Р Е Ш Е Н И Е №
3694
гр. Пловдив, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6784 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от М ДИ СИ ЕООД, ЕИК: ********* против ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
– за установяване недължимостта на сумата от
1750,92 лв., представляваща стойност
на допълнително начислена ел. енергия за
периода 02.11.2016 г. до 31.01.2017 г., за която е издадена фактура №********** от 22.02.2019 г.
Ищцовото дружество посочва, че е получило фактура №********** от 22.02.2019 г., с искане за заплащане на процесната
сума за адрес ***. Ответникът твърдял, че процесната сума е била начислена „вследствие
на установено измерване ..“ за електромер №*** за периода от 02.11.2016г. До 31.01.2017г. Ищецът твърди, че
проверката е едностранна и е извършена на неясен електромер и че не е бил уведомен
в периода от 02.11.2016г. до 31.01.2017г., нито до датата на издаване на спорната
фактура- 22.02.2019г., нито до получаването й. Твърди се, че служители на ответника
в център за работа с клиенти са му указали, че сумата е начислена по ред на чл.
42-47 ПИКЕЕ, а ищеца твърди, че към дата 22.02.2019г. не съществува посочената от
ответника правна норма, като този нормативен акт е изрично отменен, към датата на
издаване на фактурата. Посочва се, че разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са прието
от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, като
при прочит на текста се установява, че такова правомощие не е делегирано на КЕВР,
поради което с тези текстове тя е излязла извън делегираната й компетентност. Посочва
се решение на ВАС от 01.12.2015г. по дело №9462/2014г. с което, се прогласяват нормите
за нищожни. В същия смисъл са й решение по в.гр. д. №6139/2014г. по опис на ГД,
потвърдено по кд №1844/2015г. II ТО, Р-Е 34/2017г. ,р-е 657/2017 , р-е по к.д.
103/2009г., на II ТО, ВКС ревение по кд №885/2009г., на II ТО ВКС, решение по к.д.,
№1032/09 на II ТО ВКС, решение к.д. № 39/2010 на II ТО ВКС, решение по кд №1119/10,
по кд №37/2011г., като се твърди, че разпоредбите са прогласени за нищожни. Ответникът
претендира сумата без правно основание, без наличието на измерване посредством годен
и сертифициран СТИ по ред на ЗИ. Посочва се,че лицензиантът съгласно издадения му
лиценз има право само и единствено да продава ел. енергия, но не й да принуждава
потребителите да заплащат суми чрез спиране на ел. захранването им. Ответникът изнудвал
ищеца да заплати процесната сума, възползвайки се от неправомерното поведение на
служителите си, изразяващо се в съставянето на частни документи, които ищецът изцяло
оспорва по съдържание и като съставени без знанието и съгласието му и в отсъствие
на негов представител. Твърди се,че доставчикът на ел. енергия не е представил на
ищеца конкретни данни и доказателства, че на посочения адрес електрическата енергия
се измерва от законно монтирано, сертифицирано по ред на Закона за измерванията и Правилата за измерване
средство за търговско измерване – електромер, като размерът на паричната сума по
корекцията е произволно определена, при това от лице без пълномощия за това.Ищецът
посочва, че начинът и методиката, по които е начислена сумата са неправилни и незаконни,
размерът на паричната сума по корекцията е произволно определена, от лице без правомощия
за това. Според новата нормативна уредба от 22.11.2013г. се предвижда възможност
за служебна корекция по партида на потребителя едва след като се докаже неговата
вина за твърдяното от лицензианта и оспорвано от ищеца неправилно измерване. Оспорва се като нищожни чл. 54, ал.2, т. 3 от
Общите условия на ЕВН ЕР, тъй като с тези норми на потребителя е вменено задължение,
чието изпълнение законът поставя да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което
само по себе си представлява неправомерна правна норма по смисъла на Закона за защита
на потребителите.
Цитира се чл. 28 от Наредба №6/2004г. , като се сочи че законодателят
изрично е посочил, че ел. табло, оборудването и СТИ са собственост на лицензианта,
а не на абоната, следователно за тях е неприложим ред по чл. 75, ал. 1 от ЗЕ и абоната
не носи отговорност за тяхната изправност. Липсвало издаден акт съобразен с чл.
78 от ЗЕ.
Твърди се, че претендираната сума е недължима и формирана
в нарушение на чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 5 април 2006г., относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване
на енергийни услуги. Оспорват се Общите условия на ответника, тъй като те не са
приети по надлежния ред, ищецът не е запознат със същите и те са неприложими в отношенията
между страните. Позовава се на изтекла погасителна давност, тъй като към настоящия
момент служителите на ответника не дават ясна информация за кой период е проведена
процедурата, впоследствие визуализирана в спорната фактура. На основание изложените подробни съображения се
иска да признае недължимостта на сумата и да се присъдят разноски по делото.
Ответникът оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че на 31.01.2017г. служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа за територията на Югоизточна България “Електроразпределение Юг“
ЕАД са извършили проверка на електромер №***, отчитащ доставената електрическа енергия
в обект на ищеца с ИТН ***. Проврката е извършена от двама служители на мрежовия
оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството
за търговско измерване, служители са демонтирали електромера и са го поставили в
безшевна торба с пломба за еднократна употреба, с цел същия да бъде изпратен метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
е монтиран нов, с който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред
е установено, че измерва електрическа енергия с грешка, която е в рамките на допустимата
от +/- 2%. За тези действия, извършилите проверката лица са съставили Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване с №***
Служителите са били направили усилие да намерят клиента, за да присъства на проверката,
но той не е бил открит, но на обекта е било лицето ***. Процесният електромер е
бил предаден на Българския институт по метрология за извършване на метрологична
експертиза, като е констатирано,че около оста му се чува шум от преместване на детайли
в кутията,, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, корпусът на бобините
са с отчупени парчета и че не съответства на метрологичните и технически изисквания.
В следствие на което операторът на разпределителна електрическа мрежа е извършил
преизчисление на количеството енергия. Цитира
се ДВ брой 35 от 30.04.2019г., за процедурата по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения
с клиента, като се сочи че КЕВР има правомощието да приема правила по горепосочените
действия. Твърди се, че ЕВН ЕС няма задължение да доказва виновно поведение от страна
на ищеца, сочи се, че многократна практика от ВКС законът дава възможност на крайния
снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано
неправомерно въздействие върху средставата за измерване. В ОУ на ЕВН ЕС е предвиден
изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. - чл. 28, ал. 2
на ОУ .
Твърди, че сумата е начислена правомерно на основание чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ във вр. с
чл. 51,ал. 1 от ПИКЕЕ.
Позовава се на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – обн. , ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.
), като сочи, че коригираните количества са изчислени при спазване на методиката.
Твърди се наличие на облигационна връзка между ищеца и ответника за доставката и
ползването на ел. енергия. Посочват се фактически
и правни основания, даващи право на ЕВН ЕС да извършва едностранна корекция на сметката
за изминал период на ищеца, като не се оспорва, че на сочената дата е извършена проверка на СТИ в обект
на ищеца. Проверката се сочи, че е извършена в присъствието на двама свидетели,
като било констатирано, че има присъединен кабел преди мерене. Била възстановена
схемата на свързване. В резултат на така описаното техническо състояние на електромера
той отчитал по – малко от реално използваната електрическа енергия с грешка. Сочи
се, че вече е налице изрична законова възможност за енергийните предприятия да коригират
сметките за изминал период. Посочва се, че ответното дружество няма задължение да доказва
виновно поведение на абоната Посочва се, че в чл. 28 от Общите условия е предвиден
ред за уведомяване на клиента при корекция на сметка. Размерът на вземането също
се сочи, че е определен съобразно ПИКЕЕ – чл. 51, ал.1 във вр. с чл. 48, ал.1, т.2 б. а от ПИКЕЕ, приложима в случай на констатирано
непълно измерване на консумираната ел. енергия вследствие промяна на схемата на
свързване. Периодът от време, за който е извършена корекцията, е 90 дни, не превишава
максимално предвидения, като първата дата от корекционния период представлява датата
на извършен регулярен отчет на електромера, а последната – датата на извършената
техническа проверка. Твърди се, че в случая
е налице хипотеза на безвиновна отговорност, като е ирелевантно обстоятелството,
кой е извършител на манипулацията. С оглед
изложеното се моли да се отхвърли иска, като неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът
е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в ***.
От приетия по
делото констативен протокол № *** се установява, че на 31.01.2017 г. двама
служители на „ЕР ЮГ ” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. № ***, която е установила, че при наличен товар,
дискът на еклектромера не се върти и не може да измери грешката.
Със заявление от 24.02.2017 г. сваленият електромер е
предоставен в БИМ за метрологична проверка. В констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 721/28.08.2018 г. е
отразено, че се устаноновява, че при затваряне на електромера около оста му, се
чува шум от преместване на детайли в кутията. В заключение е отразено, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като корпусите на бобините
са с отчупени парчета, които блокират движението на диска. Сочи се, че елктромерът не отговаря на
метрологичните и технически изисквания. Отразено е, че същият не отчита.
С оглед така констатираното в протокола е извършена от страна на ответника на корекция
на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период от 02.11.2016 г. до 31.01.2017 г., като за същия период е
начислило сума в размер на 1750,92 лв. за разходвани от ищеца 12420 киловатчаса
ел. енергия и издадена фактура №**********/22.02.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
В производството по предявения иск ответникът следва да докаже пълно и
главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът
следва да докаже възраженията си срещу вземането, както и че е платил сумата. В
случая ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза
потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за
потребена ел.енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно
предпоставките за неговото упражняване.
Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите
услуги по пренос на електрическа енергия,
като провереният електромер е отчитал консумация на посочения от самия ищец жилищен
обект.
Също така няма спор и по това, че процесната сума е била начислена като корекция
на сметка и е формирана за минал период от 90 дни. В тази връзка основният въпрос
по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна
корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната
за плащане сума. За извършената едностранна корекция на сметката, ответникът се
позовава на разпоредбите на 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл.
51, ал. 1 във вр. с чл. 48 ПИКЕЕ. Съгласно
посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел. енергия, съдържат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В раздел девети на ПИКЕЕ е посочено, че при липса
на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва
с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване
или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни.
Периодът, за който е извършена едностранната
корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката
(ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и след приемане на Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г.
(обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.)
В решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о.,решение №173/16.12.2015г.
по т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на
I т.о. ВКС приема,че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл.98а
ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва
да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Съгласно изменението
на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на
ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите
редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника. (В тази връзка
следва да се отбележи, че общите условия на ответника въобще не са представени по
делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.) Следователно ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6
ЗЕ, е именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за
измерване на количеството (ПИКЕЕ). От изложеното следва, че в конкретния случай
не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй
като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде
и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова
законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. (В този смисъл Решение
№173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №203/15.01.2016г.
по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.)
При всичко преждеизложено съдът намира, че е допустима едностранната корекцията
на оператора за периода след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки:
1./ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка;
2./ наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
ел. енергия;
3./ спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване;
В случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на
иска.
На първо място не е предвиден в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка. Освен това разпоредбите на чл.48,
чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
обн. в ДВ.бр.98 от 12.11.2013г., са отменени като незаконосъобразни с решение Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 г. на Върховния
административен съд, четвърто отделение, потвърдено с Решение № 13691 от
8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в, като съдебното решение
за отмяна на административния акт има за последица отпадането на разпоредените с
него последици.
Моментът, в който е извършена едностранната корекция на сметката –
05.02.2019 г. е след отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ, поради и което липсва
основание за извършване на корекция на сметката,
съгласно посоченото от ищеца в отговора на исковата молба и установеното от приетите
по делото писмени доказателства.
Ето защо съдът намира, че ответникът
не е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане, поради което
искът е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника претендираната сума.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото и заповедното производство,
доколкото такива се претендират и са налице доказателства, че са действително направени. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
сумата от общо 470,04 лв., от която сумата от 70,04 лв. – държавна такса и 400 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „М ДИ СИ“ ЕООД, ЕИК: ********* не дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК ********* сумата
от 1750,92 лв. - главница, представляваща стойност на допълнително
начислена ел. енергия за периода
02.11.2016 г. до 31.01.2017 г., за която е издадена фактура №********** от 22.02.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК ********* да
заплати на „М ДИ СИ“ ЕООД, ЕИК:
********* разноски по делото в размер на
сумата от общо 470,04 лв., от която сумата от 70,04 лв. – държавна такса и 400 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