РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 14.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 12
състав, в публичното заседание на трети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА Й.
при
секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. № 14367 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на
делото са искове по чл. 410 КЗ
Производството е
образувано по предявен от З. „А.Б.“ АД срещу Г.Ф.Г., иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
686,58 лв.- представляваща главница по заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по преписка за щета 0300/17/747/502540 по застрахован при ищеца по
Договор за застраховка „Каско” №
17-0300/030/5000731/12.06.2017 г., лек автомобил марка „***, имуществени вреди на задната броня облицовка, в
резултат на реализирано на 27.10.2017 г. застрахователно събитие, изразяващо се
в осъществено в гр. Варна ПТП от Г.Г. управлявайки без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка
„***, поради неспазване на дистанция блъска намиращия се
пред него лек автомобил марка „*** РН, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2020
г г., до окончателното погасяване на вземането, на
основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Твърди се, че на 27.10.2017 г. в гр. Варна застрахования по
застраховка „Каско” по застрахователна полица № 17-0300/030/5000731/12.06.2017 г. при ищеца лек
автомобил марка *** е бил блъснат от
лек автомобил марка „*** който към този момент
е нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на което му
е причинил увреждане на задната броня.
Посочва се, че ищецът е заплатил
в полза на автосервиза отремонтирал щетата сумата от
686,58 лева, представляваща стойността на ремонта. Твърди се,
че на ответника
е изпратена регресна покана за заплащане
на сумата, но последния не
я е заплатил. Направено е искане за уважаване
на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът
чрез псигуряващия му правна помощ процесуален представител е подал отговор на исковата
молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се механизмът на ПТП,
като се изтъква,
че протокола от ПТП няма доказателствена
стойност в частта относно механизма. Поддържа се, че водачът
на лек автомобил
марка „*** е допринесъл за ПТП, тъй като
е спрял рязко. В условията на евентуалност се навеждат твърдения за наличие на
случайно деяние, доколкото Г.Г. е бил в невъзможност да предотврати реализирането на ПТП.
Варненския районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
В тежест на
ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно,
че – 1) е страна по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане лек автомобил *** 2) настъпване в срока на застрахователно покритие
на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск –
твърдяното ПТП, вследствие което са причинени имуществени вреди на автомобила;
3) вида и обема на вредите, 4) изплащане от ищеца на твърдяната сума в полза на
автосервиз за отстраняване на щетите; 5) механизма на ПТП, т.е. вредите са
виновно причинени от ответника и се намират в причинна връзка с извършено от
него противоправно деяние, 6) размера на претенцията
си.
В тежест на
ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за съпричиняване на вреди от ответника, както и че деянието на
последния е случайно.
По делото
безспорно се установява, че към момента на настъпване на процесното
ПТП за **** е действала сключена с ищцовото
дружество имуществена застраховка на автомобила – „Пълно Каско“
по застрахователна полица 17-0300/030/5000731 от 12.06.2017 г.
От уведомление
за щети по МПС се установява, че за вредите вследствие на процесното
ПТП е образувана преписка за щета 0300/17/747/502540.
По делото се
установява, че ремонтът на автомобила е бил възложен и извършен от „***, на което дружество е заплатена сумата от 686,58
лв. за извършените дейности.
Спорни между
страните са въпросите за механизма на настъпване на произшествието, вината за
същото и причинно-следствената връзка между него и нанесените на увредения
автомобил щети.
В случая
механизмът на ПТП се установява от съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и
изготвената съдебна авто-техническа експертиза.
По делото е
представен протокол за ПТП 1665087, съставен от младши инспектор В.В., от който се установява, че на 27.10.2017 г. в гр. Варна
на бул. ***“ в посока изхода
на града, близо до кръстовище с ул. „Брегалница“ е настъпило ПТП между автомобил
с рег. № *** /участник 1/ и автомобил с рег. № *** / участник 2/, като участник 1 поради неспазване на
дистанция е реализиран ПТП с движещия се пред него участник 2, при който са
нанесени имуществени вреди на второто МПС.
По делото са
разпитани двама свидетели – водачът на л.а.
„*** и
полицейския служител, съставил протокола за ПТП – В.В..
От показанията
на свид. Д. се установява, че управлявал автомобила „*** по бул. „***“ като бил спрял
на червен светофар на кръстовището на ХЕИ, в посока Златни пясъци. На зелен
сигнал потеглил, но напред след кръстовището имало верижна катастрофа в лявата
лента, която не могъл да възприеме по-рано, тъй като пред него имало няколко
автомобила, един от които по-висок и мястото било на изкачване. Сочи, че
автомобилите пред него изведнъж спрели рязко, при което той също рязко спрял
много близо до автомобила пред него, но веднага след това усетил удар отзад. Излага
се, че в съседната дясна лента имало движение. Твърди, че се е движел с не повече
от 40 км/час. На мястото имало ограничителни табели, че има ремонт. Имало
трафик в момента на движението. Произшествието станало около осем часа вечерта.
