Решение по дело №1684/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.02.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	23.01.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Румяна Агонцева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1684		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Т.С.Д., с ЕГН **********,*** е обжалвал Наказателно постановление № 17-5310-000670/05.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр.  Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. изм. и доп. Със Заповед № 8121з-1138/01.09.2017 г., с което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба”  в размер на 1000 (хиляда) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение на  чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. М. излага доводи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.12.2017 г. Н.Т. на длъжност ,,мл. автоконтрольор“ в присъствието на свидетеля Г.С. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че на същата дата в 11.20 часа, около км 52+700, Т.С.Д. управлявал лек автомобил марка и модел “Ауди А6 ”, с рег. № Е 2226 МВ, като навлиза и се движи в лентата за насрещно движение по АМ „Струма“. Актосъставителят квалифицирал нарушението по  чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта, като в графата за обяснения и възражения посочил, че объркал входа за Благоевград на автомагистралата, в посока гр. София и тъй като трафикът бил засилен включил аварийните светлини. Не могъл да обърне и продължил до паркинга, находящ се на описания километър. Актът е предявен срещу подпис на нарушителя в деня на съставянето му. Писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани от нарушителя, а от М.И.А., който твърдял, че пътувал заедно с жалбоподателя, но поради възникнала повреда на управлявания от него автомобил отбил на аварийната лента. Подал светлинен сигнал на жалбоподателя, който се движел пред него, който също отбил на около 20 метра след разширение предназначено за тирове. Включил аварийни светлини и се върнал на заден ход. Оставил автомобила си на разширението и тръгнал пеш към А.. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същите фактически обстоятелства. 

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приложения  запис от постъпили обаждания  към телефон за спешни повиквания 112 на същата датата, около 11.06 ч. и 11.08 ч., както и от съдебно-техническата експертиза изготвена от в.л. Я.Я. за възпроизвеждане на данните съдържащи се в представените по делото записи.  От показанията на св. М.А. се установява, че жалбоподателят се е движел пред управлявания от свидетеля автомобил по АМ ,,Струма“ в посока гр. София. Свидетелят заявява, че отбил в участък определен за аварирали автомобили, поради повреда в двигателя на автомобила. Д. също отбил и спрял зад него, но свидетелят заявява, че жалбоподателят не е променял посоката си на движение, не се е движел и в насрещното платно. Полицейският автомобил пристигнал 20 минути след спирането на двата автомобила и на същото място установени от контролните органи.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят Т.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП, който на 29.12.2017 г. в 11.20 часа, около км 52+700, като водач на лек автомобил марка и модел “Ауди А6 ”, с рег. № Е 2226 МВ, навлиза и се движи в лентата за насрещно движение по АМ „Струма“.

Безспорно се установиха всички елементи от състава на административното нарушение, за което административнонаказващият орган /АНО/ правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 2 ЗДвП и му е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Съгласно последната разпоредба: “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път“. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанията са във фиксиран размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното наказание.

Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения са неоснователни. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.”

            От анализа на цитираната норма следва, че свидетелите са тези присъствали при извършване на нарушението, т.е. очевидците на самото деяние, или тези присъствали при установяване на нарушението, т.е. присъствали в момента, в който контролният орган съставил АУАН е възприел на база събраните доказателства фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание да счете, че е налице извършено от съответното лице административно нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел, от която и да е от посочените категории - на извършване на нарушението или на установяването му. В този смисъл вписаното в АУАН лице - служител на РУ на МВР гр. Дупница - свидетелят Г.С., се явява свидетел при установяване на нарушението по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Поради това в случая не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и съставяне на акта в присъствието на други свидетели.  Съгласно текста на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН правилото е приложимо, когато липсват, както свидетели при извършване на нарушението, така и такива на установяване му. Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетеля Т., че водачът е управлява МПС в лентата за насрещно движение на автомагистрала ,,Струма“, който се отзовал по сигнал и установил описания автомобил, макар и вече спрял, че се намира в насрещната лента на движение. Показанията на същия изцяло се подкрепят от писмените доказателства по делото, а също така се потвърждават и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза за установяване съдържанието на звукозаписите на подадените сигнали на телефон 112 за извършеното нарушение, а именно движение в платното за насрещно движение.

Посочените доказателства и доказателствени средства установяват по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение, като съдът не приема за достоверни и не кредитира показанията на св. А., който от самото начало, чрез подаване на възражение, без да е страна по административнонаказателното производство е дал показания, с които цели да установи различна фактическа обстановка. Показанията на същия са в пълна противоположност на установената с горепосочените доказателства фактическа обстановка. На още по-голямо основание, съдът не ги кредитира, тъй като и самият жалбоподател в АУАН не оспорва, че е извършил нарушението, не е направил и възражения по акта и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът счита, че жалбоподателят не е ангажирал годни доказателства за опровергаване на направените в АУАН констатации. В този смисъл съдът прие, че констатациите на проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил правилата за движение, като е извършил вмененото му деяние, за което е санкциониран – управлявал МПС, като се е движел в платното за насрещно движение по автомагистрала ,,Струма“.

Съдът намира, че липсват основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, в която разпоредба е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар от същото да не са настъпили вредни последици, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – допускане нарушаване на правилата за движение на автомагистрала с движение в насрещното платно, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага предвид обстоятелството, че е налице сериозно застрашаване живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, доколкото допустимата скорост за движение на посочения път е от 140 км/час, жалбоподателят представлява непредвидимо препятствие за останалите водачи в насрещното платно и поведението би могло да доведе до изключително тежки последици за неограничен кръг хора – всички преминаващи в посоченото време на посочения участък.

Относно размера на наложените наказания „глоба“ от 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, съгласно правилно посочената санкционна норма на чл. 178ж, т. 4 от ЗДвП, те са във фиксиран размер, поради което правилно административнонаказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил санкциите за извършеното нарушение.

С оглед на така установеното, съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноските по делото за съдебно-техническа експертиза в размер на 103.64 лв. по сметка на РС – Дупница.

            Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, съдът

 

 

Р   Е    Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-5310-000670/05.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр.  Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. изм. и доп. със Заповед № 8121з-1138/01.09.2017 г.,  с  което на Т.С.Д., с ЕГН **********,***, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания: „глоба”  в размер на 1000 (хиляда) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение на  чл. 58, т. 4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 ОСЪЖДА Т.С.Д., с ЕГН **********,***, да заплати разноските по делото за съдебно-техническа експертиза в размер на 103.64 лв. по сметка на РС – Дупница.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: