Решение по дело №5077/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260005
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20191720105077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260005 / 26.8.2020г.

 

гр. Перник, 26.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на шести август, две хиляди и двадесета година в състав :

 

СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5077 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н.М.С. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 1 165,47 лв., от която сумата от 715,01 лв., представляваща непогасена главница по договор за револвиращ заем № ********** от 28.05.2011 г., и сумата от 450,46 лв., представляваща възнаграждение за отлагане на вноски със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 2649/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, I-ви състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.04.2019 г.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемодател и ответницата Н.С., в качеството ѝ на заемополучател и солидарен длъжник със С.С., е сключен договор за револвиращ заем № ********** от 28.05.2011 г., по силата на който на заемателите е предоставен кредитен  лимит от 1 150 лв. срещу задължението да върне същия заедно с договорна лихва, на 36 равни месечни вноски в размер от по 94 лв. с падежна дата – 1-то число на месеца съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Посочва, че на 30.05.2011 г. ищецът превел по банковата сметка, посочена от солидарния длъжник Свиленов заемната сума в размер от 1 150 лв. Неразделна част от договора са и Общи условия, с чието съдържание ответницата е запозната при сключването му. По искане на заемателя и на основание клаузите от договора последователно било отложено плащането на шест погасителни вноски, за което заемателят дължи такса в общ размер от 450,46 лв. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по договора длъжниците погасили чрез плащане 29 пълни и една частична погасителни вноски (общо 2 870,00 лева), с които са погасени 434,98 лв. главница и цялата договорна лихва в размер от 2 239,72 лв., като продължават да са дължими процесните суми. Твърди се, че крайният падеж на договора настъпил на 01.06.2015 г. С тези съображения се отправя искане за уважаване на исковите претенции. Счита за дължима и претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

В депозирания в срока по чл.  131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Н.С. оспорва исковете с твърдението, че частта от исковата сума, представляваща възнаграждение за отлагане на погасителни вноски в размер от 376,00 лв. е недължима, тъй като се основава на анекси, неподписани от двамата солидарни длъжници. Счита, че начислените от ищеца договорни лихви са прекомерни и израз на неравноправни клаузи.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница и допълнителни такси – възнаграждение за отлагане на вноски по сключен между страните договор за потребителски кредит.

Предметът на доказване в настоящото производство (така както е очертан от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 715,01 лв., представляваща непогасена главница по договор за револвиращ заем № ********** от 28,05.2011 г., законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането и сумата от 450,46 лв., представляваща възнаграждение за отлагане на вноски.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично не съвпадат, поради което предявеният иск за сумата от 450,46 лв., представляваща възнаграждение за отлагане на вноски е процесуално недопустим.

Това е така, защото след като на ищеца са дадени указания да посочи начина, по който се формира размерът на исковата претенция в общ размер на 1165,47 лева, с уточнителна молба същият е заявил, че тази сума представлява сбор от сумите 715,01 лв., - непогасена главница по договор за револвиращ заем № ********** от 28,05.2011 г. и 450,46 лв., представляваща възнаграждение за отлагане на вноски.

Съдът, съобразявайки твърденията на ищеца относно характера на вземанията, предмет на установителните му претенции и начинът, по който вземането в размер на сумата от 1165,47 лева е заявено от него в т. 9 от процесното заявление и съответно удостоверено в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно като главница, счита, че е налице основание за връщане на исковата молба по отношение на претенцията за притезанието, представляващо възнаграждение за отлагане на вноски. Това конкретно вземане е различно по характер, независимо, че по твърдения на ищеца произтичат от един юридически факт. Касае се за субективни права с различно съдържание и предпоставки за възникването им. Доколкото вземането за възнаграждение за отлагане на вноски не е заявено в заповедното производство и не е удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, то съдът намира, че предявяването му едва в настоящото исково производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, се явява процесуално недопустимо. Тук е мястото да се отбележи, че в случая не се касае за изменение на заявеното основание на вземането – чрез добавяне на ново такова, а за предявяване на ново вземане, различно от удостовереното в процесната заповед по чл. 410 ГПК, което в случая е недопустимо.

С оглед частичното прекратяване на делото по отношение на сумата от 450,46 лв., - за посочената стойност следва да бъде обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2649/2019 г. по описа на съда, за което компетентен е именно съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

Производството по делото следва да продължи за разглеждане по установителната претенция за сумата от  715,01 лева, представляваща непогасена главница по договора, която претенции е процесуално допустима, предвид депозираното от ответника в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. От представения по делото Договор се установява, че той е сключен между С.С.С.като заемополучател/клиент и „Профи Кредит България“ ЕООД, по силата на който ищецът се е задължил да отпусне на ответника заем в размер на сумата от 1150,00 лева. По силата на отделно съглашение, обективирано в същия хартиен носител, ответникът – Н.М.С. се е задължила солидарно с кредитополучателя.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК (редакцията от 30.07.2010 г., относима към процесния договор) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което на основание чл. 122, ал. 1 ЗЗД, ответникът е носител на цялото задължение.

Ищецът е изпълнил основното си задължение – да предаде сумата на заемателя, което се установява от приложеното и прието по делото платежно нареждане в полза на С.С.С., поради което е възникнало задължението за връщане на заетата сума.

Ищецът е заявил претенция и съдът е обвързан в произнасянето си до този размер - 715,01 лв., представляваща непогасена главница. Същевременно ищецът е твърдял, че погасената част от задълженията по договора са в размер на 2 870,00 лева. Това изявление, обективирано в исковата молба - подписан частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно авторството на волеизявлението, съдът цени като признание за неизгоден за страната факт.

Макар и да е поддържано, че с получената сума са погасени други задължения, произтичащи от същия договор, то това изявление не обвързва съда, тъй като ползва страната. Доколкото претенцията за възнаградителна лихва не е предмет на настоящото производство, съдът не би могъл да се произнесе по нейната валидност и основателност с оглед конкретните възражения в отговора на исковата молба. Предвид конкретното оспорване обаче, настоящият състав приема, че същата не е ликвидна – не е установена в своето основание и размер, поради което не би могло да се вземе предвид твърдяното погасяване. Следва да бъдат изследвани единствено установените по делото факти – размер на главница по договор за кредит в размер на 1150,00 лева, от които се претендират 715,01 лева и признато плащане в размер на 2 870,00 лева. При съпоставяне на претендирано задължение и погашение, следва извода, без да са необходими специални знания, че искът е неоснователен, поради погасяване на задължението чрез плащане и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се дължат.

В светлината на гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА относно предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н.М.С., ЕГН **********,*** установителен иск за сумата 450,46 лв., представляваща възнаграждение за отлагане на вноски по договор за револвиращ заем № ********** от 28.05.2011 г.,

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2648/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, в ЧАСТТА, в която е разпоредено, че Н.М.С. дължи солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 450,46 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, от общо заявената претенция в размер на 1165,47 лева.

ОТВХЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В съществува изискуемо вземане срещу Н.М.С., ЕГН **********,*** за сумата в размер на 715,01 лева, представляваща непогасена главница по договор за револвиращ заем № ********** от 28,05.2011 г., законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда г., до окончателното изплащане на вземането, като погасен чрез плащане.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната част в едноседмичен пред същия съд.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

 

СЪДИЯ_________________