От показанията
на свид. В. се установява, че той е съставил
протокола за ПТП в процесния случай след посещение на
мястото. Поради естеството на работата си включваща посещения на многобройни
ПТП-та сочи, че не си спомня конкретното такова. Уточнява, че схемата на ПТП е
изготвена въз основа на данните на водачите.
По делото е
прието заключение по авто-техническа експертиза,
което следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и безпристрастно дадено,
от което се установява, че на 27.10.2017 г.
около 19.40 ч. л.а. „***се движел по
бул. „В. Левски“, в посока от центъра към изхода на града, като в същия момент
по същия булевард се движел л.а. ***, управляван от Г.Г.. Сочи се, че в района на
кръстовището с ул. „***“ поради верижна
катастрофа водача на л.а. „***“ предприел
интензивно намаляване на скоростта до спиране и в този момент водачът на л.а. „***“ не успял да овладее автомобила, да спре навреме и
последвал сблъсък с л.а. „***“. При
съпоставка на уврежданията на пострадалия автомобил / всички само в задната
част/, протокола за ПТП и декларацията на водача пред застрахователя вещото
лице заключава, че механизмът на настъпване на ПТП е пряк механичен контакт
между две превозни средства със сравнително неголяма разлика в скоростите и
посока на удара под минималния ъгъл спрямо надлъжните им оси, вероятно в опит
за избягване му от водача на задния автомобил. Съобразно установените
увреждания / задна броня, заден ляв калник и др./ и установения механизъм се
сочи, че е налице причинно следствена връзка между ПТП-то и вредите. Изчислено
е, че общата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазани цени на труд и части е в размер на 686,12 лв. с ДДС.
Протоколът за
ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма
и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален
свидетелстващ документ. В този случай съставителят удостоверява пряко възприетите
от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП,като разположението на МПС, участници в ПТП, характер и вид на
нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на
произшествието и др. Вписаните в протокола обстоятелства може да не са
достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при
липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение
във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства –
показания на свидетели и/или експертни заключения, ако преценката на фактите,
от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не
притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но
следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа /Решение № 24 от
10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 85 от
28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73 от
22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 98 от
25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и Решение № 15
от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК/.
Видно е от
направените отбелязвания в процесния протокол за ПТП,
че същият е съставен от полицейски служител при посещение на място и съдържа
преки възприятия на длъжностното лице, в т.ч. възпроизведени в схема, относно мястото
на произшествието, разположението на
автомобилите и факта на нанесени на автомобила щети /които не са конкретизирани
и следва да се докажат от ищеца с други допустими от ГПК доказателства/. В случая не е оспорена
автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на
неговия съставител или реда, по който е съставен протоколът. Ответникът е
оспорил единствено механизма на ПТП, в т.ч. настъпването на твърдените вреди.
Механизмът на
ПТП се установява и от приетата по делото експертиза, заключението на която при
преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирана и показанията на разпитаните
свидетели, които са ясни и последователни, поради което съдът им дава вяра.
Събраните доказателства напълно кореспондират помежду си, като не е налице
противоречие между показанията на свидетелите и писмените доказателства. От протокола за ПТП и свид.
показания се установява, че произшествието е настъпило, тъй като водачът на
л.а. „***“ не е успял да спре движението на автомобила и е
реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. „***“.
Осъществяването на удара в задната част на л.а. „***“
е в причинно-следствена връзка всички описани щети в описа на щети на л.17 от
делото. При изложеното, неоснователни се явяват възраженията на ответника за
недоказаност на механизма на настъпване на произшествието и настъпилите вреди
във връзка с него.
С оглед на
установения начин на настъпване на пътното произшествие се налага извод, че
същото е реализирано поради противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Мазда“, който не е
съобразил поведението си на пътя, като не е предприел своевременно спиране, за
да избегне удар със спрелия пред него автомобил.
Според чл.20,
ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Съгласно чл.23,
ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Ответникът е
нарушил тези правила.
