№ 20856
гр. София, 04.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110150746 по описа за 2021 година
Производството е образувано по заявление на „а.к.п.з. „ЕООД , за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. П. , ЕГН ********** , за следните суми,
представляващи незаплатени задължения по договор за кредит № 3762696 от
07.02.2010 г., обезпечен с договор за поръчителство, а именно: сумата от 587,05 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, сумата от 45 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията, договорна лихва от
45,20лева, сумата от 252,75лв., представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до изплащане
на вземанията, и сумата от 57,82 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 09.08.2020 г.
до 23.07.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези - страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави - арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
По отношение на претендираната сума за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземанията, съдът намира следното:
Нищожна, като противоречаща на закона е клаузата, според която заемателят
1
дължи сумата от 45 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Възлагането
на такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, както и за
ангажирането на служител, противоречи на разпоредбата на чл. 10а от Закона за
потребителския кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани, както и ангажирането
на служител, не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи
осигуряване на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията
на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита
обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същевременно срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта й следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер
на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски
кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена
на заявителя с издадената заповед за изпълнение.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство:
В конкретния случай е сключен договор за потребителски кредит, между "Изи
Асет Мениджмънт“АД (заемодател) и М.П. (кредитополучател), обезпечен чрез
сключен договор за предоставяне на поръчителство (между кредитополучателя и
"Файненшъл България|“ЕООД - поръчител). Поръчителят се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит, за което кредитополучателят дължи
възнаграждение на поръчителя.
Съдът намира, че заплащането на отделно възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство противоречи на закона и добрите нрави, поради което
клаузата се явява нищожна, тъй като в тежест на кредитополучателя се възлага още
едно парично задължение, с което по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл. 33 ЗПК - оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване.
Видно е, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи
плащане, което да отиде в полза на кредитора по договора за кредит, което от своя
страна съставлява разход пряко свързан с кредита, който разход не е включен в ГПР по
кредита, като по този начин се стига до допълнително възнаграждение. Заплащането на
такова възнаграждение представлява допълнителна възнаградителна лихва, която е над
посочените в ЗПК размери. Именно чрез позволени от закона средства се постига
заобикалянето на чл. 19 ЗПК.
2
С подобен начин за обезпечаване на вземането се постига гарантиране на сигурен
доход без насреща да е престирана услуга - поръчителство. Възнаграждението е
уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо
длъжникът ще прибегне до тази възможност. На практика с него се предвижда
допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което насочва
към противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
С оглед неоснователността на претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 252,75лева , на отхвърляне подлежи и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху главницата в размер на 57,82 лв.
С оглед изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част,
на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и за разликата над сумата от 16 лв. за
държавна такса до пълния предявен размер от 25 лв. и за разликата над 32 лв. за
юрисконсултско възнаграждение до пълния предявен размер от 50 лв., съразмерно с
отхвърлената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 50746 от 01.09.2021 г., на „а.к.п.з. „ЕООД, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. П. , ЕГН ********** ,
в частта, с която се претендира сумата от 45 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземанията, сумата от 252,75 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва
от 01.09.2021 г. до изплащане на вземанията, сумата от 57,82 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по договора за предоставяне на поръчителство
за периода от 09.08.2020 г. до 23.07.2021 г., както и за разликата над сумата от 16 лв. за
държавна такса до пълния предявен размер от 25 лв. и за разликата над 32 лв. за
юрисконсултско възнаграждение до пълния предявен размер от 50 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3