№ 14434
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110167991 по
описа за 2022 година
Т. Р. Ч. е предявила срещу „... ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установена недължимостта на сумите по
изпълнителен лист от 26.01.2017 г., издаден по влязла в сила на 13.12.2016 г. Заповед за
изпълнение по гр. д. № 70734/2016 г. на СРС, 76 състав, а именно: сумата от 1038 лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит и сумата от 1230,61 лева,
представляваща договорна лихва за периода 06.12.2007 г. - 28.02.2012 г., като погасени по
давност.
Ищцата твърди, че спрямо нея било образувано изп. д. № 20178500400594 на ЧСИ
А.Б. от взискател „... ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 26.01.2017 г., издаден по
влязла в сила на 13.12.2016 г. Заповед за изпълнение по гр. д. № 70734/2016 г. на СРС, 76
състав, за следните суми: сумата от 1038 лева, представляваща дължима главница по
Договор за кредит и сумата от 1230,61 лева, представляваща договорна лихва за периода
06.12.2007 г. - 28.02.2012 г. Ищцата твърди, че от влизането в сила на заповедта за
изпълнение на 13.12.2016 г. не са извършвани действия от страна на ответника, които да
обуславят прекъсването на погасителната давност. Сочи, че действията по образуване на
изпълнителното дело, по проучване на гражданското и имущественото състояние, както и
по връчването на покана за доброволно изпълнение, не са изпълнителни действия годни да
прекъснат давностен срок. Уточнява, че изпратените запорни съобщения, които не са довели
до реален запор, както и насрочването на описа и оценката на движими вещи, без да са
осъществени действително, също не представляват изпълнителни действия, прекъсващи
давността. Счита, че от датата на влизане в сила на процесната заповед за изпълнение и за
период по-дълъг от пет години, не са извършвани никакви действия, поради което
вземанията, обективирани в изпълнителния лист, се явяват погасени по давност.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че е изтекъл давностният срок по
отношение на процесните вземания, като излага, че е предприемал активно поведение за
събиране на вземането си, което е прекъсвало давността. Посочва, че от страна на ЧСИ са
предприемани изпълнителни действия на 18.05.2017 г., на 04.10.2019 г., на 17.08.2020 г., на
29.12.2021 г. и на 23.11.2022 г. С оглед на изложеното счита давността за прекъсвана на тези
дати, като към настоящият момент същата не е изтекла. Уточнява, че последното
изпълнително действие е извършено на 05.01.2023 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
2
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 26.01.2017 г., издаден по гр. д. № 70734/2016 г. на
СРС, 76 състав, с който Т. Р. Ч. е осъдена да заплати на „... ЕАД сумата от 1038 лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит от 30.10.2007 г., сумата от 1230,61
лева, представляваща договорна лихва за периода 06.12.2007 г. - 28.02.2012 г., сумата от
100,93 лева, представляваща лихва за периода 05.12.2015 г. – 18.11.2016 г., както и 360,32
лева – разноски по делото.
Въз основа на него на 12.05.2017 г. е образувано изп. д. № 20178500400594 на ЧСИ
А.Б.. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал да бъде пристъпено към
принудително изпълнение чрез следните начини: възбрана на недвижимо имущество на
длъжника, запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение, запор върху
банкови сметки на длъжника. Изпратени са запорни съобщения на 18.05.2017 г., 31.05.2017
г. С молба от 04.10.2019 г. взискателят е поискал пристъпване към принудително
изпълнение чрез следните начини: запор върху вземания на длъжника за трудово
възнаграждение, извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, запор върху
банкови сметки на длъжника. С молба от 17.08.2020 г. взискателят отново е поискал
пристъпване към принудително изпълнение чрез следните начини: запор върху вземания на
длъжника за трудово възнаграждение, запор върху банкови сметки на длъжника,
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, насочване на принудително
изпълнение по отношение на права на длъжника в режим на общност, налагане на възбрана
върху възстановени земеделски земи/гори, налагане на възбрана върху недвижимо
имущество на длъжника, налагане на запор върху МПС на длъжника. Изпратени са запорни
съобщения за налагане на запор на 29.12.2021 г. С молба от 23.11.2021 г. взискателят е
3
поискал пристъпване към принудително изпълнение чрез следните начини: запор върху
вземания на длъжника за трудово възнаграждение, запор върху банкови сметки на
длъжника. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор на 05.01.2023 г.
Не се установява в рамките на двугодишния период от запорните съобщения на
31.05.2017 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на
давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия е подадена на
04.10.2019 г. Поради това следва, че изп. д. 20178500400594 на ЧСИ А.Б. се е прекратило по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 31.05.2019 г. (с изтичането на две години).
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 20178500400594 на ЧСИ А.Б. давността относно вземането не е
текла и същата е продължила да тече след перемирането му на 31.05.2019 г. Извършените
изпълнителни действия след тази дата са извършени по перемирано изп. дело, поради което
и не са годни да прекъснат давността. Въпреки това дори към настоящия момент не са
изтекли 5 години, през които да е текла погасителна давност, поради което съдът намира, че
давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 26.01.2017 г., не е изтекла.
Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй като се касае за вземания, произтичащи
от договор за кредит, които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 26.01.2017 г. изпълнителен лист,
не са се погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати разноските, сторени от ответника в настоящото производство, който
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Р. Ч., ЕГН **********, срещу „... ЕАД, ЕИК ...,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установена
недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 26.01.2017 г., издаден по влязла в сила
на 13.12.2016 г. Заповед за изпълнение по гр. д. № 70734/2016 г. на СРС, 76 състав, а
именно: сумата от 1038 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит и
сумата от 1230,61 лева, представляваща договорна лихва за периода 06.12.2007 г. -
28.02.2012 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Т. Р. Ч., ЕГН **********, да заплати на „... ЕАД, ЕИК ..., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5