В конкретния
случай се установява, че водачът на л.а. „***“
е спрял рязко, поради верижна катастрофа пред него, но това обстоятелство не
може да доведе до извод за съпричиняване на
вредоносния резултат, с оглед законоустановеното
задължение по чл.23, ал.1 ЗДвП на движещия се след него водач. Задължение на
водача на л.а. „***“ е било да
съобразява скоростта си на движение и дистанция от движещото се пред него МПС,
така че във всеки един момент да спре движението си при нужда без да реализира
ПТП, което той не е сторил. Вината на водача на л.а. „***“
се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като от страна на ответника,
върху когото пада доказателствената тежест, не са
ангажирани доказателства, оборващи презумпцията.
Допуснатите от
ответника нарушения на посочените правила е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл не може да бъде възприета и
тезата, че настъпването на произшествието се дължи на случайно събитие, тъй
като вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие
от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение, което в
конкретния случай се изразява в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, съгласно ЗДвП.
При изложеното
съдът намира, че е възникнало вземане по смисъла на чл. 410, ал.1, т.1 КЗ в
полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу делинквента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение.
Видно от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза
стойността на ремонта, необходим за отстраняване на щетите на лек автомобил „Фолксваген“,
изчислена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, е 686,12
лева.
Между страните
не се спори, че ищецът е автосервиз за
извършване на ремонта на л.а. „***“ необходим за
отстраняване на нанесените вследствие на процесния
инцидент щети сумата от 686,58 лв.
Съгласно
нормата на чл. 410, ал.1 КЗ се предвижда, че застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 499, ал. 2,
изр. 1 КЗ при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
В чл. 400, ал. 1 и 2 КЗ е регламентирано, че за действителна застрахователна стойност
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна - стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Тоест при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение в случаите, при които не се касае за
тотална щета, а за причинени частични повреди, следва да бъде съобразена
стойността на ремонта на съответното имущество, който е необходим за пълното му
възстановяване във вида и качеството от преди произшествието, определена по
средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие
При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице /в този смисъл са Решение № 52/ 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/ 2010
г. на ВКС II ТО, Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС,
ІІ ТО/.
С
оглед нормата на чл. 410 КЗ, в случая за ищеца
е възникнало вземане срещу ответника за
сумата 686,12 лева – заплатената стойност на ремонта на автомобила, която е
по-ниска от средната пазарна стойност на вредите.
Като законна
последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано от ищеца
върху сумата 686,12 лева следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на спора / доколкото искът е уважен за 99,93%/ и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на З. „А.Б.“ сторените от него съдебни разноски за
държавна такса /50,00 лв./, депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата
експертиза /200,00лв./ и адвокатско възнаграждение / 360 лв. с ДДС/ - общо 610,00
лв. Не се присъждат разноски за възнаграждение на свидетелите, тъй като те
не са поискали заплащане на такива.
Ответникът не е
направил разноски в производството. На същия е предоставена правна помощ,
поради доказана от него материална затрудненост. Съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК,
ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ бъде уважена,
изплатеното адв. възнаграждение се присъжда в полза
на НБПП съразмерно на уважената част от иска. В случаите на осъдително решение
лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че осъденото лице, на
което е предоставена правна помощ дължи разноски на насрещната страна,
съобразно изхода на спора, но не дължи на НБПП сума за адвокатско
възнаграждение дори когато искът е отхвърлен.
При осъществена правна помощ за процесуално представителство по
граждански дела, дори когато изхода на делото е неблагоприятен за лицето,
получило правната помощ, то не следва да възстановява на Националното бюро за
правна помощ направените разноски за възнаграждението на адвокат. В хипотезата
на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК лицето, получило правна помощ, не дължи разноски
на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата
при наличие на изискванията за предоставяне на такава. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение №
671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. ВКС-ІІІ г. о.; Определение №
99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. ВКС-І г. о.; Определение №
131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на ВКС-ІІ г. о.; Определение №
136/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2039/2016 г. ВКС-ІІ г. о. и др.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф.Г., ЕГН:**********,
адрес: *** да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК: ***, съдебен адрес:***, на основание чл.410, ал1,
т.1 КЗ сумата
от 686,12 лв.- представляваща
главница по заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка за щета
0300/17/747/502540 за застрахован при ищеца по Договор за застраховка „Каско” № 17-0300/030/5000731/12.06.2017 г., лек автомобил
марка ***, имуществени вреди на задната броня облицовка, в
резултат на реализирано на 27.10.2017 г. застрахователно събитие, изразяващо се
в осъществено в гр. Варна на ПТП от Г.Г. управлявайки
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил
марка „*** ведно
със законната лихва от 09.11.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба/
до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от
686,15 лв. до пълния претендиран размер от 686,58 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.Г., ЕГН:**********,
адрес: *** да заплати на З. „А.Б***, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 610, 00 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: