 лв., представляваща възнаграждение
за отлагане на вноски по договор за револвиращ заем № ********** от 28.05.2011
г.,
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 2648/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, в ЧАСТТА, в която е разпоредено, че Н.М.С. дължи солидарно на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 450,46 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, от общо
заявената претенция в размер на 1165,47 лева.
ОТВХЪРЛЯ
като неоснователен иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
че в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В съществува изискуемо вземане срещу Н.М.С., ЕГН **********,*** за сумата в
размер на 715,01 лева, представляваща
непогасена главница по договор за револвиращ заем № ********** от 28,05.2011
г., законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда г., до окончателното изплащане на вземането,
като погасен чрез плащане.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в
прекратителната част в едноседмичен пред същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________